Вицепремиерът по икономическото развитие в интервю за в. „24 часа“

Ще дойде ли ден, когато обикновеният човек ще се почувства защитен от монополите, r-жо Бобева? Какво има в прословутия „ан I и мо ноио. ifii пакет4' на кабинета?

Това, че сме програмно правителство, не е някаква фантасмагория. Ние сме такова и си изпълняваме програмата. Прочетете предизборните партийни програми и ще видите, че всички са за борба с монополите. А като дойде време за действие - неяснота. Знаете, че има два вида монополи - естествени и изкуствени. Първите са предмет на държавни регулации и контрол. Добре ли са регулирани те досега, аз няма да отговарям. Отговорете вие, след като погледнете енергетиката, пощите, БДЖ.

Очевидно е, че държавата я няма. Това ви казват и хората от протестите.

Ако следите инфлацията, най-често когато тя е била висока, това се е дължало на регулираните, не на пазарните цени

Което означава, че пазарният механизъм работи. Очевидно е, че държавата трябва да си върши работата като регулатор. Вторите са изкуствените монополи. Аз смятам, че тяхното съществуване е логично. И не търсете конспиративни теории. Всяка малка фирма с успешен бизнес расте и се бори за господстващо място на пазара.

Конспиративните теории се раждат заради начина, по които малки стават големи. Той често няма много общо с пазарните механизми... А някои си се раждат пораснали.

Възможно е да има и такива, създали се благодарение на връзките с държавата, на политически протекции. Да не пропускаме обаче най-важното - че целта на прехода досега ни е била да насърчаваме големите. Погледнете Закона за инвестициите - всички облекчения, класове и каквото още се сетите се отнасят за големите. Такъв е бил начинът ни на мислене да ухажваме големите. Това е лесно за обяснение- те създават много работни места, правят иновации, внасят ноу-хау. Знаете ли колко щастлива бях, като открихме първата бензиностанция Shell? Това бе един нов свят тогава! Чисто, подредено, прекрасни стоки, обслужват те както никъде другаде. Те станаха място, където спирахме, виждахме се с приятели. Това беше Shell. Много инвеститори нямаше да дойдат, ако те не бяха стъпили в България.

Сега вие пренасочвате вниманието от големите към по - малките...

За съжаление, всички правителства от 1992 г. насам, та досега, за малките и средните фирми правеха по-скоро хореография, отколкото танц Всеки кабинет досега записваше в програмите си грижа за малките фирми. Но само се говореше. Колко от тях са били реално подкрепени- с информация, със съвети, да не говорим за финансиране? Напротив. Малкият бизнес възникна и съществува някак без подкрепата на финансовия сектор. От спестявания. Просто хората вкараха в бизнес спестените си пари. И сега, има такива, които теглят потребителски кредит, за да направят фирма Залагат личното си имущество. А в ЕС всички политики вече са подчинени на правилото „Мисли първо за малкия". Не казвам, че всички малки са съвършени. Някои си стоят в сивия сектор...

Някои големи също, което е още по-лошо, заради мащабите им...

Съгласна съм. Но само не ми казвайте, че всичко ще се оправи с масирани проверки и полицейщина в икономиката. Така се руши, не се създават правила. А на нас ни трябват такива правила, в които нито на малки, нито на големи да им се налага да са в сивия сектор. Трябват условия, в които всички да искат да са на светло. Аз не знам какво точно се е случило у нас, нямам обяснение защо големи и престижни търговски вериги например не си регистрират годишните отчети в агенцията по вписванията. Фактът, че публичните ни дружества са незначителен процент, вече означава сериозен проблем. Монополизмът е по-скоро е част от големия проблем. Затова е стремежът ни да на правим всичко прозрачно.

Като тръгнахме отзад напред, прозрачността звучи не като лозунг, а по-скоро като инструмент.

Така е. Тя е основният инструмент за установяване на правила. Вземете Закона за обществените поръчки. В него има радикални мерки в тази посока. Да, нестандартни са! Да, договорите ще бъдат в интернет! Да, анексите ще бъдат в интернет! Да, протоколите от заседанията на комисиите, които оценяват, ще са в интернет! Колкото и да ми се сърдят възложителите. Ще бъдат!

Защото целият процес на обществените поръчки тотално е загубил доверие

Хората не участват в тях, защото мислят, че са нагласени.

Държавните компании също не са във форма. Стресна ли ви огромната им задлъжнялост?

Има дружества, управлявани добре, има други, управлявани лошо. Има и такива, управлението на които трябва да е сложен механизъм на взаимодействие между чисто търговското и социалното. Вече работим по закон за управление на държавните дружества. Искаме и те да са прозрачни. Да се знае кой ги управлява и как. Ако държавата не може да гарантира прозрачност там, където има дял, как да го искаме от частните? Я да видим, ако станат прозрачни, ще се случват ли нещата, които сега се случват в тях!

Трудничко ще ви е. И в тях има партийни квоти, теч към партийни каси...

Стига сме ругали партиите! Има читави хора в тях. Нали ние си ги избираме? Откъде да намерим други? Нали си внасяхме и отвън политици, от това да преуспяхме? Проблемът е, че ги няма идеологията, дясното и лявото, истинските ценности. Аз искам държавата, след като е собственик, да има свободата да определя органите на управление. Но дотук. Трябва и обществен контрол чрез участието на експерти в това управление. И ще го направим. Че ще е трудно, знам. Знам колко трудно се оказа при измененията в Закона за обществените поръчки да вкараме външни хора в комисиите за оценка. Кои да са, нямало независими... Е, така няма да се движим напред. Нали искаме обществен контрол? Тогава трябват и представители на обществото в тези компании. Наскоро писах до регулаторните органи и поисках предложения за подобряване на системата за контрол. Повечето отговори бяха - имаме нужда от допълнителен персонал и от по-високи заплати.

