Министърът на отбраната пред Агенция „Фокус”

Г-н министър, преодоляхте ли наследството от предишното управление и има ли „скрити бомби”, които очаквате да се появят в следващите месеци – като плащания по стари договори или някакви други изненади, заложени от ръководството на Министерство на отбраната по времето на ГЕРБ?

Аз ще си позволя да отговоря по този начин – преодоляваме го. Ясно е, че няма как в рамките на близо шест месеца, откакто съм министър на отбраната, да бъде преодоляно наследство, което е трупано в продължение на почти четири години. Но малко по малко, и това ни вдъхва кураж, преодоляваме негативните ефекти от това, което беше наследено. Казахте „бомби” и това в някаква степен е много подходящо определение за проблемите, които наследихме. Най-голямата „бомба” е техническото състояние на въоръжението и бойната техника. Резултатите, които вече имах възможност многократно да изнасям и да коментирам, наистина показват една много мрачна картина във въоръжените сили. И аз не искам отново да се връщам към нея, но за щастие успяваме да пренасочим средства, да икономисаме средства, да сключим нови рамкови споразумения, да подпишем конкретни договори. Това ми дава основанието да кажа, че вече сме на път, образно казано, да „отлепим” авиацията от земята. Имам предвид и самолети, и хеликоптери, съответно и да подобрим състоянието на военната техника в Сухопътните войски. Конкретни стъпки има и по отношение на модернизиране и подобряване на състоянието във Военноморските сили. Не искам да влизам в подробности, но наистина картината се променя.

Втората „бомба” – безспорно това са унаследени, трудно е да се каже договори, защото от 226 договора, между които има договори свързани например с охрана на освободени войскови райони, складове и сгради, 208 са с изтекъл срок. Има договори, които не са подновявани и по които вървят плащания от 2009 г.- 2010 г. – още тогава са изтекли. Вярно е, че от една страна има много затруднения, предизвикани от сложните процедури по Закона за обществените поръчки, многобройните обжалвания, но, от друга страна, всеки е наясно, че това е един много сериозен проблем. Като говорим за договори, нека да посоча другия голям проблем – това са договорите с фирми, които са закупили имущество и особено боеприпаси, но не са изтеглили тези имущества и боеприпаси от нашите складове. От една страна, ние продължаваме да правим разходи за поддържането на тези складове, съответно за издръжката на личен състав, който се грижи за складовете и който охранява складовете и, от друга страна носим всички рискове , свързани със съхраняването на опасни и взривни вещества. По тях не се плащат неустойки, по тях няма сериозни санкции. Това всъщност е един проблем, който решаваме категорично. Аз съм разпоредил, съответно са поканени фирмите да сключат споразумения и да изтеглят тези имущества до края на 2014 г.

Какви са причините фирмите да се бавят толкова?

От гледна точка на Министерство на отбраната причините са, че сумите, които се плащат като наем и, още повече, като наказателни лихви и санкции при неизтегляне на тези имущества, са символични. Очевидно това е обяснението. А какви са причините в самите фирми – това е проблем, който излиза извън отговорностите на Министерство на отбраната. Предприели сме мерки за актуализиране на плащанията и очакваме закупената продукция да бъде изтеглена от нашите складове или поне да ни бъдат покривани всички разходи, включително и чрез наказателните лихви, които следват от неизпълнението на тези договори. Мога да продължа и с един изключително голям проблем и това е постоянното орязване на социални права на военнослужещите и на цивилните служители в Министерство на отбраната, в армията, в структурите на пряко мое подчинение, което е довело до едно голямо демотивиране, внасяне на напрежение, на несигурност, особено у военнослужещите, което за щастие преодоляваме с конкретни стъпки – повече от 10. Те са реализирани в рамките на тези шест месеца, и включват увеличаване на допълнителните възнаграждения при изпълнение на службата и задълженията във въоръжените сили, при специфични условия на работа. Естествено по-високата натовареност също се възмездява чрез допълнителни плащания. Вие сте свидетели и на усилията за възстановяване на условията за пенсиониране на военнослужещите при 27 години осигурителен стаж, което буквално преминава пред очите на българските граждани като спорове в парламента.

Какви са мотивите на Министерски съвет за намаляване на администрацията в министерството и по какъв начин това ще повлияе върху дейността на ведомството?

Винаги в тези препоръки на Министерски съвет доминира разбирането за оптимизирането на разходите и повишаване на ефективността на действията на административната структура. Администрацията има свойството да се самовъзпроизвежда, да се „клонира“ понякога, което невинаги е свързано с ефективност на резултатите. Затова и в случая препоръката беше да се търси оптимизиране на административните структури, включително и чрез съкращаване на излишен административен персонал. Това не е самоцел – никой не е давал разпореждане: „Съкратете толкова и толкова и постигнете такъв процент на съкращение”. То е въпрос на преценка. В случая ние очакваме влизането в действие на новия Устройствен правилник на Министерство на отбраната през 2014 г. На базата на преструктуриране ще бъдат съкратени около 80 души от администрацията на Министерството на отбраната и администрацията на структурите на пряко мое подчинение. Това очевидно не е нито драматично, нито драстично съкращение. В случая наистина става дума за преценка на ръководителите на отделните структури, целящи повишаване на ефективността и ограничаване на разходите за издръжка на персонал. Но това са административните съкращения. Трябва, за съжаление, да добавя, че в резултат на реализирането на всички планове за развитие на въоръжените сили, които са приети в предходни години, включително последния от 2010 г., до края на 2014 г. трябва да бъдат съкратени и около 2000 военнослужещи и цивилни служители от състава на въоръжените сили, за да се стигне до онази численост, която е фиксирана в различни документи.

Информиран ли сте – докъде стигна намерението на военното разузнаване до края на годината да предаде архива си на Комисията по досиета? Ще се случи ли това в срока до края на годината?

Аз нямам основание да се съмнявам в намеренията и в готовността на служба „Военна информация” да изпълни задълженията, които има по закон. Друг е въпросът, че много често дейността се забавя поради огромния обем от не просто архивни дела, които трябва да бъдат предоставени, но и многото справки, информации, допълнителни изисквания, които има Комисията към служба „Военна информация”. Няма забавяне на процеса, извършен е огромен обем от работа и мисля, че онова, което следва като срокове по закона, ще бъда спазено.

Достатъчен ли е бюджетът за догодина, определен за Министерство на отбраната? Ще бъде ли възможна модернизацията на въоръжените сили?

Честно казано, не знам да има министър на отбраната, който да каже, че му е достатъчен бюджетът. В този случай и аз не правя изключение. Не, не е достатъчен, но трябва да се справим с този бюджет. Още повече, че извън бюджета, който беше пряко гласуван за Министерството на отбраната, има предвидени целеви средства, които ни дават малко по-висока доза оптимизъм в сравнение с предварителните разчети. Това са целеви средства, които очакваме и през първото, и през второто полугодие на 2014 г., в зависимост от степента на изпълнение на приходите по Закона за бюджета на страната и които основно ще бъдат използвани пряко за бойната подготовка и военната готовност на въоръжените ни сили. Аз имам надеждата, че чрез тези средства, както и средствата, които са заложени като капиталови разходи, които определено са силно редуцирани, ще успеем да реализираме поне малките модернизационни проекти за въоръжените сили, в резултат на които да постигаме и способностите, които сме декларирали пред нашите партньори и съюзници и в НАТО, и в ЕС. Става дума включително за закупуването на екипировка, оборудване, въоръжение, боеприпаси, включително, които са производство на българската отбранителна индустрия. Имаме съответните заявки от видовете въоръжени сили. На базата на изпълнението на бюджета за 2014 г. ще ги стартираме в съответствие със Закона за обществените поръчки.

Друг е въпросът, че не можем да си позволим в този момент да пристъпим към реализация на големите модернизационни проекти – например придобиване на нови кораби или нов тип боен самолет, или повече и нови бронирани машини за пехотата. Това са проекти, които остават актуални. Те са част от този пакет с Цели за способности на въоръжените сили, които бяха одобрени на срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО през юни тази година и които са с продължителност на реализация до 2028 година. Стойността на целия този пакет от цели е малко над 2,3 милиарда лева. Това е една, да не кажа колосална, но голяма сума, достатъчно натоварваща и бюджета на министерството и на страната. Към реализацията на тези проекти трябва да се пристъпва много внимателно. Трябва да си даваме сметка, че първо трябва да сме оценили потребността от това, което искаме да доставим в резултат на реализацията на проектите – от гледна точка на неговата полезност и ефективност. И, естествено, трябва да убедим обществото, че не става дума за прищявка или приумица на шепа политици и офицери, които искат да се радват на нови оръжия и военна техника. Става дума за потребности, които пряко кореспондират със степента на защитеност на националната сигурност. И естествено, изпълнението на нашите ангажименти към партньорите и съюзниците, които също разчитат на определени способности, които изгражда Българската армия.

Как оценявате състоянието на въоръжените сили на страната ни?

Честно казано, затруднява ме отговорът. Не сме паднали под критичното ниво – нека така да отговоря. Въпреки натоварването, българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват своите конституционни задължения и нашите ангажименти към партньорите и към съюзниците. Вярно е, че това става с много сериозни натоварвания на личния състав, понякога с рискове за него като резултат от това непрекъснато орязване на финансовите средства. Но имам основанието да кажа, че можем да се справим с нашите отговорности и задачи. Впрочем, получаваме много високи оценки, и това е силно обнадеждаващо, за българските военнослужещи, участващи в операции в мисии зад граница, което е един своеобразен атестат за техните способности. Аз самият имах възможност да се убедя във високите и то напълно заслужени оценки от съюзниците ни по отношение на българските военнослужещи, от контингента ни в Афганистан.

Тогава какви са мотивите на някои политици и бивши министри на отбраната да смятат, че въоръжените ни сили не са на подходящо ниво?

Това е основно от гледна точка на разполагаемо въоръжение и военна техника. Факт е, че са малко на брой модернизационните проекти, съответно превъоръжаването като процент на българските въоръжени сили. Ние все още в една значителна степен разполагаме с въоръжение и техника, които са произведени до 1989 година – със сигурност това лежи в основата на тази оценка. Това не е оценка за способностите и качествата на българските военнослужещи и не бива да бъде отнасяно към тази оценка. Напротив, аз затова казвам, че имаме всички основания да вярваме във възможностите на българските военнослужещи и имаме всички основания да се гордеем с начина, по който те изпълняват своите задължения в операциите и в мисиите зад граница.

Какви ще са Вашите приоритети за 2014 година предвид бюджета за догодина?

Остават актуални приоритетите, свързани със социалната политика. На следващо място, това са приоритети, свързани с възстановяване на техническата изправност, годност и възможности за експлоатация на техниката и въоръжението, насочване на повече средства за бойна подготовка и бойна готовност на военнослужещите, реализацията на проектите, които са свързани с изпълнението на пакета от Цели за способности на въоръжените сили, всичко онова, което засяга и реализацията на проектите в рамките на НАТО и ЕС. Когато говорим за всичко това, имаме предвид постигане на планирани и необходими способности в обхвата на мисиите на въоръжените сили, които са три, както те са дефинирани: първата мисия е свързана с отбраната, втората мисия е свързана с приноса към международния мир и сигурност, т.е. участието ни в операции и мисии зад граница и третата, не маловажна мисия, това е подкрепата за националната сигурност в мирно време, т.е. участието на Българската армия в преодоляването на последици от бедствия и от аварии. Само за тази година в повече от 140 случая са се намесвали формирования на Българската армия в помощ на населението, в помощ на местните власти, в помощ на общини и области.

Военнослужещите получиха бонуси миналия месец, това част от новата социална политика на министерството ли е?

Това породи особен интерес в една немалка част от българските граждани, оправдан вероятно, защото става дума за допълнително материално стимулиране – според мен абсолютно заслужено. Всъщност става дума за дължими от страна на държавата грижи по отношение на военнослужещите и на цивилните служители в Министерство на отбраната. Това са суми в среден размер между 330 и 350 лева и едва ли са чак толкова впечатляващи, но това са средства, които са заслужени.

Как ще продължите следващата година по отношение на социалната политика сред военнослужещите?

Ние вече създадохме една добра основа. Това са допълнителните възнаграждения, както и увеличаването на средствата за храна в Министерство на отбраната и Въоръжените сили. Това са ангажименти по отношение на обезщетенията на безработни съпруги или съпрузи на военнослужещи, които са загубили работата си в резултат на преместването на техните съпрузи или съпруги в други населени места. Грижата за военнослужещите и за техните семейства е акцент в социалната ни политика. Продължаваме с необходимите ни ангажименти по отношение на осигуряването на жилища на военнослужещите, така че има една много широка гама от социални ангажименти като част от усилията за компенсиране на онова, което се отнема от военнослужещите при изпълнението на военна служба. Това са близо 12 граждански и политически права, които за военнослужещите са орязани или са отнети. Така че трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани. Нека да не забравяме – става дума за професионална армия. Службата в тази професионална армия, освен необходимостта от патриотизъм, от разбирането за чест и достойнство за военната професия, включва и цял комплекс от необходими предпоставки, които са свързани с възнагражденията, пенсионирането с условията, при които се реализира военната служба и които трябва да са налице, за да има привлекателност военната служба. Така че всичко това трябва да бъде разглеждано в една взаимосвързаност.

До къде се стигна с уравновесяването на условията за пенсиониране при военнослужещите?

Очаквам другата седмица предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване да бъдат окончателно приети и да отпадне въведеното в края на 2012 година допълнително условие за навършване на определена възраст, за да се придобие право на пенсия. Към момента сме в очакване.