Истинският проектен мениджмънт в България е непознат, казва министърът на инвестиционното проектиране пред в. „Монитор”

Проф. Данов, кои са основните приоритети в работата Ви до края на годината?

До края на годината най-важното е приемането на бюджета на министерството за 2014 г. Двете основни пера от него са 10 млн. лв. за кадастралните карти и 5 млн. за общи устройствени планове на общините.

Максимално бързо трябва да издадем разрешения за строителство на пречиствателни станции, за да може да бъдат усвоени евросредствата предвидени за тях. Качеството на проектите за съжаление е лошо и се налага да се искат още документи, които да се доработват, защото не са пълни.

В законодателната област до десетина дни ще внесем предложение за изменение на ЗУТ. От него се опитваме да премахнем нещата, които затрудняват работата на проектанти и строители. За съжаление този закон вече е много труден за преработка. Неговите възможности са изчерпани и той е с много сложни и тежки процедури. Количеството документация за елементарно разрешение за строеж е огромно и в голямата си част излишно.

Отделно той създава непредвидимост на сроковете за реализация на проектите, което отблъсква нашите и чуждите инвеститори. Банковите институции, свързани с инвеститорите, имат изисквания за предвидимост и да се знае кога да се отпускат средствата и от кой момент заемополучателят започва да връща кредита.

В рамките на ЕС единствени ли сме с подобен негатив в законодателството?

Не мога да кажа за всички 27 страни. В тези, които познавам, нормативната база улеснява инвеститорите. А ние се хвалехме, че по ЗУТ можело да се вземе разрешение за строеж за 7 дни, но това не е вярно. При малки обекти в най-добрия случай процедурата в общината трае 2 седмици. Иначе нормалният срок е 2-3 месеца.

В другите страни процесът е много по-различен. Там се смята за нормално обектът да се проектира 2-3 години, а изграждането да трае 9-10 месеца. У нас инвеститорите искат да се направи работният проект за 2-3 седмици и после строят 5 години. Трябва да се насочим към тези по-оптимизирани форми на строителството, които водят и до по-добри финансови резултати.

Ще се разделя ли ЗУТ на две, каквито идеи има от доста време?

Да, подкрепям тази идея. Бих искал да възприемем германския модел. Там има един закон за градоустройство и друг за строителството. Така ще се опростят процедурите. От друга страна, трудът на проектантите, контролните органи и инвеститорите. Трябва да имаме по-кратки, ясни закони, в които няма противоречия.

Пледирате за немска точност.

Идеята е да се въведе и системност и законът да бъде над всички и да няма възможности за различно тълкуване или, казано по нашенски, вратички в закона. У нас доста хора, занимаващи се със строителство, гледат как да ги намерят и да ги използват. Подобни неща поставят инвеститорите в неравностойно положение.

Какво трябва да се направи, за да се ограничи презастрояването в курортите?

Не можем да спрем строителството в населените места по Черноморието изцяло. Това би означавало да изгоним не само инвеститорите, но и населението оттам.

В защитените зони и природните паркове няма да се строи. Няма да допусна испанския модел, първо да се оставят бреговете да бъдат презастроени, а след това да се разрушават хотели. Важното е да има ясни правила къде и какво може да се строи. Става дума да има разумно ниско строителство, със запазване на природата и в рамките на населените места, чиито граници трябва да бъдат определени точно.

Не бива да забравяме, че туризмът носи големи приходи на хазната и идеята да не се строят хотели и летовниците да прекарват отпуската си на палатки край морето не е състоятелна.

Наскоро прочетох доста непрофесионални изказвания по темата от човек, който няма нужното образование. За мен е обидно да споря със счетоводител. Аз съм професор по архитектура.

Необходими ли са промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и какви?

По тази тема имам по-особено мнение. Говорейки за устройство на територията, разбирам цялата страна. Трябва да има нов устройствен закон за България, а спецификите на отделни зони да се решава от местните власти. Редно е те да определят специфичните норми и правила за застрояване, които едновременно да не противоречат на основния закон, но и да отразяват спецификата по места.

В напредналите страни устройствените планове се правят 3-4 години и се приемат от парламента на държавата, имат силата на закон и поне за десетилетие не се променят.

Искате да кажете, че ЗУЧК е ненужен?

Съществуването на по общия ЗУТ и подобен закон за Черноморието показва, че единият от двата е ненужен.

Какви са основните акценти на реформата в ДНСК?

ДНСК, е институция, която още от началото ми създава много главоболия. Първо с гражданите. 60-70% от техните оплаквания, идващи към нас, са свързани с един тежък чиновнически стил и обяснения на казусите. Човек трябва да има специално образование, за да разбере за какво става дума. На първо място трябва да се подобрят контактите с гражданите. Те да получат ясно и разбираемо обяснение за нарушението, което е установено в имота им.

Трябва ли ДНСК отново да поеме изцяло контрола върху незаконното строителство, който сега е в правомощията на местните власти?

Според мен ДНСК трябва да контролира всички категории строежи. Знам, че опонентите на подобна идея ще подчертаят липсата на кадрови капацитет. Преди години дирекцията е имала 800 души персонал, а сега са по-малко от половината. Не е редно обаче общината, издала разрешението за строеж, да контролира сама дали не е нарушила нормите. Практиката у нас и навсякъде другаде по света показва, че подобен контрол не е ефективен. За това трябва да се подобри функцията на ДНСК.

Същия проблем има и с устройствения правилник на ДНСК. Инспекторатът там е подчинен на директора. Не може директорът да бъде контролиран от подчинените му служители. Смятам до няколко седмици да прехвърля подчинението на инспектората на дирекцията към министерството. Целта ми е на първо време да се повиши вътрешният контрол върху ДНСК.

Друго, което ми се иска да се направи, е да нарасне превантивната роля на дирекцията. Не бива само да установяваме, когато нарушението вече е станало и да започне да се руши, нещо, строено с много труд и средства. Редно е нещата да бъдат спрени много по-рано, когато щетите са много по-малки.

Много още неща трябва да се оправят в ДНСК. Не бива да забравяме и това, че големите проблеми на дирекцията започват при преминаването от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и заменилия го ЗУТ. По стария се допускаше узаконяване на нелегален строеж, а по новия – не.

Върви ли се към създаване на строителна полиция, както в някои други страни?

Строителната полиция в другите страни е временно явление и се използва, докато другите закони започнат да действат. Може би и при нас има необходимост от подобна служба срещу незаконното строителство.

Кога смятате, че ще е възможно прехвърлянето на целия контрол към ДНСК?

Обсъждаме ситуацията. Едно обаче е желанието, а друго – възможностите. Не е реалистично да прехвърлим целия контрол на ДНСК, защото с тези 300-400 души то ще остане на книга. Много внимателно трябва да се променят нещата. Да не се окаже, че от лошо работеща дирекция, да докараме нещата до неработеща въобще. Ще се опитам това прехвърляне на пълномощията да стане догодина или с приемането на изцяло новия строителен закон.

Преди време лансирахте идеята да се внедрят германските нормативи в строителния процес и така да се дадат шансове и на малки фирми да участват в реализация на проекти, финансирани с публични средства?

Това е германската наредба за възлагане в строителството. Подобни принципи на възлагане на строителството се използват във всички страни от Западна Европа. Въпросната наредба е с точни критерии за избор на фирма изпълнител и дава възможност проектът да се реализира с оптимална цена при високо качество. Основният критерий е цената. Не съм съгласен с някои български строители, които казват, че това не бива да бъде така. Защо? Нали страната ни е с пазарна икономика. Другите критерии за наддаването – качество и материали са еднакви за всички. Така максимално се защитават интересите на възложителите на поръчката. Германският опит показва, че в един търг могат да участват всякакви фирми ­ малки и големи. Не мога да твърдя, че този опит ще е панацея и с прилагането му нещата у нас веднага ще тръгнат по мед и масло.

За съжаление у нас няма подготвени специалисти, които да работят по тези стандарти. Това ни пречи да излезем и на чуждите строителни пазари.

Най-ниската цена няма ли да доведе до лавина от анекси към договорите за оскъпяване, както стана с довършването на двете ни цели магистрали?

В Западна Европа при анекс отговорността се носи от проектантите и от възложителя, които не са догледали нещата. Техните застраховки поемат разликата в цената. Ако тази система се въведе у нас, доста от проектантските фирми ще фалират. Засега и истинският проектен мениджмънт в България е непознат.

Отделно сме уникални и с нещо друго – техническият проект, който е непълен работен проект. При нас се започва строителство без наличието на пълна документация.

Искате техническият проект да отпадне от практиката у нас?

Да. Абсолютно съм убеден в тази необходимост.

Трябва ли държавата да стане инвеститор в изграждане на жилища, за да стимулира този сегмент от имотния пазар?

Всички развити европейски страни имат държавна политика в тази сфера за осигуряване на социални жилища. Да, и у нас държавата трябва да прави същото. В задачите на министерството е включено и разработването на жилищна политика, както и решаване на жилищните проблеми на малцинствата.