Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif02.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниела Бобева: Полицейщината в бизнеса руши, а не създава правила
06 Декември 2013

Вицепремиерът по икономическото развитие в интервю за в. „24 часа“

Ще дойде ли ден, когато обикновеният човек ще се почувства защитен от монополите, r-жо Бобева? Какво има в прословутия „ан I и мо ноио. ifii пакет4' на кабинета?

Това, че сме програмно правителство, не е някаква фантасмагория. Ние сме такова и си изпълняваме програмата. Прочетете предизборните партийни програми и ще видите, че всички са за борба с монополите. А като дойде време за действие - неяснота. Знаете, че има два вида монополи - естествени и изкуствени. Първите са предмет на държавни регулации и контрол. Добре ли са регулирани те досега, аз няма да отговарям. Отговорете вие, след като погледнете енергетиката, пощите, БДЖ.

Очевидно е, че държавата я няма. Това ви казват и хората от протестите.

Ако следите инфлацията, най-често когато тя е била висока, това се е дължало на регулираните, не на пазарните цени

Което означава, че пазарният механизъм работи. Очевидно е, че държавата трябва да си върши работата като регулатор. Вторите са изкуствените монополи. Аз смятам, че тяхното съществуване е логично. И не търсете конспиративни теории. Всяка малка фирма с успешен бизнес расте и се бори за господстващо място на пазара.

Конспиративните теории се раждат заради начина, по които малки стават големи. Той често няма много общо с пазарните механизми... А някои си се раждат пораснали.

Възможно е да има и такива, създали се благодарение на връзките с държавата, на политически протекции. Да не пропускаме обаче най-важното - че целта на прехода досега ни е била да насърчаваме големите. Погледнете Закона за инвестициите - всички облекчения, класове и каквото още се сетите се отнасят за големите. Такъв е бил начинът ни на мислене да ухажваме големите. Това е лесно за обяснение- те създават много работни места, правят иновации, внасят ноу-хау. Знаете ли колко щастлива бях, като открихме първата бензиностанция Shell? Това бе един нов свят тогава! Чисто, подредено, прекрасни стоки, обслужват те както никъде другаде. Те станаха място, където спирахме, виждахме се с приятели. Това беше Shell. Много инвеститори нямаше да дойдат, ако те не бяха стъпили в България.

Сега вие пренасочвате вниманието от големите към по - малките...

За съжаление, всички правителства от 1992 г. насам, та досега, за малките и средните фирми правеха по-скоро хореография, отколкото танц Всеки кабинет досега записваше в програмите си грижа за малките фирми. Но само се говореше. Колко от тях са били реално подкрепени- с информация, със съвети, да не говорим за финансиране? Напротив. Малкият бизнес възникна и съществува някак без подкрепата на финансовия сектор. От спестявания. Просто хората вкараха в бизнес спестените си пари. И сега, има такива, които теглят потребителски кредит, за да направят фирма Залагат личното си имущество. А в ЕС всички политики вече са подчинени на правилото „Мисли първо за малкия". Не казвам, че всички малки са съвършени. Някои си стоят в сивия сектор...

Някои големи също, което е още по-лошо, заради мащабите им...

Съгласна съм. Но само не ми казвайте, че всичко ще се оправи с масирани проверки и полицейщина в икономиката. Така се руши, не се създават правила. А на нас ни трябват такива правила, в които нито на малки, нито на големи да им се налага да са в сивия сектор. Трябват условия, в които всички да искат да са на светло. Аз не знам какво точно се е случило у нас, нямам обяснение защо големи и престижни търговски вериги например не си регистрират годишните отчети в агенцията по вписванията. Фактът, че публичните ни дружества са незначителен процент, вече означава сериозен проблем. Монополизмът е по-скоро е част от големия проблем. Затова е стремежът ни да на правим всичко прозрачно.

Като тръгнахме отзад напред, прозрачността звучи не като лозунг, а по-скоро като инструмент.

Така е. Тя е основният инструмент за установяване на правила. Вземете Закона за обществените поръчки. В него има радикални мерки в тази посока. Да, нестандартни са! Да, договорите ще бъдат в интернет! Да, анексите ще бъдат в интернет! Да, протоколите от заседанията на комисиите, които оценяват, ще са в интернет! Колкото и да ми се сърдят възложителите. Ще бъдат!

Защото целият процес на обществените поръчки тотално е загубил доверие

Хората не участват в тях, защото мислят, че са нагласени.

Държавните компании също не са във форма. Стресна ли ви огромната им задлъжнялост?

Има дружества, управлявани добре, има други, управлявани лошо. Има и такива, управлението на които трябва да е сложен механизъм на взаимодействие между чисто търговското и социалното. Вече работим по закон за управление на държавните дружества. Искаме и те да са прозрачни. Да се знае кой ги управлява и как. Ако държавата не може да гарантира прозрачност там, където има дял, как да го искаме от частните? Я да видим, ако станат прозрачни, ще се случват ли нещата, които сега се случват в тях!

Трудничко ще ви е. И в тях има партийни квоти, теч към партийни каси...

Стига сме ругали партиите! Има читави хора в тях. Нали ние си ги избираме? Откъде да намерим други? Нали си внасяхме и отвън политици, от това да преуспяхме? Проблемът е, че ги няма идеологията, дясното и лявото, истинските ценности. Аз искам държавата, след като е собственик, да има свободата да определя органите на управление. Но дотук. Трябва и обществен контрол чрез участието на експерти в това управление. И ще го направим. Че ще е трудно, знам. Знам колко трудно се оказа при измененията в Закона за обществените поръчки да вкараме външни хора в комисиите за оценка. Кои да са, нямало независими... Е, така няма да се движим напред. Нали искаме обществен контрол? Тогава трябват и представители на обществото в тези компании. Наскоро писах до регулаторните органи и поисках предложения за подобряване на системата за контрол. Повечето отговори бяха - имаме нужда от допълнителен персонал и от по-високи заплати.

