Работим активно, за да не бъде загубен нито лев, казва министърът на регионалното развитие пред в. «Новинар»

Г-жо Терзиева, кои са проектите, върху които работи Министерството на регионалното развитие в момента?

В момента продължава работата по изграждане на магистралите „Струма” - лот 2 и лот 4 и „Марица” - лот 1 и лот 2, които се финансират по ОП „Транспорт". Изграждат се и обходите на Враца, Габрово и Монтана. Това са много важни инфраструктурни проекти именно за развитието на регионите. Оперативна програма „Регионално развитие” от своя страна подкрепя широк набор от операции - от базова инфраструктура в областта на здравеопазването, образованието, градския транспорт до опазване на културно-историческото наследство на страната. Те отчитат общите тенденции и спецификите на отделните населени места. Ето защо за Министерството на регионалното развитие са важни всички проекти, които се изпълняват по оперативните програми за решаване на регионални и местни проблеми. По отношение на пътната инфраструктура политиката трябва да се промени и държавата да инвестира годишно поне между 70 и 150 млн. лв. за рехабилитация на пътищата. В този аспект ние сме разработили програма за около 240 млн. лв. за обновяване на второкласните и третокласните пътища. С част от проектите по нея ще кандидатстваме по новата инвестиционна програма на Министерство на финансите „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. За програмата са заделени около 500 млн. лв. от държавния бюджет и по нея ще могат да кандидатстват както същините, така и министерства и държавни ведомства. Целта е да се изграждат инфраструктурни обекти и реализацията им да води до икономически растеж и създаване на работни места. Освен това като министър на регионалното развитие ще държа да има т. нар. интегриран подход на територията на страната за разпределение на инвестициите. В това число слагам бюджетни средства, еврофондове, държавни инвестиционни заеми и др. Защото политиката на държавата трябва да е насочена към интегрирано ползване на средства, за да се спре практиката да се работи на парче.

Целта на правителството ни е да изведем държавата към икономически растеж и да достигнем до такова ниво, в което тя да ползва собствени средства за изграждане на национални инфраструктурни обекти, а европейските да бъдат допълващи средства, какъвто е принципът. Еврофондовете ще продължат да се ползват много активно. Сигурно знаете, че към споразумението за партньорство България е предвидила специална стратегия за интегрирано изразходване на евросредства за Северозападния район, която в момента се разработва. В документа са отразени целите и приоритетите, заложени в Дунавската стратегия. В този аспект е важно и навременното стартиране на новата европейска транснационална програма „Дунав”, която ще комбинира финансиране от 3 инструмента - Европейския фонд за регионално развитие, Инструмента за предприсъединителна помощ и Инструмента за добросъседство.

Какви са проектите за трансгранично сътрудничество?

Преди седмица бях в Букурещ на годишна конференция по Дунавската стратегия. Там коментирахме, че трябва да има интегриран подход между всички държави в региона за общи проекти, които да се реализират в рамките на тази стратегия. Това включва подобряване на корабоплаването по река Дунав, развитие на граничните региони, чрез опазване на природното и културно наследство; инвестиции в инфраструктура; социално приобщаване; стимулиране на предприемачеството; повишаване на институционалния капацитет и др. От тази гледна точка България беше дадена за пример, че в споразумението за партньорство е отразила много ясно и точно ангажиментите си по Дунавската стратегия, като е изписала източниците, с които ще финансира определени приоритети по отделните оперативни програми. По отношение на трансграничното сътрудничество в следващия програмен период ще има отново три програми, по отношение на които България изпълнява функцията на управляващ орган. Това са програмите със Сърбия, Турция и Македония. Имаме и други програми за териториално сътрудничество с Гърция и Румъния, по които са водещи нашите партньори.

Рискуваме ли да загубим европари по оперативните програми, които Министерството на регионалното развитие изпълнява, до края на тази година?

От първия ден интензивно работим за намаляване на риска от загуба на средства. Още през декември 2012 година е било ясно, че ще бъдат загубени около 150 млн. лева. Чак по времето на служебното правителство са предприети някакви действия и в края на месец май Комитетът за наблюдение взима решение два големи проекта да бъдат включени, за да се намали рискът от загуба на средства. Когато застъпих като министър, започнахме точно тази борба - да разработим спешно апликационната форма за проекта за Северната скоростна тангента. Тя вече е изпратена в ЕК и се надяваме да бъде одобрена в най-скоро време. Работим активно, за да не бъде загубен нито лев през 2013 г. Това е свързано с усилията на много хора, които работят, за да може средствата да бъдат усвоени навреме.

