Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Труд“

Госпожо Михайлова, какви проблеми откри ЕК в програмата “Околна среда”, за да спре плащанията по нея?

Констатирани са няколко типа нарушения в обществени поръчки. Първото е смесването на критериите за подбор и оценка на кандидатите. Това го имаше и като недостатък в предишно писмо от Брюксел за проекти от 2008 и 2009 г., заради което имахме наложени финансови корекции.

Това е симптоматичен проблем. След като веднъж е открит такъв пропуск, той се констатира отново през 2010, 2011 и 2012 г. Той си стои и това е една от причините да се вземе крайната мярка със спирането на плащанията.

Вторият недостатък е нерегламентирано съкращаване на сроковете за подаване на оферти. И този проблем е констатиран и по-рано - в одит от 2012 г. Отново повтаряне на грешката. Това дава яснота защо изведнъж ЕК реши да постъпи така. Всъщност не е съвсем изведнъж. Хората са го констатирали веднъж, втори, трети път.

Третият проблем е забавяне на вземането на решение за обявяване на победителите в поръчки. Четвъртият пропуск е, че в някои от обществените поръчки се поставя условие кандидатите да членуват в български организации като БТПП и БСК. Това е дискриминационно изискване.

Заради тези пропуски и защото управляващият орган на програмата (дирекция в екоминистерството - б.а.) не е идентифицирал нито един от тях, ЕК спира временно възстановяването на искания за плащания.

Ясно ли е по кои точно проекти са открити нарушенията, които изброихте?

Още не сме получили доклада за одита, който бе през септември. Знаем кои проекти са разглеждани, имаме догадки, но мога да коментирам, когато получим документа.

Доколкото знам, са проверени 4 проекта. На тях специално ще им бъдат ли наложени санкции и в какъв размер?

Редно е да им бъдат наложени финансови корекции. Но тъй като те са случайно избрани и има повтаряемост на грешките, ЕК ни дава няколко насоки за действие.

Първата е подобряване на системите за управление и контрол на управляващия орган. Втората препоръка е да се наложи финансова корекция. Единият вариант за определянето  е да направим преглед на всички 80 проекта от периода 2010-2013 г. и да санкционираме тези, при които открием грешки. Вторият вариант е да направим извадка например от 15 проекта, да проверим каква е повтараяемостта на грешките при тях и да вземем решение за хоризонтална корекция, която ще засегне всички проекти (намаляване на бюджета на всички 80 проекта с един и същ процент - б.а.).

Кой вариант ще изберете?

Първият - проверка на всички 80 проекта, отнема повече време, но е по-точен. Той гарантира, че никой няма да плаща, ако е бил изряден. Вторият вариант обаче може да се случи по-бързо. При него корекцията се поема от държавата и след това тя си възстановява средствата от нарушителите. Той също има предимства, защото ускорява процесите и ще даде по-голяма яснота по изпълнението на програмата до края на 2015 г. До голяма степен изборът между двата варианта ще зависи от това кой е по-ясно разпознаваем от Брюксел като санкция. Имах среща с представител на генерална дирекция “Околна среда” на ЕК и за тях корекцията на всички бюджети е по-приемливият вариант. Тази седмица ще имаме пълна яснота кой избираме.

Значи е по-вероятно да бъдат намалени парите по всички проекти.

Да, това е по-вероятната алтернатива.

Процентът на санкцията зависи от грешките, които евентуално ще откриете, но все пак какъв може да е той?

На “Околна среда” през 2011 г. е налагана такава корекция от българския одитен орган в рамките на 5%, за други програми е бил 10%. Но за този вариант трябва да имаме ясни критерии как ще подберем проектите, които да бъдат проверени. Трябва да има равнопоставеност между проектите на общините и тези на структурите на министерството.

А кой ще хване грешките, при положение че досега не са хванати, а ЕК се съмнява в системата за контрол в министерството?

Основната тежест ще падне пак на управляващия и на одитиращия орган, който е към Министерството на финансите. Обсъждаме варианта да каним външни експерти, които да се включат от одита.

Казахте, че управляващият орган не е хванал грешките, установени от ЕК, но последващият контрол - одитният орган, открил ли ги е?

Не.

Защо тогава в писмото на ЕК се казва, че управляващият орган не работи добре, а работата на одиторите е задоволителна?

Защото те са уловили грешки в други проекти. Пропуснали са точно тези четири проекта, но хващат нередности и налагат финансови корекции за други. Те са давали предложения за санкции, които са отхвърляни от управляващия орган. Някои от тях се основават на сериозни нарушения като неправомерно отстраняване на кандидатите и въпреки това санкция не е имало.

