Министърът на културата в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР

В Националния исторически музей ще бъде подписан меморандум  между България и Съединените щати за налагане на ограничение  върху вноса на категория археологически и църковно-етноложки  материали от България. Подписи под документа ще сложат  министърът на културата и посланик Марси Рийс. Имаме връзка с  министър Петър Стоянович. Здравейте, г-н Стоянович.     

Добро утро.    

Да кажем, тъй като аз чисто граматически обръщам внимание на  ограничение върху вноса на категории, т.е. не всички ли ще. . .  не за всички категории археологически и църковни, етноложки  материали става дума, за определени видове ли само?     

Вижте, заглавието на подобни документи. . .     

Малко е сложно.     

. . . винаги изглежда значително по-сложно, отколкото  неговата. . .     

Да, затова простичко да го обясним, да.     

С две думи, става въпрос за следното. Най-сетне след дълги  години, няколко правителства и усилия от двете страни България  може да подпише това споразумение със Съединените американски  щати. То цели едно единствено изключително важно нещо - след  незаконно напускане на предмети на изкуството, движимо културно  наследство на Република България, и изнасянето им в Съединените  американски щати те да могат да бъдат локализирани и връщани  обратно в България без сложната процедура и много неефективна,  която съществуваше досега, т.е. с две думи казано, вече можем да  си връщаме от Щатите всичко онова незаконно отнето от  българските земи.    

Това може да стане. . .     

Много и много богати предмети, между другото, които вече са  изтекли натам.     

Доста хора позабогатяха от този бизнес.     

Уви, да. Мисля, че тази стъпка, която, живот и здраве, ще  направим днес по обяд с упълномощената от американското  правителство посланик Рийс, ще е в много правилна посока и  показва не само, така, единомислието между нас и правителството  на Съединените щати, но и това, че в края на краищата именно  след шест месеца нашето правителство успя да постигне ефективен  резултат от дългогодишни усилия, които са правени досега.     

Чисто практически, с тези подписи меморандумът влиза в сила  или трябва да бъде потвърден някъде?     

И двете страни имат пълномощие, аз от българското  правителство, съответно и г-жа Рийс от Държавния департамент,  така че практически развързването на ръцете е незабавно.     

Да, вие. . . Това е добре, да. Вие казахте в един  предварителен коментар, че с този документ ще се затвори  открехнатата врата, през която изтичат българските богатства. Да  видим обаче вие чисто, така, на практика как си представяте  това завръщане?     

Тя не беше и открехната, тя, специално при интереса, който  имаше в Съединените щати, беше направо отворена, широко  отворена. Вижте, да обясня каква беше практиката досега. Да  речем, че българските служби имаха информация, че се изнасят  съответни културни ценности в Щатите. За да може това нещо да се  спре и да се върне в България, това престъпление трябваше да се  докаже в български съд и едва тогава, през решение на български  съд трябваше да се търси връщането на тези предмети. Основният  проблем обаче е в това, че досега, без това споразумение, което  ще подпишем, според американското законодателство внасянето на  подобни предмети, примерно от България, не представлява  престъпление.    

Да.     

Така че пътят си беше напълно отворен. От тук насетне няма  да е необходимо това доказване по съдебен ред в България, а тези  предмети просто ще бъдат връщани у нас. А срещу съответните  извършители или притежатели, които ги пренасят, които нямат  официален документ за износ, което е ясно, ще се повдигнат  обвинения за нарушаване вече на митническите закони на САЩ. И от  там насетне, както знаете в Америка с тези неща много не се  шегуват, и смятам, че бързо ще можем да връщаме на законните им  притежатели, на българската държава всички напуснали незаконно  страната предмети.    

А може би от тук извеждате и предположението, че ще се  затвори вратата, защото вече дисциплинирани и знаейки, какво ги  чака в САЩ. . .     

В голяма степен. Сега, вижте, пълно щастие няма. . .     

Няма, не, това е ясно.     

. . . както знаем, освен в някои бракове, нали.    

Така е.    

