Интервю по Дарик радио с Петър Чобанов, министър на финансите

Водещ Кирил Вълчев: Министърът на финансите Петър Чобанов в студиото на "Седмицата". Добро утро, г-н Чобанов.
Петър Чобанов: Добро утро.

Водещ: Естествено, да започнем със злободневието. Вие имате ли информация по казуса с Христо Бисеров? Доколкото става дума за финансови операции, за подозрение в пране на пари, за нарушения на финансовия режим в България, неплащане на данъци.
П. Чобанов: Както стана ясно, по казуса се занимават малко по-различен тип институции, на които това им е работата. Така че аз конкретно нямам информация по казуса, а имам достатъчно работа да се занимавам и с този казус.

Водещ: А имате ли представа за мащаба на проблема с прането на пари в България?
П. Чобанов: Ами като цяло до някаква степен като министър на финансите и аз имам отговорности по тази линия, но подготвителната работа винаги се върши от ДАНС и от органите, които са свързани с това. Така че конкретни наблюдения върху цялостния мащаб нямам.

Водещ: Трябва ли според вас промяна в режимите, които работят в България, относно финансовите операции с чужбина например?
П. Чобанов: Както е ясно, в парламента в момента се обсъжда един закон, който да третира отношенията с офшорните зони, така че в него има смисъл, въпросът е конкретно как ще бъде реализиран на практика. Засега като че ли имам относително добър контрол в рамките на нашата банкова система. Знаем там, че има правила и
процедури, които регулират тези отношения. Нямаме до момента някакви прекалено големи скандали за прекалено големи суми, за които се знае в България, нали, че са минали и са по линия на изпрани пари и т.н. Към момента системата ми се струва добре структурирана.

Водещ: А вие подкрепяте ли законопроекта, за който споменахте, свързан с офшорните зони, тъй като има и друга гледна точка. Офшорни са едни от най-големите световни компании, които предпочитат тази регистрация, за да оптимизират финансите си.
П. Чобанов: Така е, но законопроектът като основни мотиви е ориентиран и към това да се знае кой е действителният собственик в подобни операции, така че като смисъл и мотивация го подкрепям.

Водещ: А, за да направим преход към актуалната в момента тема за изпълнението на бюджета за 2013 година, но все пак да свържем с темата досега, неплащането на данъци в България... какъв е мащабът?
П. Чобанов: Неплащането на данъци... в България е голям мащабът и затова се
предприемат и мерки, както видяхте, по отношение на данъчните закони. Едно от основните ни направления е точно да се опитаме да подобрим тази ситуация, т.е. да намалим това неплащане, като двете ни конкретни инициативи са свързани с обратното начисляване на ДДС и със създаването на Дирекция "Фискален
контрол", от което и разчитаме самото нива на събираемост през следващата година да се повиши.

Водещ:През седмицата имаше съобщения, че започвате, Националната агенция по приходите, масова акция, например за касови апарати. Това донякъде противоречи на първите изявления, с които влязохте във властта, че ще се опитате да не притискате по административен ред бизнеса.
П. Чобанов: Мисля, че в последните месеци успяхме да установим един нов тип отношения с бизнеса, като работим в посока намаляване на административната тежест и времето, и разходите за комуникация като цяло с данъчната система, с приходните агенции. Това че ще има подобна акция, не противоречи по никакъв начин, тъй като не го разглеждаме като административен натиск, а го разглеждаме
по-скоро като тип мярка, която да покаже, че контролът е налице. Тоест в последно време като че ли се създава някаква представа от началото на годината, че тези контролни органи не работят. Напротив, те работят и в данните, конкретно за приходите за октомври в Националната агенция по приходите се вижда, че машината заработи там, и то заработи, без да залага точно на този административен натиск, някакви непрестанни проверки, които като че ли не свършват никога. Напротив, нещата вече са много по-ясно регламентирани, данък върху добавена стойност се връща навреме, но това не означава, че не трябва да има контрол,
трябва да има и тази инициатива е част точно от подобен тип мерки.

Водещ: Има ли пари България да завърши нормално годината? Четири заглавия от водещи български вестници от тези дни. Труд - "Бюджет 2013 на червено", дупката в приходите, според експерти, ще е 500 милиона лева. "Сега" - "Приходите в бюджета изостават, въпреки актуализацията". "Преса" - "За един месец дупката в хазната нарасна със 70 процента". "24 часа" - "Хазната с 360 милиона дефицит до октомври". Верни ли са всички тези цифри, трябва ли да бъде притеснена България за това дали ще има пари до края на 2013 година?

П. Чобанов: Разбира се, че трябва да сме внимателни по отношение на ситуацията с бюджетните приходи. Може да се върнем към това откъде тръгнахме. На практика в средата на годината ситуацията беше такава, че нямаше никакви буфери в бюджета. Те бяха сполучливо преразпределени в първите месеци. Освен това имахме една макроикономическа ситуация, която се различаваше в много голяма степен от предварителните прогнози, залегнали в бюджет 2013. Припомням, че там растежът беше предвиден за 1.9 процента, по-късно беше ревизиран от служебното правителство до 1 процент. Но за съжаление, като излязоха данните за първите две тримесечия на годината, стана ясно, че и 1 процент растеж е трудно постижим. И
това наложи и допълнителна ревизия, която като цяло е свързана и с риска от по-малко бюджетни приходи. Освен това, както знаете, имаше и много бюджетни системи, които не бяха добре планирани. Красноречив пример за това е ситуацията и в момента с Националната здравноосигурителна каса. Ситуации имаше... подобни ситуации имаше по отношение натрупани просрочия към бизнеса и на голямо количество невъзстановен данък върху добавената стойност. Тези комплексни фактори доведоха, първо, до актуализация. Там заложихме по-амбициозни приходи. И през времето от тогава до сега се опитваме да задвижим приходните агенции, така че да изпълним това, което сме заложили в бюджета. През октомври, мога да кажа, че по отношение на Националната агенция по приходите се наблюдават положителни тенденции и там за самият месец предварителните планове за това колко приходи ще бъдат събрани са надхвърлени. Така че машината се задвижва. До края на година, е, вярно, че не остава много време, но пък това са най-активните месеци - ноември и декември, по отношение на потребление. Това ще бъдат и активни месеци и по отношение на инвестиции, тъй като виждаме, че започва да се задвижва и процесът на кредитиране в банковата система. Това дава основания
да се смята, че въпреки че съществуват рискове пред изпълнението на бюджета, те са управляеми и ще приключим успешно годината.

Водещ: В бюджета първоначално били заложени милиард 350 милиона лева данъчни приходи повече от 2012 година. После с актуализацията на бюджета вие ги намалявате на 800 милиона. Но според публикациите за девет месеца били събрани едва със 100 милиона повече. Възможно ли е да бъдат събрани за 3 месеца 700 милиона лева повече данъци?
П. Чобанов: Да, тези анализи се спират, нали, на конкретни числа към конкретен месец, които може би първоначално звучат стряскащо. Възможно е да бъдат събрани. Възможно е да има и известно неизпълнение, но то да бъде управлявано. Като цяло към момента основният сценарий, по който се движим, е, че тези приходи ще бъдат събрани. Но сме подготвени и за варианта, в който имаме известно неизпълнение и което включва...