Как си обяснявате това, при положение че “Околна среда” е програмата, по която до момента има наложени най-големи санкции като абсолютна сума?

Първата причина е, че е бил прилаган принцип, който се оспорва от ЕК. При него се казва, че има грешка, но тя не се отразява финансово на интереса на общността. Според Брюксел такава преценка не може да се прави. Има нарушение - има и санкция. Спорим с колегите от ГЕРБ, които твърдят, че този принцип трябва да се спазва.

А смятате ли, че решенията невинаги да не се налагат санкции се дължат на притеснението, че те изправят част от общините пред фалит?

Не. Мисля, че решението е продиктувано от съвсем други съображения. Категорично съм убедена в професионализма на колегите от ЕК, защото те последователно през годините са констатирали едни и същи грешки и спират програмата.

Няма ли общините съвсем да се изплашат, като им наложите такава глоба и да спрат да кандидатстват?

Мотивацията за изпълнение на качествени проекти е много висока, защото това е свързано с очакванията на гражданите. Да се откажеш от европейско финансиране е възможно, но е твърде луксозно. А и тук не става дума за свръхизисквания, а за спазване на ясни правила. А що се отнася до вече наложените и бъдещите финансови корекции е възможно да се търсят варианти държавата да подкрепи общините за погасяването им. Защото местните власти не са били сами в процеса - проверявани са от различни органи. Отговорността може да бъде споделена и затова мисля, че налагането на обща санкция е по-приемливият вариант.

Имаше идея за безлихвени заеми.

Да, ще търсим такава форма.

След като обществените поръчки са системен проблем, как точно ще го решите? Защото сега може да се платят глоби и след една година отново да се върнем на изходна позиция.

Това ще се реши със засиления контрол. Смисълът на санкциите е, че нередностите се наказват финансово. Проектът не се спира, целите му трябва да се изпълнят.

Каква е причината за пропуските в самото министерство?

В министерството това ще се коригира с промяна на организацията на управляващия орган. В момента има и управляващ орган, и междинно звено, които си прехвърлят функции. Това, че си пишат писма и те пътуват месец от единия до другия етаж, е най-малкият проблем. Но те дават различни сигнали към общините и ведомствата с проекти. Затова ще влеем междинното звено в управляващия орган.

Колко хора проверяват десетките страници документи по търговете?

15 души, но ще мобилизираме още сили.

Ще смените ли шефовете на управляващия орган и на междинното звено - Малина Крумова и Йоана Христова?

Очаквам предложение от зам.-министъра, който отговаря за програмата (Дин Онбаши - б.а.), и ще искам решение на дисциплинарния съвет дали директорите на двете структури са изпълнили задълженията си. Когато ти напишат от ЕК, че не е идентифициран нито един проблем, е лош знак.

Вие лично смятате ли, че те не са си свършили работата?

Можело е проблемите да бъдат решени още през 2011-2012 г. Тогава е имало ясни сигнали за тях, но работата е продължила по същия начин. Убедена съм, че ако беше реагирано адекватно тогава, нямаше да се сблъскаме с този проблем сега. И го казвам професионално, а не като политик.

Екоминистерството ще успее ли да плати санкциите, които ще му бъдат наложени по изпълняваните от него европроекти?

Това е свръх възможностите ни. Влачим една санкция от 1,5 млн. лв. от 2012 г. за изплатени бонуси на служителите в управляващия орган. Може да бъде наложена още една за 6,5 млн. лв. и като прибавим корекциите, които си налагаме сами, стигнахме 1/3 от годишния бюджет на ведомството. Проблемът е много сериозен и считам, че отлагането му е довело до задълбочаване.

Всичко това препраща към предишното правителство.

За тази оперативна програма са отговаряли 4 правителства досега. Колегите от ГЕРБ казват, че става дума за проблеми по проекти от 2008 г. Одит на всички тях е правен през 2010 г. Защо не са констатирани грешките, защо не са поправени?

Можеше ли вашият кабинет да направи нещо, за да не бъдат спрени парите?

Трудно е да се очаква, че ние бихме могли да променим поръчки от 2010 - 2012 г.

Но можехте ли да смекчите решението на ЕК с “тихата дипломация”?

Не. Ние сме уникални в едно - и до момента не сме получили доклада от одита, който се случи през септември и доведе до спиране на парите. Решението за замразяване на плащанията дойде преди него. Т.е. основанията са били, че нещата се повтарят.

А публичното говорене от страна на вицепремиер цяла седмица, че администрацията у нас не се справя, не беше ли катализатор на решението на ЕК?

Не. Решенията на ЕК не се вземат за седмица.