Това е важно, въпреки, че изглежда банално.

- Не казвам, че не е. Но, да живеем в реалността. Така е с нашите партньори от международните финансови институции. Като им поискаме съвет как да оправим енергетиката, казват вдигнете рязко цените. Като попитаме как да се справим с демографската криза- отговорът е вдигнете рязко и много възрастта за пенсиониране. Ами, хайде елате и го направете, да видим как става това? Един кабинет може да си позволи само неща, които обществото може_ да преглътне. –

Обществото иска и по-добра защита на потребителите. Ще направите ли нещо в тази посока?

В Закона за защита на потребителите има две много важни промени. Правилата за бързите потребителски кредити бяха много дискутирани. Защото, прилагането на регулацията за големите кредити и към тях ще ги направи по-скъпи и бавни. А целта е обратната - да са по-бързи и по-евтини. Въвеждането на правила обаче ще въздейства и на двете страни да се замислят - и този, който иска, дали да иска, а този, който дава, дали да даде. Аз имах резерви към това, защото се случва човек да има нужда от 400 лв. за нещо спешно и важно, и че след седмица те вече няма да му трябват.

Това с финансовия омбудсман не е ли просто флирт, решенията му няма да са задължителни?

Разбира се, че резултатът е важен, но смисълът му е в това да седнат заедно даващите и вземащите кредити. Българският финансов сектор понесе важна щета от кризата - загуби доверие. Но той се справи с нея, без да ощети бюджета и данъкоплатците. Някак си не дооценяваме този факт. Например, високите лихви по текущите кредити са толкова естествени, колкото и кризата. Вдигането им обаче създаде усещанеза некоректно отношение от страна на банките.

Некоректното отношение го има - едностранна промяна в договори, непрозрачни методики...

Имаше и такива неща. Но защо пропускаме, че реално лихвите особено по новите кредити намаляха сериозно. Новият орган ще е мястото, където потребители и кредитори заедно решават казуси. В каква степен ще ги решат, зависи от двете страни.

Банките имат ресурс, защо не кредитират?

Те вече са наясно, че няма идеални фирми които не са влизали в банка, не са теглили кредити, никога не са бавили вноски. Все по-гъвкави стават. Аз си мечтая за партньорски отношения между банки и бизнес. Защото няма нищо по-лошо от това да умират фирми. А у нас това се случва.

Банкерите очакват икономиката да живне. Ще се случи ли това и кога?

Вярвам, че тя ще расте. Но при ръст 1,5-1,8%, не може да се очаква кой знае какво увеличение на вътрешното търсене. Затова най-важният лост за ускоряване на икономическия растеж е насърчаване на износа. Проблемът е, че нямаме институционална рамка, финансови институции, ефективни търговски служби, които да подкрепят и малките. А и те самите си пречат. Те не могат да излязат на външните пазари, ако не се сдружат. А за да се сдружат, трябва просто да си говорят помежду си.

Как отговаряте на критиките на опозицията, че индексиране на пенсиите с 5 лв. е подигравка?Кога ще се позатвори ножицата цени-доходи?

Опозицията затова е опозиция- да критикува. Ако започне да ни хвали, нещо не е наред. Разбира се, всички искаме много да се увеличат всички доходи и веднага. Но можем да ги увеличим толкова, колкото икономиката позволява. Ако следите данните за работната заплата, ще видите, че в публичния сектор заплатите изпреварват тези в частния. Това не е логично. Не може държавата да движи ръста на заплатите, това трябва да прави частният сектор, създаващ 90% от БВП. Ако икономиката тръгне догодина, ако успеем да се измъкнем от кризата, която и сами си създаваме, ще бъде добре за всички.

Каква криза си създаваме сами?

Нестабилността. А ако ние я усещаме, как да убедим инвеститорите да инвестират? Цяла Европа е в протести. Връщам се от Париж. Видях 4 протеста едновременно, по съвсем различни теми.

И нашите протести май стават такива?

Много хора се опитват да изкарат правителството ни популистко. Но то прави максимума, който може да се направи: разумно увеличаване на заплати, пенсии, социални плащания. Компромиси с общата стабилност няма да правим.

Усеща ли се умора сред министрите от натиска?

Не ни е лесно, не толкова заради протестите. А защото има трупани с години проблеми, които всички искат да се решат бързо и веднага. На семинара в Боровец, седнах и по програмата на правителството започнах да отбелязвам, кое е свършено и кое не. Установих, че много обещания са изпълнени от Министерския съвет или от ресорния министър. Но нататък следва дълга верига, докато хората усетят резултат. А те са нетърпеливи.

Ако сега Пламен Орешарски се обади и ви покани за същия пост, ще приемете ли?

Зависи кога ще ми звънне (смях). Ако е вечерта, сигурно ще кажа да, защото вечерите ми са по-леки и оптимистични - целия ден съм срещала хора, обсъждали сме и сме решавали проблеми. Сутрините не са такива - като прочета всичко написано в пресата и интернет, видя по телевизиите как се представят нещата, обезверявам се. Ако има нещо, за което много съжалявам, то е, че този премиер непрекъснато го ругаят. А не е честно! Той не го заслужава.