Водещ: И тогава какво правите?
П. Чобанов: Това включва оптимизиране на разходите. Тоест от самото начало и на заседанията на Министерски съвет, и в публичната си комуникация това, което твърдя, е, че трябва да сме внимателни по отношение на разходите министерствата ефективно да си управляват ресурса, да се откажем от някои паразитни разходи. По
този начин ще съумеем да се справим с бюджетната ситуация. Но като цяло повтарям, че основният сценарий е да изпълним актуализацията на бюджета.

Водещ: А за какво орязване става дума? Тези евентуално несъбрани 500 милиона лева да кажем...
П. Чобанов: Няма да са... няма да са в никакъв случай 500 милиона лева. Това е една доста консервативна и пресилена оценка. Така че, нали, не можем да говорим за чак такъв магнитут. Както ви казах, през октомври бяха събрани повече, отколкото се очаква. Ноември и декември са категорично доста активни месеци, така че това изоставане може да бъде наваксано.

Водещ: Според вас няма да се наложи нова актуализация на бюджета.
П. Чобанов: Не, няма да се наложи нова актуализация на бюджета.

Водещ: За какво най-вече не стигат пари? Ако вземем от темите от последните седмици, здравеопазването изглежда номер едно, което е странно. Защо парите не стигат, ако приходите за здравноосигурителни вноски ще бъдат преизпълнени с 30 милиона лева, както съобщават от Националната агенция по приходите. Вече
били събрани с 50 милиона лева повече здравни осигуровки в сравнение със същия период до септември 2013 година. Какво е тогава обяснението, че точно в здравеопазването лекарите казват "искат да лекуваме на 80 процента, като ни предлагат плащане 80 процента от работата, която сме свършили".
П. Чобанов: Тук по отношение на този въпрос имаме три основни направления, които трябва да разгледаме. Приходната част се изпълнява добре и ще бъде преизпълнена с тези 30 милиона. Оценките са достатъчно прецизни и това ще бъде свършено от гледна точка и на факта, че приходните администрации се мобилизираха и по отношение на осигуровки, които са декларирани, но неплатени. Тоест това е един резерв, който е наличен и който при полагане на необходимите усилия може да бъде допълнително събран. Така че категорично по отношение на приходната част на бюджета на здравноосигурителната каса нямаме проблем. Както се вижда, той ще бъде преизпълнен, независимо че дори и той е амбициозно планиран. Следващата линия и следващото основно направление, може би с което трябваше да започнем, е как е планиран като цяло бюджетът на здравноосигурителната каса и по отношение на разходите. От самото начало, още от дискусиите при приемането на бюджета през миналата година категорично се
говореше, че този бюджет ще стигне за 10 месеца. Това е безотговорно поведение, което доведе и до резултата, който имаме в момента, тоест да се правят преструктурирания на бюджета, да се отлагат някои разходи по отношение на здравната каса, така че тя все пак да може да гарантира едно нормално приключване на годината и да гарантира ситуация, при която няма да бъдат връщани пациенти и за тях ще се полагат необходимите грижи. За съжаление не само е бил планиран за 10 месеца бюджетът, но и от самото начало на годината той започна да се харчи така, че да стигне за тези 10 месеца. И напълно нормално в такава ситуация достигаме до днешния момент, в който наистина системата е
пренапрегната и наистина са необходими тези допълнителни приходи, така че да бъдат извършени плащания поне на 80%. Намираме се и в ситуация на редовна комуникация с Българския лекарски съюз, за да видим как да излезем от тази ситуация и да удовлетворим поне частично техни искания, които да позволят и лекарите спокойно да си вършат работата до края на годината. Мисля, че вървим в правилната посока.

Водещ: Как да излезете? Какво виждате вие реалистично?
П. Чобанов: Реалистично... в момента това, което виждам, е усилията, които полагаме да намерим допълнителен ресурс, така че да бъдат платени... болничната помощ да бъде платена на 100% до края на септември. Ясно е, че за следващата година ще останат част от плащанията неразплатени, но комуникацията, която провеждаме, е в посока тези плащания да бъдат изчистени още през януари, така че към края на януари да имаме една напълно удовлетворителна картина по отношение на разходите, които са направени през 2013 година в системата на здравноосигурителната каса. Усилията ги полагаме, но са необходими далеч повече усилия в друга посока, а именно оптимизиране на работата на системата, тъй като, ако продължим с тази линия на поведение в рамките на нормативната уредба, в която в момента се намираме, през следващата година ще се изправим и пред още по-сложна ситуация и тогава няма да говорим за недостиг от 100 милиона, а ще говорим за недостиг в доста по-голяма степен.

Водещ: Например парите биха свършили през август или септември.
П. Чобанов: Не, те пак ще свършат през октомври вероятно, но рискът да свършат ще бъде голям. И затова част от разговорите, които водим, са за ангажименти, които ние поемаме, така, или иначе да осигурим системата да може нормално в тези ограничителни условия да функционира до края на годината, но и самата система, както и отговорните за това институции в лицето на Министерството на здравеопазването и здравноосигурителната каса да се споразумеят за един пакет от мерки, който наистина да подобри ситуацията и да подобри ефективността на разходите по отношение на здравеопазването. Ако се върнем години назад, ще видим, че непрекъснато с всяка следваща година разходите за здравеопазване
се увеличават, но се появяват всяка следваща година все повече и повече искания и твърдения, че те не стигат. Тоест проблемът генерално е в самата ефективност, генерално е в нормативната уредба и точно там трябва да се търси разковничето да се излезе от тази много трудна ситуация, разбира се, подчертавам отново, в рамките на един много добър диалог между заинтересованите страни.

Водещ: Всъщност България не е изчистила принципни въпроси в здравеопазването. Вие например зад каква възможност заставате? Такъв принципен въпрос е Националната здравноосигурителна каса дали ще се конкурира с останалите здравноосигурителни фондове. Те здравноосигурителни фондове ли ще бъдат или ще останат, както сега, застрахователни дружества или те ще имат само допълващ характер с двата възможни подварианта - задължително допълващ, всеки да е задължително осигурен в частен фонд, или да остане на практика сегашната система, който иска, да си се доосигурява?
П. Чобанов: Аз предпочитам да не се ангажирам с водеща позиция по отношение на дизайна на системата и по отношение на това какво трябва да се случи, тъй като и самата система в последните години и по разбираеми причини е доста ревнива спрямо намесата на министър на финансите в тяхната работа. Припомняме си колко
поразии на системата направи моят предшественик Симеон Дянков и оттам нататък всеки подобен опит се разглежда като едно продължение на неговите действия, но ми се струва, че в диалога, който установихме с представителите на лекарския съюз и като цяло на гилдиите, те могат да направят разликата с това, което им беше предлагано в миналото, и с посоката, в която в момента вървим. Оттам нататък наистина трябва да се мисли по самия модел, трябва да се мисли по това дали толкова много играчи в системата са необходими от гледна точка на болничната помощ, т.е. дали да не прекратим тази ситуация, в която всяка година се появяват нови и нови болници, често високо специализирани, и то специализирани най-вече в усвояването на най-скъпите клинични пътеки, колкото и цинично да звучи това. Тоест, от една страна, трябва да си поставим... трябва да поставим на ясни основи този въпрос колко болници са необходими на България, да имаме наистина една здравна карта с оптимизиране на лечебните заведения, да решим въпроса с малките болници, но да не го решаваме с директното им закриване, без да осигурим адекватната помощ на хората в тези райони, а, напротив, да се премине в тези райони към центрове за спешна помощ, някои от малките болници да станат филиали на по-големи болнични заведения и да се оптимизира като цяло системата, като във всеки регион или всяка област Националната здравноосигурителна каса, която има публичен характер, да сключва договор с определено количество болници, а не с всички. Частните болници... за тях наистина може да се мисли за втори, трети стълб на здравното осигуряване и по линия на доброволно или задължително застраховане на хората те да получават и допълнителни пакети медицинска помощ или ако считат, че в частните болници получават по-качествена услуга, да си заплащат за нея или да използват това, което са натрупали по своите индивидуални партиди.

Водещ: Вашето предложение е да разделите болниците на принципа на собствеността?
П. Чобанов: На практика до голяма степен... не на принципа...

Водещ: Държавната каса да плаща само на държавни. Нали знаете сега...
П. Чобанов: Не е задължително.

Водещ: ...какви проблеми ще си отворите.
П. Чобанов: Не е задължително. Държавата...

Водещ: Като вече равнопоставена...
П. Чобанов: ...не е задължително да плаща само на държавните. Държавната каса, т.е. Националната здравноосигурителна каса, да не сключва договор с абсолютно всички болници, т.е. да се види кои болници...

Водещ: Да се въведе по-висок стандарт.
П. Чобанов: Да, да се въведе по-висок стандарт и тя да сключва договори
на базата и на регионален принцип и на базата на осигуряване на
едно адекватно покритие и осигуряване на здравни услуги за
населението в определени региони.

Водещ: Но да го изясним, но може да са и частни, може да са и
държавни болници...

П. Чобанов: Може да са и частни, и държавни, да, естествено.

Водещ: Защото първоначално тръгнахте в една посока, която след това
ще се...
П. Чобанов: Не, не, не. Не, може да са и частни, и държавни.

Водещ: ...отвори да обяснявате седмици.
П. Чобанов: Аз категорично, нали, не съм против частната собственост, опазил ме господ. Може да са и частни, и държавни, но трябва системата да е оптимизирана. Оттам нататък е естествено, че всякакъв тип електронни услуги в здравеопазването също ще са полезни - електронна здравна карта, в която всеки да може да следи и наистина да има контрол върху това, нали, в какъв тип отношения е влязъл с болнична и доболнична помощ, освен това електронни търгове за лекарства дори. Мисля, че едно централизиране, едни централизирани търгове за лекарства ще допринесат за по-голяма ефективност в системата, тъй като там ще има икономии от мащаба, отстъпките, които ще се получават, ще са по-големи и това ще спести ресурс, който да може да бъде разпределен...

Водещ: Вие ще направите обратно на това, което направи Симеон Дянков. Той децентрализира с логиката, че по-добре пък се планирало от отделните болници.
П. Чобанов: Този въпрос дали имаме, нали, как най-добре се планира, винаги ще стои на дневен ред. Той не е, той дори е философски въпрос, не може да бъде разрешен толкова бързо. Въпросът е, че при една по-добра координация в системата и при един тип електронизиране на системата и въпросът с планирането може да се реши лесно, тъй като тогава ще бъдат обработвани по-лесно заявките на отделните болници. Оттам нататък според мен едно централизиране на подобен тип търгове ще окаже своето благоприятно въздействие, но пак казвам, не искам да натрапвам своите идеи на никого и разчитам, че диалогът между съсловните организации и отговорните институции в това отношение ще доведе до по-добри и по-ефективни резултати. И е тяхна работа да измислят новия модел, по който да функционира, но така, че той да бъде по-ефективен.

Водещ: Само да изясним какво е предложението ви в краткосрочен план. Казвате до септември включително да бъде платено 100 процента на болниците, а след това октомври, ноември и декември...
П. Чобанов: То на практика остават октомври и ноември, тъй като декември
се плаща за...

Водещ: През февруари.
П. Чобанов:Да, и после, нали, през януари...

Водещ: Вие предлагате за тези два месеца недостигът от тези 100 милиона...
П. Чобанов: Да се покрие януари.

Водещ: ...който е примерно 20 процента от услугите, да се покрие през януари.
П. Чобанов: В такава линия на дискусии са и контактите ни с лекарския съюз, тоест това предложение идва и от тях, че те държат твърдо и категорично да си получат поне за септември 100 процента от това, което им се дължи. За тях естествено е най-добре...

Водещ: Да си получат до ноември...
П. Чобанов:...и основното им искане е да си получат всичко, което им се дължи, но като цяло ресурсът за това в момента не е наличен. Но въпросът е не само да изчистим тази година. Тази година ще я изчистим или до края на годината, или през януари, въпросът е
наистина от следващата година да се получи някаква качествена промяна, която да доведе до овладяване на ситуацията в системата.

Водещ: Да но вие всъщност не предлагате пакет от закони, който да доведе до фундаменталните промени, за които говорихте преди малко.
П. Чобанов: Пакета от закони трябва да го предложат Министерството на здравеопазването, здравната каса и гилдиите.

Водещ: Имам предвид правителството не го предлага.
П. Чобанов: Работи се в тази посока много активно и скоро ще имаме резултат.

Водещ: Според вас е възможно в рамките на тази година България да влезе вече с готови закони от следващата, които да уредят фундаменталните въпроси в здравеопазването.
П. Чобанов: Според мен е задължително до края на тази година България да влезе с нов пакет от закони, които да уредят тази ситуация. Не е възможно, а е задължително, за да може следващата година наистина да търсим едно оптимизиране на ресурса и повишаване на качеството.

Водещ: Друга точка на напрежение е в земеделието. Селското стопанство. Животновъдите протестират, те до края на октомври трябвало да получат 70 процента от субсидия, а били получили 40 процента, другите 30 трябвало да бъдат до края на януари. Там какво е предложението ви, за да се приберат тези, които протестират.
П. Чобанов: Както казах и подчертавам, аз не искам да съм човекът, който разрешава проблемите във всеки един сектор. Това са си отговорности на секторните министри. Мисля, че професор Греков добре се справя с тези отговорности. Той е в активна комуникация с всички заинтересовани страни в неговия много труден сектор и като цяло е на път да измисли решение, но това е негова отговорност. Повтарям, от моя гледна точка финансовият министър трябва да отговаря за цялостната картина и оттам нататък да
постига нормалния баланс с отделните министри, така че тая цялостна картина да бъде изпълнена.
Водещ: Има ли 20 милиона лева до края на годината за плана на вътрешния министър Цветлин Йовчев за посрещането на бежанците?

П. Чобанов: Да, очертават се вече основаните направления, които изискват допълнителен ресурс до края на годината. Това, разбира се, е ситуацията в здравеопазването, това са коледните добавки за пенсионерите и това са...

Водещ: И до тях ще стигнем. Само за бежанците да кажете.
П. Чобанов: ...и това са необходимите ресурси за бежанците. Както ви казах, в цялостната стратегия за управлението на бюджета до края на годината е включен и този въпрос откъде и как да осигурим, те ще са по-малко, няма да са 20 милиона, малко по-малко ще са като необходим ресурс... откъде и как да ги осигурим, така че да можем да изпълним плана за справяне със ситуацията с бежанците, което е много важно, тъй като виждаме колко напрежение предизвиква тази ситуация. И бързото й разрешаване е в интерес на всички. Ще осигурим и този ресурс.

