Министърът на външните работи в интервю за предаването "Панорама" на БНТ

Добър вечер казвам на министъра на външните работи Кристиан  Вигенин.     

Добър вечер.     

За вас имаме също така една гореща тема и тя е думите на  турския премиер Ердоган за Тракия от Одрин през Кърджали до  Прищина. Не трябваше ли България да реагира още по-остро?     

Смятам, че Министерството на външните работи реагира ясно и  пропорционално на тези думи. Смятам също така, че не бива да се надпреварваме и ние самите със съседите, както и тук, вътре в  България, политическите сили да се надпреварваме кой ще реагира  по-остро. Обясненията, които получих и от министър Давутоглу при  срещата ни  непосредствено след тези думи на Ердоган, смятам,  че дават ясно обяснение. Никой по никакъв начин не възнамерява и  не си помисля да коригира граници на Балканите. Отношенията ни  с Турция са много прагматични. Всичко, по което говорихме с  министър Давутоглу по време на посещението ми в Анкара, е в  процес на реализация и нямаме основание да смятаме, че турската  държава има каквито и да било териториални или други претенции  към нас. Така че смятам този въпрос в голяма степен за  приключен. Но искам също да подчертая, че България по адекватен  начин ще реагира всеки път, когато има подобни изявления, защото  те създават една превратна представа за това какво е  състоянието на отношенията между двете страни и създават излишни  страхове и напрежение. От това нямаме нужда и смятам, че това  стана ясно и на колегата ми от Турция.     

Въпросът е дали трябва да правим външната политика по ръста  си, като се мерим по ръста си. Трябва ли сега например да се  разсърдим на англичаните заради тези неща със студентите и с  трудовия пазар?    

Няма нужда да се сърдим. Това, което трябва да правим и  смятам, че правим, е да реагираме според това как то засяга  интересите на България. Да реагираме според европейското право,  да реагираме по начин, който е пропорционален. По отношение на  предложенията, свързани с трудовия пазар във Великобритания,  техните социални системи, ние заявихме веднага, още след  публикуването на статията на премиера Камерън, че ще разглеждаме  внимателно всяко едно законодателно предложение. Тези  предложения, които са свързани с промени в социалната система на  Великобритания, те са промени, които всъщност всяка една страна  има легитимното право да ги прави и за тях не бихме имали  претенции. Но всяко едно предложение, което ние преценим, че би  могло да се разглежда като дискриминационно, независимо дали  конкретно към български граждани или изобщо, по него ще имаме  реакция и при необходимост ще сезираме Европейската комисия, от  която очакваме да защити принципите, върху които е изграден  Европейският съюз. И тук искам да направя едно уточнение. Трябва  да спрем да говорим за българските граждани във Великобритания  като имигранти. Те са равноправни европейски граждани с право да  се установяват във всяка една страна, да работят там, където  намерят за добре, в рамките на Европейския съюз.     

Г-н министър, Украйна доминира в световните новини. Къде  застава България, когато Изток и Запад се сблъскват там?     

България е част от Европейския съюз и на ситуацията в  Украйна гледа, от една страна, като страна, член на Европейския  съюз, и от друга, като страна, която има много близки отношения  с Украйна - и политически, и икономически. Ние заявихме в самото  начало, казах го и по време на моето посещение буквално 2  седмици преди срещата във Вилнюс, че България иска да види  Украйна по-близко до Европейския съюз. Ние искаме Украйна да  подпише споразумението за асоцииране, част от което е  споразумението за свободната търговска зона. . .     

Значи, заставаме на страната на протестиращите.     

Бих казал, че ние заставаме на страната на тези, които искат  да придвижат Украйна по-близо до Европейския съюз. От това, което виждам, това са и протестиращите, но в голяма степен това  са и правителството, и президентът, ако съдим по техните  заявления. Защото самият Янукович каза: да, ние искаме да  подпишем, не можем да го направим сега, защото има определени  причини, които ни спират, но искаме да го направим скоро. Дали  това ще стане и можем ли да вярваме на тези думи, предстои. Но  пак казвам, България би желала Украйна да бъде по-близо до  Европейския съюз и ние сме една от страните, тук бих искал да  направя това уточнение, защото е важно, ние сме една от страните  в Европейския съюз, която би искала Европейският съюз да даде  по-ясна европейска перспектива - перспектива за членство един  ден на Украйна, защото това е най-силната мотивация за страната.     

Така е, не й ли забихме обаче ние нож в гърба със  споразумението за "Южен поток"? Непосредствено. . . и така  дадохме мотив Украйна да се откаже от Европа.     

Не, "Южен поток" не присъства никъде като мотив за  отказване.     

За скрит мотив.     

Важността, значението на "Южен поток" за Украйна в негативен  план е. . . не е от мащаб, който да я принуди тя да се откаже  от асоциирането с Европейския съюз. Казвам го това, защото  самият "Южен поток" не е нов проект. Независимо че  споразуменията се подписват сега и се доуточняват, първите  договори са от доста време. И тук нека да сме наясно: ние  подкрепяме Украйна. Ние подпомагаме процеса на нейното  сближаване. Ние работим за това и в самия Европейски съюз да има  по-единна и активна позиция в подкрепа на Украйна. Но "Южен  поток" за нас е важен. Защо? Защото неведнъж сме били жертва на  особените отношения между Русия и Украйна по отношение на  транзита на газ. Мисля, че за всеки един българин е важно ние да  можем да получаваме газ, без да бъдем зависими от отношенията  на трети страни.     

Като заобиколим Украйна.    

Това се случи с Полша със "Северен поток".     

Така е, обаче вие знаехте ли предварително, че Европейската  комисия има забележки по "Южен поток". Това знаехте ли го?     

Забележки. . . Идвали са сигнали, че Европейската комисия  очаква в нашите споразумения ние да отразим новото  законодателство на Европейския съю     

Защо не се съобразихме с тези сигнали?   

Бих казал, че в голяма степен българското споразумение се  съобразява с това. Въпросът е, че руската страна има  индивидуални споразумения с всяка една от страните. Както се  видя и от тази седмица, нищо трагично не се е случило.  Европейската комисия потвърди интереса си да защити този проект  и е готова от името на страните по трасето на този газопровод да  води преговорите с руската страна. Мисля, че това е, което ние  искахме. Това е важно предложение - вместо всяка една от  страните индивидуално да преговаря с руската страна, това ще то  направи Европейската комисия от наше има. Това е най-силната  гаранция и за нас самите, че този проект, първо, ще бъде  реализиран, което е много важно и второ, че ще отговаря на  европейското законодателство.    

Добре, има ли геополитически сделка? Американците - в Козлодуй,  руснаците - в Белене и в "Южен поток".    

Не мисля, че трябва да търсим такива измерения на тези  инициативи. Това не са проруски или проамерикански проекти.  Това. . . бих ги нарекъл пробългарски проекти. Ние имаме интерес  да получаваме газ по различни трасета и от различни източници.  Правим го и работим по това. Имаме интерес от диверсификация и  на ядрената ни енергетика. Смятам, че беше правилна и важна  стъпка за България наред с руски технологии, които вече са в  Козлодуй, ние да инвестираме и в нова най-модерна американска  технология.     

Това ще го понесе ли вашата партия?       

Аз смятам, че нашата партия винаги е била много прагматично  ориентирана. Ние не сме влагали геополитика в ядрената  енергетика. За нас ядрената енергетика е възможност ние да  гарантираме производството на електроенергия, да гарантираме  високотехнологична икономика и независимост, в голяма степен  независимост. С проекта за американски реактор в Козлодуй ние  гарантираме в много по-голяма степен нашата независимост. Така  че тук не става въпрос за една или друга партия. Би следвало  всички българи да подкрепят тази идея, защото то е в интерес на  държавата и на гражданите.            

Г-н Вигенин, в изолация ли е българското правителство откъм  Запад? Виждаме, че западни дестинации липсват в посещенията на  премиер, външен министър.       

Не е съвсем така, тъй като. . . Първо да кажа. Няма такава  изолация. Посещенията на премиера се организират. . . както  неговите навън и на колеги вътре в България се организират в  зависимост от нуждите. Освен това, не да звучи като оправдание,  но периодът на служебното правителство принуди няколко важни  визити да бъдат отменени или отложени. Всяко нещо има нужда от  необходимата подготовка. Понеже много спекулираха и от ГЕРБ по този въпрос, аз си  направих труда да проверя къде е отишъл г-н Борисов в първите  5-6 месеца на своя мандат. Има едно-единствено посещение извън  участията в съветите на. . . европейските съвети и то е във  Франция. Аз като външен министър имах за своя задача да възстановя  позициите на България тук, в Югоизточна Европа, да дам ясен  сигнал за важността на регионалното сътрудничество  чрез  източното партньорство, Черноморския регион. Заедно с това  направих и посещение във Франция, където трябваше да обсъдим  немалко въпроси, свързани и с кампанията, която се водеше срещу  българските роми. Предстои ми следващия месец да посетя и  Великобритания,   пак по подобни въпроси, разбира се, но и с  оглед на развитието на двустранните отношения. Мога да ви  гарантирам, че нямам нито една причина ние да считаме, че има  особено отношение към това правителство. Напротив. Към днешна  дата все по-сериозно се възприема начинът, по който работим,  посланията, които отправяме, а и в нас има много по-голямо  доверие като хора, които изпълняват ангажиментите, които поемат.    

Така ли е обаче. . .  Така, като отидете в Англия и като ви  попитат България добър пример ли дава, когато днес в Европа се  надигат национализмът и ксенофобията, вие какво ще им кажете?       

Аз ще им кажа, че всяка една европейска страна в момента, почти  всяка се сблъсква с този проблем. Но ако видим електоралната  подкрепа към крайните партии, ще видим доста по-висока подкрепа  за такива партии в страни с утвърдена демокрация. Погледнете в  България какви са процентите. Така че тук специално. . .         

Чакайте, чакайте. . . Чакайте,  европейските избори са далече.      

Не аз говоря. . . Вижте. . . Разбира се. Могат да се променят  нещата, но на фона на социологическите проучвания, които виждаме  в България, и нагласите, които виждаме в България и в някои  други страни, включително Великобритания, можем да видим, че все  пак българинът проявява един здрав разум и не се поддава на  спекулации. В този смисъл не бих позволил на България да се  дават съвети точно в тази сфера, защото не е лесно. Проблемите  не са малко, но ние стоим стабилно независимо от, така,  представата, която бе. . . се опитаха да създадат някои. И   нямам аз притеснение, че някой би заподозрял българската  демокрация в незрялост. Напротив.    

Накрая само да ви попитам вашите лични амбиции до външен  министър ли стигат? Това ли е таванът на кариерата ви?       

Мисля, че това, върху което       трябва да се концентрирам,  е  сегашната ми позиция, така че какво би могло да бъде или да не  бъде не е въпрос на коментари. Имам пред себе си много важни  задачи и бих искал да докажа и да променя българското външно  министерство, българската дипломатическа служба и да покажа, че  България може да води уверена, полезна за гражданите външна  политика с необходимото достойнство. Всичко останало е въпрос на  бъдещето, което няма смисъл да коментираме днес.   

Да видим дали можем да го коментираме утре. Благодаря ви, за  участието.

Благодаря и аз.