Интервю на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов за Агенция „Фокус”

Фокус: Господин Папазов, каква беше последната година за българския транспорт, как я оценявате?
Данаил Папазов: Оценявам я като сравнително много добра. През миналата година, може да се каже смело, има индикации за възраждане на икономиките. Имаме увеличение и на превозените товари, особено през последните месеци на годината. През българските пристанища преминаха рекордни товари, така че това е един индикатор, че и в икономиката има известно съживяване.
Фокус: Имаше ли реален риск от фалит на БДЖ и как беше избегнат?
Данаил Папазов: Практически, дружеството беше в реален фалит. Благодарение на това, че кредиторите на компанията запазиха спокойствие, благодарение на това, че започнахме своевременно преговори с тях и се опитахме да ги убедим в плана, с който смятаме да реанимираме БДЖ, и благодарение на това, че първите стъпки, които направихме, доведоха до сериозно повишаване на товарите в „Товарни превози”, а също така намалихме драстично разходите, ни позволи да започнем да плащаме и главниците по заемите на БДЖ, което се случва за пръв път от доста години. Резултатите в края на годината потвърждават правилността на нашите действия. Успяхме да съкратим дължимите суми, особено по главниците на кредитите, с 66 милиона лева. Към останалите кредитори направихме заплащане на дължими суми, като общото намаление е над 85 милиона лева.
Фокус: Какви са перспективите тази година за БДЖ?
Данаил Папазов: Надяваме се да продължим с добрия темп, с който започнахме, особено от септември. През май, когато поехме Министерството на транспорта, загубата към края на май, беше над 20 милиона лева, успяхме в края на годината счетоводната загуба да я свалим на 5 милиона лева. Тази година целта е да стигнем до счетоводната нула. Т.е. БДЖ, в рамките на сегашните субсидии, да успяват да обслужват пътниците и, разбира се, да изпълняват своите социални функции, които има. Особено за „Товарни превози” се надяваме темпът, който действително през последните четири месеца имаме, с около 30-процентно увеличение спрямо средномесечния превозен тонаж, да се запази и, дай Боже, да се увеличи, защото преговаряме, в момента, с нови потенциални клиенти.
Фокус: Многократно заявихте, че железниците ще бъдат приоритет. В какво се изразява това?
Данаил Папазов: Приоритетът е, първо, оздравяване на БДЖ. Но БДЖ сама по себе си не може да постигне много високи резултати, ако няма добри железопътни трасета, където да повишим скоростта и да намалим времето за преход на различните дестинации, което е основна цел. Две основни неща трябва да се направят – първо, да започне час по-скоро подмяната на подвижния състав (защото с този подвижен състав в момента не можем да повишим качеството), а освен това железопътната инфраструктура по европейските програми и по капиталовите трансфери, които постъпват в НКЖИ, ще се опитаме действително да реабилитираме по-голяма част от железните пътища. Наред с това имаме много сериозна програма тази година и за ремонт на жп гарите, защото това е едни комплекс от мерки, който ще повиши очакванията на гражданите за по-добър комфортен транспорт.
Фокус: Кои ще са другите Ви основни приоритети тази година?
Данаил Папазов: Другите основни приоритети са, разбира се, модернизацията на техническото оборудване в пристанищата, защото и там технологично доста изоставаме през последните години. Миналата година в пристанище „Варна” инвестициите бяха сериозни, главно за покупка на кранове, сега ще продължим с тази линия в пристанищата. В летищата миналата година направихме доста инвестиции като системата за кацане в мъгла с разширението на Терминал 2. Тази година също така ще се вземат решения какво точно ще се случи с Терминал 1 на Летище София – дали той ще бъде напълно съборен, или реабилитиран. Това, разбира се, зависи много от ръководството на Дружеството, те в момента правят анализ на своята дейност и това ще бъде един от основните акценти на този период. В автомобилния транспорт ще продължим диалога с неправителствените организации, тъй като този сектор е практически изцяло от частни фирми и ще се опитаме да облекчим бизнеса откъм мерки, които засега затрудняват тяхната дейност.
Фокус: Годината започна с недоволство от страна на автобусните превозвачи. Ще предприемете ли мерки срещу сивия сектор в транспорта?
Данаил Папазов: Веднага след срещите, които направихме с автобусните превозвачи от сектора, започнахме съвместни проверки заедно с Министерството на вътрешните работи в системата на КАТ, също така и от НАП. Над 1200 проверки са извършени само за последната седмица, като на 67 автомобила са отнети номерата, също така и такива на микробуси. Това са практически всички автомобили, които не бяха подадени и от превозвачите системно нарушават и са засечени от тях. На всички тези автомобили вече е отправено е предупреждение, направена е проверка и тези проверки ще продължат – те няма да бъдат епизодични. През 2014 г. наистина ще се опитаме да изкореним сивия сектор в това направление на транспорта. Аз не съм 100% сигурен, че ще ликвидираме въобще сивия сектор, но, дай Боже, да го намалим до търпими нива.
Фокус: По отношение на автомобилните превози, какви конкретни задачи си поставяте?
