Интервю на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев за предаването „Факторът Кошлуков” по ТВ7

Водещ: Добро утро казвам на министър Стойнев. Добре дошли.
Драгомир Стойнев: Добро утро.
Водещ: Добре заварили. Преди да започнем за енергетиката, много често забравяме, че вие сте министър и на икономиката покрай тези енергийни въпроси.
Драгомир Стойнев: Съгласен съм с вас г-н Кошлуков. През последните месеци основните теми на разговор с мен бяха енергетиката.
Водещ: Имаме икономика. Кажете ми: Последното тримесечие статистиката отчита по-добри показатели. Не е ли малко фалшива тази статистика, защото има лято, има пари, сигурно нещо се разплаща по Коледа?
Драгомир Стойнев: Да, но в крайна сметка това е официална статистика чрез, която ние се сравняваме с други европейски държави, която показва, че за последното тримесечие на годишна база икономиката расте с 1.5%. Такъв ръст ние не сме имали от години.
Водещ: На какво се дължи?
Драгомир Стойнев: Първо бих казал, че се дължи на коректното отношение на правителството към бизнеса. Само за последните 7 месеца правителството наля 2.5 млрд. в българската икономика.
Водещ: Чрез разплащане на ДДС-то ли?
Драгомир Стойнев: Чрез разплащане на ДДС от една страна, тъй като ние върнахме приблизително 550 млн. лв. - нещо, което не се е случвало никога досега.
Водещ: Само да ви питам: Защо не са го давали преди? Нали ДДС-то трябва да се връща на фирмите по закон?
Драгомир Стойнев: За същия период са върнати през миналата година с 300 млн. по-малко, което ясно показва, че това правителство иска да бъде коректен партньор с българския бизнес. Нещо повече – да не забравяме правителството на ГЕРБ как връщаше парите на бизнеса. То направо ги рекетираше. Казваше им: „Ако искате да си вземете парите, веднага ще ви ги върнем на 90%”. Т.е. облагаше ги с 10%.
Водещ: Да. Дянков го каза това. 10% по-малко тогава.
Драгомир Стойнев: Да. „А ако искате да чакате, чакайте 1 -2 - 3 години. Тогава ще ви върнем парите”. Това е некоректно отношение. Неслучайно направихме нещо много важно – актуализацията на бюджета, г-н Кошлуков. Спомняте си тогава колко хора бяха против, колко хора бяха против правителството да бъде почтено към българския бизнес начело с българския президент Плевнелиев, който наложи и вето на актуализацията.
Водещ: Помня, да.
Драгомир Стойнев: И тогава ние ясно се разплатихме с всички забравени, изоставени, сложени в чекмеджето, стари плащания.
Водещ: Само да отворя една скоба тук като казахте актуализация. Кажете ми защо актуализирахте бюджета? Онзи ден го приехте, сега пак промени в бюджета и актуализация.
Драгомир Стойнев: Не, това не е актуализация.
Водещ: Не е минало през парламента, но министерството отново прехвърли пари.
Драгомир Стойнев: Да, но винаги има допълнителни искове. Понякога започват в началото на януари, понякога са в средата на годината.
Водещ: Добре, правите бюджет, давате го в парламента и след един месец казвате: „О, не го сметнах добре,тук да взема едни нови пари”.
Драгомир Стойнев: Не, но това не означава, че в края на годината ще има разлика в дефицита, че ще има увеличение на разходите.
Водещ: Съгласен съм.
Драгомир Стойнев: Напротив. Някои разходи могат да бъдат изтеглени в началото на годината за сметка на края на годината.
Водещ: А не е ли време, министър Стойнев, да има вече целеви програмни бюджети на министерствата, които да мерят ефикасност: „Да, взимаш 50 млн., дай да видя какво направи. Не ми искай пари на куп”.
Драгомир Стойнев: Напълно съм съгласен с вас, г-н Кошлуков. Именно не предишното, а по-предишното правителство на Сергей Станишев именно се опита да въведе програмното бюджетиране. Разбира се, това не може да стане изведнъж, трябва определено време. За съжаление правителството на ГЕРБ изцяло спря процеса и се разпределяха пари по един непрозрачен начин.
Водещ: Да се върнем на икономиката.
Драгомир Стойнев: Но искам само нещо да кажа. Българският бизнес показа, че е почтен, защото парите, които ние наляхме в икономиката те ги върнаха чрез данъци. И за първи път ние имаме еднакъв брой осигурени и заети лица. Това не се е случвало никога през годините. Това е една добра стъпка за изсветляване на икономиката. Да, и в България има сива икономика, както във всяка една държава по света.
Водещ: Става въпрос, че в светлата не забавят плащания на осигуровки вече.
Драгомир Стойнев: Да. Но това е и начин да се покажа, че стъпка по стъпка ние изсветляваме икономиката.
Водещ: Дайте ми още цифри за това поведение на бизнеса. О.К. Увеличи ли се събираемостта на данъците. Повече ли събирате?
Драгомир Стойнев: Да, ние събираме повече и основната причина, пак казвам, е защото бизнесът иска коректно отношение, бизнесът иска доверие. И аз в министерството наложих политика на диалог, г-н Кошлуков. И съм казал: Винаги, когато има един проблем, когато конкретна фирма има проблем, вратата ми винаги е отворена.
Водещ: Това ли е ключът към успеха – че се държите коректно, разплащате се и бизнесът се държи коректно?
Драгомир Стойнев: Доверие. Важното е да има доверие в нас. Защото какво иска един инвеститор? Той иска сигурност и предвидимост. Не правителството от днес за утре да си сменя мнението, да променя политиката.
Водещ: Като казвате това, тези идеи за нови данъци за разклащане на плоския, не плаши ли?
Драгомир Стойнев: Не. Ние ясно първо през тези 7 месеца, откакто правителството на Пламен Орешарски управлява, подобрихме икономическата ситуация в страната, подобрихме бизнес-климата, не увеличихме данъците, г-н Кошлуков.
Водещ: Да, да така е. Не сте ги увеличили.
Драгомир Стойнев: Фискалният резерв е над законовият минимум. Наистина има стабилност, има спокойствие, което се потвърди вчера и от Агенция „Фич”, която потвърди нашия кредитен рейтинг. „Стандарт енд Пуърс” също го потвърди този кредитен рейтинг. Разбира се, ГЕРБ се опитаха да спекулират, че едва ли не е бил намален. Не, те намалиха перспективата. Но в крайна сметка важното е, че ситуацията в момента е стабилна, а разбира се, перспективата – те пожелаха да се застраховат с оглед политическата ситуация в страната.
Водещ: Казвате инвестиции – че вече това управление и тоз климат насърчават инвестициите. Имаме ли увеличение на чуждестранните инвестиции?
Драгомир Стойнев: Аз мога да говоря за 2013 г. до октомври месец разликата с цялата 2012 г. ясно показва, че ние все пак изоставаме с приблизително 250 млн. евро. Но 2013 г. бе от политическа гледна точка една нестабилна година. И когато се сменят правителства, когато има служебно правителство, много малко са инвеститорите, които желаят да инвестират в тази държава.
Водещ: Съгласен съм, че политическата обстановка не насърчава.
Драгомир Стойнев: Но от тук нататък с нашата политика, с която ясно показваме, че държавната компания „Индустриални зони”, където една германска фирма, мога и да я цитирам „Бер-Хелла Термоконтрол” отваря един огромен завод в автомобилостроенето.
Водещ: Къде?
Драгомир Стойнев: Близко до Божурище. Дойдоха при мен и казаха, че техният борд в Германия е взел решение да увеличава инвестициите, защото те се чувстват добре в България. Вчера при мен бе една друга фирма, японска – „Язаки”, които смятат да отворят трета фабрика в България. Скоро ще има отворена фабрика и в Плевен, и в Търговище. Огромен интерес има и към нашата индустриална зона във Видин, която е близо до новият мост, който построихме с Румъния.
Водещ: Интерес за какво? За какъв бизнес?
Драгомир Стойнев: Там е отново в автомобилостроенето. Очаква се огромна инвестиция. Вчера „Монтюпе” обяви, че отваря нови 200 работни места. Т.е. трябва ни спокойствие, икономиката тръгва, и когато един предприемач било то чуждестранен, било то български знае, че държавата е коректна към него и че има министерство, което ще го подкрепи във всеки един момент в борбата му с било то и с администрацията, ако искате, то е ясно, че хората са готови да инвестират.
Водещ: Това със сигурност, да. Но исках да си задам въпроса: Инвеститорът идва, влиза в „Радисън” срещу коня и гледа цял ден протести и полицаи след това идва при вас в министерството и казва: „Дай да дам пари”. Това впечатление как работи?
Драгомир Стойнев: Трудно е, но самите инвеститори, когато идват при мен, те разбира се са много добре запознати с политическа обстановка в страната.
