Министърът на отбраната в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ

"Денят започва" продължава малко след осем. За изводите от  Консултативния съвет по национална сигурност и изнесените  доклади, за проблемите с нелегалните имигранти и бежанците, за  бъдещето на българската армия - теми в следващите минути.  Военният министър Ангел Найденов в "Денят започва", добро утро.    

Добро утро и успешна седмица.    

Успешна седмица пожелаваме и на нашите зрители, разбира се.  Какво обаче вие открихте, да започнем с консултативния съвет,  какво открихте вие между редовете в изнесените доклади - повече  политически изводи или предложения за решаване на проблемите?    

И двете, и двете. Виждате, че имаше в окончателното  становище на практика две части, като в едната бяха направени  политическите изводи от гледна точка на обществено-политическата ситуация в  момента и от гледна точка на най-голямото предизвикателство,  което има в момента пред страната и това е миграционният натиск.  И от друга страна, разбира се, конкретните посоки, в които да  бъдат разположени усилията на държавните институции. Според мен  най-важното, което трябва да се каже за Консултативния съвет по  национална сигурност е показаната способност да се постига  съгласие, дори и при толкова сериозни различия, които  съществуваха преди началото на консултативния съвет между  представителите на различни парламентарни групи или между  представителите на различни институции. Очевидно, че тогава,  когато всички си дадем сметка за важността на въпросите, които  са поставени за разискване, притежаваме способността да  постигнем съгласие по техните решения.     

По отношение обаче на тезите, свързани с протестите, с  предсрочни избори като че ли няма съгласие и няма как да има.  Има един. . . един от изводите всъщност, спирам се на доклада на  вътрешния министър Йовчев: предсрочните избори няма да решат  политическата криза. Това прави впечатление от неговия доклад.  Вие споделяте ли тази теза?    

Позволете ми да кажа, че поначало предсрочните избори не са  били тема на обсъждане в Консултативния съвет по национална  сигурност. Не казвам, че ако са били тема, щяхме да стигнем до  съгласие. За разлика обаче от тях, тема на разискванията беше  обществено-политическата ситуация от гледна точка на  напрежението, от гледна точка на опитите да бъде отречена като  цяло политическата система, от гледна точка на опасността, която  се очертава, ако вървим в тази посока на непрекъснато  противопоставяне без диалог и без яснота по възможните решения.     

Вие не само като министър на отбраната, но и като политик  къде виждате по-голямата заплаха не просто за националната  сигурност, а въобще за ситуацията в момента в България -  протестите или пък бежанската вълна? Това са двата проблема,  които станаха ясни от становищата.     

Ами, виждам ги и в двете. Виждам ги и в двете, и очевидно  това е и разбирането, което доминираше на Консултативния съвет  по национална сигурност, защото и двата проблема бяха посочени в  заключителното становище. Сами разбирате, че тогава, когато  имаме отричане на практика на конституционен ред и на  класическата политическа система, това вече в някаква степен  представлява заплаха както по отношение на страната, така и по  отношение на развитието на обществото. Защото в такъв случай  какво ни се предлага. Другото, което се вижда зад отрицанието, е  анархията.     

А къде виждате решение?     

Решение в диалога, решение в начина, по който беше  демонстрирано съгласието на Консултативния съвет по национална  сигурност.     

Добре, това съгласие обаче какво означава на практика, до  какво ще доведе?     

Ами, то доведе до това, че разгледахме миграционния натиск и  съответно бежанската вълна като най-сериозното  предизвикателство в момента пред страната и заплахата за  националната сигурност. Ето това е доказателството за гледните  точки и възможността да се намери общото между тях.    

За това ще си поговорим след малко, но още малко от доклада  на г-н Йовчев. Вие кого виждате повече на площадите - спонтанни  или мотивирани протестиращи? Това са негови изрази.     

Е, не ме карайте сега да влизам в стилистиката и в лексиката  на министър Йовчев. Очевидно е, че последните протести нямат и  нямаха нищо общо с протестите от месец юни. Ясно е, че зад тях  стояха както политически, така и чисто икономически интереси,  така че очевидно те трудно могат да бъдат наречени спонтанни.  Ясно личи режисурата, която стои зад тях. Ясно личи начинът, по  който се опитваха тези режисьори да насочват протестите,  съответно да търсят нови форми на простите, за да събудят,  разбира се, енергията на тези протести. Така че в случая. . .      

