Министърът на образованието и науката в интервю за в. „Монитор“

Проф. Клисарова, как ще коментирате резултатите на българските ученици на PISA 2012?

Категорично резултатите са тревожни и изискват много сериозни мерки, защото съм убедена, че децата са умни и не могат да показват по-лоши резултати от връстниците си. Ние трябва да променим системата и начина на обучение, за да могат те да покажат по-добри резултати. 47-ма позиция от 65 не е завидното място, което искамe да заемeм в такава класация. Важно е да помислим защо децата знаят математическите формули, но не са успели да приложат и реализират знанията си. Това е минус на програмите по математика и български език и литература. Другото, което ме тревожи, е рязката разлика в постиженията на учениците – има много отличници и деца с притеснително ниски резултати. Това обикновено са ученици в неравностойно положение.

Как ще се справите с този проблем?

Трябва да насочим усилията си към осигуряване на равен достъп до образование. Това предвижда и „Стратегията за преждевременно отпадналите ученици“. Не може качеството на образованието да зависи от социалния статус. Това е и основната причина за отпадането на децата от училище. Този проблем обаче не може да се преодолее само от Министерството на образованието и науката. Трябва да се включи цялото общество, министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика. Колкото до промените в образователната система ­ те няма как да бъдат резки. Трябва да бъдат плавни и последователни.

Към какво по-конкретно ще бъдат насочени?

В училищата трябва да се работи повече по задачи от формата на PISA. От анализите става ясно, че има много голяма разлика в постиженията на учениците от различните училища – професионални, общообразователни и профилирани. Затова е добре да проучим в кои училища има най-добри практики и да ги приложим в другите учебни заведения, които изостават. В тази връзка трябва да успеем да привлечем повече млади и мотивирани учители, които да преподават с нови и модерни методи. Те обаче не бива да са концентрирани само в една област или в най-добрите училища, а да стигнат и в тези региони, в които децата са в неравностойно положение. Ако започнем да променяме системата в тази насока, нещата ще се случат, макар и бавно. Но трябва да започнем да работим от днес, защото ако това не се случи, след четири години, на следващата PISA, пак ще си говорим за това какви мерки трябва да се вземат.

Анализите показват, че часовете по математика у нас са доста малко, възможно ли е да се увеличат?

Добрите резултати не са зависими само от броя на часовете. В Канада например часовете са доста по-малко, но постиженията на учениците са по-добри. По-малко са и в Япония. Затова не е толкова важно колко, а какво се учи в час, защото можем и 100 да ги направим и пак да няма ефект. Учебното време трябва да се използва ефективно с добри учители и интензивна работа с децата. Всички учители искат повече часове за своите предмети ­ и по български език часовете не достигат, но няма как навсякъде да се увеличат. Не може децата да стоят по 12 часа в училище. Затова програмата и съдържанието на часовете са много важни. Струва ми се, че понякога не се дооценяват и извънкласните форми на обучение. В тях има повече практика и това помага на децата да прилагат знанията си в реални ситуации.

В изследването има и една интересна зависимост между успеха на детето и броя на книгите в дома му. Учениците с лоши резултати имат до 10 книги в библиотеката си. Как ще мотивирате четенето в българските училища?

За съжаление има домове, в които няма нито една книга. В момента подготвяме стратегията за развитие и насърчаване на грамотността. За да има ефект от нея обаче, трябва да участват и учители, и родители, цялото общество. Грамотността зависи от мотивацията на децата, от условията, в които учат, от учебната среда. Наистина трябва всички да се обединим около тази кауза и да работим за функционалната грамотност на децата, защото от нея зависи бъдещето им, жизненият им стандарт, а оттам и икономиката на една държава. Добре е да помислим и дали часовете по български език не отпадат твърде рано.

Учителите отдавна настояват за разделяне на часовете по литература от тези по български език. За подобна промяна ли говорите?

Нека затова най-напред се произнесат експертите в областта. Трябва да работим в посока гарантиране на базовата грамотност на учениците на едно задължително ниво и оттам да се надгражда с литература. В този смисъл българският език трябва да се учи по-засилено. В стратегията ще заложим и социални пакети за учениците в неравностойно положение, за да постигнем равен достъп до образованието на децата. Важно е да се преодолеят и езиковите бариери за учениците, за които българският не е майчин език.

Как ще се случи това?

Когато едно дете тръгне още от 4-годишно на детска градина и после продължи в училище и слуша по осем часа български език, то ще го проговори. Въпросът е системата да успее да обхване максимално много деца максимално рано. Ранният обхват гарантира и по-добри резултати. Този извод го има и в анализите на PISA. Трябва да преодолеем и дигиталната пропаст в образованието, да включваме повече компютрите в обучителния процес. Те мотивират децата. Учениците лесно усвояват знания под формата на дигитални игри.

Какво се случва с проекта за нов закон за средно образование? Кога ще влезе в парламента?

В края на януари проектозаконът ще бъде публикуван на сайта на МОН за обществено обсъждане, след което ще започне неговото разглеждане и в комисията по образование в Народното събрание.

Какви са последните промени в законопроекта? Сама казахте, че колкото по-рано едно дете се обхване от училищната система, толкова по-добри са неговите постижения. В тази връзка задължителната предучилищна подготовка ще започва на 4 или 5 години?

