Ще листваме служебно на БФБ всички компании, в които държавата има миноритарни дялове, казва вицепремиерът по икономическото развитие пред в. „Банкеръ”

Г-жо Бобева, кои са най-важните неща, които си поставяте за цел да извършите в икономическата област?

За икономическия екип на това правителство най-важните промени, от които се нуждае икономиката, са държавата да се научи да спазва законите и да се разплаща коректно с бизнеса; да намалим осезаемо административната тежест за бизнеса; да направим Българската банка за развитие истинска банка за развитие и да направим ефективен контрола и регулаторните функции на държавата. Е, ако в допълнение успеем да реализираме няколко големи проекта, с които да разкрием работни места и да дадем глътка на бизнеса...

Държавата уж започна да се издължава редовно на бизнеса, но в обратна посока плащанията като че ли вървят с все по-бавен темп. Прави впечатление, че по-рядко се издават касови бонове, особено в малките търговски обекти. Защо се получава този парадокс, според Вас?

Защото сменихме подхода при проверките. От силовите наказателни акции, провеждани в миналото, ние минахме към нормален начин на събиране на данъците. Тази рязка промяна очевидно води до усещането сред бизнеса, че може и да се намерят начини за заобикаляне на закона. Несъмнено Министерството на финансите ще трябва да предприеме нови мерки за повишаване на приходите.

Може би тук големият въпрос е дали българският бизнес е дорасъл да функционира при нормални отношения с държавата, или е свикнал винаги да играе не точно по правилата?

Чудя се дали да спазваш правилата, или да ги заобикаляш не е дилема на цялото ни общество. Много хора предпочитат да живеят и да започнат бизнес в България, защото тук правилата не се спазват толкова стриктно. Не смятам, че с това страната ни е уникална. Като цяло в Южна Европа е така. Макроикономически и фискално може и да стоим по-добре от повечето страни в Европейския съюз, но сами си създаваме проблем. Едва започнахме да излизаме от капана на нередовните плащания и пълното разстройство във финансовата и икономическата система, ние отново си създаваме криза. А можем да излезем от тази ситуация, и то много бързо.

Какво е необходимо да се случи?

Първото и най-важното нещо е всички да се обединим около насърчаване на инвестициите като общонационален приоритет. Трябва да създадем спокойствие за инвеститорите. Не може всеки ден да се пише и говори в медиите колко нестабилно е положението в България и колко страшни са прогнозите за бъдещето. Истината е, че има огромно разминаване между състоянието на икономиката и усещането на хората.

Същото се случва и по отношение на кредитите и лихвите. Като гледаме реалните нива на лихвите в момента и какво е усещането на хората за тях – има огромна разлика. Първата причина за това е, че липсват професионални анализи на реалните тенденции в определянето на лихвите. Ако някой направи усилие да сравни лихвите в България и в Европейския съюз за последните 10 години, ще се създаде по-реалистична представа за реалните лихвени равнища. Според изследвания на Световната банка потребителите на финансови услуги използват като основен източник на информация телевизията.

В същото време харчим милиони за различни реклами, с които уж трябва да привлечем чуждестранните фирми.

Не ние! Кой ги похарчи тези пари? Нека видим кои са фирмите, които са печелили поръчките... Ето защо внесохме в Народното събрание и бе приет на първо четене Закон за изменение и допълнение за Закона за обществените поръчки, който да разшири конкуренцията и по този начин да съдейства за по-ефективното използване на публични средства. От друга страна, партньорството с неправителствените организации и общественият контрол върху тези поръчки са основен инструмент за това да не се повтарят практиките от близкото минало.

Добре, как според Вас трябва да се променят кампаниите за популяризиране на страната? Това поне е по-лесно осъществимо, за разлика от промяната в обществено-политическата обстановка.

Аз не разбирам от реклама, но хората, които сгрешиха картата на България, изваждайки Благоевградска област, трябваше да бъдат наказани или уволнени. А то какво се случи същите тези чиновници сега се определят като най-големите радетели на привличането на инвестиции. След като са похарчени 16 млн. лв. и няма един дошъл инвеститор, защо никой не носи отговорност?

