Връщането на данъка върху ниските доходи ще донесе повече справедливост, казва министърът на труда и социалната политика пред в. „Стандарт”

Нова мярка в подкрепа на нискодоходните групи предизвика критики от икономисти и политически опоненти. Връщането на данъка за доходи до 340 лв. ще увеличи броя на хората на минимална заплата, твърдят те. От Брюксел пък получихме предупреждение да стегнем контрола в Агенцията по заетостта, която управлява близо 1 млрд. европари. Има ли опасения за това и какви мерки се предприемат, попитахме социалния министър Хасан Адемов.

Г-н Адемов, има ли опасност от загуба на средства по програма "Развитие на човешките ресурси" след критиките на Брюксел към ръководството на Агенцията по заетостта (АЗ)?

Няма такава опасност. До края на годината се очаква нивото на сертифицираните от Брюксел средства, т. е. одобрени за възстановяване, да достигне минимум 1,250 млрд. лв. С това рискът от автоматично отпадане на финансови средства е сведен почти до нула. За преодоляване на риска от загуби беше извършено преразпределение на средства по програмата. Те се насочват за мерки за обучение и подобряване достъпа до заетост на безработни лица.

Къде тогава е притеснението на Брюксел?

Както знаете, ЕК с три писма настоява от нас да засилим публичния характер на услугите, които предоставя Агенцията по заетостта. Т.е. от строго административна услугата да стане по-достъпна до гражданите. Не те да я търсят, а структурите на агенцията да се обръщат към конкретните бенефициенти. ЕК е притеснена и за част от медийните публикации, които допускат възможна политическа намеса по време на управлението на ГЕРБ при усвояването на средства от ОПРЧР. Ние си даваме сметка, че агенцията е огромна структура с повече от 3500 работещи в нея, която управлява огромен финансов ресурс - около 500 млн. евро. Тук има различен тип интереси. Трябва да направим всичко възможно да изпълним препоръките тази структура да стане достатъчно безпристрастна, модернизирана и близко до хората, което не изключва и персонални промени. Нямаме съмнения в капацитета на сегашния мениджмънт на агенцията. Но ръководството трябва да има по-различен тип отношение към бенефициентите и по-добра хигиена на взаимоотношенията с тях. Защото е изключително важно парите от Европейския социален фонд да изпълнят целите, за които са предназначени. И да не създават усещането за каквото и да е повлияване при сключването на договори за тяхното усвояване. Т.е. безпристрастно и обективно да се избират проектите за финансиране. Проблемът е в особения характер на самия ръководител на агенцията. Тя не е склонна да приема критика. И когато от Брюксел казват, че получават жалби от бенефициенти, тя твърди, че това са заинтересовани лица, дори и да не са от фирми или граждани със спрени договори. Иначе никой не се съмнява в това, че сегашният ръководител на агенцията е работохолик и е дисциплинирана.

Не Ви ли притеснява това, че влезе в конфликт с ресорния зам.-министър на труда?

Разбира се, че ме притеснява. Но трябва да бъдат преодолени тези различия, защото не са в интерес на изпълнението на целите на ОП РЧР. Ние ще се съобразим с всички забележки на Европейската комисия.

Кога се очакват персоналните промени в Агенцията по заетостта?

В най-скоро време ще получите отговор.

Намерението на правителството да въведе от 2015 г. връщане на данъка от доходи до 340 лв., предизвика опасения за разрастване на сивия сектор.

Тази мярка е опит за възстановяване на солидарността. Защото през последните 24 години се опитахме да изградим солидарни системи, но се оказа, че не сме готови. Солидарността между отделните групи в обществото влиза по един или друг начин в конфликт с усещането за справедливост. Не се получи солидарният модел в здравеопазването, защото има близо 2 млн. неосигурени и 250 000, които могат да плащат, но не искат, защото не вярват в тази система. Същото се отнася и за пенсионната система и данъчната система. Няма общество, което да съществува без солидарност. Високодоходните групи трябва по някакъв достатъчно справедлив начин да подпомогнат тези, които не могат да се справят в кризата. А те в България са факт. Показаха го протестите от февруари, показват го и сега. Ако не бъдат направени поне първи стъпки за възстановяване на справедливостта, тогава тежко им и горко на тези, които управляват. Не може обаче да изхождаме постоянно от презумпцията за виновност и от теорията на съмненията, че някой ще тръгне против осигурителната и данъчната система, против собствената си държава, която изнемогва от намалени приходи и разходи.

