Най-голямото постижение е, че вече няма магистрати на отчет пред изпълнителната власт и не се раздават присъди по медиите, казва вицепремиерът и министър на правосъдието пред в. „24 часа”

Г-жо Златанова, как оценявате новия Наказателен кодекс, който предизвика много реакции в последните дни?

Проектът за нов Наказателен кодекс (НК) е публикуван на интернет страницата на правосъдното министерство, за да може да го оценят гражданите - самостоятелно и чрез депутатите, които ще го разгледат и ще решат окончателния вариант. Това, което пише в близо 600-те текста, е професионалното мнение на юристите.

Изготвен е от четирима министри в три правителства, от работна група, в която влизат върховни съдии и прокурори, научни работници, експерти в различни сфери като компютърни, финансови и митнически престъпления, патентно дело, защита на авторските права.

Но тъй като законът е от такова обществено значение, касае всеки от нас, е задължително да чуем и обществото. Най-вече мнението какво искаме от наказателната политика.

Обявихте, че ще оттеглите най-критикувания текст - този, който предвижда наказание за всеки, който снима друг без негово знание и съгласие. Защо?

Заради безпрецедентния консенсус, главно в медийната гилдия, че този текст би попречил да си вършат работата. Аз съм последният човек, който ще се съгласи да се пречи на някого да си върши работата. Законопроектът е подготвян доста време, въпросната разпоредба е записана през 2012 г. Целта й е да се гарантира личното пространство на гражданите, а не да се налага цензура или да се възпрепятства работата на медиите.

Тук искам да подчертая, че в проекта за нов НК за първи път се криминализира и цензурата в медиите. Бих желала и този текст да се обсъди подробно - дали имаме нужда от него, в каква степен, прекалено силна ли е защитата чрез наказателноправни средства, може ли да се осигури защита по друг начин.

Целия ли текст ще оттеглите? Защото той предвижда наказание, и то по-тежко, за полицаи, подслушвали и следили незаконно граждани.

Да, целия текст. Наистина той предвижда наказателна отговорност и за длъжностни лица, които незаконно записват или снимат граждани. Затова и бях изненадана от критиките. Когато го чета, го възприемам като опит да пазим гражданите от незаконни посегателства върху тяхната лична сфера, а не да пазим политиците от журналистите, което нито е редно, нито има как да стане.

Проектът за нов НК прилича на картинките, които по филмите психолозите показват на своите пациенти и ги питат какво виждат в тях. Всеки вижда нещо различно. Същото се отнася и за проекта за нов НК - всеки вижда в него това, което иска или което не иска да види.

Има ли друг текст в новия НК, който да Ви притеснява като гражданин или като юрист?

Това не е проект, който е писан на коляно.

Имате ли доверие на работната група, която го е написала. Вие я заварихте.

У нас не са много специалистите, които професионално разбират и могат да изготвят такъв проект. Мисля, че почти всички експерти, които са способни, са били поканени и са участвали в работната група. Тя бе ръководена от проф. Александър Стойнов – безспорен авторитет в наказателното право от години. Ще се радвам други, които по някаква причина не са работили по него, да дадат своето мнение, особено от академичните среди.

Кой освен правозащитници критикува новия НК?

Колегите систематизират бележките, които са изпратени по електронната поща. Текстовете на новия НК е изпратен за становище до двете върховни съдилища, Главна прокуратура, Комисията за защита от дискриминацията и други. Очакваме техните позиции.

Новия НК предвижда да отпадне доживотният затвор без право на замяна. Готово ли е обществото за това?

Предстои да разберем. Личното ми мнение като юрист и гражданин е, че категорично трябва да отпадне най-тежкото наказание по сегашния НК, защото в този си вид не изпълнява функцията - да превъзпита дееца и да го върне като пълноценен член на обществото, което е целта на съвременното наказателно право.

Когато гражданите съставят мнението си по въпроса, не трябва да забравят, че решаващо за предотвратяване на престъпленията не е тежестта на наказанието, а неговата неизбежност, а тя се постига чрез прилагане на законодателството. Ако извършител на престъпление може да избегне наказателно преследване, няма значение колко тежки наказания сме предвидили на хартия.

В четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че парламентът бърза с избора на нов ревизор №1 на Темида заради предстоящия доклад на Европейската комисия. Това ли е причината?

Не виждам пряка връзка между двете неща. България, съдебната система, гражданите се нуждаят от главен съдебен инспектор, а не Брюксел, след като мандатът на сега действащия изтече преди повече от година. Това забавяне провокира този избор.

Какво очаквате от поредния евродоклад?

Само след десетина дни (22 януари - бел. авт.) ще имаме текста и тогава ще го коментираме, ще си направим изводи за бъдещето, а не да го превръщаме в някакъв инструмент за коментар на миналото, което през последните 3-4 години не е от най-добрите.

Ако бяхте евроексперт, какво щяхте да посочите като постижение и какво като недостатък?

Вече не говоря като представител на Европейската комисия. Лично за мен постижението е възстановяването на нормалния диалог между властите, това, че вече няма магистрати на отчет при изпълнителната власт, няма онзи натиск, който се оказваше върху съдии, няма издаване на присъди по медиите, няма рушене на авторитета на институциите За мен това е важно постижение и отправна точка, за да градим по-нататък.

Ще издигнете ли кандидат за съдия №1? Законът Ви дава това правомощие. Мандатът на сегашния председател на Върховния касационен съд Лазар Груев изтича в края на ноември.

Проф. Лазар Груев е изключително уважаван и изтъкнат юрист, председател на ВКС. Не бих искала да коментирам нов председател месеци преди изтичането на мандата му.

Как ще коментирате поведението на лидера на „Атака" Волен Сидеров на летището във Варна?

Няма съмнение, че поведението му е недопустимо и неприемливо. Народните представители трябва да се съобразяват с общоприетите норми на поведение, с правата на другите, както всички други граждани. Дори повече от тях. Ако е възможно, депутатите трябва да служат за пример на гражданите, а не обратно.