Може ли да говорим за режисура. . .    

. . . трудно може да се нарече спонтанен протестът,  включително и тогава, когато се отива на варианта окупация.      

За режисура и мотивиране можем ли да говорим в случая на  митингите на БСП и на ДПС, че. . . и на ГЕРБ всъщност да кажем,  всички тези митинги, вие знаете. . .      

Е, извинявайте, но ние не сме крили, че сме организатори на  тези митинги, за разлика от организаторите на протестите, които  не искат да се появят с лицата си. Така че в случая. . .     

Като говоря за мотивиране, имам предвид финансово, освен  средствата, които сте вложили в автобуси, влакове, озвучаване.     

Не, не, не, нямате основание за подобно твърдение.      

То не е твърдение, аз ви питам просто дали има това,  защото  много хора си задават тези въпроси.      

Да погледнем и към другия аспект.     

Кои въпроси си задават?    

Дали има финансово мотивиране, защото хора, които бяха на  митингите. . .     

Ама, вижте, вижте, ние ясно от много отдавна имаме близо 200  хиляди членове. Това са хора, които участват в партията не  защото получават възнаграждение, а защото имат определени  ценности и принципи, които свързват с Българската  социалистическа партия. Мислите ли, че ако се обърнем за  подкрепа от тяхна страна, те ще ни откажат тази подкрепа.  Всъщност това е, което наблюдавахме. . .     

Но основен въпрос остава и до ден днешен . . .    

Това е, което наблюдавахме и в София.    

. . . без отговор, какви средства бяха вложени в  организацията на тези събития. Говорим не само за БСП и ДПС, но  и за ГЕРБ. И от двете страни никой не дава отговор какви  средства са вложени. Видяхме огромен ресурс.      

Е, председателят на БСП и съответно председателят на  "Движението за права и свободи" споменаха конкретни числа по  отношение на това, което е вложено като финанси.     

За влаковете да, но като цяло не.     

За влаковете, заплащането на автобусите. Ами, вероятно все  още не са направени пълните изчисления. Става тема все пак. . .     

Да не се окаже наистина много солен този ресурс, който да. .  .     

Става дума все пак за не по-малко от 60-70 хиляди човека,  които бяха в София.     

Вие не смятате ли обаче, че тези средства можеше да бъдат  вложени в нещо друго, което да бъде за гражданите по-важно,  по-смислено. Имам предвид да се инвестира в социални помощи. . .     

А защо мислите, че това не е важно за гражданите?     

Това е митинг.     

Защо мислите, че 200 човека, които са по кръстовищата, имат  повече основание за изразяване на своите претенции към  управлението, отколкото няколко десетки хиляди, които изразяват  своята подкрепа.     

Не поставям под съмнение това, но все пак парите, които се  влагат в подобна организация, не смятате ли, че могат да се  ползват и за друго?     

Ами тогава не мисля, че трябва да вървим в посока към  сравнението на стойността за едните и за другите.     

За вас, като. . .     

Очевидно, че това е важно за хората. И след като това е  важно за хората, те имат своето основание да бъдат тук,  следователно ние сме длъжни да направим и съответната  организация.     

Спечелихте ли нещо от това мерене на сили между БСП и ДПС  заедно и ГЕРБ?     

Откровено казано, не ми харесва посоката, в която вървим  като разговор. Защото. . .     

Нека да затворим. . .    

Това са важни въпроси.     

Защото, първо, не мисля, че в случая е толкова важно да  видим какво е вложено за плащането на автобусите и на влаковете.  Извинявайте, това е наш проблем, свързан с организацията и  начина, по който го решаваме.     

Ако са вложени пари на данъкоплатците, на гражданите, все  пак. . .     

Има различни форми, под които може да бъде потърсена тази  информация и тя да бъде дадена като информация.      

Кажете за вас, като член на кабинета. . .      

Второ. . . второ, очевидно, че това е важно за хората, които  са дошли в София, за да изразят своята подкрепа. Така че в  случая дали може да бъде вложено, сигурно може да бъде вложено в  нещо друго.    

Кажете за вас, като член на кабинета, тази подкрепа какво ви  донесе? Беше ли необходима тя на правителството?     

