Полицията бе достатъчно, за да не могат да нахлуят в парламента, казва вицепремиерът и министър на вътрешните работи пред в. „24 часа”

Г-н Йовчев, какви са рисковете за националната сигурност? Какво показва Вашият анализ, който представихте на Консултативния съвет за национална сигурност?

Кризата в Близкия изток влияе многопосочно. Оттук съвсем спокойно можем да изведем и рисковете от настъпването на хуманитарна криза, като в нея включваме и здравните рискове от възникване на епидемии. Също така заплахата от навлизане на територията на страната на лица, които са свързани с терористични или радикални ислямистки групи, или с международна организирана престъпност.

Има и социални рискове, които не са малки, защото възниква напрежение с местното население. Екстремизъм, ксенофобия, включително и криминогенни фактори. Част от социалните рискове са свързани и с неспособността ни ефективно да интегрираме тази част от бежанците, която ще остане на наша територия.

До голяма степен националният план, който приехме за разрешение на тази криза, дава отговор на тези въпроси. Нямаше участник на консултативния съвет, който да не е съгласен с него.

Що се касае до втория генератор на заплахи - обществено-политическата криза, първо трябва да се каже, че съвпадането по време на тези две кризи, като и двете са достатъчно сериозни, мултиплицира негативния ефект от тях и наистина отслабва възможностите на държавата за справяне с проблемите.

Ако започнем да гледаме в тази посока за причините, се вижда доста висока степен на политически екстремизъм. Добре, че е политически екстремизъм, а нямаме религиозен или етнически. И то политически екстремизъм, който не е провокиран от социални фактори или от идеологически фактори.

Има голямо противопоставяне в обществото, нетърпимост, липса на всякакъв плурализъм, не само невъзприемчивост и неприемане на чуждите идеи, а едва ли не те се възприемат като заплаха. Този, който не споделя идеите ти, се възприема като заплаха и това нещо е опасно. Ако ние не преодолеем това дълбоко разединение в обществото, то наистина ще нанесе големи вреди. Влошава силно бизнессредата както за вътрешните инвеститори, така и за външните. При тези сигнали, които България дава, много трудно можем да направим напредък. Ако искате и по решението за Шенген, ако искате и по отношение на това как се възприема България в международната общност като цяло, и по какъв начин страната ни тежи. За жалост това, което наблюдаваме не само през последните месеци и години, като че ли е типично българска практика. Когато се формулират някакви цели, включително и политически, и не съумеят да ги достигнат с наличния ресурс, търсят помощ отвън. И за да се убеди някой външен фактор колко лош е опонентът, колко е зле да се работи с него, се правят такива гнусни кампании, така се омазваме един друг, че не може да бъде повече.

Кои бяха заплахите, около които се обединиха участниците на консултативния съвет? Има ли примирие между политиците?

Положителното, което беше от КСНС, е, че така се чуха много гласове в подкрепа на това, че трябва да се обединят усилията на всички институции, на политическите партии в това да се търси външна подкрепа за България в тази ситуация. Така че това е добре.

По отношение на втората група заплахи също имаше сериозна подкрепа - обявихме се против използването на насилието като средство за постигане на политически цели. И че трябва да се спрат всички действия, които водят до делегитимация на политическите партии, защото те са единственият легитимен инструмент в демократичното общество, през което фактически е единственият механизъм за трансформиране на волята на суверена в конкретни действия на институциите. Консултативният съвет даде добър сигнал. Наистина се надявам, че ще съумеем като общество да се обединим около няколко приоритета, които няма да бъдат арена на политически борби.

Мисля, че възстановяването на политическия диалог е първата и най-необходима стъпка в тази насока. И ако съумеем в този момент да се спрат персоналните нападки, това за мен е първата стъпка. Нека да се критикуват политики, практики, идеи, резултати, но да не се персонализира всичко. Ако се спрат персоналните атаки, това ще бъде много добра първа стъпка.

МВР през тези шест месеца бе по принцип добре оценявано за дейността му за гарантиране на реда – че полицията е сдържана, че не проявява излишно насилие към протестиращите. С изключение на миналата седмица, когато бяха изкарани непомерно много - хиляди полицаи, повече от протестиращите. И това бе възприето зле, въпреки че аз лично прегледах всички снимки и не видях кадър на полицай, който замахва с палка. Защо имаше толкова полиция?

