Няма да има фалит на фирми, които произвеждат зелена енергия, казва министърът на икономиката и енергетиката пред в. „Баркеръ”

Г-н Стойнев, президентът Плевнелиев оспори пред Конституционния съд налагането на данък от 20% за производителите на ток от слънце и вятър. През седмицата пък от Българската фотоволтаична асоциация разпространиха писмо от Генералния секретариат на Европейската комисия, в което се казва, че е важно да не се подкопава инвестиционният климат в България чрез мерки, които са или могат да бъдат възприети като произволни или импровизирани. Чувствате ли се засегнат от тези обвинения?

Право на президента е да сезира Конституционния съд и никой не му го оспорва. Друг е въпросът, че като политик не одобрявам постъпката му. В крайна сметка магистратите ще преценят дали мярката е противоконституционна, или не. С представителите на фотоволтаичната асоциация съм имал много срещи и винаги сме водили политика на активен диалог с тях. Те наистина имат много силно лоби и може би то е стигнало и до президента. Но в интерес на истината ние вече постигнахме нашата цел - преди няколко дни излезе доклад, който показва, че 17.7% от електроенергията в България се произвежда от възобновяеми енергийни източници, при положение че като цел имаме разписан дял от 16 на сто до 2020-а.

Разбира се, че всеки един договор трябва да бъде спазван, но нека си зададем въпроса кой плаща цената? Това са българските граждани, тъй като зелената енергия държавата трябва да я купува на 100 процента. И аз мисля, че при тази ситуация тя може да налага конкретни ограничения. Къде беше г-н Плевнелиев през 2012 г., когато 1000 мегавата зелени мощности или почти един ядрен блок бяха пуснати в българската енергийна система и изцяло я дебалансираха?

Когато аз станах министър, не можехме да изнасяме ток, тъй като имаше мерки на предишното правителство, които блокираха експорта. Търсенето и от домакинствата, и от производителите бе на много ниско ниво, тъй като икономиката бе в застой, двата атомни блока в АЕЦ "Козлодуй" не работеха с пълен капацитет, което е опасно за енергийната система, миньорите бяха в стачна готовност. Трябваше да предприемем конкретни действия.

Считам, че мярката, за която ме питате, не се отличава от други ограничения, които се предприемат в ЕС. Преди месец и половина имаше препоръка от Брюксел за преразглеждане на политиката към възобновяемите енергийни източници. Аз не съм против зелената енергия - даже напротив. Но смятам, че отидохме в крайност, която позволи на много хора да гледат през час на телефона си колко пари са спечелили, а в същото време българските граждани да плащат сметката. Идеята за този 20% данък не дойде от Министерството на икономиката и енергетиката, но аз заявих, че го подкрепям. Не е тайна, че имаше предложения и за 30 на сто облагане. Аз разбирам, че някои хора няма да си изплатят инвестицията за три години, а за пет. Но няма да има фалит на фирми, които се занимават с възобновяеми енергийни източници.

Решено ли е вече за какво ще бъдат използвани парите, събрани чрез данъка?

Има много варианти, когато в бюджета постъпват средства. Моето лично мнение е, че трябва да отидат за подпомагане на енергийно бедните български граждани, защото според доклада на Световната банка такива са 60% от сънародниците ни.

Не е ли това, което казвате, чист популизъм?

Не е никакъв популизъм. Смятам, че е една нормална практика и един начален етап на бъдещи действия за подпомагане на енергийно бедни български граждани.

Намалението на цената на тока от 1 януари също изглежда като популистка мярка, но насочена към НЕК. Не се ли опасявате, че залагате бомба със закъснител, тъй като това може да обезкърви допълнително останалите дружества в енергетиката - топлофикации, електроенергиен системен оператор и енергоразпределителните дружества?

Намаляването на цената на тока е от компетенциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ако те преценяват, че има предпоставки за това, аз не виждам нищо лошо. Когато по времето на ГЕРБ цената на тока бе увеличена с приблизително 30%, никой не казваше, че това е политическо решение...

Казвахме, г-н Стойнев, казвахме. Смешно е да си обясняваме колко независим орган е ДКЕВР, при положение че в него има политически назначения...

Комисарите се назначават от Министерския съвет. Ако се назначаваха от Народното събрание, пак щеше да има критици. Но аз смятам, че те намериха резерви за поевтиняването на тока. А НЕК наистина я заварихме в много тежко състояние. За периода 2012-2014-а е бил одобрен бизнес модел на компанията, който предвижда всяка година тя да затъва с по 200 млн. лв. допълнително. За мен това е абсолютно неприемливо и мога да кажа, че за второто полугодие на 2013 г. дефицитът в НЕК ще е значително по-малък в сравнение с това, което заварихме. Разбира се, в енергетиката не трябва да предприемаме смели и бързи, а обмислени решения. По-голямото ми притеснение там е липсата на инвестиционни средства знаете, че Симеон Дянков им взимаше 80% от дивидента. Сега ние намаляваме с 10% отчисленията към държавата и това ще продължи през следващите години, за да имат дружествата повече пари за ремонтни дейности.

Казахте, че решения в енергетиката не се вземат бързо. Какви са шансовете този прословут план 16/16 да бъде реализиран?

Разработката му бе възложена на независими експерти, за да подпомогнат правителството при подготвянето на нова енергийна стратегия. Аз все още не съм се срещал лично с тези специалисти. Да, запознах се с така наречените спешни мерки до 2016 г., но голяма част от тях не споделям и те няма да бъдат приети от правителството.

Първо, закриването на Българския енергиен холдинг няма как да се случи. Той направи една изключително успешна облигационна емисия през есента, което е ясно доказателство, че към него и политиката, която води, има доверие от чуждестранните инвеститори. Едно разбиване на холдинга почти сигурно означава разпродажба на дружествата, които влизат в него. А те могат да бъдат печеливши и трябва да останат държавна собственост.

Когато излезе тази информация, никой не си даде сметка какъв ефект ще предизвика тя. В момента ние трябва да успокоим всички облигационери, имах разговори и с "Газпром", и с "Уестингхауз", защото БЕХ е структурата, която е страна по големите проекти с тях.

Добре, нали разработката на този план е възложена от Министерския съвет. Какво излиза - че Ви подляха вода с него?

Вие го казвате. Аз смятам, че тази информация не трябваше да излиза, тъй като тя не е одобрена нито от мен, нито от Министерския съвет. Още повече, доколкото знам, имаше само четири екземпляра от плана 16/16. Но истината е, че тези неща няма да се случат.

Колкото до бъдещите намерения за разделяне на Министерството на икономиката и енергетиката, всичко е въпрос на политическата воля на премиера и на двете партии, които подкрепят кабинета. Но на мен ясно ми бе казано, че никой няма намерение да прави това.

А ще има ли някакво обособяване на отделни компании, като например хидроенергийна, в която да влязат ВЕЦ-овете на НЕК, каскадите и всички язовири?

Не, няма. Смятам, че тази идея е неадекватна за сегашната ситуация.

Тоест този план трябва да отиде в коша?

Не, не казвам това. Отделни предложения могат да се обсъдят, други - като тези, които споменах, изцяло ще бъдат отхвърлени. Но това ще се прецени в хода на конкретните разговори, при съгласуването на бъдещите действия за стратегията в сферата на енергетиката.

Вярно ли е, че проектът за АЕЦ "Белене" ще бъде рестартиран през лятото на тази година?

Аз нямам такива индикации, нищо не мога да кажа. В момента има арбитраж с "Росатом", а проектът зависи и от политическата воля на двете партии в управляващата коалиция. Най-важното е да се намери конкретен инвеститор, който да има подкрепата на съответното правителство и, разбира се, банки, готови да финансират АЕЦ "Белене". На този етап ние нямаме такъв инвеститор.

А търсите ли?

В процедура на арбитраж сме и мога да кажа, че проектът е замразен.

Защо не обявихте конкурс за избор на технология за 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, а директно посочихте „Уестингхауз”? Нищо не Ви пречеше да възложите на една работна група в министерството да седне и да направи задание, в което да се запише, че България възнамерява да строи нов блок, че водещ критерий за избор ще е сигурността и държавата се ангажира да изкупува примерно 30% от енергията, а останалата ще се продават на свободен принцип. И тогава да видим кой какво ще предложи?

Първо, ние все още сме в преговори с „Уестингхауз”. В зависимост от това каква ще е цената на реактора и начина на финансиране ще се реши дали ще строим 7-и блок с тяхната технология, или не. Затова дадохме мандат на БЕХ да започне преговори за бъдещето структуриране на самият проект. Колкото до процедурата, смятам, че е крайно време в българската политика да има последователност. Правителството на ГЕРБ е взело решение „Уестингхауз” да изготви доклад каква технология ни е необходима. Ние не можем да имаме реактор от 1500-1600 мегавата, защото енергийната система не може да го понесе. Призовавам всички критици да погледнат българското законодателство - ако има конкурс за технология, това означава да сключим дългосрочен договор за купуване на произведената електроенергия...

Къде точно е записано това, г-н министър?

При търг ние трябва да обявим мощностите и да организираме конкурс, което означава, че е необходим дългосрочен договор. Точно това е законодателството.Търг за самото строителство ще има.

Когато беше проведена конкурсна процедура за АЕЦ „Белене”, нямаше дългосрочен договор за изкупуването на енергията, нали така?

Тук не сте прав, но „Белене” не мога да го коментирам. Има си арбитраж и съм сигурен, че резултатът ще е положителен за нас. Но за 7-и блок в Козлодуй експертите ясно заявиха, че технологията на „Уестингхауз” е най-сигурна. Аз компромис със сигурността на гражданите няма да правя. Не виждам нищо лошо реактор от такъв тип да бъде внедрен в България.

Уточнен ли е вече размерът на транзитните такси, които ще получава страната ни за преминаването на синьо гориво по българския участък на „Южен поток”?

Имаме договорена такса, тъй като тя е част от финансовия модел. Всичко обаче зависи, от това какви условия ще бъдат постигнати по заема, който проектната компания „Южен поток България” и Българския енергиен холдинг ще получат. Кредитът трябва да отговаря на нашите изисквания, така че да получаваме дивидент, не както бе договорено от ГЕРБ след 15 години, а още през 2018-а година.

И каква ще е таксата?

Докато не се подпише договорът, не мога да я съобщя. Но „Южен поток” е важен за България проект, особено след отпадането на проекта „Набуко”, и го заявих на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Той ще даде тласък и на българската икономика.

Каква е позицията на България за използването на фракинг при проучванията за шистов газ? Появиха се публикации, че с нашия глас в Европейския парламент е прокарана промяна, която дава възможност сондажите да не преминават през задължителна оценка за въздействието върху околната среда?

Това не е вярно и е една огромна манипулация. Има мораториум върху проучванията, наложен от Народното събрание, и ние като парламентарна република трябва да се съобразяваме с него.

Вие доволен ли сте от резултатите на Центъра по промишлеността на България в Москва? Запознат ли сте със слуховете, че неговият директор Илиян Цонев се занимава с продажба на недвижими имоти на богати руснаци?

От всеки търговски представител има какво да се желае. Не съм запознат с тази информация, сега чувам за нея. Ще проверя дали слухът е верен и ако е, съответният човек ще си понесе възможно най-строгото наказание, което аз като министър мога да наложа. Иначе, когато става въпрос за големи пазари, какъвто е Русия, смятам, че цялостната ни търговска политика е грешна. Там са необходими не две или три търговски аташета за цялата страна, а представители по конкретните региони, защото ние нямаме капацитет да покрием това огромно търсене. Моето намерение е в началото на април да направим голям двустранен форум тук, в България. Вече имаме потвърждение, че ще присъства и руският министър на енергетиката Александър Новак и се надявам на голяма активност и от нашите фирми. Защото никъде по света няма гарантирани пазари. Заблуда е, че навсякъде ни чакат с отворени понятия.

От близо месец усилено лансирате идеята за намеса на държавата при възобновяване на производството на „Химко” - Враца. В същото време обаче в момента тече процедура по несъстоятелност, а в комбината има назначен синдик. Единствената възможност, която Търговският закон дава за придобиване на предприятието на този етап, е държавата да се яви на търг за изкупуване на цялото предприятие или на част от активите му. За да бъде обявен обаче такъв търг, трябва да има валидна оценка на имуществото, която е правена не по-рано от шест месеца преди търга. А такава също липсва. И ако държавата следва закона и се яви на такъв търг, не се ли поставят евентуалните други участници в него в неравностойно положение?

Проблемите и решенията, които засягат „Химко” Враца, отдавна ни вълнуват. Нашите анализи сочат, че за продукцията, която може да бъде произведена в предприятието, има пазар. Тук не става дума просто за преследването на някаква идеална цел, просто да вдигнем предприятие на крака. А и в нашата предизборна програма ясно е записано, че ние ще спасяваме или че ще подпомагаме структуроопределящи предприятия за българската икономика. Така че в този случай просто следваме обещанията си.

Комбинатът, разбира се, има оценка на активите. Ако изобщо можем да говорим за активи...

Но в края на 2013 г. разговаряхме със синдика Росица Томова и тя отрече оценката да е готова?

Вижте, там има назначени хора, които се занимават с тази дейност и те ще си свършат работата. Разбира се, има и активи, които трябва да бъдат купени допълнително, защото без тях няма как предприятието да заработи. И още нещо - отпреди няколко дни вече имаме огромен интерес за закупуването на завода.

Откъде идва той?

На този етап не мога да Ви кажа. Така или иначе, нашата цел е да вдигнем предприятието на крака и да създадем работни места. Смятам, че то е нужно за страната, и не виждам нищо лошо в това ни начинание. Що се отнася до начина и метода, разбира се, трябва да ги доуточним. Това ще стане в зависимост от размера на необходимите инвестиции, които трябва да бъдат вложени. Но смятам, че щом сме заявили намерението си, то ще бъде изпълнено.

А знаете ли, че в регистрацията на надзорния съвет на избраната за „оздравител” на предприятието от Врачанския съд компания „Ново Химко”, която така и не изпълни определената й от магистратите програма, все още е вписано името на вашия съпартиец Красимир Янков. Не се ли опасявате, че това „съвпадение” може да събуди подозрения за скрит интерес?

Янков е народен представител и като такъв неговите основни задължения са да върши своята дейност в парламента. Със сигурност обаче мога да кажа, че в бъдещото ръководство на комбината няма да има политически лица. Там ще бъдат поканени само експерти, които ще вдигнат предприятието на крака. А това, че Янков някога е бил вписан в надзора на комбината, не знам и никога не съм знаел.

Затънало в дългове или не, все пак дружеството е частно. Водите ли преговори със собствениците му?

Има конкретни хора, които се занимават с този проблем. Организирана е работна група, която ще води преговорите. Нали не очаквате аз да съм човекът, който ще се ангажира с това...?!

Все още нямаме конкретна картина на необходимите инвестиции, които трябва да бъдат направени там от страна на държавата. Когато бъдат направени окончателните разчети, тогава ще говорим. Имам представа за размера на инвестициите, но засега числото не е окончателно и не ми се иска да конкретизирам.Така или иначе, това предприятие е важно както за региона, така и за икономиката на страната. И вместо да бъде нарязано на скрап, по-добре е да направим всичко възможно да възобновим производството му и то отново да заработи.

Говори се за наливане от около 50 млн. лева. Смятате ли, че тази сума ще бъде достатъчна за комбинат, чието производство е спряло преди толкова много години?

Все още не искам да се ангажирам с конкретни цифри. Със сигурност тя ще бъде в рамките на поносимото и нормалното. И такава, която можем да си позволим.

Почти идентичен е случаят с „Ремотекс”. За там вече се знае, че водите преговори. Така ли е и докъде стигнаха те?

Да, така е. Водим преговори и те трябва да приключат до дни.

За сума от 80 млн. лв. ли става дума? Потвърждавате ли я, или отричате?

Що се отнася до цената, която искат собствениците, аз не зная дали в нея са включени и дълговете. Това, което ние сме готови да платим за предприятието, е доста по-малко. Смятам, че нашата оценка далеч не отговаря на декларираните от собствениците претенции. По тази причина сме им поставили срок, в който да кажат ще променятли цената, или не. Ние обаче сме категорични, че ще вървим в тази посока. Причината е, че на 25 януари хората очакват да си получат заплатите. Ако предприятието не стане държавно, това няма как да се случи. Но пак подчертавам, че цената на придобиване на предприятието може да бъде само ако тя отговаря на реалността.

Знаете ли за каква сума бе приватизирано това дружество?

Мисля, че става дума за около осем милиона лева. Така че тази цена, която те сега искат, е абсолютно неприемлива. За мен е важно това предприятие да работи, защото то е нужно за Маришкия басейн.

Там работят около 600 души, които са в незавидно финансово положение. Смятам, че то трябва да работи, че може да бъде печелившо и е нужно за целия регион. В същото време обаче мога да кажа, че моето търпение вече се изчерпа, и скоро трябва да финализираме разговорите и да сключим споразумение на база нормална оценка. Категоричен съм, че фирма „Ремотекс” трябва да стане държавна и тя да осигурява работа на хората от региона.

Може би от социална, емоционална и човешка гледна точка да сте прав. Но в същото време ние сме държава със свободна икономика и търговските взаимоотношения се основават на закона. Как ще избягате от все по-натрапващото се усещане, че каквато и форма за придобиване на тези предприятия от държавата да бъде избрана, на практика става дума за национализация?

Не, не можем да говорим за национализация. За това си имаме конкретни експерти, които са ни предоставили няколко варианта как това може да стане. И едва след като приключат преговорите, ще се стигне и до конкретния вариант.

В нашата програма ние ясно сме заявили, че ще подпомагаме структуроопределящи предприятия. В крайна сметка говорим за задвижване на българската икономика чрез реиндустриализация. Впрочем терминът реиндустриализация не е само български. По по-кана на френския ми колега Арно Монтебур страната ни стана член на европейското семейство на държави, които настояват за реиндустриализация в Европа. Първата ни среща беше в Париж и в този съвет се включват франция, Англия, Чехия, Полша, Люксембург, Португалия и Испания. Може би съм пропуснал някого, но в момента не мога да се сетя.

На 30 януари в Милано ще има нова среща на съвета, на която съм поканен. Ние сме малък кръг от страни, които заставаме зад идеята за реиндустриализацията.

Франция има намерение да предложи на европейско ниво намаляване на такса карбон (бел.ред- съгласно споразумението от Киото за емисиите за въглероден диоксид в атмосферата) . Причината е, че съседните до нас страни, които не са членове на съюза и съответно не се съобразяват с тези екологични норми, имат много по-голямо предимство и са по-конкурентоспособни. Те много по-лесно могат да привлекат инвеститори. Ето защо ние отсега трябва да мислим за конкретни действия, така че да запазим европейската икономика.

Да, всяка държава трябва да мисли за собственото си производство, но ние трябва да мислим за общото европейско производство. И да намерим пътя на България към икономическия растеж. Ние всъщност вече тръгнахме по този път.

Без да споделяме оптимизма Ви, очакваме да чуем прогнозата Ви за развитието на икономиката през тази година?

За мен през 2014-а все по-рядко ще чуваме думичката криза. По-скоро ще има пречупване на негативните тенденции. През последното тримесечие на 2013-а имаме 1,5% икономически растеж, а очакванията на правителството за тази година са той да бъде 1,8 на сто. Ако ние стартираме големите проекти „Южен поток”, газовите връзки и ако нагласите за увеличаването на инвестициите станат факт, аз лично очаквам ръст над 2 на сто. Тази перспектива бе потвърдена и от кредитния ни рейтинг. И според „Стандард енд Пуърс” и според „Фитч” той не е намалял. Разбира се, аз не се отричам от изказването си, че от „Стандард енд Пуърс” дори се презастрахована с оглед напрегнатата политическа обстановка у нас през миналата година. Сега обаче моето мнение е, че тя вече се е успокоила. Бизнесът също.

Само за седем месеца ние вкарахме 2,5 млрд. лв. в икономиката на страната. Бизнесът показа, че е коректен партньор, но преди това правителството показа, че е коректно. То изплати всички просрочени задължения. Това ни костваше много, много усилия. Нека не забравяме, че президентът Росен Плевнелиев наложи вето на актуализирането на бюджета. И то при положение, че нашата основна цел беше да покажем, че държавата може да бъде коректен партньор на бизнеса. През декември миналата година сме постигнали рекордни приходи от данъци. Прави впечатление, че за първи път имаме почти равен брой както заети, така и осигурени лица. Това пък от своя страна показва, че икономиката ни започва да изсветлява.

Инвестиционният климат също се подобрява. Всички фирми, които идват при мен, казват, че вече се усеща огромната разлика. Аз не твърдя, че ще стане чудо през тази година, но съм сигурен, че стъпка по стъпка вървим в правилната посока - икономически растеж, плавно увеличаване на работната заплата и трудовата заетост.

И последен въпрос след политическите катаклизми от тази седмица - смятате ли, че ще Ви остане време за всички тези обещания?

Ние вече започнахме. Разплащането с фирмите стана ли - стана. Парите. които наляхме в икономиката, факт ли са - факт са. Приходите увеличават ли се - увеличават се. По данни на Агенцията по заетостта ще имаме и намаляване на безработицата. Това не трябва да ни успокоява, но е факт и че инвеститорите у нас вече са значително по-спокойни. Например от германската компания "Бер-Хелла Термоконтрол" (Behr-Hella Tnermocontrol GmbH) - ВНТС, която започна огромна инвестиция в изграждането на завод в Божурище (бел.ред 42.5 млн. лв. за строителство на ново предприятие и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили и камиони), казаха, че са доволни от това, което се прави у нас, и смятат да разширят инвестиционните си намерения.

В базирания в Русе завод на френския концерн „Монтюпе” ще бъдат разкрити още близо 300 работни места. Очакваме и още един голям инвеститор, който ще налее в нашата икономика над 100 млн.евро.

Кой е той?

Засега не мога да го обявя. От самата компания скоро ще се представят. Освен това очакваме скоро нова фабрика да отвори врати в Плевен. Има инвеститори и за Стара Загора. Трябва търпение и спокойна среда. Няма да си променям мнението от днес за утре, за да може бизнесът да има усещане за пред видимост.

В тези седем месеца ние не застрашихме нито финансовата стабилност, нито вдигнахме данъците. фискалният резерв е над границата на законовия минимум. Нашите намерения са да не увеличаваме данъците и занапред, но да увеличим събираемостта. И когато държавата е коректна, българският бизнес също става такъв. Смятам, че ще успеем и съм удовлетворен от свършеното досега.

Що се отнася до това, дали ще имаме време, аз съм сигурен, че ще имаме. Нормално е да има напрежение в година на избори. Левицата в целия Европейски съюз иска да ги спечели и аз мисля, че ще ги спечелим.