Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif04.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Анелия Клисарова за проблемите и промените в средното и висшето образование
11 Декември 2013

Министърът на образованието и науката в интервю за предаването "Денят започва" на БНТ 

В следващите минути ще обърнем поглед към българското  образование, към задачите с кебапчета, към това защо нивото на  грамотност пада все повече. Сега Благой Цицелков се намира в 119  училище, за да провери какви са нагласите на директора, на  учителите, на учениците. След малко министърът Анелия Клисарова  ще бъде в нашето студио.     

Нагласи, свързани с това, че ще има матура по математика,  извънредна през януари. Как я приемат учениците сега ще чуем от  Благой, добро утро.     (излъчва се репортаж - бел.ред.)     

Благодарим ти, Благой, на теб и на твоите събеседници. Важно  мнение в началото на нашия разговор. Министърът Анелия  Клисарова е вече в нашето студио. Да обясним първо защо ще правите извънредна матура по математика през януари? Виждаме, че  учениците са притеснени.    

Само да кажем добро утро на всички. Добрата новина е, че  това не е матура, това е просто едно. . . не мога да кажа даже изпитване, защото те казват - ние сме в стрес, когато ни  изпитват. Това по-скоро е да проверим знанията на учениците за  нас, да видим какви са проблемите, къде сме успели, къде не сме  успели и какво трябва да се направи.     

Какво го наложи сега, защото е много извънредно?    

Добре, как решихте сега . . .     

Не, то не е извънредно, то се провежда това вече от три  години и в различни класове. Може би трябваше да. . . и аз го  казвам. Първо, това, ако е оценка, то нямаше да бъде анонимно.  След което казвате функционална грамотност, току-що чух. Да, но  изследванията тази година, които. . .  правим анализ на PISA и  тези лоши резултати са именно по математика и природни науки.  Това, когато кажем функционална неграмотност не означава само  четене и писане. И именно затова трябва да се види нивото без  подготовка на учениците специална, да, ние знаем, че от  математическите гимназии, от тези, които ще кандидатстват с  математика, те ще се представят блестящо. Важно е да оценим  средното ниво на тези ученици, които  няма да кандидатстват с  математика или математиката не им е приоритет.    

Това по доброволен принцип ли ще стане? Някъде четох, че  трябва училищата да заявят желание.     

Училищата ще се разпределят по. . . Това го пуснахме,  писмото, по регионалните инпекторати и ще бъде организирано по  райони. В никакъв случай няма да се  отрази върху успеха на  учениците, върху тяхното развитие, върху кандидатстването им  това няма да попречи.     

Да не се уплашите от резултатите?     

Ето, това е много важно - да видим резултатите, да направим  анализ и да кажем какво правим.     

Защо, кажете имате ли вече предварителен отговор,  преди да  имате този анализ и тези резултати, видяхме изследването на   PISA, защо са неграмотни българските ученици, защо продължава да  пада това ниво?     

Много тревожни са данните и затова трябва да се вземат  мерки. Именно. . . казват така: децата могат да решат задачата,  могат да възпроизведат наученото, но наизуст. Те не са научени  да мислят, да имат комуникативност, да бъдат предприемачи, да  имат тази функционална грамотност, тези умения за контакти, за  мислене и за анализ. Аз. . .     

Къде е проблемът, защо не са научили? В учителите, в  учебниците, в програмите, къде?     

Това е общ проблем. Не можем да кажем така. Като се започне  от учебните планове, от учебните програми, минем през учителите  и, разбира се, съдържанието на самите учебници. Или проблемът е  глобален. Ако кажем само учители или само програми, или само  съдържание на учебниците, това няма да бъде правилно.     

Като казвате програми, готвите сериозна промяна по отношение  на програмите. Трябва да ви кажем, че от вчера насам получихме  множество писма, мнения на учители, които като че ли се бунтуват  от това, което се случва. Позволете ми само да ви прочета.  Значи, учителите във Варна по история казват: С новите програми  по история в своята цялост българската история ще бъде изучавана  единствено в шести и седми клас, в горен курс липсва  самостоятелен цикъл на историята на България, а родната история  в осми, девети и десети ще се учи епизодично. Учители по  математика пък казват: Намалява се броят на часовете в горен  курс, за така предложените нови програми липсват преподаватели с  подходяща квалификация. Каква е идеята? Да се запълни  нормативът на учители, на преподаватели, които ще дойдат от  университетите ли?       