Това е важно, въпреки, че изглежда банално.

- Не казвам, че не е. Но, да живеем в реалността. Така е с нашите партньори от международните финансови институции. Като им поискаме съвет как да оправим енергетиката, казват вдигнете рязко цените. Като попитаме как да се справим с демографската криза- отговорът е вдигнете рязко и много възрастта за пенсиониране. Ами, хайде елате и го направете, да видим как става това? Един кабинет може да си позволи само неща, които обществото може_ да преглътне. –

Обществото иска и по-добра защита на потребителите. Ще направите ли нещо в тази посока?

В Закона за защита на потребителите има две много важни промени. Правилата за бързите потребителски кредити бяха много дискутирани. Защото, прилагането на регулацията за големите кредити и към тях ще ги направи по-скъпи и бавни. А целта е обратната - да са по-бързи и по-евтини. Въвеждането на правила обаче ще въздейства и на двете страни да се замислят - и този, който иска, дали да иска, а този, който дава, дали да даде. Аз имах резерви към това, защото се случва човек да има нужда от 400 лв. за нещо спешно и важно, и че след седмица те вече няма да му трябват.

Това с финансовия омбудсман не е ли просто флирт, решенията му няма да са задължителни?

Разбира се, че резултатът е важен, но смисълът му е в това да седнат заедно даващите и вземащите кредити. Българският финансов сектор понесе важна щета от кризата - загуби доверие. Но той се справи с нея, без да ощети бюджета и данъкоплатците. Някак си не дооценяваме този факт. Например, високите лихви по текущите кредити са толкова естествени, колкото и кризата. Вдигането им обаче създаде усещанеза некоректно отношение от страна на банките.

Некоректното отношение го има - едностранна промяна в договори, непрозрачни методики...

Имаше и такива неща. Но защо пропускаме, че реално лихвите особено по новите кредити намаляха сериозно. Новият орган ще е мястото, където потребители и кредитори заедно решават казуси. В каква степен ще ги решат, зависи от двете страни.

Банките имат ресурс, защо не кредитират?

Те вече са наясно, че няма идеални фирми които не са влизали в банка, не са теглили кредити, никога не са бавили вноски. Все по-гъвкави стават. Аз си мечтая за партньорски отношения между банки и бизнес. Защото няма нищо по-лошо от това да умират фирми. А у нас това се случва.

Банкерите очакват икономиката да живне. Ще се случи ли това и кога?

Вярвам, че тя ще расте. Но при ръст 1,5-1,8%, не може да се очаква кой знае какво увеличение на вътрешното търсене. Затова най-важният лост за ускоряване на икономическия растеж е насърчаване на износа. Проблемът е, че нямаме институционална рамка, финансови институции, ефективни търговски служби, които да подкрепят и малките. А и те самите си пречат. Те не могат да излязат на външните пазари, ако не се сдружат. А за да се сдружат, трябва просто да си говорят помежду си.

Как отговаряте на критиките на опозицията, че индексиране на пенсиите с 5 лв. е подигравка?Кога ще се позатвори ножицата цени-доходи?

Опозицията затова е опозиция- да критикува. Ако започне да ни хвали, нещо не е наред. Разбира се, всички искаме много да се увеличат всички доходи и веднага. Но можем да ги увеличим толкова, колкото икономиката позволява. Ако следите данните за работната заплата, ще видите, че в публичния сектор заплатите изпреварват тези в частния. Това не е логично. Не може държавата да движи ръста на заплатите, това трябва да прави частният сектор, създаващ 90% от БВП. Ако икономиката тръгне догодина, ако успеем да се измъкнем от кризата, която и сами си създаваме, ще бъде добре за всички.

Каква криза си създаваме сами?

Нестабилността. А ако ние я усещаме, как да убедим инвеститорите да инвестират? Цяла Европа е в протести. Връщам се от Париж. Видях 4 протеста едновременно, по съвсем различни теми.

И нашите протести май стават такива?

Много хора се опитват да изкарат правителството ни популистко. Но то прави максимума, който може да се направи: разумно увеличаване на заплати, пенсии, социални плащания. Компромиси с общата стабилност няма да правим.

Усеща ли се умора сред министрите от натиска?

Не ни е лесно, не толкова заради протестите. А защото има трупани с години проблеми, които всички искат да се решат бързо и веднага. На семинара в Боровец, седнах и по програмата на правителството започнах да отбелязвам, кое е свършено и кое не. Установих, че много обещания са изпълнени от Министерския съвет или от ресорния министър. Но нататък следва дълга верига, докато хората усетят резултат. А те са нетърпеливи.

Ако сега Пламен Орешарски се обади и ви покани за същия пост, ще приемете ли?

Зависи кога ще ми звънне (смях). Ако е вечерта, сигурно ще кажа да, защото вечерите ми са по-леки и оптимистични - целия ден съм срещала хора, обсъждали сме и сме решавали проблеми. Сутрините не са такива - като прочета всичко написано в пресата и интернет, видя по телевизиите как се представят нещата, обезверявам се. Ако има нещо, за което много съжалявам, то е, че този премиер непрекъснато го ругаят. А не е честно! Той не го заслужава.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения