Министърът на земеделието и храните в интервю за в. „Новинар“

Г-н министър, в петък е Никулден, а вчера вие отидохте при сирачетата от дома на отец Иван в Нови хан с дарове, възможно ли е както Христос е нахранил народа с три риби, земеделието да изхрани изгладнелия и обеднелия ни народ?

Не точно като Христос, но българското земеделие може не само да изхрани народа ни, но и да осигури работа за мнозина. Този важен, структуроопределящ отрасъл може да произвежда много повече. България е традиционно земеделска страна и имаме много възможности за развитие. Вече се вижда и зачатък на този процес – интересът към производството на зеленчуковите култури, каквито и преди години сме произвеждали, вече се възражда и има ръст. Разбира се, има и много проблеми, които трябва да се разрешат – като напояването, създаване на планово производство, по-директна и работеща връзка с производителите и т.н. Така че земеделието е национална кауза и то може да помогне на България.

В тези дни преди Коледа обаче аз искам да призова моите сънародници към щедрост и благородство. В дома в Нови хан живеят над 200 човека, повечето от които са деца. Вярно, това не е цяла България, обаче всеки от нас, който работи, може да помогне на несретните ни събратя, като задели колкото може. Ние ще дадем и над 250 кубика дърва за огрев на сирачетата в дома, занесохме им и над 150 кг риба.

Преди дни обявихте, че стартирате проверки на местата, където се продават храни, има ли резултати вече и защо само у нас преди големи празници търгашите надуват цените, вместо да правят намаления и отстъпки, както се прави навсякъде другаде?

Вярно е, че у нас преди празници търсенето се увеличава и търговците масово вдигат цените. Ако създадем нормална среда на живеене, на търгуване, в която хората да са спокойни, то те ще могат да пазаруват не само преди празници. Така и стоките няма да залежават по рафтовете, и хаотичното пазаруване ще спре. В края на краищата колко пък може да изяде човек за два-три дни?!

Колкото до проверките – да, започнахме ги отдавна, на някои вносни стоки - още от встъпването ни в длъжност. Целта ни е да има постоянен контрол на храните, а не спорадични акции за определен период от време. За съжаление има злоупотреби, даже установихме, че бракониери ловят риба от чужди водоеми и продават по-евтино на пазара.

Обещахте пряк достъп до пазарите, тържищата и търговските вериги на фермерите. Това няма ли да предизвика гнева на прекупвачи и търговци?

Защо да се гневят? Има вече създадени много добри борси, като тези в Сливен, между Хасково и Димитровград. Те обаче не се развиват нормално, защото там никой не влиза, няма обичайна търговия. Как тогава да има нормално производство и да не изхвърлят зеленчуци и плодове? Хората първо трябва да се научат какво да сеят, какво да отглеждат, как да планират всичко това така, щото после да могат и да го продадат. Сега всичко се прави на сляпо – някои сеят нещо само защото са чули, че лани комшията им е забогатял от това.

Планирането обаче е държавна политика?

Точно затова нашето правителство искаме още от следващия програмен период да създадем държавност както в планирането, така и в изкупуването. Т.е. да има гаранция както за производителите, така и за търговците. Има хора, които не искат да излязат от своите полета, никога не идват до столицата, да речем, или до Пловдив и искат продукцията им да се изкупува на място. Ние мислим за всичко това. За съжаление за следващата година възможностите не са много големи, но правим първите крачки към по-добро.

Какви са те?

Знаете, че зеленчукопроизводството не може без вода, без иновации, консултации, препарати, нови сортове и технологии. Всичко това трябва да бъде подпомагано от държавата. Но и хората, които произвеждат, трябва да ни помагат, като се интересуват, следят ревностно за правилата и за това какво трябва да правят и те. Искат си парите, но трябва да се научат как да си ги вземат. Ето защо аз казвам, че подготвеността на кадрите е изключително важна. Иначе няма как да вървим напред. И още, ние изготвяме регистър на производителите. Той ще показва кой какво и колко ще произвежда всяка година и на каква площ. Този регистър ще бъде от полза както на самите земеделци, така и за търговците и прекупвачите. Част от продукцията, ако веднага не се продаде, остарява и цената й пада. Целта е на тържищата, за които ме питахте, да има обособени предприятия за замразяване, за консервиране и т.н,, които да поемат онези стоки, които вече не са свежи. Както е навсякъде в нормалния свят.

Млади хора проявяват ли интерес към фермерството?

Ще ви дам нагледен пример. Засякохме, че в едно семейство, ползващо по проект от евросредствата, че има регистрирани трима млади фермери. Няма лошо в това. Обаче в същото това семейство около 75 000 евро са насочени за купуване на плазми, на три апартамента, на автомобили. Само пари за земеделие не бяха вложени никакви. Тъжна работа…

Затова смятам, че целта ни трябва да бъде не само да получаваме повече пари от съюза, но и да се гарантира производство и заетост.

Идната седмица започва изплащането на парите от ЕС за агроекология, съществува ли опасност да загубим част от тях?

По тази мярка няма опасност да загубим пари, ако всички документи са изрядни. Вчера бях в ДФ „Земеделие”, където се проверяват всички документи за усвояването на близо 148 млн. евро. Те ще бъдат изплащани от 10 до 18 декември.

Доволен ли сте от резултатите за следващия програмен период 2014 – 2020 г.?

Доволен съм, средствата са с близо 230 млн. евро повече от предходния период. Моето притеснение е, че те трябва да се насочат в развитие на производства, които да гарантират по-голяма заетост. Затова през следващия програмен период смятаме мерките да бъдат по-малко и кандидатстването по тях да е изключително опростено. Така те ща са по-достъпни за повече хора. Иска ми се мерките да не се ползват само за закупуване на техника, а и за наука, за пестициди и т.н., въобще да има повече опции.

Само парите от ЕС ли са нашата панацея за изваждането на традиционните отрасли земеделие и животновъдство от колапса, в който са?

В никакъв случай. По-важна е националната земеделска политика, каквато впрочем има всяка напредничава държава. Защото въпреки неговата глобалност земеделието е регионално производство, което зависи от традициите, климатичните и почвените условия. И тук е ролята на държавата, която трябва да дава посока на дейностите и производствата. Разбира се, ние нямаме възможностите за доплащания като една Франция например. Но ще правим, каквото можем и нашето правителство въпреки екстремните условия, в които сме поставени да работим, има куража да гледа очи в очи земеделските производители. Нереално и несправедливо е да се изисква и очаква от нас да решим всички проблеми например в зеленчукопроизводството за месеци, за година, след като беше систематично унищожавано над две десетилетия. Българските земеделци са корави и издръжливи. С тях обаче са злоупотребявали разни мошеници през годините. Например наскоро установихме, че през изтеклите години са дадени 17 000 декара в Централен Балкан на един софиянец, който си живее охолно насред столицата и който не е завъдил даже една птица, една крава, една овца, едно поле не е засял. Това, меко казано, е безобразие.

Идват празници, които се смятат и като дни на надежда, вашите надежди какви са?

На моите сънародници искам да пожелая здраве, вяра и надежда не само през идната година, а и за следващия програмен период. Защото наистина земеделието е една огромна надежда за България.