Министърът на регионалното развитие в интервю за в. „Строител“

Министър Терзиева, началото на годината е бреме за очертаване на нови цели и приоритети. Какви са задачите, които си поставяте за 2014 г.?

Приоритетите ми като министър на регионалното развитие ще бъдат реформата Във ВиК сектора, успешното стартиране на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 г., продължаване на процеса по децентрализация на държавното управление и намаляване различието между районите у нас. Разбира се, не на последно място - пътищата, Ще работим както по големите инфраструктурни проекти, така ще влагаме инвестиции и във второкласната и третокласната пътна мрежа, която, неведнъж съм казвала, има спешна нужда от рехабилитация.

Във всичко, което правя в министерството, се ръководя от основната цел и визия - създаването на по-добра среда за живот за хората в различните региони на България и по-добър икономически климат. Привличането на инвестиции е основен фактор за развитието на районите. Стимулирането на икономическия растеж е и основна цел на програмата на правителството. Създаването на по-благоприятни условия за развитие на бизнеса и осигуряването на качествена инженерна инфраструктура са пътят за засилване на икономиката. Това ще спомогне за намаляване на социално-икономическите различия между регионите. За съжаление диспропорцията между отделните райони в страната се е увеличила значително през последните години, фрапантна е разликата между Северозападна и Югозападна България. Моята цел е това разграничение да бъде намалено, като се подпомогне развитието и на по-слабите региони.

Планирате да се работи на пълни обороти, за да се усвоят повече евросредства. Какви са вашите очаквания към изпълнителите?

2014 г. ще бъде голямо предизвикателство от гледна точка на управление на средствата от ЕС. Ще трябва да договорим с ЕК новата програма .Региони в растеж" и да стартираме първите схеми. Паралелно с това ще продължи изпълнението на проекти по „Регионално развитие", чрез която планираме да разплатим близо 1 млрд. лв. към бенефициентите. На този етап не е идентифициран риск от загуба на средства към края на 2014 г. При окончателно одобрение от ЕК за изграждане на Северната скоростна тангента по ОПРР предстои да наддоговорим близо 108% от бюджета на програмата.

Наши основни бенефициенти са общините и те вече натрупаха опит в управлението на проекти, така че се надявам да няма проблеми с изпълнението. Имаме отлично работещи системи за мониторинг, финансово управление и контрол, което е предпоставка за минимализиране на рисковете. По отношение на проектите, по които се извършват строително-монтажни работи, техните изпълнители и надзорници се избират в съответствие със Закона за обществените поръчки и тяхната работа се следи регулярно от бенефициентите, като се упражнява контрол и от управляващия орган. За наблюдение и контрол на реализацията на проектите по ОП „Регионално развитие" 2007-2013 г., с цел качественото им физическо изпълнение, УО има сключени договори с външни експерти и фирми за осъществяване на инвеститорски контрол по проектите. С това е осигурен пълен надзор върху качеството на строително-монтажните работи.

Какви са перспективите пред Оперативна програма ..Регионално развитие" през настоящата година?

Нямаме загуба на средства по ОПРР за 2013 г. и ще продължим да подпомагаме бенефициентите при изпълнението на проектите и през 2014 г. За нас е от изключително важно значение своевременното разплащане към бенефициентите, за да може европейските средства да стигат максимално бързо до бизнеса.

През 2013 г. по третата схема за градска среда бяха сключени договори с 36 общини - центрове на агломерационни ареали на стойност 177 млн. лв. Реалното изпълнение на проектите ще се осъществи през 2014 г. С тези средства ще бъдат изградени и реконструирани паркове, пешеходни зони, детски и спортни площадки, както и ще бъдат рехабилитирани улични мрежи.

През 2014 г. предстои приключването и на проекти за подкрепа на туристически атракции, общински и държавни болници, енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура, подкрепа на процеса за деинституционализация, рехабилитация на второкласна и третокласна пътна мрежа, превенция на риска от наводнения, държавна образователна, социална и културна инфраструктура.

Със средства от техническата помощ по ОП „Регионално развитие" се финансира разработването на проекти в пълна степен на готовност, с които бенефициентите да кандидатстват за финансиране със средства през следващия програмен период 2014-2020 г.

За нас е най-важно, че ще има постигнат положителен ефект от изразходваните средства, резултати, които са видими и осезаеми от българските граждани, и които формират дългосрочни социално-икономически ползи за обществото.

През новия програмен период ще има ли съществени промени в методиката на работа с евросредства?

Опитът, който натрупахме през настоящия, ни позволява да идентифицираме проблемите, които срещнахме при изпълнението на програмата. Тук мога да спомена липсата на списък с готови за реализиране проекти от общините, на възможност за електронно кандидатстване до средата на програмния период, несинхронизираното отваряне и изпълнение на отделните операции и схеми по оперативните програми. Не се осъществяваше съвместно използване на различните възможности - Европейския фонд за регионално развитие (ЕфРР), Европейския социален фонд (ЕСф) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗфРСР), за комплексното решаване на проблеми.

Променихме стратегическото планиране на инвестициите за новия програмен период 2014-2020 г. Чрез разработваните интегрирани планове за градско възстановяване и развитие се цели постигане на интегриран подход за устойчиво развитие на селищата. Част от документите са списъците с предефинирани проекти на населените места за координирано прилагане на фондовете - ЕфРР, ЕСф и ЕЗфРСР. Ще се даде възможност за синхронизирано отваряне и изпълнение на отделните операции и схеми по оперативните програми, изцяло електронно кандидатстване и на процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в растеж" 2014-2020 г.

Ще държа изключително много на постигане на видими и осезаеми резултати и изпълнение на заложените индикатори в проектите.

