Министърът на околната среда и водите в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Първият нов нископодов трамвай извършва своя първи маршрут в София. Предстои да пристигнат още 19 като него, съфинансирани по Оперативна програма „Околна среда”. Това е повод да говорим за приоритетите и перспективите в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 2014 година с министър Искра Михайлова. Министър Михайлова, започвате новата година с хубав знак. Какво място заема проектът за тези нископодови трамваи в реформите в транспорта и каква е ролята на МОСВ в тях?

За МОСВ доставките на тези модерни трамвайни мотриси за Столична община, за столичани, са част от мрежата за спешни мерки, предприети в министерството през 2012 г., за да бъде избегната загуба на финансов ресурс по Оперативната програма „Околна среда“. Тогава се приема решение от Комитета за наблюдение на програмата, с което се добавя към първата приоритетна ос на програмата „Води” и приоритет „Въздух”. Т.е. осъществяват се мерки, които подобряват въздуха в големите населени места в България. Доставката на трамвайните мотриси за София е част от този проект. По него предстои също така въвеждане в експлоатация на мотриси за метрото и, живот и здраве, въвеждане в експлоатация на нови автобуси, които да работят в София и в още 4 големи града като Бургас и Стара Загора. Това е било спешна мярка за изпълнение на програмата. Сега, обаче, ние виждаме резултатите от тези проекти и аз мога да кажа, че от днешна гледна точка, те показват, че инвестициите в чистотата на атмосферния въздух също не трябва да бъдат пренебрегване тогава, когато провеждаме общата политика за опазване на околната среда и превенция за изменение на климата.

Тъй като днес ваши колеги ме попитаха, какво ще се случи, как ще намалим вредните емисии като работят трамвайните мотриси. Обяснението е много просто – колкото повече и по-добри трамвайни мотриси от публичния транспорт има в София, толкова повече столичани ще предпочитат обществения транспорт и няма да ползват своите автомобили. По такъв начин ще намалим вредните емисии във въздуха на столицата. Така че това въвеждане в експлоатация беше добър пример за това как европейската солидарност работи за подобряване условията на живот в градовете от Европейския съюз.

Министър Михайлова, как този добър пример от София може да се мултиплицира в по-големите градове в страната?

Би могъл да се мултиплицира, ако в бъдещата Оперативна програма, бъдеща казвам, защото все още не е одобрена, не е приета за периода 2014-2020 г., ние включим приоритет за опазване на атмосферния въздух и предвидим средства за стимулиране на такива дейности в други големи градове от страната. Както ви казах, по една от поръчките за тролейбусен транспорт и по тази, днешната Оперативна програма, има предвидени средства и това ще се случи. Но ако и в Оперативната програма до 2020-та година имаме предвидени средства, бихме могли да подобрим качеството на въздуха чрез такива мерки и в другите големи градове на страната.

Като погледнем с хоризонт до края на 2014-та г., какво предстои пред МОСВ, какви акценти си поставяте и как смятате да ги осъществите?

О, имаме много работа. На първо място, тъй като започнахме вече да говорим за Оперативната програма, на първо място трябва да довършим реализацията на Оперативната програма 2007-2013 г., тъй като изпълнението на проектите продължава до 2015-та година и сегашната 2014-та е критична година, в която трябва да бъдат сертифицирани 1.4 млрд. лева по Оперативната програма за проекти, които са в ход и в изпълнение. Това е много амбициозна задача. Мога да кажа, че за последните 6 месеца от 2013 г. ние успяхме да верифицираме над 600 млн. и това ни дава основание, че ще се справим и с предизвикателството през 2014-та година. Това изисква много работа, много усилия, както в самото министерство, така и от страна на нашите партньори, бенефициенти по проектите – основно това са българските общини в приоритетна ос 1, Оперативната програма в сектора „Води”, по приоритетна ос 2, а също така и по реализация на проектите по биоразнообразие. Така че това е една много сериозна задача, която ще стои на дневния ред на министерството ежедневно.

Ние вече имаме план за действие, включително и конкретна програма, която ще направи така, че наши експерти ще работят на място, там, където се реализират проектите и да помагат на общините за верифициране на разходите. Вторият ни приоритет е подготовката и договарянето Оперативната програма „Околна среда” 2014-2020 г. Вече получихме коментарите по втората редакция на програмата. Също работим много амбицирано. Днес имахме среща с Управителния съвет на общините и аз съм обнадеждена от тази среща, защото натрупания опит си казва думата и определено считам, че ще ни бъде по-лесно не, но ще бъдем по-подготвени, когато стигнем на последния етап на договарянето на програмата. И аз съм сигурна, че в първите 6 месеца на тази година ние ще сме приключили с тази задача – договарянето Оперативната програма „Околна среда” 2014-2020 г.

Къде ще насочите инвестициите в този период?

Нищо изключително – води, отпадъци, биологично разнообразие, управление на зоните по Натура 2000, и по всяка вероятност това, което споменах в началото – подобряване на атмосферния въздух. Обсъждаме с другите ресорни министерства проблемите на превенцията на риска – риск от наводнения, риск от свлачища. Това е проблем, който трябва да решим в координация с Министерството на регионалното развитие и по всяка вероятност в програмата също ще има предвидени средства за такива дейности. Така че това са основните направления в новата Оперативна програма.

Третият приоритет?

В края на миналата година бяхме обект на много внимание и на медиите и на българското общество, заради проблемите на Оперативната програма и констатираните от европейските одитори пропуски в провеждането на обществените поръчки, заради които имаме временни прекъсвания на плащанията от страна на Европейската комисия. Много е важно ние да се справим колкото се може по-бързо с тази задача – да констатираме всички пропуски, да идентифицираме проблемните проекти, да наложим финансови корекции там, където е необходимо и да докажем, че системите за управление и контрол работят, т.е. да възстановим плащанията, тъй като към днешна дата плащания по програмата се извършват, но те са за сметка на националния бюджет. И ние трябва колкото се може по-бързо да преодолеем този период, за да можем да възстановим плащанията. Говорим за 1,400 млрд. лева, така че трябва да възстановим плащанията. Това е третият ни приоритет.