Но общо взето, това е нещо изключително сериозно и мисля, че  тепърва и нашата общественост, да не говорим за експертните  среди, ще разберат важността, аз бих казал в някаква степен, без  да звучи патетично, и историческата същност на това, което ще  подпишем. Нещо друго, което също би трябвало да се има предвид.  Тези предмети, културни ценности, които са изнесени в САЩ преди  подписването на днешното споразумение, вече с факта на неговото  подписване могат отново да минат в процедурата да бъдат върнати  обратно, бързо и без допълнителни процедури, което също е  изключително важно.     

Е, това сега означава силно да се мобилизира българската  държава и да започне целият този процес, който предполагам, че  ще отнеме време, ако службите знаят къде са предметите.     

Ако трябва да съм искрен, по едно стечение на  обстоятелствата, още поемайки поста на министър на културата,  още в първата седмица на своя мандат срещата ми с тука моите  експерти и с представителите на прокуратурата, и на МВР беше  една от първите срещи въобще в мандата ми по този въпрос. И си  дадохме тогава дума до края на годината да направим  максималното, за да подпишем този документ. Поради забавилия се  бюджет на Щатите, както знаете. . .     

Да.    

. . . през едно известно време не се прие, нямаше как,  посолството тук нямаше правомощията да го подпише. Така че това  е за нас и за прокуратурата особено, с която работим отлично, би  трябвало да кажа, това е документ, който ще ни помогне в голямо  отношение, в сериозно отношение. Между другото другите две  държави, които наскоро подписаха подобни. . .  

Аз това исках да ви попитам, да, Щатите ли са ни най-големият,  най-големият проблем били досега?        

Един от най-големите със сигурност, защото това е огромен  пазар, огромен пазар с голяма търсене, най-разнородно. Интересно  е, че доказателство за тази теза е и фактът, че съвсем наскоро  другите две държави, които подписаха подобни споразумения са  Италия и Гърция. А България, Италия и Гърция са челната тройка  на страните с най-богатото културно наследство в Европа, което  вече показва колко важна е тази стъпка, която ни предстои.

Добре, сега, понеже няколко пъти говорихме за културно  наследство, да ви питам, как върви писането на закона за  културното наследство? Те, общо взето, партньорите ви там пак са  част от тези, които ще присъстват днеска - прокуратура, МВР,  митници. . .      

Да, да, разбира се, разбира се. Основната група, разбира се, са  експерти от тази общност и от прокуратура, и от МВР. Разбира  се, както знаете, групата, работната група, е обогатена с широко  представителство на неправителствен сектор, на представители на  различни организации. . .    

Да, метафората се казва Нина Гергова.     

Ами, човек винаги лесно се хваща за г-жа Гергова. Заедно с нея  има още 69 човека. Половината от които почти са представители на  неправителствения сектор. Така че аз съм на. . . защитавам и  досега принципа - по-добре да се отвори максимално съставът, за  да се гарантира прозрачността, за която всички се борим,  отколкото да се затворя със 7-8 експерта, които ще напишат  закона и по-бързо, може би даже и по-читаво, нали. Обаче. . .   

Тоест не залагате на бързината?      

Бързината е важна дотолкова, доколкото в рамките, да речем на  първото полугодие на тази година, ние трябва да сме готови с  проектозакона. Бави се по две причини. Първо, към културно  наследство винаги в България. . . нали то се свързва с  колекционерство, иманярство. Нали знаете, бурния български дух и  общественото мнение веднага провиждат в тези неща, автоматично  някак си, някаква завоалираност, появяват се съмнения. По-добре  да изгубим един месец в малко по-бавна процедура, в която всички  да се убедят, че няма нищо под масата, отколкото да го направим  бързо и да остане даже и капка съмнение. Затова увеличили сме  срока за работа, предварителния срок, с месец и половина-два, но  това няма да ни спре да сме готови може би в рамките на първата  половина на тази година. Върви, работата върви.     

