Mного квалифицирани български граждани създават благосъстояние не за България, а за други страни членки на ЕС, които трябва да го оценят, казва министърът на външните работи пред в. „Дума”

Повече от две седмици Украйна присъства непрестанно в новините заради нестихващите проевропейски протести. Не преживя ли всъщност своеобразно фиаско Източното партньорство заради отказа за асоцииране на Украйна?

Източното партньорство постигна много съществени резултати от момента, в който беше лансирана тази инициатива на Европейския съюз. Ние предлагаме една широка рамка от възможности и всяка страна от това партньорство е поканена да използва от нея толкова, колкото желае. Европейският съюз е гъвкав. Например Беларус не е заявила намерение да работи по Споразумение за асоцииране. Азербайджан от своя страна пък няма намерение засега да работи по частта за всеобхватна търговия. Смятам, че Европейският съюз трябваше на по-ранен етап, но и сега не е късно, да заяви малко по-категорично къде е крайната цел на Източното партньорство. Трябва по-ясно да се посочи, че тези 6 страни участнички трябва да получат тази перспектива. Това е много по-мотивиращо и за институциите, и за гражданите.

На срещата във Вилнюс парафирахме съответните споразумения с Молдова и Грузия. Истината е, че очаквахме по-различно развитие с Украйна. Все пак заявките на управляващите и на президента са, че те не изоставят идеята за подписване на Споразумение за асоцииране, но въпросът е в сроковете и подхода. Възможностите, които то дава на Украйна, особено Споразумението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, са много големи както за нея, така и за ЕС и страните членки. Убеден съм, че ползите ще бъдат внимателно преценени от украинските власти и ще се намери разумен компромис, който да реши сегашната политическа криза в страната.

Еврокомисията изрази притесненията си относно изграждането на "Южен поток"... Какви последствия може да понесе България?

България, разбира се, трябва да се съобрази с изискванията на европейското законодателство. Нашето становище е, че договорът е в съответствие с него. Предстои да разгледаме внимателно конкретните изисквания на ЕК. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще се срещне с европейския комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер, за да уточнят тези детайли. Все пак този проект е в интерес както на България, така и на ЕС, и трябва да бъде реализиран. Смятам, че е редно ЕК да влезе в контакт и с руската страна и да се намерят необходимите решения.

Влизането в Шенген си остава далечен мираж за България, макар технически да сме изпълнили критериите за членство. На какво се дължи това? Какъв ни е имиджът в Европа?

Смятам, че беше пропуснат шансът България да стане част от Шенген през 2011 г., както беше планирано. Тогава към техническата готовност, която показахме, бяха добавени и други критерии, които нямаха пряка връзка с първоначалните изисквания към България и Румъния. Всъщност стоеше въпросът за доверието към нас. Оттогава последва неколкократното отлагане на решението, а сега сме в по-негативна ситуация, тъй като в ЕС като цяло се засилват евроскептичните настроения. Членството на България и Румъния се свързва с въпроси, които нямат никаква връзка с Шенген. Беше грешка, че се допусна обвързването на членството с докладите по Механизма за сътрудничество и оценка. Заедно с това сме в предизборна ситуация, а това не е популярно решение, поне за някои страни, които са членки на ЕС, и изглежда те нямат готовност да го вземат преди европейските избори догодина. Ние ще доказваме, че сме надежден партньор, защото независимо че не сме в Шенген, сме една сигурна външна граница на ЕС. Подходът, който принципно получи одобрение, за поетапното влизане в Шенген - първо с въздушните и евентуално морските граници, а след това със сухопътните, е реалистичен. Допускам, че в рамките на следващата година такова решение може да бъде взето. Фактът, че все още не сме в Шенген, в никакъв случай не ни прави втора категория страни членки.

Някои страни обаче ни третират като втора категория. Защо се превръщаме в мишена на антиимигрантски атаки?

Заради икономическата криза, заради спадналото доверие в институциите като цяло се създаде удобна среда, в която избуяха евроскептични, националистически партии. Вярвам, че от 1 януари 2014 г. всеки български гражданин ще може да работи свободно във всяка страна - членка на ЕС, чийто основен принцип е именно свободата на движение на хората. Сега е трудно да неутрализираме тази кампания, която се вихреше последните месеци, но смятам, че от 1 януари в никакъв случай няма да има масово изселване към тези страни, в които беше създадена негативна атмосфера. Ще се опитаме максимално да защитим българските граждани и да показваме предимствата на тези свободи. Защото чуждите фирми, инвестирайки в България, освен че създават работни места тук, реализират и значителни печалби. А в същото време много квалифицирани български граждани създават благосъстояние не за България, а за тези държави и те трябва да го оценят.

Възможно ли е именно евроскептичният вот да бъде най-големият победител на предстоящите евроизбори догодина?