Ами, повече сигурност, повече спокойствие, ако щете повече  самочувствие.      

Усетихте го това нещо от площада, от Орлов мост?     

Ами, аз мисля, че всеки един, който е наблюдавал,  включително и кадрите, не само този, който е бил на Орлов мост,  е забелязал това.      

Като казахте сигурност, да минем към темата за националната  сигурност в другото й измерение по темата с бежанците. Една  цифра се завъртя в публичното пространство - 258 милиона лева  похарчени пари за бежанците до този момент. За вас стана ли ясно  за какво точно са отишли тези милиони?      

Не, вижте, аз имах възможност вече няколко пъти да кажа, че  най-вероятно моя е грешката, че не уточних тогава, когато видях  интерпретациите "изхарчени", защото аз мисля, че на  пресконференцията споменах харчени. Тоест не че са вече  изразходвани тези близо четвърт милиард лева, а че това е общата  стойност, включително на програмата за пълна интеграция на  хората, които ще получат статут и които биха останали в  страната. Защото аз споменах необходимостта от програма, която  да очертае, в това число, ако щете социалната, трудовата  интеграция, здравното обслужване, образователното обслужване.  Ами, вижте, само елементарните сметки показват, че ако режийните  разходи за издръжката на един бежанец, не преките разходи, а  преки плюс това, което е необходимо от гледна точка на ремонт и  от гледна точка на функциониране на администрация, ако приемем,  че те са наистина в рамките на 1100 лв., сметнете ги - 10 000  бежанци правят 11 милиона разход на месец. Така че съвсем  елементарно е да се изчисли, че оттук нататък на практика имаме  в рамките на 1 година близо 130 милиона. Вижте, аз си давам  сметка, видях интерпретациите, които се появиха в част от  медиите, които коментираха, че едва ли не с подобни изявления  подхранвам ксенофобията, тъй като хората правят съвсем  естествено сметката колко те имат като съответно доходи, какво е  необходимо за тяхната издръжка и онова, което държавата би  трябвало да отдели за бежанците. Но срамежливото подминаване на  тази тема няма да ни помогне. Ясно е, че държавата разполага с  някакви постоянни ресурси, те няма как да се променят, така,  радикално във времето. Следователно ние трябва да очертаем  посоката. . .     

Когато говорим за криза, вероятно трябва да се отделят  допълнителни средства?     

. . . в която трябва да търсим механизмите за солидарност в  рамките на Европейския съюз, съответно да търсим подкрепата от  страна на европейските фондове.     

Тези пари, които идват сега, 7 милиона, те докъде ще  стигнат?     

Те са по-скоро средства, които вероятно ще отидат, за да  покрият част от вече направените разходи. Съвсем естествено,  видяхте изявленията на председателя на държавната агенция,  средства, които да бъдат насочени по отношение на здравното  обслужване, по отношение купуването на линейки, които да бъдат  на постоянно разположение в бежанските центрове. Очевидно, че  това е силно недостатъчна сума.     

Като. . .     

Осем милиона са вече разходите, които сме направили и които  бихме направили с изграждането на техническото съоръжение по  границата ни с Турция само в рамките на Министерството на  отбраната.    

До къде стигна изграждането на това съоръжение?     

Тази седмица приключваме с възстановяването на пътищата. На  28-и организираме пресконференция, образно да кажа на терен, в  община Елхово, за да се види всичко онова, което до този момент  са направили нашите инженерни части и. . .     

А може ли да опишете какво се появи там, на това място. . .    

. . . и очаквам. . .     

. . . вече докъде стигна изграждането?    

И очаквам тази седмица да бъде окончателно утвърден  проектът, въз основа на което вече да започне самото изграждане  на инженерното съоръжение.      

Тоест в момента предстои да бъде. . .     

Става дума за телено заграждение, при цялата неприятна  асоциация, която носи подобно определение, но телено заграждение  с височина 3 метра по протежение на 33 км от българо-турската  граница.    

Това е един вид затваряне на границата.    

Две цели. . . Е, образно казано затваряне, макар че 33 км.  от близо 270 км. граница едва ли е затваряне. Става дума. . .    

Това е мястото, където. . .     

. . . все пак за едно заграждение, което има две цели.  Едната цел е да възпрепятства нелегалното преминаване на  зелената граница и съответно пренасочване на групите бежанци,  които искат да влязат на наша територия към гранично  котролно-пропускателните пунктове.      