Водещ: Коледните добавки за пенсионерите. По 50 лева на човек с доход под 251 лева, колкото е планираната линия на бедност за догодина. За това говори министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. Въпросът е вие да кажете така ли ще е.
П. Чобанов: Тук сме на една по-добра основа, тъй като министър Хасан Адемов ясно има решение или предложение за варианти за този въпрос. Мисля, че това е адекватна позиция, която може да бъде подкрепена, тъй като линията на бедност е един обективен ориентир, спрямо който пенсионерите трябва да бъдат подпомогнати. Мисля, че този вариант е добър и за него би могъл да се осигури необходимият финансов ресурс като цяло...

Водещ: Веднага се възразява - а за всички пенсионери?
П. Чобанов: За съжаление фискалната ситуация не позволява тези добавки да бъдат дадени за всички пенсионери. И на мен много би ми се искало да се случи това. Евентуално може да се мисли за всички пенсионери, но тогава добавката ще е по-малка и тогава пък рискуваме да влезем в ситуацията, в която казват "е, за пенсионер, който получава 700 лева пенсия, 20 лева не са кой знае каква добавка". Така че... но пък за тези, които пък получават много ниска пенсия, 150 лева, ще кажат "е с 20 лева - и с тях, и без тях". Нали в смисъл...

Водещ: България води този дебат всяка година.
П. Чобанов: Така е.

Водещ: А според вас има ли принципно решение, от което да се излезе от този пазарлък, който сигурно звучи на много от възрастните хора и обидно.
П. Чобанов: Може да звучи и обидно, така е.

Водещ: Има, няма, ще ти дадем 20 лева, ще ти дадем 50... и това е всяка година. Е, вие сега ще дадете, Дянков не даваше. Има ли принципно решение, от което да се излезе.
П. Чобанов: Принципното решение, част от него е и възстановяването на швейцарското правило, което предлагаме, т.е. да се знае, че има едно обективно правило, по което пенсиите се индексират. Това не означава...

Водещ: И така няма да се раздават за коледа добавки.
П. Чобанов: Не, те пак могат да се раздават, ако фискалната ситуация
позволи. Въпросът е, че по този начин поне ще има някакъв тип сигурност, че така или иначе, свързано с обективното развитие на икономиката, ще се мисли и ще действа в посока на това да се актуализират пенсиите. Разбира се, това правило само за себе си няма да разреши трудната ситуация в системата и затова е необходимо в рамките на социалния диалог, който е установен, който беше прекратен при предишното правителство, да се мисли като цяло за реформи в пенсионната система, свързани с подобряване на дългосрочната устойчивост на системата.

Водещ:Да, но точно в това ви упрекват управляващите - вчера замразихте на практика пенсионната реформа със замразяването на пенсионната възраст, и то в седмицата, в която има тук мисия на Международния валутен фонд и прогнозите са, че това ще бъде една от точките, по които фондът остро ще критикува България.

П. Чобанов: Това, разбира се, е възможно - да бъдем разкритикувани, би имало и своето основание от гледна точка дългосрочния хоризонт, но това се прави като цяло да се даде глътка въздух и да се даде възможност да се възстанови диалогът. Тъй като знаем, че решението да започнат бързо да се повишават стажът и възрастта за пенсиониране беше взето без необходимия диалог. Дори беше нарушено едно вече подписано споразумение в тази насока. И оттам нататък това е друг кръг въпроси, който би предизвикал остро
противопоставяне, ако не се вземат мерки и не се седне на масата за преговорите и да се изчисти ситуацията по отношение на това кога, как и защо започват да се увеличават стажът и възрастта за пенсиониране. Аргументи за това колко е средната възраст за пенсиониране в Европа и в България се чуха и в парламента вчера. Аргумент в подкрепа на това решение е това, че едно поколение на практика носи тежестта на тези реформи и само... и върху него на практика се натрупва това увеличение на възрастта, като се
започне от 2000 година насам. Но, разбира се, тук трябва да се имат предвид и фискалните аргументи, че това замразяване на възрастта не може да продължи дълго и че трябва да се намери колкото е възможно по-скоро едно дългосрочно решение.

Водещ: Искате да кажете, че през следващата година, имам предвид 2015 година...
П. Чобанов: И 2014.

Водещ: Не, говорим вече за 2015, вие ще настоявате за отново ръст на възрастта за пенсиониране.
П. Чобанов: Ще настоявам 2014, и то до средата на годината, да сме се разбрали по основните параметри на модела за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране и да сме наясно тези параметри, това споразумение, това разбирателство до какви фискални тежести водят и как те могат да бъдат поемани дългосрочно.

Водещ: Няма да кажете нещо по-конкретно.
П. Чобанов: Към момента, както казах, това е...

Водещ: Какво си представяте като възраст, като осигурителен стаж.
П. Чобанов: Не, към момента няма да кажа какво си представям. Това е въпрос на диалог и не искам да предпоставям диалога или да настройвам предварително заинтересованите страни в този диалог по отношение на възможностите за постигане на един консенсус.

Водещ: Но пенсионната възраст ще расте.

П. Чобанов: Да, трябва да расте.

Водещ: При вашето правителство.
П. Чобанов: Трябва да расте пенсионната възраст.

Водещ: България ще вземе три нови заема - до 360 милиона евро с падежи 2020, 2023, 2028 година, нали, общо 360 милиона евро са трите. Не е ясно кой заем с какъв размер ще бъде, това ще е според условията. Избрани са посредници Дойче банк, Райфайзен банк и веднага се появяват коментарите, например "Капитал" - "Да изядем днес закуската и на внуците". Прибавят към 1 милиард лева заем за Министерския съвет още 2 милиарда и 200 милиона лева новия заем от Българския енергиен холдинг, от които една част всъщност погасяват други стари заеми. Но общата идея е, че българите сега изяждаме закуската не на децата, ами на внуците с тези заеми.
П. Чобанов: Ако се плъзнем по тази линия на разсъждения, все пак, тук се навлиза отново в кулинарната тематика, която се опитах да избегна по отношение на бюджета и сравнението му с пиците.

Водещ: А вие с пица ли искате да... Макар че казаха, че вашата пица била и с месце, ако си спомням вярно...
П. Чобанов: Да, но мисля, че, нали, тази линия на разсъждения и тези коментари бяха прекъснати, тъй като се вижда, че бюджетът е един доста по-сериозно замислен, отколкото бюджетите досега, и е малко лековато да бъде сравняван да бъде сравняван с пица. Така че и тук предпочитам да не говорим за закуски на децата, тъй като може да се окаже, че тези заеми, които взимаме сега, всъщност ги взимаме, за да платим обяд, който е изяден миналата година. Тоест да не се плъзгаме по тази линия на разсъждение кога и как и точно за какъв тип храна ще използваме тези пари. Истината е, че тази година по отношение на дълга и там бяхме лишени от всякаква гъвкавост, благодарение на заема от 800 милиона взет през февруари, това изчерпа лимитите и трябваше да направим нещо в тази посока, което направихме и с актуализацията, за възможност за един допълнителен ресурс, който
да бъде използван фискалният резерв да стигне адекватното си ниво от 4 милиарда и половина в края на годината. Така че няма нищо изненадващо в поемането на нов дълг, нито пък този дълг увеличава общия лимит, за дълга от 14,6 милиарда, който беше заложен предварително още с оригиналния бюджет 2013. Така че посягаме на закуските на никого, просто изпълняваме и се побираме в рамките на този лимит, а идеята да вземем този дълг
от външните пазари, тоест от външен източник, е, че разчитаме, че икономиката се задвижва, че ресурсът, който е на разположение на банките, трябва да бъде използван предимно за кредитиране, за да се раздвижи бизнесът, за да тръгне икономически растеж и
затова прибягваме към външни източници.