Точно така е. Може да има посбутвания, но нека го погледнем от друга гледна точка. Имаше хора, които искаха да нахлуят в парламента. Имаше полиция, която не им позволи да направят това. Не можем да укоряваме полицията, че се опитва да спази закона. Винаги трябва да гледаме от тази гледна точка. Полицаите бяха инструктирани и направиха всичко възможно да не наранят протестиращите. Разбирам реакцията - тя е на хора, които не съумяват да постигнат целите си. Това, разбира се, води до определени фрустрации. Фрустрацията ражда агресия. Мога да ги разбера от тази гледна точка. Не мога да се съглася с това, което говорят. Работата на полицията е такава.

Питате ме защо били толкова много полицаите. Трябваше да са по-малко ли, за да успеят горките протестиращи да пробият кордона на полицията и да атакуват парламента. Аз така разбирам вашия въпрос. Иначе какво значение има колко са полицаите? Т.е. не можаха протестиращите да доминират в тази ситуация. Разбирам, че в такава ситуация както министерство, така и министър няма как да излязат с позитиви. Има такава остра политическа конфронтация и когато има и хора, изнервени до такава степен, и вдигната агресия, те се опитват да провокират насилие, включително и спрямо полицаите. Няма как да не бъде атакуван министърът. И той ще бъде атакуван от двете страни. И от тези, които са срещу протестите, и от тези, които подкрепят протестите. Но важното е да свършим това, което е по закон.

Не е ли това някаква интрига срещу Вас, защото се случи, докато не бяхте в страната? Появиха се и такива тълкувания.

Не, в никакъв случай. Много странни неща се появяват в последно време по медиите. Аз съм много изненадан от някои от тях като критиките към новия Закон за МВР. Ние по отношение на полицейските правомощия не променяме нищо в новия проект. Този член, който в момента е чл. 150, става 63 по новия законопроект. Нищо не е променено. Няма нови правомощия. Така че малко съм изненадан от тази теза. Напротив, в новия закон стъпките, които се правят, са ограничаване на властта и на правомощията на МВР. Обаче това се разпространи по медиите, едва ли не се възприе като факт и започнаха да търсят коментари: „Защо това е така?”. А то не е така, съвсем лесно може да се сравни текстът на проекта със стария закон. Това е може би най-публичният дебат, по който се правят промените в този закон. С участието на синдикатите и на научната общност. За първи път се прави разграничаване между правомощията на политическото и професионалното ръководство. Искаме да забраним на министъра пряко да се намесва в разследванията, в резултатите от тези разследвания, а професионалното ръководство да върши това.

Какво правихте в Израел?

Срещнах се с външния министър Авигдор Либерман, с министъра на обществената сигурност Ицхак Ааронович, с вътрешния министър Гидеон Саар, с депутати, парламентаристи, със съветника по национална сигурност на министър-председателя Нетаняху - Иоси Коен.

Посетихме тяхната гранична полиция и се запознахме с организацията на работая които те използват. Искаме да задълбочим сътрудничеството и да получим помощ в противодействието на тероризма и престъпността -организираната и битовата. Имат много добри модели, които прилагат в Израел по отношение на превенцията. Също така имат много голям опит и големи успехи при работата с доброволните сътрудници.

Следващата тема, която също обсъдихме, е възможността да ни помогнат като цяло при изграждане на системата за реакция при кризи. При нас все още няма изградена такава. Когато се случи кризисно събитие, по-скоро се реагира, като плановете се правят на момента, а обикновено това не води до добри резултати. Така беше и с терористичния акт в Бургас.

Като споменавате доброволните отряди, какво мислите за тези доброволни патрули? Тези неонацистки настроени младежи, които твърдят, че са одобрени от СДВР, конто ще ни „пазят” от цигани и бежанци?

Никой няма одобрение. Ако някой се опита да възпрепятства движение на български граждани, да ги спре или да се опита да им проверява документите, ще си носи отговорността п  закон. Аз мисля, че те го разбраха много бързо, и в момента казват: „Ние се разхождаме и ако видим престъпление, ще уведомим полицията”. В това няма нищо незаконно. Но една стъпка, ако направят в друга посока, трябва да е ясно на всички, че това е самоуправство и ние няма да го допуснем.

Като политическа оценка ще ви кажа - аз многократно съм го заявявал и ще го повторя сега пред вас. Категорично осъждам всякакви ксенофобски изказвания, всякаква дейност, която насажда омраза, нетърпимост към различните. Така че по никакъв начин не одобрявам прояви, които са в тази насока.