Как върви програмата за санирането?

Тя е стартирала през 2012 г., а сега сме в края 2013 г. За тези почти две години процедурата е докарана до никъде. През октомври обявихме пилотно първия търг по програмата за две сгради, за да видим как ще се развие процесът. Проектът ще продължи до 2015 г.

Какви са актуалните ВиК проекти?

Във ВиК сектора трябва да започнем много сериозна реформа. В момента е подготвена стратегията за развитие на ВиК сектора. Тя мина всички съгласувания и обществени обсъждания. Работи се окончателният й вариант, за да бъде внесена за одобрение в МС . Тя е ключов документ, за да можем въз основа на нея да разработваме проектите, които ще бъдат свързани с усвояване на средствата по ОП „Околна среда". До края на годината предвиждаме да бъдат приети всички 52 генерални плана. В тях са разписани краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, които да бъдат предприети с цел подобряване на ВиК системата. В бюджет 2014 са предвидени разходи за три язовира в размер на почти 23 млн. лв. Ще стартираме строително-монтажните работи на язовирите Пловдивци в община Рудозем, Луда Яна в община Панагюрище и Студена в община Перник. Това е изграждане на хидростратегически съоръжения за първи път от 30 години. Отделно сме подготвили програма за борба с безводието за 35 млн. лв., с която ще кандидатстваме по публичната инвестиционна програмата към финансовото министерство. Проектите обхваща 58 населени места с общо 140 000 жители.

Докъде стигна строителството на АМ „Марица”?

Работи се и по двата участъка. От няколко месеца на лот 2 Димитровград-Харманли - се работи усилено. Срокът за завършване там е февруари 2014 г. На отсечката Оризово-Димитровград също започнаха работи, като срокът е юни 2014 г. Надяваме се следващото лято да може стигнем до Свиленград по изцяло изградената „Марица". Контролът по изпълнението на автомагистралата се осъществява ежедневно. Правят се и ще се правят внезапни проверки.

Как върви строителството на АМ „Струма”?

На лот 4. участъкът СанданскиКулата, се работи, както и на лот 2 - Дупница-Благоевград. Изпълнението на лот 4 е около 30 процента. Там също не спираме да правим проверки. Амбицията е лот 4 да е готов до юли 2014 г. Крайният срок за изпълнението на лот 2 е март 2015 г. Изграждането на лот 3 -Благоевград- Сандански, който минава през Кресненското дефиле, е предвиден за следващия програмен период 2014 г. 2020 г. Работи се по обходните пътища на Монтана, Враца и Габрово. Проектите се изпълняват по график. В Габрово работата вече е видима за населението.

За съжаление по отношение на обходите има недоволство сред част от хората. Проблемът е, че извеждането на трафика извън населените места възпрепятства продажбата на плодове, зеленчуци и други продукти на транзитно преминаващите. Идеята е да има обходен път, за да изведем трафика извън градовете с цел безопасност на движението, за което част от хората настояват, но от друга страна пък има и недоволни. Същото беше и за магистралите. Първо всички бяха доволни за магистрала „Тракия”, след това се явиха недоволни, че не могат да си продават плодовете си.

Готови ли са снегопочистващите фирми за поддържането на републиканските пътища през зимата? Ще стигнат ли парите за снегопочистване и има ли достатъчно машини и смеси за обработване на пътните настилки?

Парите са повече с 10 млн. лв. в сравнение с миналата година. От снегопочистването през изминалата зима са спестени средства. Надявам се 60 млн. лв., колкото са предвидени за тази година, да стигнат и дори да останат. Но дали ще бъде сурова зимата или не - ние не знаем. Пътищата през зимата ще бъдат поддържани от 3000 машини. До този момент фирмите изпълнители са проверявани няколко пъти за налична техника и материали. Доставят се нужните количества пясък, сол и химикали. Ще държа на засиления контрол. Много е важна координацията между АПИ, пътната полиция и автомобилната администрация. на това ще държа много. Санкциите за неизпълнение са заложени в договорите. Нямам основание да ги променям. При неизпълнение, санкциите ще бъдат налагани в пълната им тежест.