Политиците заразиха обществото с омраза и агресия, казва вицепремиерът и министър на вътрешните работи пред в. „Стандарт”

Г-н Йовчев, какво е Вашето послание към децата на загиналите полицаи?

Родителите на тези деца са герои. Те трябва да знаят това. И ние ще помним това, че техните родители са герои, и ще бъдем до тях. Те не са сами. Това е нещото, което трябва да им кажа в този момент.

Какви още нарушения открихте при проверката на договорите в МВР?

Още не искам да избързвам с окончателната цифра колко са договорите, проверката трябва да завърши. Надявам се до средата на месец януари ще имаме окончателно становище. Нещата, които към момента се разкриват, не съм очаквал да заваря в МВР.

Ще има ли отстранени?

В зависимост от резултатите от проверката, ще видим дали трябва да се търси отговорност и от кого. Ако има хора, които са извършили дисциплинарни нарушения, ще бъдат наказани. Ако има такива, които са извършили престъпление и са злоупотребили с власт, ще предоставим данните в прокуратурата. Няма да има нищо, което да е скрито.

Кое Ви изненада най-много?

Трудно ми е да ви кажа в момента. Оказа се например, че във фирма, която има само един офис, се използват техниците на МВР, патрулите, дежурните, които да извършват охранителната дейност. И тогава, извинявайте, каква е логиката? Ресурсът на министерство, който би трябвало да бъде насочен за противодействие на престъпността и за охрана на обществения ред, го използваме за подпомагане търговската дейност на частна фирма. Това са парите на хората.

А не е ли разрешено това от закона?

Очаквам решението на комисията, но мисля, че в закона изрично е казано, че други дейности могат да бъдат възлагани само със закон на МВР. Но ако бяхме оставили нещата така, загубата щеше да възлиза на около 2 млн. за година. Наистина ви казвам, има липса на всякакъв морал.

Започнахте мандата си с протести, бежанска криза и реформа в МВР. Каква е равносметката Ви?

Като цяло не бих искал да давам оценка. Но съм максималист и никога не съм доволен от това, което е постигнато. Въпреки това в случая мисля, че все пак имаме много положителни тенденции във всички области. Независимо от тежките условия, успяхме да направим много важни неща - например система, която ще ни даде възможност за по-добър контрол и много по-прозрачно и ефективно да управляваме процесите при обществените поръчки. По отношение на протестите считам, че успяхме да запазим баланса в изключително тежка ситуация. Не допуснахме при тези масови мероприятия, които минаваха с изключителна агресия от страна на протестиращите, с групи, които целяха да предизвикат безредици, да упражнят насилие. Няма сериозно наранени хора. Целите са ни по-високи и аз съм убеден, че ще покажем по-добър резултат много скоро.

Заради бежанците, протестите и реформата обаче имат ли възможност полицаите да се борят с битова престъпност?

Битовата престъпност е бич за обществото. Само официалната статистика показва, че за миналата година имаме 130 000 души, които са пострадали. Това означава, че проблемът вече е съизмерим по вредата, която нанася на обществото, със заплаха за националната сигурност. И затова е необходимо да се вземат мерки в тази посока.

Какви?

Променихме организацията на патрулно-постовата дейност. Т.е. полицая го преместваме там, където има нужда от него. На места има лека съпротива срещу това. Но надявам се, че и с промените, които направихме в ръководствата на редица областни дирекции, съвсем скоро ще съумеем да изградим необходимите механизми и да го наложим като устойчива практика. Второто, което правим в тази посока, е, че искаме в много по-голяма степен да можем да си сътрудничим с гражданското общество. Например охранителните фирми, може да се ползват техните ресурси - видеонаблюдението например, за да стане ефективен обмен на информация. Също така да привлечем за сътрудничеството и гражданите. С новия закон за МВР ще имаме възможност да създадем такива формирования от извънщатни сътрудници. Примерно двама граждани с един полицай или един полицай, който има пряка, непрекъсната връзка с някой граждански патрул, но при всички положения те няма да имат нито полицейски правомощия, нито ще имат възможност да използват оръжие.

Колко се е повишила престъпността?

Престъпността няма повишение, което е добре, независимо от натовареността на полицейските служители в момента. Напротив, имаме, макар и минимално, намаляване на общия брой престъпления. Имаме и някои области, в които има известно увеличение.