Ето нека сега да обясня. Тези програми, които в момента  публикуваме от месец юни, от началото на мандата, са изработени  2011-2012 година, доработени в началото на 2013. Така както аз  обещах последователност и приемственост, както бяха изработени  тези програми, без промени са сложени на сайта от лятото, от  юни. Първо беше проблемът с български език и литература. Казвам  програмата по история закъсня, сега я сложихме, септември. Това  доказва. . . Защо всички тези програми? Първо това е проект за  програми. Не е окончателно в никакъв случай решение. Исках да  бъдат на страницата на министерството, за да могат да чуя и  учителите по математика, и по български, и по история.  Информатиците също имат писмо. Сигурно ще дойде писмо и по  биология и природоматематическите науки. Да, много е важно да  постигнем този баланс. Първо, какво искаме с тези програми? Да  увеличим функционалната грамотност. Нали казахме, че проблемът е  глобален. Второ как да постигнем този баланс между отделните  предмети? От друга страна, не знаете, какво пишат и родителите.  Децата вече изнемогват. Докога ще ги товарим с нови факти, с  нови данни и с повече часове?  

Вие казвате проект, обаче този проект съобразен ли е с това,  което учителите казват, че е потребно в училище.     

Да, затова. . . Точно затова. Едни учители казват едно, други  друго. Всеки. . . историците искат повече часове по история.  Нормално е математика. . .     

Ето, вие както казахте, и информатиците. . .    

Трябва този баланс. . .     

Да. Кажете за информатиците, защото по-актуално писмо също,  мисля, че от вчера стана ясно пред медиите. Те искат  един. . .  тоест в момента един час е предвиден в осми и девети клас. Те  казват, че е абсолютно недостатъчен и в някаква степен може би  са и прави, защото компютрите в днешно време, информатиката е  важно да се знае.           

Тука е да намерим баланса. Абсолютно сте прав и това също се  дискутира. И сега, след като бъдат представени всички тези  програми, като съберем мненията на отделните гилдии - на  математици, информатици, физици, като съберем мненията, те ще  бъдат поставени на още едно широко обсъждане, за да се намери  този баланс. Ще бъдат поканени и работодатели, ще бъдат поканени  и родители, за да можем наистина да постигнем оптималното в  учебните планове и програми за учениците. Така че хем да повишим  функционалната грамотност, хем да насочим  образованието към  по-новите интересни предмети, каквато е информатиката, но в  никакъв случай да не загърбваме история или български език,  които са изключително важни за нашата национална идентичност.

Добре, като направите тази анкета и сред учителите, можете ли  да гарантирате като министър, че няма да има недомислици в  новите учебни програми?      

Много се надявам, че когато ги правим всички заедно и цялото  общество е включено, както и вие медиите сте включени, то до  минимум ще сведем грешките, които могат да се получат. Без  грешки няма да има, но затова пък има едно непрекъснато развитие  и усъвършенстване, което смятам, че ще се направи.  

Въпросът е експериментите докога ще бъдат в образованието,  защото всеки нов министър прави нови експерименти, недоволство  има винаги. . .

Това въобще не го приемам като експеримент, защото вижте, че  програмите са от 2011-2012. Никой не ги е включил още и аз ви  гарантирам, че те няма да бъдат включени 2014- 2015. Но за да  станат реалност тези програми, първо трябва да стане реалност  законът за средното образование, след което. . .       

Което също го чакаме от много време.      

. . . да, което също го чакаме от много време. След което тези  деца, които за почнали по старите програми, то ще има преходен  период, те ще си довършат по старите програми. Не може изведнъж  да предизвикваме стрес у учениците.

Това означава, че и следващата, и по-следващата година  изследванията от PISA ще са още по-драматични.     

Това означава, че най-големият оптимизъм, ако вложим,  е  минимум след две учебни години, нали. Трябва да подготвим  учебниците по тези програми, да подготвим преподавателите,  учителите по тези програми, да създадем такова мислене и  настройка от учениците и обществото и тогава постепенно. Не бива  революция в образованието.     

Да не ни изкарат дотогава съвсем от класацията?     

Не, аз не мисля така, защото постепенно и по-бавно се  въвеждат и някои промени. Ето например сега казваме - нека да  има малко повече отворени въпроси, и сигурно един или два ще  бъдат допълнени. Плавен трябва да бъде преходът, няма как да се  случи иначе.    

Да ви питаме по друга актуална задача по математика. . .     

Като говорим за съдържанието на учебниците.      

. . . която предизвика наистина възмущение у много родители,  за митингите, кебапчетата, знамената. Вие как научихте за тази  задача?     

Аз за тази задача научих от медиите, защото Министерството  на образованието, науката въобще не отговаря и не контролира  работата на съюза на. . . различните - на математици било и на  всеки други учени, категорично.    

Шок имаше ли у вас, като чухте задачата?    

Ами, малко не повярвах, че точно така е разписана, но все  пак нека да попитаме създателите на задачата какво точно те  мислят и защо са използвали точно така.     