За съжаление това е всеобщ проблем на нашата администрация. Нямам спомен някой да е бил санкциониран дори след констатации и доклади на контролните органи за допуснати нарушения.

Явно законодателството не предвижда такива. Ето например по отношение на обществените поръчки има масови случаи, когато наетата фирма не изпълнява клаузите по договора си, обаче възложителят не налага предвидените санкции и му изплаща всичко. Сега с промените в Закона за обществените поръчки предвиждаме санкции за тези възложители, които не са наказали провинилите се изпълнители.

Вие хубав закон за обществените поръчки подготвихте, но като че ли депутатите не го харесаха?

Законът беше приет на първо четене с изненадващо голямо мнозинство. Аз съм приятно изненадана, че между първо и второ четене се получиха конструктивни предложения и от опозицията. Така че се надявам да имаме скоро един хубав и консенсусен закон. Разбира се, мислите ли, че тези, които досега са раздавали милиардите по обществени поръчки, искат нещо да се промени?

Вероятно не.

Не искат. Но съм сигурна, че тези хора не са много.

Изглежда, нещо подобно се случва и с прословутото насърчаване на малките и средните предприятия. Уж всички са за, но в действителност не е точно така.

Проблемът на нашата икономика е, че през последните няколко години удара от кризата, външна и вътрешна, поеха малките и средните предприятия. Ето защо всички сме за тяхното насърчаване. Първото нещо, което трябва да направим, е да им дадем достъп до обществените поръчки. На второ място - да намалим административната тежест, защото няма проблем за една голяма фирма да подготви 100 страници документация, но това е непосилно за малките. И ние това правим - намаляваме административната тежест.

Но и в това срещате отпор.

Това, че има страхотен отпор, означава, че не сме разбрали колко е голям всъщност проблемът с малките и средните предприятия. Както споменах в началото, един от основните ни приоритети е осигуряването на финансиране за малките фирми. Нека си го кажем откровено - големи клиенти получават много по-добри и изгодни условия по кредитите, отколкото малките. От стартиращите компании пък никой не се интересува. Небанковият финансов пазар, международните финансови програми, включително и „Джереми”, работят недостатъчно ефективно.

И тук според Вас е ролята на Българската банка за развитие?

Точно така. Вече е достъпно финансиране до 200 000 лв. за стартиращи и микропредприятия с фиксирана лихва до 6 процента. Предстои да се предложат няколко продукта за търговското финансиране, което е един от проблемите на българската икономика. Сега нашите фирми имат сравнително висок капацитет, но се задъхват заради ниското вътрешно търсене. Изходът е в износа, но износителите срещат редица затруднения, сред които и ограничените инструменти за финансиране. Затова съм категорична, че банката за развитие трябва да разработи такива продукти, които заедно с търговските банки да насърчат износа. Смятам, че точно такава трябва да е ролята на ББР. а не да раздава кредити на големите фирми или да „чисти" големи необслужвани кредити от търговските банки. ББР не бива да влиза в запазената територия на търговските банки.

А осъществимо ли това на практика?

Мисля, че финансовият сектор сега преосмисля средата, тъй като вече не се намират клиенти както отпреди кризата - с чисто кредитно досие, с високи и растящи доходи, без задължения. От друга страна обаче, тези съвършено нови условия са предизвикателства, които изискват креативност от страна на финансовия сектор.

Важен източник за финансиране на българския бизнес са международните финансови институции. Затова сме поканили българските представители в Европейската банка за възстановяване и развитие, в Международната финансова корпорация да участват в конференция, на която да обяснят колко и какви проекти има, как се финансират, при какви условия и защо нашите фирми не се възползват от възможностите. Този форум ще бъде и сигнал за международните финансови институции, че България е една от държавите с макроикономическа стабилност, с добър рейтинг и заслужава реална оценка на риска, съответно на цената на финансирането.