Водещ: Какво ви казват за политическата обстановка?
Драгомир Стойнев: На тях им е ясно, че тези протести не са срещу икономическата политика на правителството, не са срещу социалната политика на правителството. Вярно е, че опозицията иска оставка и предсрочни избори, но тя не казва нищо за икономическата, за социалната политика, за нашите бъдещи действия, които желаем да предприемем в сферата на енергетиката, на образованието. Знаете в образованието започва, именно по молба на българския бизнес, тъй като липсват кадри, започва една реформа – т.нар. дуална система, където младите хора ще започнат хем да учат, хем да работят, да получават заплащане. Бизнесът е готов да обучава своите кадри. Но трябва спокойствие. Бизнесът това иска – спокойствие, увереност и предвидимост.
Водещ: Бизнесът иска и пазари министър Стойнев.
Драгомир Стойнев: Съгласен съм.
Водещ: Кажете ми какво правите, за да получи българският бизнес достъп до пазари. Защото ако държавата помага, едното е вътре – да се създадат условия, данъци, ред и съдебна система, да не те завличат фалшиви длъжници. Това е друга тема. Но навън какво правите за нашите стоки? Къде работим ние, какво продаваме?
Драгомир Стойнев: Напълно съм съгласен с вас, г-н Кошлуков, че държавата трябва да подпомага българския бизнес в износа на своята продукция.
Водещ: Да, това е задачата. Какво правят тези търговски представители?
Драгомир Стойнев: Защото за мен най-важното е, за да подпомогнеш един бизнес, най-важното е държавата да не пречи. Но, когато бизнесът има нужда от подкрепа, защото нашият пазар е малък. За съжаление покупателната способност на българските граждани, макар че през следващата година, през тази година, ще започне плавно да се увеличава, все още е малка.
Водещ: Ние сме 6 млн. Колко да купим?
Драгомир Стойнев: Ние трябва да изнасяме. През последните години политиката ни беше главно да се съсредоточим към ЕС. Да, това е нашият основен партньор. Но моята задача от тук нататък е да съсредоточа износа ни към държавите , където има икономически растеж, защото там има и пари.
Водещ: Кои?
Драгомир Стойнев: Това са държавите в Азия. Говорим за Виетнам, Обединени арабски емирства, Катар, бившите държави от Съветския блок – Азербайджан, Узбекистан. И разбира се това не може да стане само на думи. Затова ние изтегляме наши търговски представители от Европа и ги пренасочваме именно към тези държави, които сега споменах,ще открием търговски представителства. И разбира се една много важна държава, които ние смятаме, че когато има някакви конкретни конфликти не трябва да се прави търговски обмен с тях. Но преди два месеца тук бяха трима иракски министри.
Водещ: И какво става с тази иракска история? Вие се похвалихте с делегацията, казахте че работите.
Драгомир Стойнев: Да. Подписахме едно споразумение за сътрудничество. Те бяха приети от министър-председателя. Имаше делегация сформирана от Българската търговско-промишлена палата начело със зам.-министър Анна Янева, направиха посещение в Ирак и приблизително между 24 и 27 фирми, всички се върнаха с договори.
Водещ: Подписаха договори?
Драгомир Стойнев: Подписаха договори и започват да изнасят своята продукция. Ето това трябва да прави българската държава – хваща бизнеса и му помага с конкретна дестинация, където има търсене. Това означава – търговски представител, консулство, улесняване на визовия режим. И неслучайно статистиката показва, че засега тази наша политика е печеливша, защото износът ни се е увеличил с 5%, стокообменът се е увеличил с 4%, а дефицитът по търговското салдо на България, откакто правителството на Пламен Орешарски управлява е намалял с приблизително 13%.
Водещ: Макрорамките са такива. Вижте обаче въпрос на зрителите за обикновения бизнес. Ето го: Наско Василев: „Г-н Стойнев как подобрихте бизнес-климата? Като убивате малкия бизнес и подкрепяте големите хранителни вериги, които за 10 години са освободени от данъци”? Така ли е? Големите хранителни вериги освободени ли са от данъци за 10 години?
Драгомир Стойнев: С големите хранителни вериги имах разговори с всички техни ръководители.
Водещ: Знаете за този проблем – че натискат българските производители, че подбиват цените им?
Драгомир Стойнев: Знам, че има проблем. И затова за нас е важно и това ще е нашата политика – голяма подкрепа на малките и средни предприятия в България. Това са регистрационни, лицензионни режими. Един пакет от 24 режима вече бе приет от Министерски съвет.