Ще го коментираме пак. Искам да ви попитам за коментара ви -  така, съвсем актуално - от вчера новината от Скопие за  поругания паметник на Мара Бунева, тук почти всеки ден имаме  новини за поругани паметници. Какво е вашето мнение за това  изразяване на гражданска позиция през посегателства на  паметници?    

Аз съм напълно убеден, самият аз като историк, който съм  минал и през по-радикални фази на своите гледища, че  общественото мнение, че и личното мнение, личният бунт, ако  щете, е по-добре да се изразява в по-смислени действия,  отколкото това да изцапаш, нарисуваш, избодеш очи или да взривиш  нещо, което е част от твоето наследство като личност и като  нация. Взимам повод, разбира се, от плочата на Мара Бунева,  която изкара няколко часа.      

Часа, да.     

Но това е, това е някак си вече едно дежа вю бих казал.     

Да.      

Нито става за пръв път, според мен няма да стане и за  последен.     

Нямаме механизъм да попречим на това?     

Няма механизъм. В края на краищата ние до последно, като  българи и като граждани на Европа, трябва да опитаме да вкараме  историческия диалог и обективността в някакво цивилизовано  русло, част от това е и нашата историческа памет, част от която  е и Мара Бунева, която безспорно е част от нашата история. Оттам  насетне, разбира се, вие ме питате в един по-широк контекст за  омаскаряването на паметниците - аз лично също не харесвам една  част от паметниците в България, дали поради тяхната естетическа  грозота или поради тяхната историческа двусмисленост, това обаче  не би трябвало да ме прави автоматически терорист, нали,  подпалвач на вече наследеното от годините. Мисля, че  цивилизованият подход е да оборим, да речем, ако сме пък толкова  смели, да оборим дали има смисъл да продължава един такъв или  онакъв паметник да стои на това място и дали събитията, свързани  с него, наистина би трябвало да останат част от българската  история, която учат нашите деца или световната история,  отколкото да отидем и да го полеем с една кофа блажна боя.      

Но понеже казахте, че сте минавал и през по-радикални  периоди от живота си, имало ли е случаи, в които сте възприемали  този бунт, този начин на изразяване?     

Аз лично, да, колкото и да е странно, може би човек не би  трябвало да се хвали със своята умереност, но смятам, че. . .     

Не, споделяте.     

. . . смятам, че всяка една крайност издава някаква форма на  безсилие. Много по-сложно е, уверявам ви, пак казвам, като  историк дори ви го казвам, много по-сложно е да се изправиш пред  една аудитория или пред една група хора, даже пред една медия,  ако искате, и да защитиш аргументирано и смислено една своя  теза, да речем в случая историческа, и да обориш по този начин  откъм основите смисъла на съществуването на съответно събитие  или неговия паметник, отколкото просто да отидеш с един чук и да  му счупиш главата, примерно, или да му откъснеш едното ухо.  Прекалено лесните решения в България рано или късно показват две  неща - или че не ни е достатъчно възпитанието, или, второ, че  не ни е достатъчно търпението да воюваме за своите собствени  каузи, национални или лични.    

Всеки да си избере. Последно един въпрос ще ми позволите.  Много ме вълнува напоследък, тъй като слушах няколко интервюта  на Румен Петков. Какъв му е проблемът с вас? И вие сте ги чувал  сигурно. Кой назначи Стоянович, да интерпретирам модерния  въпрос?    

Единственото, което знам да ме свързва с г-н Петков, е  общата ни зодия. Уверявам ви наистина. Иначе с г-н Петков не съм  имал през живота си нито едно съвместно действие, виждане, така  че оставям този негов личен бунт или вторачване на. . . дали е  на възраст или на моментно увлечение, негова работа. Аз отдавна  не се занимавам с неща, които от принципни са се превърнали в  лични, вероятно. Не знам откъде е това лично нещо, но всеки има  право да бъде вторачен в това, което му е важно в този живот.    

Ами, добре. Така отговаряме на Румен Петков. Благодаря ви.      

Благодаря и аз.     

Министърът на културата Петър Стоянович.