Вицепремиерът и министър на правосъдието в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Госпожо вицепремиер, вие участвахте във Вилнюс на двудневна среща на министрите, отговорни за кохезионните политики на Европейския съюз и въпросът е, как чрез тези политики по сближаване ще се постигне в по-голяма степен преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза и в крайна сметка какви биха били и ползите за България?

Да, действително имаше неформален съвет в изминалите два дни на министрите на кохезионната политика на държавите-членки на Европейския съюз. Основната тема беше как практически ще прилагаме новата кохезионна политика в страните-членки. Знаете, че преди дни беше приет Законодателният пакет от регламенти, който да регулира този процес на европейско ниво и сега вече държавите-членки продължаваме всички с висока скорост да се готвим за новия програмен период. Това беше основната тема. Изключително, както правилно отбелязахте и вие – дискусията беше – как да извлечем максимална полза именно в период на икономическа криза, как европейските фондове и кохезионната политика да допринесат за ускоряване на икономическия растеж и създаването на повече работни места. Основно се дискутираха няколко теми. На първо място, че е много важно да се изпълняват предварителните условия съгласно новата кохезионна политика, а именно, да има стратегически подход и ясна политика преди да започнем да изразходваме пари в даден сектор. Знаете, че сме говорили и друг път по този въпрос. Освен това беше дискутирано, че трябва да има много по-голям фокус върху инвестициите. Ако мога да го кажа образно, не просто да имаме един списък с желания, а да имаме точни анализи къде тези инвестиции ще бъдат най-полезни, къде ще създават работни места и най-вече икономически растеж, защото наистина в период на икономическа криза тези фондове имат много важната роля да допринесат за връщане на европейските икономики в състоянието, което бяха преди кризата и даже, разбира се, да постигнем още по-осезаем икономически растеж. Друг важен въпрос, който ми се струва, че е важно да спомена, е за всеобщото разбиране: при все пак ограничените европейски средства е нужно политиците и правителствата да правят избор и този избор да бъде наистина в сектори, в които ще допринасят най-много и най-бързо за икономическия растеж. За съжаление, няма как да бъдат удовлетворени абсолютно всички необходимости от средства и няма как те да бъдат удовлетворени само с европейски пари. И в тази връзка другият важен акцент беше, че е нужна много добра координация между различните източници на инвестиции. Трябва да има синхрон между европейски фондове, национални бюджети, заемни средства, ако щете публично-частни партньорства, за да се мултиплицира ефектът и да се достигне максимален ефект.

Госпожо вицепремиер, известно е, че от кохезионния фонд се финансират проектите по Оперативна програма „Околна среда”. Коментирахте ли дори в неформални разговори във Вилнюс проблемите по тази програма? Там беше и еврокомисарят Йоханес Хаан – така че стана ли дума за наказателните процедури?

Не, откровено казано… Не, не стана дума и форматът на срещата не беше такъв. Това, което беше, според мен, много важно да се обсъди, което беше целта на самия съвет, да обсъдим наистина стратегически въпроси и подходи, за да можем да сме сигурни, че това, което планираме сега, акцентът беше, както стана ясно в самото планиране на бъдещия програмен период, а не в изпълнението на сегашния. Това беше абсолютно ясно по акцента и предмета на срещата. Защото това казаха и редица представители на държавите-членки – ние планираме за следващите 10 години, за десетилетие напред, а не само за едно правителство и дори не само за две, и трябва да сме много внимателни в това, какво залагаме и там да отиде цялата ни енергия, за да можем да оставим на всички, които ще изпълняват новата кохезионна политика, подреден двор. Урокът от този програмен период е, че всяко правителство има отговорността, какво ще остави на другото. Това поне за мен е важният урок, че еврофондовете специално за българските политици са нещо като упражнение по тим билдинг, за да разберем, че абсолютно всички отговаряме и имаме отговорности в тази политика.

В такъв случай, възможно ли е да се случи програмният период от 2014-та да започне с нулева година закъснение?