Водещ: Които махнахте.
Драгомир Стойнев: Сега работим върху 100 режима допълнително, които трябва да облекчим. Давам ви за пример: Вие имате фирма, която се занимава с монтиране на определени дейности и за да монтирате примерно един панел върху една къща, вие трябва да бъдете регистриран в една държавна агенция, за да можете да извършвате тази услуга. Защо? Това го премахваме. Имате фирмата, съответно има търсене към вашата фирма, отивате, монтирате.
Водещ: Това облекчение ще бъде важно.
Драгомир Стойнев: И това, разбира се, е важно. Но конкретно за търговските вериги. Да, за нас е важно да подкрепим през следващия мандат, ще мине под мотото: „За подкрепа на българското производство”. Наистина имаме разговори – колкото се може повече български фирми, разбира се, да имат сертификат за качество в хранително-вкусовата промишленост, да имат достъп до големите търговски вериги.
Водещ: Проблемът е в условията, които им поставят.
Драгомир Стойнев: Точно това е.
Водещ: От това, което съм чувал от нашите производители, плащането е много забавено. Цените ги мачкат и ги натискат отдолу да правят отстъпки.
Драгомир Стойнев: Точно така.
Водещ: Карат ги да правят едни консигнации, които са безумни. Те почти не могат да продават при тези условия.
Драгомир Стойнев: Така е. Е, разбира се, има и такива, които продават. Но наистина и имам разбирането от ръководителите на големи търговски вериги, че наистина ще има по-гъвкав режим към българските производители. А и неслучайно аз поех ангажимент към „Произведено в България”, че вече от следващата година имаме едно тясно сътрудничество с тях. Ще обсъждаме конкретни законопроекти и защо не, а и аз поех такъв ангажимент, да се организират всички кооперативи за създаването на първа българска вериги, където да има български стоки.
Водещ: Това е работа на пазара да го направят ако могат.
Драгомир Стойнев: Разбира се.
Водещ: Не е ваша.
Драгомир Стойнев: Да, но когато има нужда от държавата за подкрепа от институционална и от административна гледна точка, защо да не помогнем?
Водещ: Добре, кажете ни за енергетиката. Искам да ви покажа сега картите - започваме с прословутите тръби. Нека да видим първата карта, по която ще започнем да говорим. Това е картата на България с „Южен поток” и вече несъществуващия „Набуко”, нали така?
Драгомир Стойнев: Така е г-н Кошлуков. Това бе един голям удар върху нас, а и смятам върху Европа – отказът за изграждането.
Водещ: Нека да видим легендата, за да се ориентират зрителите. Дайте малко по-напред картата. „Южният” и „Набуко”, който вече го няма.
Драгомир Стойнев: Да.
Водещ: Кажете ми Европа клекна ли на Русия за „Набуко”? Отказаха се.
Драгомир Стойнев: Вижте, за мен беше изключително неприемливо и аз го заявих пред комисаря Йотингер, че не приемам това решение за проекта ТАП на мястото на „Набуко”.
Водещ: Транс-Анаталоийския, нали?
Драгомир Стойнев: Точно така. „Набуко” имаше много по-голяма проектна готовност да бъде изграден, „Набуко” бе много по евтин от ТАП. За съжаление бе избран ТАП. На нас ни бе и на мен ми бе обяснено, че това е търговско решение. Когато нещо може да се развива по-бързо и е по-евтино, аз не мога да приема, че е търговско решение. Но така или иначе избран е проекта ТАП. Ние много разчитахме. Впрочем приблизително 4 правителства работиха по проекта „Набуко”.
Водещ: Така беше. Цяла Европа работеше по него.
Драгомир Стойнев: Но ЕК в крайна сметка – търговско решение.
Водещ: Връщаме се на „Южен поток”.
Драгомир Стойнев: Защо е важен „Южен поток”, г-н Кошлуков?
Водещ: Е той че е важен, е важен, тук няма спор – работни места и газ, и достъп. Кажете ми защо Европа иска да го спре.
Драгомир Стойнев: Европа не иска да го спре.
Водещ: Казаха, че ще го преразглеждат, казаха че сме в нарушение.
Драгомир Стойнев: Да, че ще го преразглеждат. Напълно съм съгласен с вас. Разбира се, аз не мога да бъда толкова директен като вас. Но истината е, че много бързо стана проектът „Северен поток”. Докато за „Южен поток” като че ли тоново задълбаваме в бюрократични пречки за реализацията му.