Камарата на строителите в България (КСБ) внесе предложения за промени на ЗОП, част от тях влязоха в проекта за изменение на нормативния акт. Мислите ли, че с измененията в този закон ще се даде глътка вьздух на строителните фирми в България?

Правителството прие голяма част от предложенията на бизнеса и браншовите организации, свързани с подобрение на законодателството в областта на обществените поръчки. Нашата цел е не само да се даде глътка въздух на строителния бранш, но да се даде шанс на малките и средните фирми да се включат в процеса. Всички знаем, че много от по-малките строители работят по обектите с договори за доставка. Това не е добре за бизнеса, защото, да ги нарека „скритите подизпълнители", реално нямат достатъчно гаранции, че ще получат в пълен обем и в срок договорените плащания, след като са изпълнили коректно своите задължения. Държавата не може да се намесва 8 междуфирмени отношения. Ако те бъдат включени официално като партньори или подизпълнители по договора с възложителя, то тогава държавата или общината ще имат възможност да предприемат съответните мерки. Другият проблем, който се поражда от тази практика, е, че тези фирми не могат да натрупат необходимите обеми, за да кандидатстват самостоятелно за изпълнение на по-малки обекти. Получава се един порочен кръг. Ако си малка строителна компания, дори и да имаш капацитет и да си натрупал достатъчно реален опит на терен, нямаш необходимите документи - договори и референции, които го доказват. Липсата им затваря вратата на такива компании за участие в процедури по ЗОП, защото те не могат да покрият критериите за подбор.

По отношение на типизираните тръжни процедури не мисля, че това е ново искане. Подобни опити се правят от повече от 10 години. Мога да кажа, че голяма част от процедурите на АПИ са типови и това наистина облекчава работата както на кандидатите, така и на администрацията.

Правителството е внесло предложението за промени в ЗОП в Народното събрание. В ръцете на депутатите е кои от измененията ще приемат за целесъобразни и ще гласуват, за да подобрят практиката по възлагане на обществени поръчки в България.

Основните инвестиции в строителния бранш през последните години се осигуряват с публични средства. Затова аз съм привърженик на прозрачността при процедурите за избор на изпълнител и разходването на публични средства. Така наречените електронни досиета са добра идея, която вече се прилага на практика от АПИ. Цялата информация за обектите, финансирани с европейски средства, е публикувана на сайта на агенцията. Тя включва всички етапи: договор за безвъзмездна финансова помощ, процедура по ЗОП, наименование на изпълнителите, стойност и срок на договорите, начало на строителните работи и т.н. За проектите по ОП „Транспорт" регулярно се публикуват и разплатените средства към изпълнителите, както и снимков материал, който показва физическия напредък на обекта.

Какви са вашите наблюдения за строителния бранш през 2013 г. и какви са вижданията би за неговото развитие през новата година ?

Мисля, че през 2013 г. имахме първите сигнали за стабилизиране на бранша. Ако преди няколко години говорехме за спад. вече може да говорим за възстановяване. Българските строителни фирми доказаха, че са гъвкави и успяват да оптимизират процесите, за да дадат добро качество на конкурентна цена. Показателно е, че български компании вече печелят търгове за строителство на обекти и в чужбина.

Убедена съм, че 2014 г, ще бъде по-добра за бранша. Ще стартират проекти както по настоящите, така и по новите оперативни програми. Същевременно правителството задели в бюджет 2014 близо 500 млн. лв. за нов инвестиционен фонд, който ше влага средства основно в инфраструктурни проекти. Очаквам подобрената бизнес среда и намаляването на административната тежест да стимулират бизнеса да инвестира в ново строителство.

Наскоро беше представена стратегията за отрасъл ..Водоснабдяване и канализация". Как ще продължи реформата там през следващата година?

Стратегията за развитието и управлението на отрасъл ВиК е ключовият документ, който обосновава инвестициите в сектора от Оперативна програма „Околна среда" през новия програмен период. Амбицията е в началото на годината документът да бъде приет от Министерския съвет . За периода на 6-те месеца на работата на правителството поставихме фокус върху реформата 8 отрасъл „Водоснабдяване и канализация" за постигане на финансово, технически и екологично устойчив отрасъл, който предоставя ВиК услуги с високо качество на поносими за потребителите цени. За целта трябва да заработят ефективно ВиК асоциациите и да станат публични активите на ВиК дружествата, т.е. да станат публична общинска или държавна собственост.

Разработени са подробен график за 2014 г. и процедура за дейностите по изваждане на активите от балансите на дружествата и сключване на договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на услуги от ВиК операторите 6 обособените територии.

За първи път от 20 години ще започне да се инвестира 8 строителство и рехабилитация на язовири за питейни нужди. Ще стартира доизграждането на два язовира - „Луда Яна" край Панагюрище и „Пловдивци" край Рудозем, както и рехабилитацията на яз. „Студена" и пречиствателната станция за Перник. Тези проекти трябва да бъдат изпълнени до 2017 г. Те са стратегически за сектора, но освен тях е необходимо да се правят и малки стъпки, за да може още от догодина да имаме първите резултати. Затова разработихме програма за решаване на проблема със сезонния и целогодишния воден режим 6 някои населени места. В нея са включени 28 проекта за приоритетни за изграждане водопроводи и съоръжения на обща стойност близо 35 млн. лв. За финансиране ше кандидатстваме по новия инвестиционен фонд на правителството „Растеж и устойчиво развитие на регионите".

Какво ще пожелаете на нашите читатели в първите дни на 2014 s.?

Преди всичко здраве и късмет на тях и техните семейства. Нека новата 2014 г. бъде за всички по-успешна и благодатна.