Какъв точно ще бъде механизмът, по който ще се възстановява данъкът?

Първо, това категорично не е налагане на необлагаем минимум и връщане към прогресивното под облагане. Плоският данък се запазва. Няма да пострадат приходите в Бюджет 2014. Разходът ще е през 2015 г. в размер от 150 млн. лв. Но на този етап не е ясен механизмът, по който трябва да се случи това възстановяване. Експерти от МФ, МТСП, НАП и НОИ трябва да го дадат и това ще бъде отразено в закона за облагане на доходите на физическите лица. Има достатъчно време до края на годината. Но задължително тази мярка ще се обсъди със социалните партньори, за да разсеем техните съмнения. Единият вариант е данъкът да се връща за доходи с размер до минималната работна заплата. Другият вариант - да приемем за граница осигурителен доход около нивата на минималната заплата. В края на данъчната декларация има графа, която казва колко е средният осигурителен доход на лицето за годината. Според мен това е по-правилният вариант. Той е по-лесен за администриране, докато при първия вариант трябва да се отчете добавката за прослужено време и става доста сложно изчислението. Освен това осигурителният доход е свързан с конкретни лични права и тогава човек ще се замисли дали заради 340 лв. допълнително, които ще получи през следващата година, да приеме осигуряване на по-ниска сума. Защото така ще получава по-ниски обезщетения за болнични, майчински и в бъдеще по-ниска пенсия.

Синдикатите обаче обвързват тази мярка с криминализирането на укриването на осигуровки, за да бъде тя ефективна?

Моето мнение и това на министерството на труда по този казус е известно – винаги сме давали положителни становища. Още повече че има такава мярка при укриването на данъци. Ние сме за това да има наказателна отговорност и за укриването на осигуровки, но след като преминат административните процедури - глоби, санкции, наказателни мерки, които са в посока да дисциплинират работодателите.

Проучване на АИКБ за сивия сектор тези дни показва, че през последните три години намаляват случаите на работа без трудови договори, но се засилва сключването на фиктивни договори, при които немалка част от заплатата се дава под масата. Какви законодателни мерки може да се предприемат срещу това явление?

Няма правителство през тези 24 г., което да не се опитва да намали администрацията и да свие сивия сектор. И като резултат се получава точно обратното. Какъв обаче е проблемът тук? Има няколко форми на заетост като непълното работно време, които дават възможност за неформална заетост - работникът се осигурява върху половин надница, а работи на пълен работен ден. Тук е работата на трудовите инспектори, но каквито и административни мерки да има, ако не работим в посока на това да имаме достатъчно високо ниво на зрялост като общество, като работодатели и служители - няма как да се случи. Трябва да осъзнаем необходимостта от самоконтрол и взаимен контрол. Няма закон, който да изкорени сивия сектор. Ако имаше, досега да сме го преборили. Това зависи от самите нас. Зависи и от доверието в публичните системи. Усилията трябва да са в повишаване на това доверие. Иначе ще си говорим години наред за сивия сектор.

А промени в Кодекса на труда ще предприемете ли във връзка със забавеното изплащане на заплати?

В хода на протеста на КНСБ отново излязоха на преден план исканията за такива промени. Разчитаме да постигнем съгласие със социалните партньори по тях. Ще рестартираме и една стара идея в началото на следващата година - в Кодекса на труда да обособим законодателство за малките и средните предприятия, но без да посягаме на правата на работницити и служители. Когато говорим за гъвкавост на пазара на труда, тя трябва да бъде съчетана със сигурност. Защото без нея особено в условия на криза нещата стават неуправляеми.

Кои ще са Ви приоритетите в началото на 2014 г. като министър на труда и социалната политика?

Продължава работата на Консултативния съвет по пенсионните промени, и то с ускорени темпове. Както и със структурите в силовия сектор - МВР и МО, за да се опитаме да дадем нова визия за ранното пенсиониране в България. Ако не решим тези въпроси, ние не можем да дадем отговор защо сме спрели увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране през тази година. Ще ми се да променим социалното подпомагане чрез предоставяне на ваучерни услуги. Работим усилено по това. Другото, което ми се ще, е да променим, е да въведем ред в ТЕЛК и НЕЛК. Но това не може да стане без здравното министерство и Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания.