Вицепремиерът и министър на правосъдието в предаването „Това е България” на радио „Фокус”

Министерският съвет прие проект за нов Наказателен кодекс, защото сега действащият е в сила от 1968 г. Досега е изменян 100 пъти. Изготвянето продължава повече от три години, в мандатите и в рамките на работата на четирима министри. За възможни поправки по текстовете му, с оглед на известни обществени притеснения, ще разговаряме с вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Какво по същество е различното в подготвения проект, г-жо вицепремиер?

Както имах възможност да отбележа и по-рано, Наказателният кодекс значително модернизира наказателната политика на Република България, като същевременно, разбира се, се придържаме към добрата традиция на българското наказателно право и използваме законотворческия опит от 1896 г. насам. Защото, знаете, в правото не можем да измисляме постоянно нови неща, а и никак не е редно. Има нововъведения както в общата, така и в особената част на Наказателния кодекс. Общата част предлага множество нови решения в сравнение с действащия. Имаме нова уредба на залавянето на престъпник, например, която е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта на тази разпоредба е да се даде реална възможност на гражданите, на държавните органи на реда да реагират бързо на престъпления. Предлага се нова система на наказанията, много по-съвременна. Изоставят се остарели форми, като например лишаване от ордени и медали. Сега имаме ясно изброени седем вида наказания – лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Разбира се, наказанието лишаване от свобода е основното сред предвидените наказания.

По отношение на особената част са уредени много по-добре и по много по-модерен начин престъпленията, свързани с тероризма и финансирането на тероризма. Ние осигуряваме пълна степен на съответствие със свързаните по въпроса европейски норми. Знаете, за пръв път се криминализира цензурата в медиите, което също е едно важно въведение, според мен. Друго важно - бих откроила много по-доброто и по-подробно формулиране на съставите на престъпления, свързани с използване на информационни технологии, или както ги наричаме - компютърни престъпления; престъпленията срещу финансовата система и прането на пари. Други форма на организирана престъпност също са приравнени с най-модерните международни инструменти, включително и най-вече европейски.

Г-жо Вицепремиер, страната ни бе поела ангажимент пред Европейската комисия до края на отишлата си 2013 г. да има влязъл в сила Наказателен кодекс. Това не се случи и не се случва все още. Защо?

Аз няма да критикувам или да назидавам когото и да било, защото това не се е случило. Както Вие казахте, това е плод на усилията на три правителства, четирима министри и на един много сериозен екип от професионалисти, юристи, които работеха по този текст. Този текст не е писан от политици - това е много важно да се знае. Той е писан от професионалисти и това е професионалното мнение по този въпрос. Защо не е бил завършен? Ами, както и някои критици отбелязаха, нужно е сериозно обмисляне точно на този закон. Имаме и обратните притеснения – че видите ли, той бил приет много прибързано. За мен три години и половина усилена работа в никакъв случай не е прибързано приемане. Да не говорим, че част от критиците, които твърдят това, всичките тези три години са участвали като членове на работната група по изготвянето, така че за мен балансът между своевременност и качество в случая е напълно спазен.

Г-жо Вицепремиер, тези шест месеца отсрочка, които искаха някои неправителствени организации, наложителни ли са и Вие защо не ги приехте?

Не, не са наложителни, те са далеч от наложителни. Тъкмо обратното. Както вече казах и в предния си отговор, мисля, че това, което имаме в момента, е най-доброто, на което в момента юристите в България са способни. Разбира се, предстои да се чуе и в парламента мнението на депутатите, предстои да продължи общественото обсъждане, което беше стартирано през месец декември. То всъщност навлиза в същинската си фаза в момента, защото парламентът е мястото, където се дискутират много сериозно текст по текст от цялата тематика на проекта. И очаквам там също да бъде чут гласа на гражданите, както го чухме и ние, като моментално се съобразихме с най-сериозните притеснения, които излязоха тъкмо то неправителствения сектор. Смятам, че следващите шест месеца нямаше да донесат нищо ново реално. Да не говорим, че ми се иска да кажа, че тези, които настояват за това, са хора, които очевидно, изненадващо за мен, искат статуквото да продължи такова, каквото е. Необходимостта от нов Наказателен кодекс е известна на юридическата общност от години.

Какви компромиси още могат да се направят по текстовете на приетия от вас проект?

При разработване на един такъв закон се търси баланс между две неща. От една страна, правата и законовите интереси на гражданите, от друга страна – обществения интерес. Именно този баланс, правилното му намиране ще намери полето за компромиси, за да не залитнем нито в едната, нито в другата посока – все пак, това е Наказателен кодекс, да не забравяме. Аз съм убедена, че ако депутатите видят достатъчно силен консенсус по определена тема, те ще се съобразят с него, както ние се съобразихме в правителството с консенсуса на темата примерно за премахване на текста за снимане и филмиране.

Знаете, че вече от работодателските организации реагират остро за вменявани синдикални функции на съдебната система по повод неплащане на осигуровки и т. н. Доколко и как там би била възможна редакция?

Това е една тема, която се обсъжда от години. Синдикатите от години настояват да бъде криминализирано това деяние и то е по причина, че, за съжаление, тази практика е много разпространена, както се оказа, в България. Аз съм убедена и бих искала да уверя всеки добросъвестен работодател, че няма никаква опасност по този текст да бъде преследван. Тъкмо обратното. Това е едно умишлено престъпление. Деянията са изброени в текста съвсем ясно – става дума за измами, а не за нещо друго. И мисля, че криминализирането е в интерес на всички български граждани, както за личните им осигурителни права, така и за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване. Не мисля, че недобросъвестните работодатели трябва да бъдат защитавани по този начин. И пак казвам, синдикатите настояват отдавна за тази мярка.

В началото на предаването гостува председателят на Комисията по правни въпроси на Народното събрание Четин Казак. Той излезе буквално след заседание, на което и Вие сте била поканена да изложите аргументите по законопроекта за Наказателния кодекс. Четин Казак каза, че е готов и ще предложи широка гражданска дискусия с всички заинтересовани, а и интересуващи се страни по текста и по темата. Вие готова ли сте да съпредседателствате такава дискусия?

Разбира се. Тази дискусия ще провокира още по-задълбочено обмисляне на други текстове, ако има такива, които биха притеснили една или друга прослойка в обществото, една или друга част от гражданите. Аз съм готова да участвам в такава дискусия, ще участвам – отсега го казвам. Но нашият подход, на министерството, беше да дадем трибуна на абсолютно всеки български гражданин, тъй като този закон наистина се отнася до всеки един от нас. На имейла, който открихме на сайта на министерството, трябва да ви кажа, че са получени повече от 57 страници мнения и предложения, както на организации, така и на отделни граждани, които имат за цел да помогнат за по-добрия текст на закона. Разбира се, Народното събрание ще си проведе своите дискусии - и с професионалната общност, убедена съм, и с гражданското общество, за да се уверят още веднъж, че са на прав път. Това според мен е задължително да се направи.

Следващият въпрос е вън от темата за Наказателния кодекс. Каква е позицията на вашето министерство по кризата в кариерното израстване на магистрати? По-популярният превод на въпроса е: защо всеки избор на ключова позиция в съдебната система е съпътстван със скандали?

Това може би се дължи на факта, че в публичното пространство, ако щете в медиите съдебната система сякаш е позната тема, но всъщност, според мен, трябва да придобие още по-голяма публичност. Ако магистратите по-добре обясняват на обществото своите действия, ние ще ги обясняваме по-добре – говоря като граждани. Ще имаме много по-добра представа от правосъдието именно на база на отделни, конкретни техни решения. Знам, че това трудно намира разбиране понякога в колегите от съдебната система, но мисля, че крайно време е във века на интернет, на социалните мрежи, на изключителна достъпност на информация и самата съдебна система да стане по-достъпна за гражданите и за обществото, за да сме информирани на време какви действия се предприемат, как работи тази система. Мисля, че тогава всички ще са много по-спокойни, когато един или друг магистрат заслужено се издига или се избира на съответна длъжност.

В края на нашия разговор, бихте ли се ангажирали със срок… Или нека така да го кажем – какъв срок си пожелавате за окончателното приемане на Наказателния кодекс?

Тогава, когато депутатите са убедени, че наистина са гласували точно това, което е необходимо на обществото в момента и обществото иска, мисля, че това е срокът. Законодателната дейност има своя динамика, има програма. Много важните законопроекти и други кодекси включително в момента са на вниманието на народните представители. Аз мисля, че разумен срок е този срок, който изчисти всякакви съмнения, ако има такива, че това именно е Наказателният кодекс, който ни трябва в днешно време.