Ще започва на 5 години, ако родителят желае, може да запише детето си на детска градина и на четири. Сред последните промени в проекта е отделянето на дистанционното обучение в средното образование в отделна глава. За него трябва да се изгради единна онлайн система, която да бъде контролирана и да се ползва от всички училища. Ще създадем и регистър на учебните заведения, които са въвели дистанционното обучение, за да могат родителите да се ориентират. Дистанционното обучение ще бъде една добавка към традиционните методи за учене, но то категорично няма да замести посещението на часовете в училище. Децата ще могат да пишат домашни или да учат определени модули дистанционно. Електронните учебници също могат да направят учебния процес по-интересен и привлекателен за децата.

Новият закон регламентира и трите форми на учебници – само хартиен, само електронен и комбиниран. Това означава ли, че ако дадено училище поиска, ще може да въведе обучение само с електронни учебници, като изключи хартиените?

Трудно. Вероятно ще може да се учи само с електронни учебници по определени предмети или модули. Законът ще даде възможност и за индивидуално обучение. Например, ако едно дете учи френски, но иска да се премести в друго училище, в което този език не се изучава, то може да продължи да го учи като самостоятелна подготовка и после да се яви само на изпит. Друга новост в проекта е, че искаме да създадем национален изследователски институт или дирекция към МОН. Хубаво е да има организация, която да проучва най-добрите световни образователни практики и иновации с цел да ги приложим в нашата система. В момента у нас липсва обмен на добри практики. В новия закон ще залегне и по-строг контрол в училищата. Идеята е към регионалните инспекторати да се разкрият специални звена, които да проверяват периодично училищата в страната по единни критерии. На този контрол ще подлежат и частните училища. С тревога наскоро установих, че има частно училище само с четирима ученици.

Кое е това училище?

Предпочитам да не го назовавам, но това повече не бива да се допуска. Безспорно има много престижни и силни частни училища, в които качеството на преподаването е високо, но и там трябва да има по-строг контрол. Друг важен момент в закона е, че ученическото управление ще бъде регламентирано. Ученическите съвети ще имат право на участие и глас в педагогическите съвети. Младежите отдавна искат тази промяна и смятам, че е редно да се случи. Гимназистите на 16-18 години са големи хора с мнение и то трябва да бъде чуто.

Стратегията за висше образование предвижда свиване на броя на университетите. Как ще се случи това?

Постепенно и по естествен път, чрез механизмите на финансиране. В стратегията е заложено държавна субсидия да получават само тези специалности и факултети, които са успешни, търсени и потребни на държавата и на бизнеса. Министерството не може да каже ­ закриваме този университет. Това ще стане естествено. Когато дадени специалности и факултети са неефективни и ненужни, те няма да бъдат субсидирани и така постепенно ще отпаднат. Така например има 28 факултета по публична администрация. Трябва ли държавата да пилее ресурс за тях, вместо да подпомага математически и инженерни специалности. Едновременно с това ще бъдат стимулирани специалности, които произвеждат кадри, от които държавата и бизнесът имат нужда. Ние няма да намаляваме парите на университети, а ще ги преразпределим там, където има най-високо качество на обучение и най-добра реализация на студентите. Имаме свръхпроизводство на висшисти в дадени сфери и остри дефицити в други. Затова и 80% от студентите не могат да си намерят работа по специалността.

Как мислите да стимулирате студентите, които учат в приоритетните специалности?

Няма как да стане чрез освобождаване от таксите, но ще има по-високи стипендии и от държавата, и от бизнеса, както и осигуряване на стажове.

Стратегията предвижда лесен вход, но труден изход от университетите. Как ще се случи това и има ли според вас накъде да се улеснява приемът?

Истината е, че приемът и сега е достатъчно лесен. Не е лесно само за децата, които не стават студенти по социални причини. Колкото до трудния изход, затова отново ще спомогне новият механизъм на финансиране, който няма да е на брой студенти, а ще се взима предвид качеството на обучението. Когато университетът получава пари за всеки студент ­ незавършил няма да има. Ако обаче финансирането на университетите се обвърже с реализацията на студентите – висшите училища ще бъдат стимулирани оттам да излизат наистина качествени специалисти. Университетите няма да имат интерес да приемат 1000 студенти и после 800 да стоят без работа, а ще се стремят да приемат 200 и всичките те да се реализират успешно на пазара на труда.

Обмисляте и финансиране на частните университети. Защо?

Частните университети се съобразяват със Закона за висше образование, затова за тях трябва да има и някои привилегии. В момента частните университети не могат да се финансират директно, но ако там се разкриват приоритетни стратегически специалности, каквито в държавните университети липсват, те могат да получат държавна субсидия именно за тези специалности. Голямата отговорност на държавата е за държавните университети, но не могат да бъдат пренебрегвани и частните. В България има много добри и силни частни университети, които държат на качественото обучение.

Защо тогава няма да има държавно финансиране за частните училища, при положение че училищното образование е задължително до 16 години? Логиката не е ли същата както при частните университети?

Не, различна е. Фактът, че обучението до 16-годишна възраст е задължително, означава, че държавата е поела отговорността да осигурява условия всички деца да имат безплатен достъп до образование. Избор на родителите е дали детето им ще учи в частно училище. Но пък частните училища имат възможност да се свързват с бизнеса и срещу определено финансиране да обучават свои ученици по търсени от фирмите специалисти.

Студентите имаха празник. Какво ще им пожелаете?

Искам да им пожелая да бъдат все така упорити, жизнени, ентусиасти, винаги да имат мечти и да не забравят все пак, че образованието е нещо много отговорно и че знанията, уменията и волята могат да ги изведат напред.