Знаете ли, аз като слушам за нулева година, ми се струва, че не знам точно какво имат предвид тези, които го говорят – дали нулева година като сертифициране на разходи, дали като, какво точно, изпълнение на проекти – те са много и различни етапите в този процес. Но така или иначе, ако говорят за договаряне на процедури и за откриване на нови процедури вече по новия програмен период, трябва да ви уверя, че правителството ще направи всичко възможно, всичко възможно да бъдат отворени определен брой процедури по определен брой оперативни програми възможно най-рано. Това е целта ни. Хубаво е, тук е мястото да кажа, че взехме добро решение, че запазихме структурата на управление на европейските средства такава, каквато беше и в този период. Защото това ще ни спести поне една година забавяне, ако бяхме тръгнали на мащабни промени. Така че от тази гледна точка всички мерки са взети и продължаваме да ги взимаме, да планираме следващия програмен период, така че да има процедури още през 2014 година.

А известно ли е, госпожо вицепремиер, с колко пари България ще оперира по европейските си фондове в следващия програмен период?

Както знаете, аз се въздържам – това бяха интерпретации главно на медиите - въздържам се да говоря в суми, защото имаме няколко начина да ги четем тези суми. Знаете, че в следващия програмен период вече имаме резерв, който ще бъде заделен и който е под условие. Имаме други средства под условие, каквито са, например, средствата по инструмента за свързване на Европа, който е на разположение, но при условие, че се спечелят проекти на конкурентен принцип. Има и други условности. Вече са доста променени някои принципи на управление на кохезионната политика, така че аз се въздържам да говоря, за да не заблуждавам аудиторията. Със сигурност, обаче, по-важното е не колко ще са парите, а да ги усвоим по-добре от сегашния програмен период. Това е, което ще направи разликата, и това е, което ще се усети в икономиката и в наличието на повече работни места.

Стана ясно и че се подготвя унифициране на правилата на отделните управляващи органи по оперативните програми. Тези правила все пак ще могат ли да влязат своевременно в ход, така че да могат да се изпълняват и да се приемат от всички?

Законодателството на европейско ниво е прието, макар че остават някои прилагащи делегирани актове, които все още предстои да се приемат, които уточняват някои детайли, част от които, разбира се, доста важни, но така или иначе ние вече работим по новата законова и нормативна рамка в България. Целта е не само своевременно да я приемем, но и настина този път да направим максимално опростяване и максимална координация между правилата на отделните оперативни програми. Истината, това е друг научен урок от този програмен период, че в сегашната нормативна база бенефициентите доста се затрудняват, в някои случаи необосновано се бави процеса, има неясноти, които правят някои процедури доста непопулярни. Целта е максимално опростяване и максимално уеднаквяване на правилата между отделните оперативни програми. Смятам, че е в интерес на бенефициентите. Все пак европейските фондове са за бенефициентите, а не за тези, които ги управляват, така че ще трябва да положим ние допълнително усилие като администрация, като правителство, за да е по-лесно на гражданите.

Има ли вероятно да се появят още финансови санкции в този отиващ си период?

Одитните доклади за изпълнението през последните няколко години ще излизат тепърва. Така че само времето ще покаже какво е било качественото изпълнение и колко са спазени процедурите. Горещо се надявам да няма повече такива случаи, защото това струва пари на българските данъкоплатци в най-лошия случай, разбира се, така че, пак казвам, времето и одитните процедури ще ни покажат дали ще имаме още финансови санкции. Надявам се да нямаме и всичко да е било наред.

Ще успеем ли да усвоим еврофондовете за този програмен период или ще останат?

За съжаление, закъснението, което ние заварихме, е много сериозно. Все пак ние имаме около 10% усвояемост само за шест месеца от началото на мандата. Да не забравяме, че за последните 7 години са усвоени 30%. Максимално е ускорен процесът. Всички министри, всички управляващи органи полагат усилие всеки според функциите си, разбира се, да ускори до края на година сертифицирането на разходите. Предприехме редица мерки, които в последните месеци, както се вижда от цифрите, които ви казах, дават резултат – „Околна среда” удвои усвояването буквално – от 8 на 15% само за шест месеца, но за съжаление трудно се наваксва пропуснатото за години наред.