В кои, там, където има бежанци ли?

Не. В "Овча купел" има намаляване на престъпленията, от 960 към момента, през 2012 г. са били 1140 примерно. Почти няма промяна във Враждебна, Военна рампа и дори има леко намаление в района на Пъстрогор. Тези хора, които можем да ги определим като бежанци, не създават никакви проблеми. При нелегалните имигранти ситуацията е по-различна. Но и преди сме имали такива престъпления, просто не сме им обръщали внимание.

Казахте, че няма проблем с престъпността. Но има друг - с насаждането на омраза към чужденците. Как се ще справите с него?

Има няколко заплахи, които са в резултат наистина на засиления имиграционен натиск. Едната е свързана с възникване на хуманитарна криза. Ако не бяхме предприели тези мерки, само за ноември може би щяхме да имаме 5000, а може би и над 5000 души. В момента ги спряхме на около 1600. Вторият риск е да навлязат в страната хора, свързани с терористични екстремистки групи и с организирана престъпност, или такива, които са обществено опасни. Третият риск е това, което вие споделихте, възникването на социално напрежение. За да успеем да се справим с ксенофобията, е необходима много добра комуникационна стратегия. Има и обективни причини, които в момента влияят върху този процес. Едната е кризата в Близкия изток, другата е обществено-политическата криза в България. Втората на моменти до такава степен се изостря, че имаме дори прояви на политически екстремизъм. Абсолютна нетърпимост към другия, към това, което казва, омраза. Тази агресия, която видяхме в политически партии, между отделни лидери, се трансформира надолу към хората. В резултат на тези процеси омразата, която те натрупаха, ненавистта да  се насочи към един външен фактор, какъвто се явиха имигрантите и бежанците. Към бежанците абсолютно незаслужено.

Каква помощ очаквате от Брюксел за бежанците?

Директната помощ, която трябва да получим от Фонда за подпомагане при търсено убежище и Фонда за охрана на външни граници, би трябвало да бъде значително по-голяма. Нашият процент на усвояване е бил около 50%. И на фона на критериите към момента, говоря към 2012 г., е взето решение, с което на България са определени средства в размер на 9,6 млн. евро. Само две страни в ЕС имат по-малко от нас. Гърция, ако не се лъжа, трябва да получи за периода 2014-2020 240 млн. евро. Никой от българска страна не е поставил въпроса, че имаме сериозна промяна в тенденцията. Август-септември 2012-а броят на нелегалните имигранти се увеличава десетократно. Още в този момент е трябвало да претендираме за доста по-голяма сума. Изпуснали сме момента, но в резултат на активната позиция и политика, която имаме през последните месеци, има разбиране и очаквам съвсем скоро да има и решение, че тези средства ще бъдат увеличени. Между другото, случи се нещо много хубаво за България, на последния съвет "Правосъдие и вътрешни работи" Холандия повдигна въпроса, че България в момента наистина полага големи усилия и трябва да се й помогне директно, и то - сега. И още 12 страни ни подкрепиха. Затова очаквам да получим доста по-сериозни пари от Брюксел.

Какво точно означава за нас договорът за реадмисия на Европейския съюз с Турция и какво ще се случи след 16 декември?

Това е нещо много хубаво. Първо, надявам се искрено, че на 16 декември ще бъде подписано. Това означава, че има един период, в който трябва да стане ратификацията, което може да отнеме и месеци. Второ, според този договор Турция ще приема своите граждани обратно, и гражданите на тези страни, с които има подписана спогодба за реадмисия, не всички.

За кои държави говорите?

Нигерия, Пакистан, Йемен. Имаме известно количество нелегални имигранти, които минават през турската граница от тези държави.

А с Ирак, Алжир?

Няма спогодба. Затова през първите 3 г. няма да можем да ги връщаме. Със Сирия има, но в случая не върши работа, защото там има война и не могат да бъдат връщани хора. Затова трябва да продължим с мерките си по границата и да изградим временното защитно съоръжение.

Кога реално ще може да връщаме емигранти?

В момента, в който стане ратификацията, ще можем да връщаме някои от тях - тези, които идват от държавите, с които има подписана спогодба за реадмисия с Турция.