През 2014 г. всеки ще има електронна карта, в която ще записват здравните услуги, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа”

Д-р Андреева, обявихте стратегията за развитие на спешната помощ като част от приоритетите на здравното министерство. Кога стартират промените и как ще бъдат финансирани?

Финансирането ще бъде и от държавния бюджет, и от структурните фондове на ЕС. В плана за действие по Националната здравна стратегия са заложени 8 политики, една от тях е спешната помощ. Добрата новина е, че имаме съгласието и на двете генерални дирекции на Европейския парламент - по здравеопазване и регионална политика, че безспорно трябва да се осъществят готвените промени. Дори и за нещо да не отпуснат пари, за спешната помощ ще отпуснат. Надявам се обаче на пълен обем финансиране за следващия програмен период, който е 270 млн. евро за 2014 2020 г. Спешната помощ може да получи над 50 млн. евро като съвместно финансиране от държавата и структурните фондове.

Промените стартират веднага С обществените поръчки за подмяна на поне 30% от линейките с апаратурата в тях започваме още през януари. Заедно с това се анализират всички лечебни заведения, които ще бъдат болнични комплекси за спешна помощ, за да ги оборудваме поетапно с апаратура. В някои от определените болници като във Велико Търново, Шумен. Монтана, Благоевград ще отидат основна част от капиталовите разходи, защото не са добре оборудвани.

Ще има ли финансов стимул за привличане на специалисти?

Няма да има по-специални кадри, нито болници. Всяко изключение обикновено дава основа за лоши практики - или ще е за всички, или за никого. Нашият анализ показва доста раздута администрация в много центрове, включително и в София, където администрацията е почти колкото лекарите. В този смисъл могат да се търсят резерви и да се спести допълнителен финансов ресурс освен гарантираното увеличение на заплатите с 10% от януари. Големият плюс ще бъде и за самите специалисти - дава се възможност да работят не само в мобилните екипи, но и в болници. Това е много важно за квалификацията, развитието на всеки лекар. Разбира се, спешната помощ няма да се преструктурира за 1 г. Ще отнеме поне 1,5-2 г., като за 2014 г. ще гарантираме линейките, колцентровете и поетапното изграждане на спешни болнични комплекси.

Кога ще бъдат достъпни и новите дейности за майчиното и детското здравеопазване?

В интерес на пациента е да попада в лечебно заведение, където му предлагат комплексна услуга. Това значи всичко необходимо да е под един покрив, а не тук да му прегледат сърцето, някъде другаде да иде на гастроентеролог и т.н. За това е важно женските и детските консултации, които си остават в извънболничната помощ като ангажимент, да имат и специализирана структура в болниците. По национална програма ще изградим и 28-те кабинета по семейно планиране към женските консултации. Сега, щом жените имат проблем, започват да звънят на приятелки и да питат къде да идат. В големите областни градове и в по-малките населени места се случват коренно различни неща, понякога пациентките губят години, докато попаднат на правилното място. Затова, когато жената има „женски проблем", вече ще знае в кой кабинет да отиде, а оттам ще я насочат. Тези кабинети ще работят по програми, консултациите ще са безплатни. Към тях ще има и звено за патронажна дейност на рискови деца заради патология на бременността и раждането, с диабет и други вродени заболявания, хронично болни, от социално уязвими групи и др.

Фондът за инвитро става по-голяма структура Център за демографски политики. Тя ли ще ръководи тези програми?

Да. Предстоят и структурни промени във фонда, ще има обществен съвет, ще могат да се привличат консултанти и експерти. Целта е да има контрол и оперативно ръководство за тези мащабни програми. Голяма част от парите по т.нар. Норвежки механизъм ще отидат точно за това. Държавата не може да контролира целия процес, тя може да е само шапката и контрольорът.

Като лекар кажете - достатъчна ли е новата цена на раждането 580 лв., заложена в рамковия договор за 2014 г.?

Не, разбира се, но е достатъчно по-висока, за да намали недофинансирането на пътеката раждане. Цената е доста по-добра от предишната 500 лв. Това е стъпка напред.

Какво повече ще получат пациентите чрез новия рамков договор?

За най-тежко недофинансираните пътеки ще има повече средства, а това предполага и по-добро качество. Всеки мениджър си прави сметката с какво може да направи компромис, за да се вмести в определения ресурс. Като лекар ви уверявам, че никоя болница не прави компромис с терапията, като купува некачествено лекарство например. Правят се икономии от други неща като храната, хартията за ръце, хигиенен препарат и т.н. Не бива да се правят спекулации в това отношение. Разбира се, възможни са изключения, но има проверки и санкции.

Болниците ще имат ли лимити за дейности?

Ще имат прогнозни стойности. Без това не може, защото този ресурс трябва да се управлява. Предстои да предложим мерките, с които се гарантира по-доброто усвояване на финансите на здравната каса. Те са условие за освобождаване на 104-те млн. лв. за касата. Сега тя плаща всичко, което й се предостави като разходи, без проверки. Целта е да няма повече „течове”.

Какво стана с идеята за съвместни проверки между касата и агенцията по медицински одит с цел по-добър контрол?

Занапред ще бъдат съвместни. Даже отпуснахме поисканите около 28 щатни места на медицинския одит на фона на общото съкращаване.

През 2014 г. предстои въвеждането на един основен механизъм за контрол - електронната карта на пациента. С нея пациентът ще държи ключа към системата, към здравното си досие. С нея ще стартираме изграждането на единната информационна система, която изисква повече време и ресурс. В картата ще се вкарва информацията за всяко нещо, което се случва на пациента в извънболничната, болничната и спешната помощ. Той ще има достъп до тези данни и ще разрешава достъп на личния си лекар. Тази мярка показва намаление на злоупотребите с 30% в страните, където е въведена. Никой няма да допусне да му вземат пари за нещо нереализирано, или да се окаже опериран 10 пъти от едно и също. Предстои процедурата по Закона за обществените поръчки за изработка на картите.

Проверявате ли дали българите се възползват от евродирективата за свободно лечение в ЕС? Пишете ли правила за ограничаване на достъпа?

В момента се прави наредбата, която регламентира лечението в ЕС. Правилата са само в интерес на пациента. Наша грижа е да проверим дали избраното от пациента лечебно заведение - например някой препоръчал на някого болница във Франция, наистина може да предостави необходимите обем и качество на медицинската услуга. Няма нищо ограничително. Ограниченията ще дойдат от факта, че полученото в Европа лечение се плаща по цените на клиничните пътеки у нас и пациентът трябва да доплати. Очаквам наплив у нас от пациенти от съседни страни.

Огромният брой болници се сочи като причина за дефицита в здравния бюджет. Как ще решите този проблем?

Всеки момент ще бъде готова методиката към Националната здравна карта. В нея са включени освен демографски критерии, и брой легла, в които са изпълнени всички условия за добро качество на медицинската услуга. Не става дума за затваряне на болницата в Разград например, а се определя колко легла са нужни в тази област, за да обезпечат лечението в дадена специалност. Определя се например, че неврологичното отделение в Разград трябва да има 20 легла, за да гарантира лечението за областта. То може да има и 100 легла, но здравната каса ще сключи договор само за 20-те, които изпълняват критериите.