До каква степен ще ги възпрепятства? Очаквате ли 100  процента решение на проблема?     

Ами вижте, само фактът, че там има присъствие на военни  части и само фактът, че имаме усилени полицейски патрули са  снижили броя на преминаващите бежанци от 150 на 15.     

Понеже казахте преди няколко дни, че сте предоставили 36  военни имота, евентуално там да бъдат настанявани бежанци, в  какво състояние са тези имоти, има ли готовност веднага да бъдат  настанени хората?     

Не, не, става дума за освободени войскови райони, на чиято  територия има, да кажем, повече от 250 сгради. След като това са  райони, които са с отпаднала необходимост за отбраната,  съответно за армията, е ясно, че те от много време не са и  поддържани. Следователно, за да бъдат ползвани за настаняване на  хора, там трябва да се вложат доста средства за техния ремонт.     

Понеже говорим за пари и за средства, въпросът за бюджета е  на дневен ред, особено що се касае до въоръжените сили. От ГЕРБ  нарекоха бюджета. . .     

Гореща тема.     

. . . на Министерството на отбраната за догодина политически  провал на министъра. Дали не трябваше действително в годината,  в която има толкова предизвикателства пред националната  сигурност, да се преборите за повече пари?     

Вижте, аз не видях някакви стойностни аргументи, които да ме  карат да отговарям сериозно на подобни. . .     

Те казват 60 милиона лева по-малко. . .     

. . . упреци.     

. . . от 2013 г. Това. . .     

Аз вече имах възможност да кажа, че моето определение за  тази пресконференция и за този коментар е наглост и безочие. Не  са 60 милиона. Всеки един, който внимателно следи цялата  процедура по подготовката на бюджета, в частност на Министерство  на отбраната, знае, че имаме 1.045 милиарда за следващата  година. Като допълнително имаме 20 милиона целеви средства за  бойна подготовка и бойна готовност и още 20 милиона през второто  полугодие на 2014 г. в зависимост от степента на изпълнение на  плана за приходите. Следователно имаме 1 милиард и 85 милиона.  Те са. . .     

Защо тогава казвате, че. . .     

Те са близо до този процент, който в момента имаме. Така че  едва ли това може да бъде наречено провал. Отделно от това  коментираме факта, че за освобождаване на честоти от  радиочестотен спектър, който ползват българските въоръжени сили,  допълнително трябва да бъдат насочени средства, вероятно не по  малко от 70 до 100 милиона. Това са суми, които постъпват от  оператори, телевизионни или мобилни оператори, които ползват  тъкмо освободените честоти. Следователно ние ще отидем към  процент от брутния вътрешен продукт за отбрана равен на 1.5 -  толкова, колкото е заложено в стратегическите документи. Ако  това е провал, как да определим тогава четирите години  управление на ГЕРБ.    

Казвате обаче, че състоянието на въоръжените сили е на  критично ниво.    

Така е.     

Смятате ли това да се промени с цифрите, които изброихте и с  милионите, това критично ниво ще се промени ли през следващата  година?     

Така е, състоянието е близо до критичното и то е резултат не  на моята политика в рамките на тези колко, вече 5-6месеца, в  които съм министър на отбраната, а на онези четири години, които  са предшествали това управление сега на правителството и което  е управление на партия ГЕРБ, тъкмо на тези хора, които правеха  пресконференциите. Защото аз зададох въпроса и не съм получил  отговор, ако те са оставили, както твърдят, едно подредено  министерство, защо на мен ми се налага да сключвам договори за  възстановяване на летателната годност на авиация, а сега да  сключвам договори за доставка на гуми и на акумулатори или пък  съответно за възстановяване на техническата годност на  специализираната техника и въоръжение.    

Въпросът. . .     

В какво състояние вие посрещнахте това министерство, с  няколко думи да ни опишете?     

Ами, казах вече, то беше много по-зле, отколкото очаквах. Аз  имам добра представа или поне имах претенцията да имам добра  представа за състоянието на въоръжените сили и за Министерството  на отбраната. Оказа се обаче, че това, което е, да кажем,  класифицирана информация, свързана със състоянието на  летателната годност на военните въздухоплавателни средства, на  артилерията, на бронетанковата техника, трудно може да бъде  доловено от един страничен поглед.     

