Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Земя“

Г-жо Михайлова, наскоро стана ясно, че Еврокомисията откри процедура срещу България за т.нар. вятърни електроцентрали. Докъде стигнаха нещата, наистина ли ще бъдем санкционирани?

Тази наказателна процедура е стартирана от ЕК срещу България и засяга територията на защитената местност „Калиакра“. Тя е изключително значение, не само за България, но и за Европа по отношение на биологичното разнообразие. Затова тази територия е обект на голямо внимание и защита, тя е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000” .

Територията в района на „Калиакра” бе предмет на 2 наказателни процедури. Едната е с предмет намаляване на територията на защитена зона за опазване на дивите птици, а другата наказателна процедура е относно одобряване на множество проекти за вятърни генератори в „Калиакра” без адекватна оценка на кумулативния ефект. През септември 2011 г. ЕК обедини двете наказателни процедури в една. В продължение на години назад е водена кореспонденция, в която ЕК е давала предписания за конкретни мерки, които не са били вземани под сериозно внимание. За съжаление в периода от 2011 г. до 2013 г. не са осъществени поетите ангажименти, за да се предотврати наказателната процедура. Дори напротив. Районната инспекция издава поредно разрешително за строеж на ВЕИ съоръжение през 2012 г., което в буквален смисъл прелива чашата на търпението на ЕК и нарушава доверието в България.

На 17 октомври 2013 г. Колежът на комисарите на ЕК взе решение наказателната процедура, свързана с района на „Калиакра“ да премине в съдебна фаза. Към момента исковата молба все още не е заведена в Съда на Европейския съюз.

Още през август 2013 г. по инициатива на МОСВ беше предложен пакет от мерки за коригиране на нарушенията, констатирани от Европейската комисия. Пакетът беше приет от Министерски съвет, като и подробен график за неговото изпълнение. Той съдържа множество мерки, сред които разширяване на защитена зона за птиците „Калиакра” до границата на Орнитологично важно място — Калиакра; обявяване на допълнителна територия в района на Калиакра за защитена зона за птиците и пр.

Страната ни се ангажира до края на тази година планът да бъде изпълнен. Ние сме в непрекъснати контакти със службите на ЕК. Проведох две срещи с комисаря Янез Поточник. На последния ни разговор, проведен в края на септември му представих приетото от МС решение.

На Комисията се изпраща редовно информация за реализирането на всяка мярка от одобрения пакет. Смятам, че след като бъдат изпълнени всички предвидени мерки, за което се изисква да изтекат определени срокове, и ЕК бъде официално информирана, основанието за завеждане на иск в Съда на ЕС вече няма да бъде налице.   

Колко от разрешителните за построявенето на такива “перки“ се оползотворяват реално? Върху какво оказват въздействие по отношение на флората и фауната на средата?

През последните 10 години на територията на Североизточна България в области Добрич и Варна са одобрени около 2100 вятърни генератора. Въпреки големия брои разрешени проекти, към момента са изградени около 270 вятърни генератора.

С приетия през 2012 г. Национален план за производство на енергия от възобновяеми източници бе извършено стратегическо планиране на територията на страната, с цел намиране на подходящите места, където могат да бъдат одобрени и изградени вятърни генератори. С приетия План за ВЕК са въведени забрани за одобряване на нови проекти на територията на области Варна и Добрич. По този начин се гарантира, че няма да се стигне до прекомерно застрояване в района.

От друга страна има въведена 5-годишна давност на решенията за преценяване на необходимостта от ОВОС, с които се одобряват ветрогенератори. Давността обезсилва тези решения за одобряване на проекти, чието реализиране не е започнало в рамките на 5 г. от издаването им. По този начин към настоящия момент обхванати от давността са около 900 бр. ветрогенератори.

На 18 октомври подписах заповед за забрана на строителство на вятърни генератори в зоната „Било“, която е част от местността „Калиакра“. Забраната се наложи предвид множество инвестиционни намерения, около 95, чието реализиране би довело до значително отрицателно въздействие върху някои редки видове като– червеногушата гъска, бял щъркел, сокол скитник и др. Там беше заявено инвестиционно намерение за изграждане на ветроенергиен парк с 95 турбини.

Докъде стигна изграждането на депата за битови отпадъци в страната? Трябва да бъдат построени още 26 трябва. Има ли опасност за откриване наказателна процедура от страна на ЕК и заради тях?

Към момента са в експлоатация и функционират 34 регионални депа, които отговарят напълно на общите изискванията за конструкция на депа на ЕС. В процес на изграждане са регионалните депа в Кърджали, Перник, Златица, Габрово, Добрич, Бургас и Плевен.

Не е стартирало строителството на регионални системи с подписани договори за предоставяне на средства от Оперативна програма „Околна среда 2007–2013“ (ОПОС) — Видин, Малко Търново, Борово, Варна, Велико Търново (проектното предложение все още е в процес на оценка и не е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ), Костенец, Левски, Луковит, Панагюрище, Разлог, Стара Загора, Ямбол.

В процес на изготвяне на прединвестиционни проучвания са 4 региона — Провадия, Пазарджик, Дупница и Благоевград. За тях ще се търсят възможност за финансиране от националния бюджет.

Съгласно заложените в поканата за кандидатстване срокове строителството на всички регионални системи за управление на отпадъците и искането за възстановяване на средства към бенефициентите следва да приключи до 31.12.2014 г., а всички дейности по докладване на направените разходи по ОПОС 2007–2013 г. пред Европейската Комисия следва да приключат до края на 2015 г.