Как работят израелските доброволци?

В Израел има 28 000, условно казано, полицаи и около 34 000 доброволци. При тях моделът е различен, защото страната е различна. При нас не може да се реализира по същия начин, защото при тях доброволците са въоръжени и са с полицейски правомощия. Аз съм противник на този модел при нас, защото това нещо може да създаде напрежение. По-скоро доброволните формирования тук ще работят пряко и само в присъствието на полицейски служители. Те ще ги подпомагат в дейността им. Така, от една страна, ще постигнем по-добро взаимодействие и подкрепа от гражданското общество и ще набавим този необходим ресурс особено в малките населени места, където е трудно да бъде организирано засилено полицейско присъствие. Идеята е тези хора да бъдат проверявани, както се проверяват всички служители на МВР, да минават през кратък курс на обучение, но да нямат оръжие в себе си и да нямат полицейски правомощия. Такива модели има изградени на много места и навсякъде дават много добър резултат. Има ги и в САЩ, и във Великобритания, като някъде свалят битовата престъпност до 80%.

Какво ще кажете за проверките на документите, които раздразниха протестиращите? Това не е ли намеса на полицията в политиката?

В известна степен също е превенция и ще обясня защо. Проверките на документи са в нормалните полицейски правомощия, които се прилагат навсякъде по света, особено когато има такива масови мероприятия. Целта е да предотвратим навлизането на лица, които по един или друг начин биха могли да провокират насилие. Знаем, че особено в началните дни, когато също имаше остри форми на протест, имаше доста лица, които бяха и с хладно оръжие, и с боксове, вериги, и криминално проявени, които по този начин успяхме да ги изолираме.

Също така по този начин изваждаме от анонимност тези хора, които са агресивни и провокират насилие. Пак искам да повторя - ние не събираме и няма да събираме информация за хора, които протестират, както, за такива, които организират протести. Възможността на всеки да изрази свободно мнението си и да протестира е в основата на демокрацията. Аз лично съм готов да се боря за тези права.

Но същевременно никога няма да се съглася да допусна, че някой от тези хора ще се опита да провокира насилие, че могат да бъдат наранени хора, да пострадат те или тяхното имущество и полицията да седи и да гледа. Широко се прокламира това, че са били задържани хората. Да, бяха задържани 23-ма души на следващия ден. Всички те бяха лица с изключително агресивно поведение на протестите. Повечето от тях са подписали предупредително протоколи. И тази практика ще продължи. Искаме да спрем всякакви възможни опити за ескалация на насилието. Защото, ако го допуснем, вредата ще бъде за цялото общество.

Какво ще кажете за случая „Бисеров”?

Почти нищо не мога да кажа, защото наистина не знам. Това, което знам, защото говорих след това и с г-н Писанчев, разбрах, че има постъпил сигнал. Не искам да навлизам в детайли, защото в момента се води проверка от прокуратурата и само наблюдаващият прокурор може да разреши какво и в какъв обем да стане обществено достояние. В момента, в който този сигнал е постъпил, те са реагирали по единствено правилния начин - веднага са уведомили прокурор. Не мога да разбера защо е тази истерия защо не били казали на вицепремиера А защо да казват на вицепремиера или на министъра, който дори няма преки отговорности по отношение на управлението на ДАНС? Това малко ми звучи като някакъв остарял модел от едно време. Трябва да информираме някого, за да вземем решение какво да правим. Ами няма кой да взема решение какво да правим, то е ясно.

Всички са убедени, че Бисеров е знаел за това нещо, защото си подаде оставката спешно в неделя. Така ли е?

Възможно е да е разбрал. Но не мисля, че това е такъв проблем. Не мога да кажа дали е разбрал и откъде. Но това да не би да е осуетило по някакъв начин проверката и действията спрямо него? Не, не е. Както видяхте, всичко си върви както трябва.

Вярно ли е твърдението, че сигналът е бил за пари, свързани с тероризъм?

Не знам такива данни, не знам да има такива данни, особено връзка с тероризъм. Мисля, че по-скоро вече някой си е добавил малко художествена измислица.

Има един упорит слух, че едва ли не с тези пари бил платен атентатът в Бургас?

Е, не. Няма такива неща. Категорично мога да ви кажа, че няма такива неща. В бургаския атентат, искам да ви кажа, че към момента няма, и така както върви разследването, няма да се намери каквато и да е българска следа. Няма българска следа.