Въпросът е, че сега, в момента актуалната картина 80 на сто.  . .    

Тогава, когато казвам, че, като изключим изтребителната  авиация - МИГ-29, МИГ-21, имаме от 12 "Кугър"-а само един летящ,  на вас как ви звучи?     

Добре, въпросът е кога ще полетят. Сега 80 на сто от  летателната техника в България към актуалния момент е на земята.     

Вече сме направили необходимото, за да сключим съответно  договорите да започне доставката на необходимите ни части. Да  сключим и съответно да очакваме сертифицирането, проверката на  двигателите, така че ще имаме и до края на годината, образно  казано, възстановяване, вдигане във въздуха на част от  авиацията. . .    

Каква част?     

. . . а това ще продължи и през следващата година. Ами,  каква част. . .     

Този процент 22 процента на колко може да очакваме да се  повиши през идната година, ако говорим, че има пари за  модернизация?     

Ще възстановим летателната годност и ползването на  хеликоптери, които ще подпомогнат обучението на пилотите,  съответно на самолетите, в това число за обучението на  курсантите. Така че ще има достатъчно техника.     

Няколко думи и за посещението ви в Афганистан. Разбира се,  то беше тайно, неогласено до момента, в който не се върнахте  обратно в България. Какво видяхте там и какво ви казаха  военнослужещите в Афганистан?     

Беше тайно единствено от съображение за сигурност, защото в  последните дни преди посещението ми в Афганистан степента на  опасност беше вдигната в максимално възможната степен предвид на  провеждащото се и в момента заседание на върховния съвет Лоя  джирга, на което трябваше да бъде съответно разгледано и  одобрено споразумението за статута на чуждестранните сили. Става  дума за споразумението, което е част от, да кажем, основанията  за операцията в Афганистан от началото на 2015 година. Това,  което наложи посещението, е, разбира се, от една страна, на  място да имам представа от условията, в които осъществяват  своите отговорности българските военни контингенти в Кабул и в  Кандахар. Естествено, да проведа разговорите с българските  военнослужещи, за да чуя тяхното мнение по отношение на  осигуряване, оборудване, съответно екипировка.     

Имат ли проблем с екипировка, с оборудване?     

На място да видя начина, по който те реализират своите  отговорности.    

Оплакват ли се от нещо?    

Какво видяхте?    

Като изключим факта, че това беше контингент, сега тук няма  да казвам по причини, дължащи се на предишното ръководство на  Министерството на отбраната, но контингент, който замина с 30  процента униформи втора ръка, нали си представяте за какво. . .     

Тоест тежки условия.     

Нали си представяте за какво става дума.     

Ще има ли пари да се сменят сега?     

Предприели сме всичко, което е необходимо, за да не  допускаме подобен проблем. Това, което видях, е респектиращо.  Имах вече възможност да кажа, че човек тогава, когато види  отношението на нашите партньори и съюзници към българксия военен  контингент, когато чуе оценките им за начина, по който  изпълняват своите ангажименти, когато на място види какво точно  се случва, не може да не изпита гордост от българските  военнослужещи.     

Остана ли ви време да си поприказвате с военнослужещите в  Афганистан за пенсионната реформа в армията?     

Ами, имахме достатъчно възможности в рамките и на общите  срещи. . .    

И какво мислят те?    

. . . които бяха с личния състав и съответно всички срещи,  които имах, особено пък и в Кабул, с всички екипи, които са в  изпълнение на определени отговорности, да чуя тяхната подкрепа.  Но вижте, не беше необходимо човек да ходи до Афганистан, за да  се убеди в подкрепата, която имат тези усилия по отношение на  социална политика или по отношение на условия за пенсиониране.  Това е ясно, включително от резултатите от социологическите  изследвания, които сме правили във въоръжените сили.     

Но пък поне сте се запознали със състоянието на  екипировката, така че да се надяваме, че няма да се прави  компромис за в бъдеще с контингентите, които заминават зад  граница.     

Това е една от посоките, в които съм заявил политически  приоритети и в които съм заявил, че няма да направя компромис.    

Добре, благодарим ви.    

Благодарим ви. Ангел Найденов чухте през последните минути  по важни и актуални теми.