Министърът на външните работи в интервю за в. „Преса“

Г-н министър, вашият колега Драгомир Стойнев обяви, че ще дадем без конкурс на американците от „Уестингхаус" да строят 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй". Това няма ли да влоши отношенията ни с Русия? Беше ли съгласувано с Москва решението и може ли то да даде някаква перспектива и за АЕЦ „Белене", или това е окончателният край на Втора атомна?

Не смятам, че един ядрен блок може да влоши отношенията с Русия. Дали решението е съгласувано, не мога да кажа, въпросът е към г-н Стойнев. Аз смятам, че ако изобщо някакво съгласуване е необходимо за едно суверенно решение за развитие на българската енергетика, то е само с Европейската комисия. АЕЦ „Белене" е актуален проект, но все още чакаме икономическия анализ за неговата ефективност. Както в национален, така и в регионален план все по-належащо става изграждането на нови мощности при постигане на един разумен микс от различните видове източници - възобновяеми източници, топлоцентрали, ядрени мощности.

Какво ще получим от американската страна като компенсация за този голям жест и няма ли опасност да влошим отношенията си с ЕС, защото пренебрегваме големи европейски инвеститори в тази област, лишавайки ги от право на конкурс?

Сигурен съм, че министър Стойнев внимателно е преценил рисковете и ползите. Не виждам проблем при необходимост да се направи и конкурс, но такава стъпка би била излишна при дадените обстоятелства - ако се спираме на предлаганата от „Уестингхаус" технология, логично е, че няма кой друг да предложи по-добри условия от тях. Все пак очакваме подробностите, преди МС да вземе решение - това, което важи за АЕЦ „Белене", със същата сила важи и за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй", а именно икономическа обосновка. Имаме нужда от нови мощности, въпросът е на каква цена и при какви условия.

Външно вече изрази разочарованието си от отказа на Украйна да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Какви са рисковете от един такъв завой?

Рано е да анализираме последиците, не бих искал да драматизирам това решение, още повече че не го приемам за окончателно и необратимо. При всички случаи засега ще бъдат свити амбициите по отношение на мащабите на сътрудничеството между ЕС и Украйна. Няма да се реализира идеята за уникалната по своя характер дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, договорена между ЕС и Киев. За България това означава много пропуснати възможности за разширяване на търговско-икономическите връзки. В последната минута беше поставена на трупчета дългогодишната работа по договаряне на споразумението - много разочароваща новина за всички, които вложиха и усилия, и сърце. Изненадата беше както за нас, така и за самите украинци. Но да пишем това само на сметката на Русия, която наистина оказваше много силен натиск в последните месеци, няма да е съвсем точно. ЕС и някои страни членки би трябвало да подходят не само критично, но и самокритично, анализирайки причините да не успеем да защитим едно стратегическо решение. Както и да се развият нещата, България остава приятел на Украйна и на украинския народ. Очаквам да обсъдим бъдещето на отношенията с Украйна и на Източното партньорство като цяло на предстоящата в четвъртък и петък среща на върха във Вилнюс анализ за Украйна - на стр. 18).

След консултативния съвет Волен Сидеров обяви, че заминава с парламентарна делегация за Сирия, водена от соцдепутата Страхил Ангелов. Това посещение съгласувано ли е с Външно? Сидеров заяви претенции да представи българската позиция на една евентуална среща с президента Башар Асад. Това намерение беше ли споделено на съвета при президента?

КСНС не се е занимавал с подобни въпроси. Като външен министър настоявам да се избягват всякакви официални контакти със сирийските власти и ако въпреки това такива все пак има, те не могат да ангажират по никакъв начин нито правителството, нито парламента, нито БСП. Готови сме да активизираме нашите отношения веднага щом бъде постигнат мир и се договорят основните жалони на един демократичен процес. Докато в Сирия се воюва, не виждам основания и за посещения на бизнес делегации.

Закъсня ли консултативният съвет при президента?

Смятам, че наистина закъсня. Междувременно правителството предприе всички необходими и възможни мерки, за да се справи с бежанския поток. Този проблем ще остане и при следващото правителство и заиграването със страховете на хората ще има много тежки последици за страната и обществото. Смятам, че като цяло съветът протече в конструктивен тон.

В Турция разбират ли нашите опасения, или казват ние имаме 600 000 бежанци, какъв ви е проблемът с тези 10 000?

Смятам, че са наясно с предизвикателството, пред което сме изправени. Получихме разбирането им и те подходиха положително към целия кръг идеи, които им представихме. Предстои скоро в София да се събере т.нар. Централна смесена комисия по граничните въпроси. Свикваме я на база споразумение от 1967 г, макар че това не е пълноценната правна база, с която можем да работим по проблема с бежанците. Но на това заседание може да се дадат повече детайли за предпазните съоръжения, които България ще изгради по границата, да се финализира подготовката на споразумението за съвместно наблюдение на границите. Моят колега Давутоглу изрази готовност да посети страната ни, за да подготвим съвместно заседание на двете правителства в София, което планираме за пролетта на 2014 г.

От ГЕРБ все по-често намекват, че страната ни е поставена в международна изолация - няма посещения на държавни глави или премиери у нас, нито пък Орешарски и Плевнелиев са канени в ключови столици. Защо?

Тази теза не издържа. Направих справка и се оказа, че за първите 5-6 месеца на своето премиерстване Бойко Борисов е бил само на едно посещение - във франция. Всичките му други пътувания са за формални и неформални заседания на Европейския съвет. Орешарски не е от хората, които залагат на пиара, и не би отишъл някъде само за да демонстрира активност. Едно посещение трябва да е подготвено и да има резултати.

Как продължаващите над 5 месеца протести влияят върху дипломацията ни? Вярно ли е, че външната политика се прави вътре, в страната?

Не бих казал, че протестите влияят в някаква степен на външната ни политика. Страната има приоритети във външен план, по които правителството работи от началото на своя мандат. От друга страна, това е предизвикателство за външния министър. Важно е, че правителството работи активно, протестите не се отразяват на неговата ефективност, парламентът, макар и с известни трудности, също подкрепя нашата програма. Така че протестите сами по себе си не влияят пряко върху работата на институциите, но подават негативни сигнали навън.

Как отекват навън тези сигнали?

Не една и две страни се сблъскват с подобни проблеми периодично. Европейското, а и не само европейското гражданство е много по-активно в последните години. У нас протестите протичат мирно, за разлика от сблъсъците, които виждаме в някои столици или големи градове. Но те се отразяват от международните медии. И се създава впечатлението за нестабилност в България, което е измамно.

Какви са външнополитическите ви цели за догодина? Влизане в Шенген и падане на визите в САЩ реалистични цели ли са за вашия екип?

Заедно с Румъния работим активно с партньорите, които имат колебание за присъединяването ни към Шенген. Причините, заради които все още няма зелена светлина, са свързани главно с вътрешнополитическата ситуация в някои от тези страни. Трябва да бъдем реалисти, затова бих прогнозирал, че в рамките на следващата година може да бъде взето решение за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Датата, от която това ще стане, подлежи на уточняване. На заседанието на Съвета по вътрешни работи в началото на декември се планира обсъждане на този въпрос. Що се отнася до визите - много зависи дали ще бъдат приети промените в американското законодателство. Т.нар. праг на отказ за американските визи беше свален на 3%*, което е абсолютно недостижимо за нас и за някои други страни от ЕС. Сега очакваме отново да го върнат на 10%. Ние и към момента сме малко над този праг. По този въпрос ще работим активно следващата година.

Президентът ще подпише ли указа за освобождаване на посланика ни в Бразилия Чавдар Николов, или ще се държи „напук"?

Надявам се да го подпише има ясна юридическа обосновка за отзоваването на посланика. Всички материали са предадени на правния екип на президента. Обмисляме сериозно да засилим дипломатическото ни _ присъствие в Бразилия, търсим ресурс да бъде изпратен консул в Сао Паулу, където са концентрирани повечето българи, които имат проблем със законодателството. Правим пълен преглед на всички посолства, за да видим къде е необходимо да засилим състава на мисиите ни и къде да го свием.

Защо продължавате с политическите назначения на посланици? Младен Червеняков, например, заминава за Черна гора. Ще има ли и други като него и не е ли надхвърлена отдавна квотата от 20% политически назначения, записана в закона?

Квотата на практика беше надхвърлена още когато встъпих в длъжност. Законът беше нарушен, но тогава медиите явно не са били толкова чувствителни по този въпрос. От общо 16 нови назначения досега - 14 посланици и двама генерални консули, Червеняков е единственото политическо назначение. Пресметнете сами процента. В началото на мандата си казах, че ще сведа до минимум политическите назначения, и го направих.