Как ще свърши политическата криза?

Дай Боже, да съумеем малко да имаме мъдрост в тази ситуация. Тя кризата ще се разреши, навлиза в разрешаване. Обаче ще бъде продължителен период от време и хората ще пострадат.

Решаване е, ако някой победи.

Победител и победен в истинския смисъл на думата в политиката няма, и то когато става дума за демократична страна. Не бива да се прави така. Това е разделение, не е война.

Според мен сме в състояние на студена вътрешна война.

Да го наречем изключителен политически екстремизъм и нетърпимост към другия. Всеки, който не споделя идеята, ти го мразиш. Аз виждам какво се случва във форумите. Агресията в обществото е тежка.

Какво ще кажете за ролята на Турция в бежанската криза?

Турция е съюзник на България. Турция е страна, с която имаме партньорски отношения и сътрудничество, и е държава, с която е важно България да развива добри отношения. Не поддържам тезата, че едва ли не в момента Турция под някаква форма може да стане генератор на заплаха за България. Не, не е така. Има добро сътрудничество между България и Турция, включително по отношение на противодействие на тероризма. В момента Турция има сериозен проблем. Много по-сериозен, отколкото България с нелегалните имигранти, с бежанците. Те имат може би над 600 000 на тяхна територия. И поради тази причина не могат да отделят достатъчно ресурс да съсредоточат на нашата граница.

Имаше една идея по спогодба от 60-те години да се направят съвместни екипи, ние да подпомогнем, но бежанците да спират на турска територия, да не попадат у нас. Защото ние не можем да ги гоним.

Тази съвместна спогодба важи и се планира да се проведе двустранна среща, на която да я обсъдим, както и възможностите те да приемат тези, които са навлезли на наша територия, и обратно. Не само това, ние активно в момента поставяме въпроса в Европейския съюз, като настояваме да се ускори процесът по подписване на споразумение за реадмисия с Турция.

Вървим и към тристранно споразумение с Гърция и Турция, с което създаваме тристранен съвместен център в Капитан Андреево. Има вече определена сграда. Мерките са насочени към ускоряване на принудителното извеждане на нелегалните имигранти. Трябва да вдигнем броя им три пъти. В момента извеждаме по около 80 души на месец. Сега скоро ще има чартър за Ирак, ще ви поканя да видите как става.

Настояваме да има и единна система в ЕС за гъвкаво управление на ресурсите и релокация. Т.е. солидарно всички държави да поемат този натиск.

Третата група от мерки е как управляваме процесите за тези, които са на територията на страната. Трябва да гарантираме сигурността както вътре, така и навън на българските граждани. Трябва да гарантираме нормални условия за живот на тези хора, включително медицински грижи. Следва интеграцията. Ако оставим така тези хора, те не могат да се самоиздържат, ще натоварват националната система, няма да имат принос към нея и това ще е голям проблем. Има над хиляда души, които са на браздата. Момчетата работят при много тежки условия, на смени, ротации има от всичките области. По две седмици отиват там командировка, седят на браздата и не допускат навлизането на наша територия. Струва ни над 80 хиляди на ден.

А колко струва охраната на протестите в София?

Правихме разчети, бяха около два милиона лева от началото на протестите. Тежестта, която пада върху МВР, е голяма. Министерството се явява в много области гарант, че ще се запазят мирът и сигурността на страната. Служителите са пренатоварени. Едните командироваме, останалите са натоварени повече, за да успеят да покрият техните задължения. За да не допуснат рязко качване на престъпността.

Искаме да назначим хора да работят в едно звено в Гранична полиция, което ще бъде създадено само във връзка с възникналата кризисна ситуация, след което ще бъде съкратено. В него ще назначим бивши служители, които имат подготовка, тъй като тези хора, които охраняват границата, трябва да имат полицейски правомощия. Кратки опреснителни курсове и ще бъдат назначени местни в районите, където трябва да има засилено присъствие, за да може да облекчим и да върнем колегите обратно по местата си.

Как върви строителството на оградата?

Подготвя се. В този участък от 30 км релефът е сложен, интегрираната система за видеонаблюдение не позволява да се получи информация, че хора наближават границата. Виждат ги в последния момент или вече когато влязат на българска територия. Именно затова искаме това временно преградно съоръжение да се сложи и да ги насочи към други райони, в които има видимост и нашите патрули могат да уведомят турските си колеги и да реагират.