Водещ: Каква е разликата между „Северен” и „Южен”? Условията, които поставя за разпространението Европа важат ли за „Северен”, същите ли са драмите?
Драгомир Стойнев: Не. За „Северен поток” не важат, но за „Южен поток” ние трябва да отговаряме на Третия либерационен пакет.
Водещ: А „Северен”, защо не отговарят?
Драгомир Стойнев: Защото се казва, че това било изграждане на поток между Русия и Германия, само че този поток носи газ на богатите държави в Европа. Аз искам и за бедните държави в Европа да има сигурност на доставките на природен газ.
Водещ: Каква е драмата на Йотингер? Защо Европа ни критикува? Обяснете ми.
Драгомир Стойнев: Европа не ни критикува толкова остро, но Европа имаше изисквания и досега гледаше, ако мога така грубо да се изразя, гледаше мача от страни. Тя казваше: „Нека преговорите да се водят между отделните държави-членки и Русия”. Само, че аз обясних на г-н Йотингер…
Водещ: Вие предложихте ли тогава Йотингер и комисарите да участват? Казахте ли тогава: „Елате и вие на тези преговори”.
Драгомир Стойнев: На една работна закуска, на която се бяхме събрали всички министри на енергетиката на държавите, които имат отношение по газопровода „Южен поток”, всички се убедихме, че ЕК трябва да стане водеща в преговорите и комисаря Йотингер се съгласи. И на 17 юни той ще има разговори с министър Новак в Москва. Само че ЕК трябваше да бъде много по-активна и аз упреквам предишните министри предишното правителство на България за проекта, тъй като то почти не си е мръднало пръста за проекта „Южен поток”. А ние за 6 месеца наистина започнахме да бутаме проекта, защото той е важен за сигурност на доставки, за създаването на работни места, а и икономическите решения за догодина, г-н Кошлуков, тъй като не го споменахме ще бъде над 2%.
Водещ: Е „Южен поток” влиза в него и сигурно той е мотора. Добре. Разделете ми нещата. Ние строим „Южен поток”. Казваме: „Това си е наш бизнес. Ние си го строим. Имаме вече първа копка и всичко”. Европа остро ни критикува заради Третия пакет. Казваме: Не пускайте други. Има някакви проблеми. Как така го сторим като после при експлоатацията може да имаме проблеми и санкции?
Драгомир Стойнев: Така. Ние подписахме едно много важно споразумение с „Газпром” след много тежки и продължителни преговори и неслучайно руските медии заявиха: „Газпром” клекна пред България”. Ние дадохме достъп на трета страна до газопровода си, който минава на територията на Република България.
Водещ: Т.е. има друг достъп?
Драгомир Стойнев: Точно така.
Водещ: Е каква е драмата тогава?
Драгомир Стойнев: И нещо повече. Ясно заявихме, че на територията на България проектът изцяло ще спазва българското законодателство, а нашето законодателство е изцяло хармонизирано, което означава, че ще спазва и европейското законодателство. Считам, че има едни допълнителни пречки, а и в крайна сметка директивата…
Водещ: Как така ЕС каза, че по тръбата ще тече само руски газ, като ние имаме в договора условие, че може да тече и друг?
Драгомир Стойнев: В случай, че имаме газ, който намерим на територията на България, тъй като аз исках да се застраховам, че ако имаме този шанс да открием, да можем да го включим и той ще бъде включен.
Водещ: Това е трета страна – България, не друга?
Драгомир Стойнев: На територията на Република България. Разбира се, ако има и други газопроводи, ако иска някой да се включи вече говорим за разговори между две търговски дружества, вече е създадена проектната компания „Южен поток”, която ще експлоатира.
Водещ: Обяснете ми: „Южен поток”, имате словенци, ние сме…
Драгомир Стойнев: Унгария, Словения, Хърватия, Италия, Гърция, Сърбия, която е извън държавите-членки на ЕС.
Водещ: С европейските страни. Там какво е положението? Те също си сключват договори нали така?
Драгомир Стойнев: Всички са сключили договори.
Водещ: С „Газпром”.
Драгомир Стойнев: Да. Нито една държава не желае да преразгледа меджуправителствените споразумения.
Водещ: Какво ще прави Йотингер? Явно той е в цунг-цванг, той няма къде да ходи.
Драгомир Стойнев: Сега ще имаме разговори на 15 януари и моето лично мнение е, че по конкретните точки може би трябва да се търси изключение от Третия енергиен пакет, но тук вече разговорите са на ниво ЕК и Русия. За мен е важно това, което се случва на територията на българската държава да бъде по европейски правила.
Водещ: За „Северен поток” тези не важат, а за „Южен” важат. Двоен аршин ми изглежда това.
Драгомир Стойнев: Вие го казвате.
Водещ: А може би руснаците чакат да свърши тази комисия и да опаткат Йотингер и да седнат с някой на масата. Да, не е за ваш коментар, разбирам. Добре. Кажете ми за последната голяма тема в енергетиката – за 7-ми реактор в „Козлодуй”. Строим ли го? Учуден съм, че дори т.нар. Реформаторски блок, който нали искаше 7-ми реактор в „Козлодуй”, поне партиите, които бяха преди там, сега и те критикуват това. Защо? Наричат го „Американско Белене”.
Драгомир Стойнев: В България политиците досега, особено политиците на прехода, не са мислили толкова за националния интерес, колкото са собствените си партийни боричкания, което за мен е изцяло неприемливо.
Водещ: Само да ви попитам, защото този въпрос задават. Вижте както пита наш зрител. Само да свържем въпросите. Николай Шумантов: „Къде остави този министър Русия, да не би да са я изтрили от земята”? И това обвинение има, че вече тръгвате с американците, не с Русия.
Драгомир Стойнев: Не, вижте. „Южен поток” е руски проект и европейски проект, и ние сме първата държава, която започна строителството на „Южен поток”. Тогава бяхме обвинени, че сме изцяло под руско влияние и че виждате ли, отново когато БСП е на власт…
Водещ: Сега с „Уестингхаус”- американската компания.
Драгомир Стойнев: Сега, когато имаме „Уестингхаус”, сега пък ни обвиняват, че сме американски… Не, тук няма нито американски интереси, нито руски интереси. Има единствено българския национален интерес. Ние трябва да заместим отиващите си 5-ти и 6-ти реактор в „Козлодуй” ако искаме да развиваме ядрена енергетика.
Водещ: И слагате за целта нов реактор.
Драгомир Стойнев: И се слагаме нов реактор, според специалистите с най-добрата защитна система. Със защитата на българските граждани аз съм заявил, че компромис не трябва да се прави.
Водещ: Разговорите докъде стигнаха?
Драгомир Стойнев: В четвъртък имахме разговори…
Водещ: Защото не правихте конкурс. „Уестинхаус” беше избран така, затова ви обвиняват.
Драгомир Стойнев: Почти никъде в Европа няма и конкурси.
Водещ: Питам. Не знам как е.
Драгомир Стойнев: Има в момента в Чехия и там се бавят от приблизително 4 години. Но в Лондон, когато бе избран, нямаше конкурс, но това е друга тема. Г-н Кошлуков, ако се направи конкурс това означава, че ние трябва да имаме дългосрочен договор за изкупуване.
Водещ: Процедурата е много тежка.
Драгомир Стойнев: А ние виждаме какво означава дългосрочен договор. Видяхме дългосрочни договори с ВЕИ-тата, видяхме дългосрочните договори с двете американски централи, които работят на въглища какъв ефект имат върху българските домакинства. Той ще работи на пазарен принцип. В четвъртък разговарях с „Газпром” да видя докъде са стигнали преговорите по „Южен поток” и съм удовлетворен. Вчера разговарях с „Уестингхаус”, които също са тук и вече работим по конкретни споразумения.
Водещ: Мога ли да изкажа конкретни споразумения, защото вижте – още въпроси на зрителите. Мисля, че имате проблеми заради това - „Добро утро. Г-н Стойнев, защо започва и той да се кланя на американските колонизатори? Първите ми впечатления за него бяха отлични”. Критиката ще дойде за този проект, аз смятам, че е много добър и повечето мислещи хора смятат, че е чудесен. Но според мен ще има среди и в БСП, които ще го видят като кланяне на американски интереси. Има доста русофилски среди във вашата партия, не ви ли мрънкат?
Драгомир Стойнев: Да, но хората са притеснени, защото ядрената енергетиката досега бе запазена само за една държава.
Водещ: Русия.
Драгомир Стойнев: Само, че 2014 г. искам да мине в сферата на енергетиката под мотото: „Стабилност и диверсификация”. Защото когато имаме диверсификация, г-н Кошлуков, това означава сигурност. Няма нищо лошо в това да имаме едновременно и руски реактор, и американски реактор.
Водещ: Аз не виждам нищо лошо. Но настроенията и нагласите са силни. Виждате въпросите. Не ви ли е страх министър Стойнев – добре това е чудесен проект, мисля че вършите добра работа – че ще си подлеете сам вода? 100% има среди в БСП, които ви кроят капата в момента заради „Уестингхаус”.
Драгомир Стойнев: Аз виждам. Аз търпя огромни критики и хората го виждат. Все пак имаме двама известни партийни личности като Румен Петков, като Румен Овчаров, които доста негативно се изказват за моята работа. Но моята задача е да гарантирам икономически растеж, работни места, инвестиции, стабилност на българската икономика, стабилност на българската енергетика.  Трябва да се защитава – тук става въпрос за национален интерес. Това е водещото.
Водещ: Няма спор. Но така са разпределени политическите интереси, че сте малко между чука и наковалнята. Още един въпрос от зрители: Ива Ангелов: „Защо държавата даде 191 млн. държавни пари за „Южен поток” след като министъра каза, че няма да дава и един лев”?
Драгомир Стойнев: Благодаря за този въпрос. Държавата не е дала тези 191 млн. , както сме казали ние: няма да дадем нито лев. Подписано е споразумението, че ние толкова трябва да внесем, но вече когато имаме конкретния договор за заем с руснаците, тогава ще бъде внесено и след това ние ще изплащаме тези разходи с дивидента, който ще получаваме от „Южен поток”.
Водещ: Ще се приспада от таксите.
Драгомир Стойнев: Така че нито лев не е даден.
Водещ: Разсейте ако можете писанията и коментарите, че ще разделите Българския енергиен холдинг. Рухва, стават 5 компании. Появиха се такива информации в медиите.
Драгомир Стойнев: Това няма да се случи. Българският енергиен холдинг е една стабилна работеща структура.
Водещ: Не е ли с много борчове и заеми? Какво работи? Така е задлъжняла.
Драгомир Стойнев: Не. Става въпрос, аз изключително много държа на тази структура да стабилизира българската енергетика. И ние вече започнахме да я стабилизираме, защото не само, че изнасяме 10 пъти повече електроенергия, отколкото заварихме.
Водещ: Облекчихте режима с износа, нали така?
Драгомир Стойнев: Точно така. Не само че работят българските миньори; не само че сега ще купим два нови багера; не само че разделихме ЕСО и НЕК сами, а и прекратихме един договор, който ГЕРБ беше сключил с консултантска фирма за 4 млн. евро; не само, че от вчера вече имаме и българска енергийна борса, но с конкретните стъпки и действия ясно показахме, че облигационната ни емисия, която БЕХ направи бе с много добра доходност, по-добра от Министерството на финансите без държавни гаранции. 4 пъти я надписахме.
Водещ: В тази връзка за цената на тока. Добре – всичко това може да звучи добре. Дори и Орешарски каза, че се притеснява, че намаляването на цената на тока може да бъде популизъм и беля. Вие казвате, че всичко върви чудесно, че холдинга стабилизира, че държите цените, Орешарски казва, че може да стане проблем.
Драгомир Стойнев: Само да кажа: БЕХ категорично няма по никакъв начин да се променя. Това е структурата и такава ще остане. Що се касае до цените на тога Държавната комисия по енергийно и водно регулиране със своите проверки излезе с констатации, че са възможни тези намаления и те се случиха. За да имаме конкурентоспособна икономика, г-н Кошлуков, ние трябва да имаме и конкурентоспособна енергетика. Тези цени не намаляха само за българските домакинства, те намаляха и за българския бизнес. И българският бизнес е изключително доволен, защото така се намаляват неговите фиксирани разходи и той става по-конкурентен.
Водещ: Само за миг да се върнем на приказките за краха на БЕХ и разпадането му. Дали това не се прави, защото преговаряте с „Газпром”, с големите фирми и те се опитват да ги разколебаят.
Драгомир Стойнев: Аз наистина бях много учуден и особено на журналистите, които пуснаха тази новина.
Водещ: 100% онези са я видели и са казали: „Абе, ние с кой подписваме”?
Драгомир Стойнев: Да, но и това ни е проблема. Сега ние трябва да успокоим всички облигационери. Вчера „Уестингхаус” ми зададоха въпроса: какво става с БЕХ. Онзи ден „Газпром” ми зададоха въпроса какво става с БЕХ. От тук нататък ние влизаме в един оправдателен режим, който забавя преговорите и това е излишно, защото всичко е изчистено.
Водещ: Вие изчистихте въпроса. Вижте още един въпрос. Пускаме винаги зрителите в нашето предаване. Това е Силвия Валева: „Как да бъдем конкурентноспособни на пазара при условие, че плащаме 75% авансови вноски върху консумирания ток”?
Драгомир Стойнев: Не мога да разбера какво означава авансови вноски.
Водещ: И аз не мога да разбера как така авансови вноски.
Драгомир Стойнев: Не знам. Зависи с кое дружество се работи, но не съм запознат с тези авансови вноски.
Водещ: Министър Стойнев очертавате едни розови перспективи пред страната, големи проекти, които са подписани и вървят – „Южен поток” и новия реактор в „Белене”- една подобряваща се икономика.
Драгомир Стойнев: И само да кажа, че освен, че по газовите връзки, защото за нас е важна диверсификацията, пак казвам – ние не сме се вързали с руснаците. Ние трябва да имаме сигурност и затова през проекта ТАП, със „ШАХ Дениз 2” имаме подписан договор. Строим тази година и газовата връзка с Гърция.
Водещ: С турците се връзваме и от там ще влезе този газ, който дива отгоре от Иран и от Ирак.
Драгомир Стойнев: Да. Но е възможно и през Турция, тъй като идва на 25-ти моят турски колега, който ясно е заявил своята политическа воля, която я нямаха те досега да строят връзката с България. Започваме нея, започваме тази година и с Турция. С Румъния вече правим пробни действия. Тя ще бъде пусната в края на февруари. Със Сърбия сме в напреднал етап, благодарение на подкрепата на комисарят Йотингер по лична моя молба. Сърбите работят много по-бързо отколкото работиха преди. Т.е. това са проекти, които ще съживят икономиката и които гарантират и сигурност на енергетиката.
Водещ: Един конкретен въпрос пак на наши зрители. Алекс Шапкалов: „Моля министъра да коментира докъде стигнаха преговорите със собственици на „Ремотекс-Раднево ЕАД”.
Драгомир Стойнев: Благодаря за този въпрос. Ние ясно казахме, че българската държава ще помогне на всяко едно структуроопределящо предприятие в икономиката „Ремотекс” е едно такова предприятие.
Водещ: И какво стана с „Ремотекс”?
Драгомир Стойнев: Огромни проблеми, огромни дългове, приблизително 600 човека. Това предприятие е нужно за ремонтна дейност в Маришкият басейн.
Водещ: Но то е приватизирано.
Драгомир Стойнев: Да, приватизирано е. В много тежко състояние е в момента. Водят се преговори. Доколкото разбирам тъй като дълговете са огромни ние сме готови да поемем и дълговете. Също така според оценката на активите да се внесат и други пари. Но досега собствениците искат едни огромни сами по себе си обем пари. Говорим за десетки милиони левове. Или се разбираме със собствениците…
Водещ: То не беше ли по наше време на царя. Не го взеха на Калчев някакви хора? Някаква такава история.
Драгомир Стойнев: Не мога да ви кажа. Но това предприятие е важно. Ние сме готови, аз съм обещал на работници, че това предприятие ще бъде държавно, но съм казал при условие, че постигнем консенсус със собствениците.
Водещ: Да се надяваме, че ще стане.
Драгомир Стойнев: Казал съм и на БЕХ – една седмица имат „Ремотекс” да дадат оферта, която да бъде приемлива за държавата и още януари месец започваме да изплащаме заплатите на всички работници. Така се случи с ВМЗ „Сопот” . Тогава ме упрекваха: „Защо подпомагате едно губещо предприятие”? В момента не само че ВМЗ работи само, не само, че има поръчки, но и от следващата седмица ВМЗ започва да наема допълнително работници, г-н Кошлуков.
Водещ: Браво. Прекалено розово звучи, за да е хубаво. Чак не ми се вярва.
Драгомир Стойнев: Г-н Кошлуков, ние трябва да вярваме в собствениците си действия.
Водещ: Ще видим показателите.
Драгомир Стойнев: Всеки един от нас, българите, ние винаги вярваме на това, което ни се казва отвън, на този консултант, който говори на английски...
Водещ: Последен въпрос, нямаме никакво време. Имаше и тази информация, и тази приказка тръгна: Ще разделят ли министерството на енергетика и икономика?
Драгомир Стойнев: министерството на икономиката и енергетиката е едно мегаминистерство, огромно министерство, но няма никакви такива планове и намерения на министър-председателя да се разделя министерството.
Водещ: Благодаря ви за това интервю министър Стойнев.