Водещ: Друга критика е, че парламентът няма да знае цената на този дълг, както беше и при заема на ГЕРБ, не са ясни лихвите, параметрите, в които ще се движите.
П. Чобанов: Параметрите до голяма степен са ясни, ако човек има ясна представа за това как се движат дълговете по принцип и ценните книжа на международните пазари. Въпросът е да се остави един по-голям толеранс и интервал, заради това да не се насочват и конкретно международните инвеститори към това колко би трябвало да бъде доходността. Тоест да оставим наистина на пазара и на самото поемане на емисията да си свърши своята работа. Ако бяхме сложили...
Водещ: А вие се притеснявате, ако напишете в...
П. Чобанов: Да, ако бях сложил за конкретните матуритети, конкретно число, естествено, че то ще се разглежда като... И всички ще се залепят за това като горна граница и оттам нататък си... нали, пречим си на самите себе си.

Водещ: Нямало да може да се предсрочно погасят заемите. Това в по-големия дебат по-нататък, ако остане време ще коментираме...
П. Чобанов: Това...

Водещ: Има ли такси например при предсрочното погасяване?
П. Чобанов: Това, дали ще се погасят предсрочно, трябва да взимаме предвид и колко е самият обем на емисията и това са три матуритета. Тези три матуритета са възможност да стъпим в тези точки от кривата на доходност на международните пазари и не е най-важното в момента да имаме възможност да ги погасяваме по-рано. Напротив, по този начин ние ще си удължаваме самия матуритет на дълга, средния матуритет, което е една нормална стратегия в подобна ситуация. Но важното за този тип дълг е, че той може да бъде залаган като обезпечение пред Европейската централна банка и това го прави достатъчно привлекателен и достатъчно гъвкав и оттам това се отразява благоприятно и на доходността. Така че това не е свръхконсервативен застопорен и стационарен такъв, нали, статичен инструмент, напротив, той има своите характеристики, които го правят привлекателен. Той е привлекателен за определен тип консервативни инвеститори и
самият факт, че тези инвеститори ще вземат от този дълг, означава, че те оценяват фискалната стабилност в България като достатъчно адекватна.

Водещ: Има и друга гледна точка, че увеличаването на общата задлъжнялост на България влияе върху рейтинга пред инвеститорите. Появяват се тези, че с отпускането на коланите

може да се тръгне към гръцки сценарий.

П. Чобанов: Считам, че рейтингът ни в момента е подценен и ние заслужаваме дори и по-висок рейтинг от този, който имаме. Но това е въпрос на оценка, която е от външни за нас, нали, авторитети като рейтинговите агенции. Те ще преценят дали това е така. Разхлабване на коланите няма. Разхлабване на коланите няма и поради фискалната стратегия за следващите години, която ясно сме представили в бюджета, а именно намаляване на дефицитите на 1.8 през 2014, 1.5 - 2015, и 1.1 през 2016. Но за разлика от амбициозните цели, при които предното правителство се опитваше да надскочи самото себе си, целите, които ние си поставяме за бюджетен дефицит в момента, са съобразени с икономическото развитие. И в модела, който залагаме за растеж в бюджета, ясно адресираме фактори, които са свързани както с предлагането, така и с търсенето. Идеята ни е да имаме един по-балансиран модел на растеж от този, който имахме преди кризата. Да не се разтворят по този начин дисбалансите и тогава наистина да влезем в по-рисков сценарий, който може да се отрази негативно и на рейтинга ни. Така че няма разхлабване на коланите, няма свръхзадлъжнялост. Нивата на дълга категорично остават като едни от най-добрите сред страните от Европейския съюз. Така че притеснения по отношение на кредитния рейтинг не

може да имаме.

Водещ: Заемът за "Южен поток" влиза ли в сметките, които правите за общата задлъжнялост на България?

П. Чобанов: Това е друга линия на разсъждение, която засяга като цяло държавните предприятия. За съжаление там можем да си говорим много и едно предаване няма да ни стигне каква ситуация заварихме и там. Не е само в енергетиката, в която основните

дисбаланси се пораждат и поради факта, че като цяло капацитетът на системата е много по-голям от това, което реално беше като натоварване на системата. Беше запушен износът, икономиката беше в ниво на развитие, което потребяваше много малко електроенергия, и то не поради факта, че е станала много ефективна, а поради факта, че не работеше. Оттам нататък на енергийната система не беше дадена възможност реално да генерира

входящ паричен поток, с който да съумява да се справя със задълженията си. И друг основен проблем, разбира се, остават възобновяемите енергийни източници и прекалено високите субсидии, които получават техните собственици, които обаче имат право на тях, тъй като са работили при такива нормативни условия. И естествено на един бизнес, като му обещаеш по-висока възвращаемост, той да се възползва от това. И заради това енергийната система наистина е проблем. Но това, което се прави и с отпушването на износа, и с това, което ще се случи при раздвижването на икономиката, е тази система да се натовари повече и да генерира повече приходи. Подобна възможност е и "Южен поток", който не трябва да се разглежда само от гледна точка на енергетиката, а е много важен и за цялостното

икономическо развитие. И за пръв път при съставянето на бюджета тази година може да кажем, че рисковете за справянето с тази ситуация и изпълнението на бюджета са балансирани. Тоест имаме както и рискове да не се справим, тоест низходяща посока, така и

този път имаме риск, който върви във възходяща посока. Тъй като "Южен поток" като цяло не е предвиден и не е в тези бюджетни разчети, които имаме в момента, реализирането на този проект категорично ще ни доведе дотам, че растежът ще е по-голям от тези 1.8, които сме предвидили...

Водещ: Имате ли предвид как?

П. Чобанов:...и данъчните приходи ще са по-високи.

Водещ: Ще се плаща ДДС за материалите...

П. Чобанов: Ще се плаща ДДС. Абсолютно...

Водещ:...и услугите, които...

П. Чобанов: Но това ще създаде и заетост.

Водещ: ...заплати.

П. Чобанов:  Това е един проект. Да, заплати. Това е един проект, плаща...

Водещ: Данъци върху тях.

П. Чобанов: ...на практика цяла Северна България, тъй като ще мине оттам. Оттам нататък това е логистика, оттам нататък това е по-добро натоварване и на БДЖ "Товарни превози". Това ще даде възможност да започнем да се справяме и с много тежката ситуация, която имаме и по отношение на Български държавни железници. Тоест това е един комплексен проект, който ще се отрази позитивно на икономиката.

Водещ: Кои ще са другите според вас двигатели за растеж през следващата година? Очаквате ли например да нарасне потреблението? Хората, които имат пари в банките, да ги извадят, защото са повярвали на доста оптимистичната картина, която чертаете - до края на годината ще се справи България, няма да има недостиг, ще съберете приходите, догодина ще има ръст, ще правим "Южен поток". Така, звучите оптимистично. Този оптимизъм смятате ли, че ще се превърне в покупки в магазините?

П. Чобанов: Факторите за растежа... както казах, аз предпочитам да тръгнем от другата страна на растежа, т.е. потенциала за растеж или както е популярно, от страна на предлагането. Там в бюджета адекватно представяме необходимия ресурс и политики, които да адресират тези фактори, а именно по линия на... фактори, основни фактори за растежа са капитал, труд и технологии. По линия на физическия капитал на инвестициите, от една страна, продължаваме да разчитаме на програмите, свързани с европейско финансиране, от друга страна, имаме и публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", за която отделяме един немалък ресурс в размер на 500 милиона лева, който ще отиде предимно точно за капиталови инвестиции, т.е. от тази гледна точка по линия на физически капитал и инфраструктура е налице необходимият ресурс. По линия на човешкия капитал там ясно адресираме този проблем чрез повечето средства, които отделяме за образование, и то за качествено образование, т.е. тези сто милиона, които са един пак централизиран ресурс, ще отидат за програми, които повишават качеството, които стимулират университети и средни училища, чиито студенти и ученици

демонстрират по-добри резултати, и които стимулират университети, които имат... могат да докажат, че кадрите им се реализират добре на пазара на труда. Освен това е предвиден

ресурс и за професионално образование и обучение. Разбира се, тук разчитаме и на подкрепата от Европейския съюз, която ще дойде по линия на програмите за младежка безработица, един ресурс по около 100 милиона лева на година за следващите две години. Тук разчитаме и на новата оперативна програма "Наука и образование", която предстои да бъде приета. От гледна точка на третия фактор - технологиите, тук говорим за обединение на фонд "Научни изследвания" и иновационния фонд, създаване на един по-голям фонд с повече ресурс, който да бъде насочен към приложна наука. Така че от страна на предлагането наистина се стремим да повишим потенциала за растеж и да приближим

икономиката към този потенциал, тъй като основният проблем, който се наблюдава през 2013 г., е, че и поради бюджета, и поради цялостната политика много сме се отдалечили от това, което икономиката може да постигне, т.е. ние се намираме далеч от своя потенциал и стратегията, бюджетната, за следващите години е да се приближаваме към него.

Водещ: Инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", това са тези 500 милиона лева, за които ще могат да се състезават различни проекти, бяха определени през седмицата от Института за пазарна икономика като джобните пари на

правителството. И вашите колеги икономисти казват, че никакви обяснения не променят факта, че всъщност парламентът ще гласува едни бланкови 500 милиона лева, с които министрите ще могат... ще можете да разполагате, както си поискате, без достатъчна

прозрачност.

П. Чобанов: Това твърдение само за себе си би могло да има основание през предходни години, когато тези джобни пари, за които се говори толкова много, и на премиер, и на финансов министър, и на министри като цяло, по никакъв начин и под никаква форма не се

виждаха. Да си припомним актуализацията през 2010 г., когато беше отделен един ресурс около милиард, ако не се лъжа, който представляваше подобни джобни пари, за които нямаше абсолютно никакво обяснение. Този ресурс в момента се вижда. Вижда се колко е по размер и категорично и в закона е обвързан с критерии, които... в Закона за бюджета, по които ще се харчи, т.е. той трябва да бъде насочен към икономически растеж, заетост

и подобряване на жизнената среда в регионите. Това не са пари, които ще бъдат използвани само от министрите или от министерствата. Както казахме, активно ще насърчим участието и на местните власти, т.е. това са пари, които ще бъдат отделени за регионални проекти... и за регионални проекти, и то да адресират слаби места и да подобрят качеството на живот.

Водещ: Ще ги използвате ли за национално съфинансиране по проекти, които се финансират от Европейския съюз, например в северозападния...

П. Чобанов: Няма да ги ползваме за национално съфинансиране и това е основната разлика. До момента в последните години категорично липсваше национален ресурс, който целево да бъде отделян за инвестиции. Това, което имахме, бяха капиталови разходи, които бяха разхвърляни на всички министерства и които в голямата си част отиваха за ремонти. Категорично това не е подходът сега. Категорично не е подходът в бюджета тази година да разхвърлим по малко пари на всяко министерство, така че министрите да се чувстват щастливи и министерството да каже, че ще изпълни някаква нова политика с тях. Напротив, имаме оптимизиране на ресурсите на министерствата, имаме включване на нови политики в

редица министерства, независимо от задържането или от по-малкия ресурс, и имаме централизиране на ресурс, който да бъде конкретно и директно насочен за инвестиции.

Водещ: Да не би пък идеята ви е... да не дадете голяма част от тези пари? България вече доказа, че има проблем с проектите при усвояването на европейските фондове и може да се окаже, че голяма част от тези 500 милиона лева са добър буфер за вашия бюджет следващата година - да няма качествени проекти, т.е. да няма за какво да се похарчат?

П. Чобанов: Разбира се, това също е възможен вариант, но не му отдавам голяма вероятност. Мисля, че регионалните диспропорции през последните години ясно се виждат. Мисля, че можем да говорим в последните години за толериране на определени общини по

отношение на допълнителния ресурс, който те са получили. Ние ще избегнем тази ситуация чрез тази публична инвестиционнапрограма. Не случайно смятаме да поканим председателя на  Националното сдружение на общините да участва в процеса на селекция на тези проекти. Тоест по този начин ние няма да затворим процеса само в рамките на министерства и ведомства, а категорично ще искаме и Националното сдружение на общините да е въвлечено в този процес, за да избегнем точно критиката, че ние еднолично ще раздаваме парите там, където решим.

Водещ: Точно това сдружение протестира срещу намерението ви да бъдат задържани пет процента от парите за общините през следващата година и да им бъдат изплатени едва накрая на годината, и то, ако има пари.

П. Чобанов: Мисля, че 5-процентното правило е реалният буфер в бюджета. Не разглеждам публичната инвестиционна програма като буфер. 5-процентното правило, както знаете, съществуваше...

Водещ: То беше десет.

П. Чобанов: Беше десет, сега решихме да е пет. Съществуваше до 2009 година, така или иначе, и то е правило, което доказа, че работи през годините, през които съществуваше. По отношение на общините тези пет процента засягат много малък размер от техните приходи.

Така или иначе редица дейности са изключени по стандартите, които имаме, единните стандарти, така че няма от какво толкова много да се оплакват общините. Мисля, че и с тях имаме един нормален диалог и постигнахме добри резултати по отношение на ресурсите, които допълнително отделяме за тях по отношение на общински пътища, по отношение на капиталови разходи, по отношение на увеличаване на целевата субсидия, като цяло изравнителна за общините. Така че този диалог се установи и ние ще го развиваме догодина в посока на фискална децентрализация и тогава ще можем да говорим за един по-цялостен модел на отношения между централната и местните власти. Но тази програма категорично е на тяхно разположение и категорично те са поканени и трябва да се възползват от нея, тъй като такъв е и основният й смисъл.

Водещ: Президентът разкритикува това, че за отбрана през следващата година няма да бъдат заделени процент и половина, какъвто е ангажимент е поела България към НАТО. Впрочем и министърът на отбраната преди две седмици също изказа, да кажем, притеснение по този въпрос, че България поема едни ангажименти, после не ги

изпълнява.

П. Чобанов: При съставянето на всеки бюджет той трябва да има ясни приоритети. Това не означава, че пренебрегваме отбраната на страната и състоянието на армията, но трябва да се има предвид, че в последните години, ако се върнем към дебатите при приемането на бюджета, винаги е имало критики какъв голям процент отива за бюджетите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи и че категорично трябва да се положат усилия за оптимизация на тези разходи. Тези усилия ще бъдат положени през следващата година и както виждате, нямаме увеличение на бюджетите на Министерството на отбраната и МВР, а, напротив, имаме дори намаление на тези бюджети, като идеята е те да се справят по линия на преструктуриране. За съжаление ситуацията в Министерството на отбраната е доста комплицирана поради факта, че се е достигнало до един много голям процент на разходи за заплати, и оттам нататък за останалите дейности не

остава почти нищо. Сходна е и ситуацията и в Министерството навътрешните работи и постепенно трябва да преодоляваме тази ситуация.

Водещ: Въпросите, свързани с данъчните закони. Плоският данък без необлагаем минимум остава ли за целия ви мандат? Приемете въпроса, че виждам пред вас четиригодишен мандат.

П. Чобанов: Плоският данък остава за целия мандат, но имаме идеята през втората половина да мислим за семейно подоходно облагане. Ще видим по какъв начин ще го реализираме и дали това ще са стимули  за... в зависимост от броя на членовете на семейството, броя на децата, но можем да се вместим в тази концепция за плосък данък, без облагаем минимум.

Водещ: Това ще е формата, под която да увеличите ставката на данъка ли? Румъния например го правела, ако вярно съм разбрал, от 16 на 22...

П. Чобанов: Нямаме намерение да увеличаваме ставката на данъка, по-скоро да погледнем към него като цялост и да видим как да можем да приложим и семейното подоходно облагане. Нямаме намерение да увеличаваме данъците. И точно заради това предложихме и този бюджет, който имаме в момента, тоест оптимизиране на административни, ведомствени разходи на министерства и други институции, отделяне на един ресурс, който да доведе до икономически растеж. Именно икономическият растеж може да ни гарантира една средносрочна и дългосрочна фискална стабилност, така че ние се отричаме от тази цел. Напротив, тя продължава да стои, но бюджетът е съобразен и с развитието на икономиката. И осигурявайки и реализирайки тази идея за по-висок растеж, тогава няма да има нужда да вдигаме данъците.

Водещ: Данък лихва с два процента по-нисък и с перспектива да изчезне само ако си изкарате мандата. Но ако не го изкарате, тогава няма да изпълните обещанието, което дадохте на хората в редица дебати, не конкретно вие, но управляващата коалиция. В

редица дебати миналата година, когато Дянков го въвеждаше, всички много протестираха срещу него и сега не го махнахте.

П. Чобанов: Да, не го махнахме. Негативното влияние на един данък се проявява при въвеждането му. До голяма степен това негативно влияние вече е изконсумирано от системата. Този...

Водещ: Точно в това всъщност са подозренията, че вие...

П. Чобанов: Този данък...

Водещ: ...гледате само и само да остане, може с по-малка, с по-ниска ставка...

П. Чобанов: Не, ясно е, че вижданията на парламента и на партиите, които подкрепят, двете партии, които подкрепят правителството, е този данък постепенно да изчезне и те започнаха да реализират тази си идея. Като цяло за догодина от този данък са заложени приходи

от 66 милиона лева, което кореспондира с новото му ниво 8 процента. Тъй като се появиха и критики, че като го намалим от 10 на 8, ще трябва да променим и параметрите на бюджета. Не, той е планиран по начин, по който точно отговаря на новото си ниво, тъй като тези идеи бяха известни и предварително и ще се върви в посока постепенното му отпадане. Ако данъчната система и събираемостта през следващата година се увеличат в желаната от

нас посока, ако видим ясна перспектива за това, че нивото на събираемост е високо, че икономиката е тръгнала и растежът е налице, можем да мислим за премахване на този данък дори и следващата година, за бюджет 2015. Всичко зависи от това на каква степен на развитие сме достигнали до тогава.

Водещ: Основните критики през седмицата бяха свързани с падането на бонуси за млади семейства с ипотеки, става дума за данъчните бонуси, и по-високия налог за малките стари коли, макар че там бяха направени някои компромиси. Всъщност атаките са, че правите дясна политика, а не обещаваната лява. Нали, левите помагат на бедните и слабите, няма да им обложат колите, които едвам са си купили...

П. Чобанов: Там оставихме възможност общините да решат как точно да приложат този данък, тъй като това е местен данък и се администрира от тях. По отношение на бонусите за ипотеки, предложението, което направихме в данъчните закони, беше не само те да останат, а дори да се разшири обхватът. Така че на тези критики отговорихме по адекватен начин. Това дали правим дясна  или лява политика, не е толкова важно като етикет. Важно е какво

на практика ще се случи и как тези инициативи ще се реализират. Важно е икономиката да се върне по пътя на растежа. И оттам мога да отговоря и на вашия предходен въпрос - какво се случва с потреблението. Потреблението ще се раздвижи, но след като се раздвижат инвестициите. Тоест чрез тази капиталова програма, чрез големи инвестиционни проекти като "Южен поток", чрез подобряване на бизнес средата идеята е да се раздвижат инвестициите, тъй като те тази година ще достигнат още по-ниско ниво, отколкото са били и миналата година, когато са с близо 40 процента под нивата си от 2008 година. Тъй че раздвижват се инвестициите, започват да се създават работни места, това дава нова, по-добра перспектива на хората и оттам се раздвижва и потреблението. Тоест не е въпросът с фискални стимули и директна подкрепа под формата на някакъв вид помощи да раздвижим

потреблението, въпреки че и това ще окаже своето влияние по линия на увеличени средства за пенсии, по линия на увеличени средства за помощи. Идеята е икономиката да свърши своята работа, да се създадат работни места и оттам да се раздвижи самото потребление.

Водещ: За такса смет отново предлагате промени, които като че ли не решават по-глобалния проблем за начина, по който се събира тази такса в България. Това, че ще отпадне за религиозните храмове, сигурно има положителни страни.

П. Чобанов: Идеята е от 2015 тя да изглежда по друг начин и това да е част от разговорите, които имаме с Националното сдружение на общините през следващата година. Както казах, и за модела на децентрализация, и за модела на собствени приходи, които реализират общините, и за това какви дейности поемат да вършат срещу тези...

Водещ:  За необитаеми цяла година имоти предлагате да се плаща една трета такса смет, макар че най-логичното е да си каже човек, ако не хвърляш боклук, защо да плащаш изобщо. Какво значи една трета.

П. Чобанов: Да, такава трябва да бъде... такава трябва да бъде и реформата на тази такса, тоест да е според това наистина  каква... колко смет има и оттам да се оценява и да се плаща, но това, както казах, е част от разговорите, които ще имаме догодина и които също трябва да приключат преди средата на годината, така че да нямаме оправданието, че е останало много малко време за бюджетната процедура по съставянето на бюджета и няма да бъде приложен новият модел. Това е ангажимент, който сме поели и с който ще работим съвместно с Националното сдружение на общините.

Водещ: Ще регулирате ли през данъците продажбата на земя в България. Така че да стане по-трудно това на чужденци?

П. Чобанов: Трудно е през данъчни ставки да постигнем такъв ефект.

Водещ: Данък върху земята?

П. Чобанов: Данък върху земята е идея, която също така общините лансират, но и там между самото... в Националното сдружение няма съгласие по отношение на този данък. Той би бил тип местен данък и би подкрепил общинските бюджети, но като цяло идеята трябва да дойде оттам.

Водещ:  Подкрепяте ли президентското вето върху Закона за чужденците и Закона за българското гражданство? Става дума за това срещу 1 милион лева чужденец да може да придобива право на пребиваване, а срещу два милиона лева след една година пребиваване да може да става български гражданин.

П. Чобанов: Не виждам нищо лошо в тези инициативи при ясен произход на парите това би могло да се...

Водещ: По инициативи не на президента, а според вас законът трябва да мине отново?

П. Чобанов: Не на президента, а на закона, да.

Водещ: Ще се увеличават ли съдебните такси през 2014 година? Висшият съдебен съвет твърди, че парите за съдебна власт в бюджета няма да стигнат. Вицепремиерът Зинаида Златанова, която е и министър на правосъдието, каза, че за граждани няма да се увеличават, но за фирми по търговски спорове се мисли за това. Това още следващата година ли ще стане?

П. Чобанов: Би трябвало, да, да е ясно от самото начало в какво посока се върви и ако има такива промени, да станат факт още през следващата година. Като цяло също така с Висшия съдебен съвет проведохме среща, на която двете страни ясно поставихме своите позиции и се разбрахме помежду ни да има наистина активен диалог и да решаваме проблемите на системата. Мисля, че все пак тази година чисто на фазата на планиране отделяме по-голям ресурс за Висшия съдебен съвет и за съдебната власт като цяло. Така че вървим в правилната посока. Надявам се, че следващата година и съдебната власт няма да има проблеми по отношение на изпълнението на твърде важните си функции, от които зависи и

икономическият растеж включително.

Водещ: Каква е позицията ви по дебатите за промени в кредитирането в условията за кредитиране в България. Плаващи лихви само на базата на пазарен индекс, ипотечният заем да се счита погасен, ако заложеният имот бъде продаден, да падне таксата за предсрочно погасяване, впрочем последните съобщения са тя не да отпадне, но да падне, например до максимум половин процент. Вие подкрепяте ли тази посока или сте по-скоро загрижен пък за банковата система, която възразява, че това ще я затрудни силно, че ще се наложи да повиши лихвите върху кредитите.

П. Чобанов: Разбира се, при подобни инициативи внимателно трябва да се претеглят плюсовете и минусите. Някои от тях биха могли да бъдат подкрепени по отношение на таксите за предсрочно погасяване и по отношение като цяло на системата от такси в банковата система. Мисля, че и самата банкова система може да се замисли върху това, тъй като при едно раздвижване на кредитирането таксите няма да са основният източник на приход. А нормалната банкова дейност по линия на отдаване на повече кредити, разбира

се, при съобразяване на риска по тях ще доведе до това банковата система да има добър финансов резултат. Мисля, че най-трудният период по време на кризата вече е преодолян и може да мислим и в посока на по-добра защита на потребителите по отношение на

банковите услуги.

Водещ: Правителството всячески се опитва да разводни постановлението за парите на държавните дружества в банките, пише вестник "Капитал". А докъде стигна разпръскването на парите в държавните дружества? Остава един месец от шестте всъщност, в които това трябва да се случи, и би трябвало не повече от 25 процента от парите на едно дружество да бъдат в една банка, което означава не 4, а даже 5 банки, че трябва да обслужват едно дружество. Според "Капитал" обаче вие планирате промени с промяна в дефинициите на какво е например пари в брой, така че това да не се случи на практика.

П. Чобанов: Мисля, че като цяло... тази наредба и в момента е в сила като цяло. Поне тези предприятия, върху които имам аз поглед в системата на Министерството на финансите, изпълняват тези изисквания. Не мисля, че някой цели да разводни самата наредба, но трябва да се съобразяваме и с някакви нормални... някакво нормално поведение по линия на банковата дейност и, нали, това колко много банки трябва да обслужват едно предприятие наистина не е най-добрата смислово изчистена концепция поне за мен. Това не означава, че ще отменим наредбата или ще я променим до неузнаваемост, така че да ни върши работа, но трябва да се съобразяваме и върху ефектите от дейността и трябва да искаме и мнението и на банките в тази ситуация, т.е. да имаме един тип дабъл чек наистина къде са парите.

Водещ: Вие се съмнявате, че това е добро решение.

П. Чобанов: Аз се съмнявам, че това е добро решение наистина, защото в крайна сметка най-важното е наистина да има някакъв тип прозрачност и да е ясно, че това са най-добрите условия за съответните държавни дружества, и трябва да гледаме включително и по един агрегиран начин на самата система, т.е. да видим точно как стоят отделните банки по отношение на отношенията като цяло с държавните дружества. Оттам нататък, нали, конкретното приложение... мисля, че се полагат усилия в тази посока и държавните дружества няма да избягат от правилата на наредбата.

Водещ: Накрая бихте ли описали как си представяте подредени финансите на България след 4 години? Например каква част от парите на българите да се разпределят през бюджета? Видяхте сметките, които са направили от Института за пазарна икономика. Те твърдят, че, не си спомням точно цифрата... а, 4 хиляди лева всеки българин ще плати средно на държавата, със 170 лева повече, отколкото през миналата година. Как си представяте след

4 години да изглеждат нещата, повече или по-малко от парите на българите да отиват в държавата?

П. Чобанов: Като цяло си представям ситуацията, ние имаме ясно правило, че не трябва да се надхвърля едно преразпределение от 40 процента. Представям си, че ще се справим с това правило, няма да ги достигнем. Ще останем под тези 40 процента...

Водещ: Защото десните казват "не, трябва да паднат много повече".

П. Чобанов: Не, въпросът е в ситуацията, в която се намираме и на нивото на публични услуги и качеството на публичните услуги, които имаме, да успеем да се справим. Аз си представям така ситуацията: справяме се в рамките на тази данъчната тежест, която имаме в момента като данъчни ставки, подобрили сме събираемостта в системата, където знаем, че има резерви, и успяваме по-добре, по-ефективно да разпределяме този ресурс, така че по-голям кръг хора да усетят положителното влияние от това разпределение...

Водещ: И всички сметки са...

П. Чобанов: ...но без да се вторачваме в конкретно ниво към момента на преразпределение, тъй като в момента ние изграждаме на практика наново бизнес средата, която беше сериозно увредена в последните години, ние изграждаме наново редица отношения, включително и с приходните администрации. Ние трябва да изградим наново и модела си за растеж. Това отнема време, но като установим едно... като оценим, че сме достигнали едно близо до оптималното  ниво на събираемост, тогава сядаме отново и правим сметката какви точно услуги осигуряваме, с какво качество и дали е възможно при по-ниско ниво на събираемост да дадем наистина положителни ефекти за икономиката. През тези години ние ще се намираме в един своеобразен преход към новия модел на растеж, който трябва, разбира се, да ни осигури една по-добра конвергенция и оттам да мислим вече за присъединяване към ERM-2 и еврозоната. Тоест тази цел продължава да стои за нас, но първо трябва да си свършим домашната работа, а тя е да видим как ще изглежда новият модел на растежа в България.

Водещ: Евро след повече от 3-4 години в България?

П. Чобанов: Зависи колко бързо ще си свършим работата. Ако сме наясно още 2015 г., че това е моделът на растеж, който имаме, че растежът се е задвижил, че ще имаме една устойчива конвергенция, може още тогава да предприемем необходимите стъпки, но зависи, разбира се, и еврозоната по пътя на реформите и преструктурирането докъде е стигнала тогава и дали е придобила ясния облик като зона, към която ние така или иначе трябва да се присъединим.

Водещ: Всички сметки при 10 процента плосък данък през следващите години.

П. Чобанов:  Абсолютно.

Водещ: Петър Чобанов, министърът на финансите, специален гост на "Седмицата" на "Дарик" радио.