Само че у нас много водещи компании не се търгуват на борсата.

Така е, масово се делистват, особено след продажбата на миноритарните дялове. Имаме намерение да се възползваме от параграф 7 от Закона за приватизацията и следпрватизационния контрол и да листваме служебно на БфБ всички компании, в които държавата има миноритарни дялове. Очаквам това да засили интереса към тези миноритарни дялове.

Защо се делистват фирмите? Да не би да се страхуват от публичност?

Възможно е. Но искам да кажа, че вече правим срещи с бизнеса за насърчаване на капиталовия пазар. За съжаление досега този сектор е бил движен основно от инициативи на държавата. Тоест у нас борсата по-скоро играе ролята на инструмент за приватизация, отколкото на алтернатива на банковия сектор.

Държавата обаче все още стопанисва редица предприятия, които оказват влияние върху икономиката. Но общото усещане е, че тези дружества не се управляват по най-добрия начин.

Общо 146 са държавните предприятия и приносът им за БВП е по-скоро незначителен. Но е нормално в лоша икономическа среда, когато фалират стотици фирми, и те да имат затруднения. За съжаление обаче в повечето случаи проблемът не е макроикономическата ситуация, а мениджмънтът. Затова сме се захванали с още една много трудна и дълго отлагана мярка - законодателно регулиране на управлението на държавните предприятия.

Какво точно предвиждате?

Най-вече прозрачност в управлението. Ще въведем ясни критерии за определянето на органите на управление на държавните дружества, публичен контрол и задължителни ефективни механизми за заплатите.

Ако е трудно да се управлява едно обикновено търговско дружество, два пъти по-трудно е да се ръководи държавно такова, защото в повечето случаи то изпълнява и обществени функции. Но за съжаление двете неща не са ясно разграничени и затова се стига до критични ситуации, в които се налага държавата да се ангажира със спасяването на определени фирми.

Лошото е, че в тези дружества мениджмънтът бива сменян с идването на всяка нова власт.

Не е точно така. На места имаме и професионалисти. Но по-големият проблем е, че директорите се назначават без ясна програма, която да е част от договорите им, за това какво смятат да правят с предприятието.

Друг проблем за икономиката, и по-точно за вътрешния пазар на страната, са взаимоотношенията между производителите и търговците. Какво възнамерявате да направите в тази област?

Истината е, че има дефицит на идеи как може да се оправят нещата. Когато бях служебен министър на търговията през 1997 г. всички вярвахме, че разковничето е в създаването на борси и тържища. Направихме и специална комисия по борсите и тържищата, която да следи за равнопоставеността между субектите. Но къде сме сега? Отново в изходна позиция - разстроен вътрешен пазар, картели, монополи, нелоялни практики. Бедата е, че като правна и институционална рамка сме европейци, само че това очевидно не е достатъчно за нашата реалност.

Има ли все пак някакво решение?

Трябва да гарантираме равнопоставеността между стопанските субекти на вътрешния пазар. Няма да има революции, просто ще възстановим нормалността. Направили сме преглед на законодателството в няколко европейски страни, набелязали сме най-ефективните мерки и ще работим за въвеждането им и у нас.

Концесиите също са доста спорна тема, която успешно се впряга и в политическата полемика. Каква всъщност е реалността и планирате ли някакви промени в тази област?

Сред обществото наистина се наложи мнението, че държавата получава съвсем скромни възнаграждения от концесиите и не използва достатъчно ефективно природните си богатства и инфраструктурни съоръжения. За съжаление, всичко това е вярно. Годишните приходи от всички договори за добив на полезни изкопаеми, за минерални води, кариерни материали, плажове, летища, пристанища и т. н. са едва около 100 млн. лева. Работим по законопроекти в тази насока. Но нека оставим подробностите за следващо интервю, в което първо ще представя данните и ще оставя вашите интелигентни и образовани читатели да направят изводите.