Да, ние ги питахме, но вие като министър на образованието,  пък и част от политиката, мисля, че е важно да чуем и вашето  мнение.     

Моето становище е, че нито в задачите, нито в училище, нито  в университета трябва да има политика. Трябва да има знание и то  да побеждава.     

Ако можем с усмивка да погледнем, вие знаете ли отговора на  задачата с кебапчетата?     

Не.     

Добре, да поговорим малко по-сериозно за това докога ще  отпадат ученици от училище заради бедност? Скоро коментирахте,  че образователната ни система продължава да дискриминира бедните  деца. Един огромен процент от учениците не могат да стигнат и  да останат в училище заради ниски доходи в семейството.    

Много сериозен проблем, това беше изследването от PISA, че  семейства с нисък социален статус и нисък образователен статус,  това са предимно деца с най-лош резултат или това са предимно  децата, отпаднали от училище. Мисля, че с въвеждането именно на  дуалната система, да кажем, учене по време на работа, това е  дуалната система и как ще я наречем не е най-важното, че ще се  създаде възможност за намаляване, за минимизиране ефекта от  социалния статус на децата, защото тези млади хора са и ученици,  ще могат и да работят, да бъдат на договор с даден работодател,  и съответно да изучават и общообразователните предмети,  подчертавам, не само практическите, като по този начин те освен  стипендия сигурно ще имат и някакво заплащане, нали, определено  заплащане, което ще им помогне. . .    

От догодина ще заработи ли вече тази дуална система?     

Много трудно. Трябва да се променят. . . По-следващата  година пак предвиждам не за друго, защото трябва да променим  Закона за професионалното обучение и образование и някои закони,  свързани с него като например Кодекса на труда. Трябва да  променим и мисленето на бизнеса и на икономиката.     

Получихме няколко мнения и на млади преподаватели, учители,  включително и студенти по педагогика, които казват, че ги чака,  обречени са на една ниска заплата и това ще продължи неизвестно  докога. Видях една идея държавата да плаща обучението на  студентите по педагогика. Имате ли вече идея колко средства ще  са необходими, така че да насърчите един нов поток от  преподаватели?     

И от европари ли ще стане това финансиране?     

От две места - от нашия бюджет, държавния бюджет, и от  европарите, когато питате точно за това. Трябва да мотивираме  хората да стават учители и след това да остават учители.    

Трябва.     

Което е много важно. Започвам с мотивацията да стават  учители. Още от тази година в бюджет 2014 е разписан по-висок  един разходен стандарт за специалностите с педагогика. За  учители за математици, физици, там, където липсват  природо-математическите науки, е много сериозно положението.  Това ще мотивира ректорите да приемат повече студенти, защото за  един студент те ще получават повече средства чрез единния  разходен стандарт. От втора страна, благодарение на европейските програми,  знаете тези студентски практики, които са въведени, те ще  продължат и особено ще бъдат насочени възможните средства от ЕС  към стипендии, към заплащане на практики, на стажове на младите  педагози, от една страна. От друга страна, въвеждаме младши  учител или стажант-учител по-скоро, правилното е стажант-учител,  което ще му даде възможност в 4 и 5 курс да поработи, да работи  като учител. Двоен механизъм - ще заобича децата, но ще получи  и заплата за това.    

Имате ли сметки вече, имате ли разчети за това колко пари  сте готови да отделите за. . .     

Това са по оперативните програми, нека бъдат първо те  разписани, средствата се планират и мисля, че ще стигнат.     

Като говорим за пари, вчера за едни 508 милиона съобщихте,  които предстои да бъдат усвоени по оперативна програма "Наука и  образование за интелигентен растеж". Кажете как ще се раздават  тези пари, за какви проекти и къде ще отидат?     

Тези пари ще бъдат абсолютно прозрачно разпределени, дай  боже, да стигнат. Но основно перо, едно, три оси оперативни ще  има по оперативната програма, но много основно перо ще бъде  т.нар. научна инфраструктура. Какво имаме предвид? Имам предвид,  че трябва да се създадат модерни лаборатории, с които ние да  бъдем на европейско ниво и да можем да участваме в процесите на  науката в Европа. А това е, знаете, "Хоризонт 2020", където са  80 милиарда евро за наука и иновации. И ако нашите учени имат  необходимата база, която ние като инфраструктура искаме да  създадем, те ще могат да участват в тези проекти и България ще  може да участва при разпределението на тези средства.     

Днес учени от БАН, заговорихте за тях, и преподаватели от  Софийския университет излизат на протест, ще излязат с книги,  както чухме и в нашето студио преди малко, за да създадат една  линия между себе си и властта, която да не бъде прекрачвана от  полицията, нещо в. . . тази идея поне усетих аз в планираното  днес да се случи. Как ще решите проблемите в образованието  предвид факта, че има толкова протести и настройка и срещу, не  само срещу вас, разбира се, като министерство, към цялата власт?     