Процедура по нарушение за несъответствие на 124 депа за отпадъци с изискванията за депониране на отпадъци е открита на 29.04.2012 г. Процедурата е на етап — Досъдебна фаза.

МОСВ докладва, че закриването на неотговарящите на изискванията на директивата депа ще бъде направено поетапно в съответствие с изграждането на отговарящите на изискванията на директивата регионални системи за депониране на отпадъци. Предоставен беше график за етапа, на който се намират 26-те нови регионални депа, които са в процес на изграждане. Крайният срок за завършване на строителството на всички депа е средата на 2014 г.

В тази връзка как върви работата по софийския завод за боклук?

Към момента е изградено и въведено в експлоатация депото на площадка „Яна – Садината”. Депото и инсталациите за третиране на зелени и биоразградими отпадъци на площадка „Хан Богров” – с. Горни Богров са включени в първа фаза на проекта за „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци на Столична община”. Инсталациите са изградени, като срокът за въвеждането им в експлоатация е декември 2013 г.

Във връзка с изпълнението на фаза II от проекта — Проектиране и строителство на завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво, към момента все още не е сключен договор с избрания изпълнител, тъй като Решението на ВАС излезе през октомври и към момента се подготвят документите за сключване на договора. Очаква се най-късно до края на 2013 г. да се подпише договор за проектиране и строителство на завода за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво и до юни 2015 г. да бъде изграден и въведен в експлоатация.

Обяснете най-общо за реформата във водния сектор. Съществува ли опасност България да загуби средства за него от 2014 г., каквито информации се появиха?

Един от най-важните елементи за развитието на водния сектор е засилване ролята на публичните власти. Основен принцип ще бъде цялата водна инфраструктура, която осигурява услуги от обществен интерес да бъде публична –държавна и общинска. Друг основен принцип ще е, че всеки елемент от тази собственост ще има грижовен стопанин.

Ще се приложи в максимална степен принципа за  възстановяване на разходите, в това число на тези за околната среда или пълно самофинансиране на водния сектор. Друга важна задача в е създаването на една структура, която обединява документацията за цялата водна инфраструктура – водно инфраструктурен кадастър. Ще се регулират и цените на водните услуги и пр.

Чрез осъществяване на тези основни принципи ще се постигнат целите на рамковата директива за водите, директивата за наводненията и директивата за морската стратегия, както и ще се създадат условия за максимално използване на еврофондовете през следващия програмен период, както и за изпълнение на предварителните условности, изисквани от EK за следващия програмен период 2014 — 2020 г.

Докъде стигна конкурсът за нови директори на паркове, регионални екоинспекции и басейнови управления?

Конкурсът за избор на директори на регионални структури на МОСВ протича в няколко етапа. Има сформирани комисии, в които участват експерти от различните звена в МОСВ . Първият етап беше свързан с подаване на писмено заявление за участие в конкурса и подаване на пакет от документи за образование и професионален опит. Вторият етап беше свързан с допустимост на кандидатите. Сега приключи и етапът за подаване на концепции за развитие на допуснатите кандидати. Предстои финалният етап за провеждане на интервю с кандидатите.

Имаше идея за създаване на Национален парк „Българско Черноморие” във връзка с незаконните строежи по морето и скандалите и протестите от началото на годината. Как я приемате, водите ли разговори с неправителствения сектор? Възможно ли е да се осъществи?

 Създаването на Национален парк „Българско Черноморие” не е просто идея лансирана в общественото пространство. С решение от 11 юли 2013 г. Народното събрание задължи МОСВ в 12-месечен срок да извърши проучване и подготви предложение за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”. Според това решение предложението за обхвата и границите на парка следва да бъде разработено въз основата на широк и всеобхватен обществен дебат.

Считам, че за да бъде подготвена документацията за обявяването на парка е необходимо да бъде взета предвид значителна по обем научна и административна информация. С тази цел водим разговори с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН. В ход е подготовката на техническото задание за изготвянето на документацията и провеждането на обществените обсъждания на предложението. Необходимите средства за изпълнението на задачата са осигурени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Проблемът с Пирин и строежът на втори лифт на Банско. Ще има ли такъв, какво е Вашето мнение по темата?

Националните паркове са обособени зони на нашата територия, които се управляват в много строг режим, съобразно Плановете им за управление. Национален парк „Пирин“ е включен като част от световното наследство като част от ЮНЕСКО. Това го постави в още по-специален режим на грижи. Съгласно действащия План за управление на Национален парк „Пирин” на територията на парка се забраняват всякакви строителни дейности , освен изграждането на скиписти и ски съоръжения и обекти съгласно утвърдения Териториално устройствен план (ТУП) на „Ски зона с център гр. Банско. Всички ски съоръжения предвидени в ТУП вече са изградени. За преразглеждането на установените в плана режими, свързани с изграждането на ски – съоръжения, е необходимо да бъде извършен задълбочен анализ на състоянието на природния комплекс на парка.

Освен това, тук имаме няколко страни, които са с крайно противоположни мнения по казуса. От една страна са зелените еко организации, от другата са местните власти, бизнеса и жителите на съответните населени места в тази територия. Убедена съм, че държавните институции са тези, които трябва да създадат предпоставките за противоположните страни да си говорят. Тогава може да има сближаване на различните позиции. Националните паркове имат нужда от модерни, динамични, съответстващи на изискванията на обществото планове за управление.