Много е възможно това да се случи, ако по-умерените европейски партии не намерят пътя към избирателите. Подведем ли се по евроскептицизма и не отстояваме ли европейските принципи, тогава сме загубили предварително битката. Умерената левица, умерената десница, центристките партии трябва да дадат реалистични решения на проблемите, които изпитват много хора в ЕС. Защото в основата на евроскептицизма и нарастващия национализъм са икономическите и социалните проблеми, за които крайните партии дават лесни, но грешни решения. Силно присъствие на националистически партии в ЕП ще създаде една друга представа за него и ако оттам идват смесени послания, това ще затрудни като цяло функционирането на ЕС.

От 1 януари 2014 г. България поема шестмесечното председателство на Черноморското икономическо сътрудничество. Подготвени ли сме?

Готвим се активно, въпреки че малко ни изненада това председателство, което беше планирано за 2015 г., но заради пренареждане на някои страни нашият ред дойде сега. За България ще бъде важно да осъществим по-добра координация между ЧИС и ЕС, защото по част от големите инициативи и проекти, които се обсъждат в ЧИС, финансиране реално може да дойде по линия на европейските фондове, доколкото част от страните на ЧИС са и членки на ЕС. Ще се стремим към повече еднопосочност в нашите действия. От 1 януари Гърция поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. Едновременно с това пък Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа се председателства от Румъния. При посещението си в Гърция предложих на колегата Евангелос Венизелос да се опитаме да координираме приоритетите на тези различни регионални формати с тези на ЕС. Очакваме в най-скоро време да се срещнем в тристранния формат на сътрудничество, който има между България, Румъния и Гърция. Другата седмица тук, в София, ще бъде генералният секретар на ЧИС, с когото финално ще уточним и програмата за следващите 6 месеца. Амбицирани сме да влеем нова енергия в тази организация.

Как ще коментирате политическата ситуация в България?

Минаваме през процес на пречистване. Беше създадена много висока степен на напрежение в българското общество от предишното правителство на ГЕРБ. Имаше голямо недоверие в институциите изобщо. Беше се създала една ненормална среда. На нас се наложи да преодоляваме тези деформации. Има сили, които не желаят България да се нормализира. Част от протестиращите са подкрепени от такива сили. В същото време в началото на мандата тези протести изиграха и положителна роля, защото показаха, че хората реагират на решения на парламент, на правителство. Най-важното е, че се чувстват свободни да протестират, да изразяват своето мнение. Мисля, че това помогна и на самото правителство да се вслушва в мнението на гражданите и част от техните притеснения към днешна дата се оказаха неоправдани. Няма нито едно решение на правителството, за което можем да кажем, че е в подкрепа на някакви олигархични кръгове. Опитваме се да покажем, че правителството и мнозинството, което стои зад него, работят в интерес на хората, на бизнеса, за развитието на демокрацията. Моята прогноза обаче е, че тези сили, които искаха бърз реванш след последните избори, ще направят още един опит и затихналите протести очаквам отново да припламнат през февруари. Тези, които искат предсрочни избори заедно с европейските, ще имат тогава последен шанс да свалят това правителство. Все повече се убеждавам, че с действията си нашето правителство отговаря на очакванията на голям брой от българските граждани.

България е измъчвана и от бежанската криза, нарастват и ксенофобските настроения сред българите...

Нормално е част от българските граждани да се чувстват притеснени от тази ситуация. Много рязко нарасна потокът, а ние нямахме необходимия капацитет. Защо нямахме и защо не бяха направени необходимите анализи от предишното правителство, е друга тема. Създаде се едно усещане, че не можем да се справим с тази заплаха. Това стана хранителна среда за националистическа и ксенофобска пропаганда. Мерките, които предприехме, дават своя резултат и постепенно тези притеснения ще отпаднат. Значително беше ограничен притокът, беше получена експертна и финансова помощ - особено от ЕК, от отделни страни членки, от организации, които се занимават с тази проблематика. На 16 декември предстои да се подпише споразумението за реадмисия между ЕС и Турция, което е много важна стъпка за България. Пак следващата седмица предстои заседание на Смесената комисия по нерешените въпроси с Турция. Централната смесена комисия по граничните въпроси ще се събере през януари 2014 г., където съвсем конкретни въпроси по охраната на границата ще бъдат обсъдени. Пред подписване е споразумението за съвместно наблюдение на границата.

Нарасналият брой бежанци създава и по-дългосрочни предизвикателства, защото към момента ние се опитвахме да се справим с тяхното настаняване. Но една част от тях, които ще получат статут на бежанци, няма да се завърнат веднага в Сирия, та дори войната там да спре утре. Трябва да мислим за тяхното макар и временно интегриране в нашето общество, да гарантираме образованието на техните деца. Смятам, че има реален шанс на мирната конференция за Сирия в Женева през януари да се постигне по-сериозен напредък и да започне процес на възстановяване на страната.