Аз искам да кажа, че в понеделник се състоя среща с колегите  от БАН, с настоятелството, и един много конструктивен разговор.  Там основно обсъдихме възможностите как да участваме по тази  програма "Хоризонт 2020". И бях много приятно изненадана от  конструктивния разговор, от това, че се получи диалог, и то  между самите учени, което е много важно и не всеки път лесно. Те  казаха: нека да участваме. Нека има един координационен комитет  ли, как ще го наречем, някакъв орган, който да види, да оцени,  какви лаборатории, каква е сегашната инфраструктура? Да се  обединим към 2-3 нови, много модерни лаборатории, но всички, а  не да работим на парче. И там учени, които искат да участват,  ако трябва, да обединяват своите усилия по дадено направление. И  много сериозен въпрос ми поставиха относно малките и средните   предприятия, иновациите и науката в тях? Защото приоритет в  "Хоризонт 2020" е свързване на науката с малкия и средния  бизнес, и т. нар. малки и средни иновативни предприятия, нещо,  за първи път което успяваме да изговорим. И аз мисля, че именно  в този диалог ще се роди истината. А всеки има право на своята  позиция.     

Като заговорихме за наука и за преподавателите, защо му е на  университета лицей. Видяхме заглавие в днешната преса за това,  че се обмисля такава идея - университетските преподаватели да  влязат в училище. Защо?     

Да. Това. . . искаме да осигурим един плавен преход между  средното и висшето образование, особено ако засилим  професионалното образование и т.нар. система и работа в   практика, много важно за младите хора е да знаят те, че ако са  се ориентирали, искат ли да продължат в тази професия или не.  Трябва ви кажа, че това като идея се беше случило вече в  Техническия университет в София, който има две  такива  професионални. . .     

То работи в момента.      

. . . да, има две такива професионални училища, едното в  София, едното в Правец, и учениците заедно със студентите и  преподавателите например пред очите ми изработваха  една  интегрална схема.     

Добре де, но ако университетските преподаватели влязат в  училище, какво ще правят учителите в системата на средното  образование?     

Искам да кажа, че това не е точно така. Те, университетските  преподаватели, няма да водят цял  курс  най-вероятно на  обучение. То ще се разпишат програми, но  те ще мотивират  младите хора да продължат в същата професия, ще подадат един нов  облик на това училище. Мисля, че и родителите ще запишат повече  деца в професионални училища тогава, защото все пак ще  гарантираме едно високо качество на преподаване в  професионалните училища.      

Вие самата успяхте ли да влезете в диалог с протестиращите  студенти. Връщам ви пак към протестите, тъй като днес ще има,  разбира се, подобно събитие в столицата. Те коментираха вашето  присъствие на церемонията "Студент на годината", на което не са  могли да присъстват част от протестиращите студенти. Вие какво  видяхте там? Те се оплакват, че не са били пуснати, имали са  студентски книжки, а пък за организацията са използвани техни  пари, на университета.      

Категорично не мога да кажа, че са използвани техни пари за  организацията, но да започна отначало. "Студент на годината" има  от седем години и винаги правителството е отговаряло, така, с  уважение към това мероприятие  на студентите. А за да подкрепят  студентите, се включват много фирми, много актьори, певци, за да  се получи един празник на студентите. За съжаление залата, в  която можем да бъдем, не може да бъде от 5 хиляди човека и там  мисля, че 200 - 250 са точно местата в залата, не мога да  определя броя им точно. И тогава студентските съвети трябваше да  определят свои до един-двама, до трима представители.     

Въпросът е дали не са пропускани само удобни студенти.      

Аз не мисля, защото имаше и представители от "Ранобудните  студенти" на тази церемония.      

Добре, да кажем само за финал. Кога да го очакваме този  закон за училищното образование? Ще го дочакаме ли?     

Ако всички се обединим, работим заедно, ще го дочакаме.  Идеята в момента е на експертно ниво, в смисъл, че те са от  директор дирекция експерти в министерството, ще бъде публикуван  на страницата. Винаги. . . обещахме прозрачност и широко  обществено обсъждане. Така ще минимизираме грешките. Ще бъде  публикуван на страницата, ще очакваме да съберем информация и  сигурно ни очакват много сериозни дискусии по въпроса.     

Въпросът е, че във времето за обсъждания все пак учениците  продължават да влизат в училище и трябва да стават все  по-грамотни.     

Учениците сега се учат по тези програми и се надявам, че ще  направим така, че стъпка по стъпка да вървим нагоре.    

Благодарим ви много за това участие. Министърът Анелия  Клисарова за проблемите в образованието.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения