Министърът на регионалното развитие в интервю за в. „Преса“

Г-жо Терзиева, вече шест месеца дърпате юздите на регионалното развитие. Каква е равносметката - къде успяхте, къде сгрешихте?

Като огромен успех отчитам това, че стопихме риска от загуба на европейски пари до нула. През май на косъм висяха 250 млн. лв., но след като Брюксел прие за допустим проекта за Северната скоростна тангента на София за финансиране по „Регионално развитие", няма да загубим и евроцент. Истината е, че не съм имала за цел да ставам министър. Да, това е едно логично развитие за човек, който работи в тази администрация от 25 години, но аз приех много отговорно поканата на премиера Пламен Орешарски . Безкрайно се притесних, като си представих каква отговорност ще легне на плещите ми, но се чувствам на мястото си. Познавам тънкостите на работата. Мисля, че за шест месеца машината се задвижи.

Спасихте старата програма, но докъде сте с новата - „Региони в растеж"? Впрочем по нея са предвидени 67 града за финансиране. Другите няма ли да получат пари, за да растат?

За съжаление, специално по тази програма няма да получат. Ще трябва да се търсят други източници на финансиране. Аз бих заложила и 87 града в списъка. Не знам защо са намалени, така е решило предишното правителство. Сега ще настоявам пред Брюксел поне този брой да се запази. Бюджетът на „Региони в растеж" за 2014-2020 г. е близо 1,4 млрд. евро. През следващия програмен период ще има интегриран подход на инвестициите в България. Трябва да е ясно от коя оперативна програма колко пари ще постъпят във всеки регион. Няма да има повторяемост, няма да строим пътища, които стигат доникъде, няма да инвестираме в културно-исторически паметници, до които няма достъп. Трябва да се подхожда интегрирано, за да има полза за хората и бизнеса. Наясно сме, че за изостаналите райони трябва да се отделят средства и от бюджета.

Тоест, вие имате нова философия при управлението на инфраструктурата - да обърнете внимание на забатачените обекти и да изхвърлите популярните ленти.

Аз не искам да съм само министър на магистралите и пътищата, а на регионалното развитие. Може да звучи като чист популизъм, но моята цел е да се преодолеят дълбоките различия между регионите. Всички знаем какво е извън София и другите големи градове - малките пътища са в окаяно състояние, има места, където линейките не може да минат, децата не могат да стигнат до училище... Искам от следващата година да започнем да прилагаме на практика разработените регионални планове по места, финансовата децентрализация в държавата най-накрая трябва да започне и част от приходите от данъци, които постъпват в републиканския бюджет, да се дават на общините. Това обаче не може да стане с магическа пръчка, предстои още много въпроси да се анализират в рамките на Съвета по децентрализация и с Министерството на финансите.

Точно оттам попариха надеждите ви с колегата ви министър Данаил Папазов за увеличаване на националното съфинансиране по инфраструктури ите проекти с 50%. Ясно е, че европейските пари през следващите седем години ще стигнат само за магистрала „Струма". Другите проекти отиват във фризера....

Уви, повече от ясно е, че нашата идея няма да може да се реализира през 2014 г, тъй като не можем да прескочим заложения дефицит от 1,8%. Но никога не е късно, живот и здраве през 2015-2016 г. може и да ни се отвори възможност и за 50% съфинансиране. Тогава много проекти може да се отпушат по програма „Транспорт". За следващия програмен период (20142020) бюджетът й е 1,5 млрд. евро, но за магистрали са само 700 млн. евро. Толкова по предварителна оценка излиза третият лот на „Струма" и към днешна дата имаме пари само за него. Но нека не забравяме, че това са цели седем години, не може още днес да решим как ще финансираме всички проекти. Тепърва ще се отварят много възможности, от които да спестим пари и да ги пренасочим. Не отписваме нито магистрала „Хемус", нито пътя Видин - Монтана, нито Калотина - София, нито тунела под Шипка.

Зад „Хемус" стои ли конкретен инвеститорски интерес? Хвърляха се бомби за Катар, за Китай...

Действително има интерес от страна на китайски инвеститори. Те са наясно, че единственият начин е да участват на конкурсни начала чрез концесия. Предпроектните проучвания за „Хемус" са готови. Тя е разделена на осем подучастъка и това не е случайно. Ако намерим финансиране, било от бюджета, било от частна фирма, можем лека полека да започнем изграждането на трасетата. Концесията не е толкова страшна дума.

Не е страшна, но остави горчив вкус покрай историята с „Тракия" и португалския консорциум...

За жалост това е така, но аз продължавам да твърдя, че концесията може да бъде приложена много успешно при определени схеми. Не е задължително да се събират тол такси, държавата може да плаща определени годишни вноски на концесионера, например. Чрез Инструмента за свързване на Европа трасето Калотина - София също има шанс. Водят се разговори за 41 млн. евро за участъка от Драгоман до границата със Сърбия.

Има спекулации за тунела под Кресна на лот 3 на „Струма". Ще го има или не, с една или с две тръби ще бъде?

Нека изясня веднъж завинаги: въпросът с дългия тунел е - Г-н Борисов като че ли има някаква фиксация към вас, може би защото настъпихте в любимия му ресор. Атаките минаха през цикламеното костюмче, та чак до това да ви обвини за катастрофата при гара „Яна", където загинаха двама души.

Това беше един от найтрудните мигове за мен. Този трагичен инцидент стана на 15 км от обекта, за който бяхме обвинени, че не сме открили предсрочно. Де факто ден преди това върху мен се упражни медиен натиск да пусна обекта незаконно. В действителност ние го направихме предсрочно при спазване на всички изисквания.

Откриването нямаше никаква връзка с инцидента, но Борисов хвърли кал по нас с грозни обвинения.

Преди време той обвини протестиращите пред къщата си, че дъщеря му е вдигнала кръвно вследствие на стрес, причинен от техните викове.

А как мислите, че сме се почувствали аз и моето семейство, когато ден преди да замина на посещение във Варна, бившият премиер призова варненци да ме замерят с камъни, защото съм била лишила Северна България от магистрала „Хемус"? Последното твърдение абсолютно не отговаря на истината.

Правихте проверка, която включваше над 60 пътя в гаранция. Тя показа, че 80% от тях са с дефекти. Какво последва - изпълнителите оправиха ли ги?

Голяма част от тях ги ремонтираха за своя сметка. Напролет ще бъдат оправени останалите. Догодина ще стартирам проверка и на новоизградените автомагистрални участъци.

Докъде стигна строежът на магистрала „Марица" и на лот 4 на „Струма"?

На „Марица" не беше работено повече от осем месеца - от септември 2012 г, та до май т.г. През юли разработихме график за изпълнение. В момента на обектите се работи. Няма да правим компромиси, уверявам ви. За лот 4 на „Струма" завършва процедурата за изместване на инженерни мрежи и след сключване на договора ще се изготви нова технологичностроителна програма.

Колко километра пътища ще рехабилитирате следващата година?

Доста ни е амбициозна програмата - 700 км пътища по споразумението с Европейската инвестиционна банка „Транзитни пътища V", ОП „Регионално развитие" и държавния бюджет. Искам да прокарам политиката да се влагат между 80 и 100 млн. лв. годишно национални средства за рехабилитация. Догодина ще кандидатстваме за средства и по фонда за растеж, чрез който правителството ще инвестира 500 млн. лв. чрез общините и министерствата.

А програмата за санирането как върви?

Останах безкрайно учудена, защото се оказа, че за две години не е имало нито един търг за определяне на строител. Първия проведохме сега, през ноември. Няма нито лев усвоен по програмата за строителни работи. За две години са сключени само три споразумения за саниране на сгради с техните собственици, ние за шест месеца подписахме 20. Тепърва ще изберем фирма санираме първите две жилищни сгради. Общо 180 сгради трябва да се санират, за да се изпълнят поетите ангажименти и да не се загубят средства през този програмен период.

Всеки, който дойде в министерството ви, обявява, че започва реформата във водния сектор и че досега не е направено абсолютно нищо.

Реформата е жизнено необходима и ние направихме първите стъпки. Готова е десетгодишната стратегия за ВиК сектора - базисен документ, въз основа на който може да се разработват конкретни проекти. Той трябва да е окончателно утвърден в кратки срокове. Идеята е целият ВиК сектор да бъде реформиран, за да намалим загубите на вода и да подобрим качеството на услугата при поносими цени. За първи път от четири години насам в бюджета на министерството осигурихме 23 млн. лв. за водоснабдяване - държавни пари и заемни средства от Световната банка. Така ще отпушим замразените проекти за няколко язовира - „Луда Яна", „Пловдивци", „Нейковци" и др. Но в сектора наистина има много тежки проблеми. Наложи се да сменя почти всички управители на ВиК заради лошия мениджмънт. В Габрово и Варна общините се опитаха да ни бойкотират.