Данаил Папазов: Трябва да видим - по какъв начин можем да помогнем и на автобусните превозвачи за подмяна на автобусите, съответно да видим дали не можем да включим автобусните превозвачи в някоя от програмите, но все пак това са частни дружества – инициативата трябва да идва от тях. Аз много пъти разговарям с тях и те казват, че имат готови програми – аз не съм ги видял. Трябва да има готов проект и следващата стъпка трябва да бъде, с колегите от другите министерства - да видим в коя от програмите евентуално този проект може да бъде включен, защото има някакви възможности в някоя от оперативните програми, каквато е „Иновативност и конкурентоспособност”, по някоя от програмите за развитие на селските райони също. Има и други възможности, които засега по-скоро са дискусионни, но трябва да видим един готов проект, за да започнем отнякъде, иначе така само да казваме, че просто нищо не правим е малко пресилено.
Фокус: Как гледате на по-голяма държавна намеса в пазара на превозите?
Данаил Папазов: Държавната намеса трябва да се ограничава, защото за мен е много странно – всички искат пазарна икономика и в един момент, когато пазарът се изкриви поради някаква причина, държавата трябва да се намесва отново. Държавата трябва да създаде правила, които да бъдат еднакви за всички и да се спазват. По-скоро нашата задача в Министерството на транспорта и в автомобилната агенция трябва да бъде точно това – да създадем правила, които да бъдат еднакви. Специално за шофьорските изпити направихме страшно много нововъведения, предстоят да направим и още. Така че да бъде абсолютно недопустима намеса, на когото и да било, за да не се получават книжки, които не могат да управляват автомобил и не познават правилата за движение, и да не се допускат тежки инциденти на пътя, каквито виждаме непрекъснато в нашата страна. Имаме електронен жребий, всичко ще бъде на таблети, надявам се, до края на месец април, въпреки че това е значително съкратен срок, преди зададеното в програмата. Сега и практическия изпит също ще бъде на електронен жребий, така че да няма нищо, което да води до някакъв вид преднамереност и предрешеност на изпитите.
Фокус: България изгражда ускорено магистрали и високоскоростни пътища. Изостава ли обновяването на автопарка спрямо новите пътища?
Данаил Папазов: Не бих казал. По-скоро изоставаме с еднакъв темп в обновяването на пътищата и в обновяването на автопарка. Тук не бива да се пренебрегва факта, че не сме една от богатите нации в Европа и българите не си позволяваме често да подменяме автомобилите си така, както го правят хората от западните страни на Европа. Но за мен е много по-важно не възрастта на един автомобил или едно транспортно средство, а по-скоро е важно неговото техническо състояние. И именно тук е мястото на автомобилната администрация да следи техническото състояние на автомобилите да бъде добро.
Фокус: Споделяте ли желанието на бранша да бъде включен в ОП „Конкурентоспособност” по отношение обновяването на автопарка?
Данаил Папазов: Определено, да.
Фокус: Ще продължат ли разговорите по проблемите на българските превозвачи с Турция? И на какъв етап са тези разговори?
Данаил Папазов: Мисля, че в момента с турците изгладихме почти всички претенции от наша и от тяхна страна. Разбира се, има много спорни въпроси, но всяка страна има свое законодателство и съответната страна предприема мерки, които да защитават по един или друг начин техните си превози, така че не бива да се сърдим на турската страна, че само те въвеждат такива мерки. Заради това и ние, малко преди Нова година, въведохме реципрочни мерки и тогава диалогът започна да става все по-добър. Мисля, че вървим в добра насока, бавно се променят нещата, но смея да твърдя, че там напрежението спада постоянно.
Фокус: По отношение на безопасността на автомобилния транспорт, как работите с браншовите организации?
Данаил Папазов: С всички браншови организации работим добре, защото всеки месец правим обществени съвети, на които обсъждаме всички тези въпроси. Обикновено нашите обществени съвети работят на принципа да се вземе една сериозна тема, която да се дискутира, а в края на всяко заседание за всички тези въпроси, които те имат, се поставят и тези въпроси се обсъждат на следващата сбирка. Досега не е имало въпрос, който да откажем да дискутираме, напротив. Ние сме активната страна в този диалог и се опитваме да разберем в детайли проблемите, за да се опитаме с възможните регулаторни хватки, които има Министерството на транспорта, да тушираме някакво напрежение и да създадем по-скоро ред, който да бъде спазван от всички.
Фокус: В присъствието на генералния секретар на ИРУ Умберто де Прето подписахте меморандум, свързан с безопасността по пътищата. Как виждате по-нататъшното развитие на този проект?
Данаил Папазов: Това споразумение обхваща най-вече обучението на различните видове водачи в специализирани направления и използване на опита на ИРУ в такова обучение. Ние и в момента разработваме такива програми, които ще залегнат в нашите и обучителни, и изпитни формати, за да можем наистина да подобрим дейността главно по обучение на водачите.
Фокус: Според Вас, българските автомобилни превозвачи конкурентни ли са на европейския пазар?
Данаил Папазов: Абсолютно. Мисля, че са конкурентни, защото българските превозвачи са доста по-гъвкави в ценовата си политика, освен това работят много по-упорито. Именно това е един от споровете, които имаме с турската страна, защото нашите превозвачи извършват много по-бързо прехода до Западна Европа и обратно. Тук, разбира се, има и обективни причини, защото българските превозвачи използват предимството на това, че сме членове на ЕС и преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове е много по-бързо за сметка на турските водачи и това създава едно напрежение заради това, че нашите водачи много по-бързо от турските се връщат на границата.
Фокус: Какви са перспективите на морския транспорт?
Данаил Папазов: Морският транспорт е най-масовият транспорт в света. Това е транспорт, който превозва основната част от международните товари. Естествено, че перспективите са добри. Тук обаче има няколко изменения, с които българската страна непременно трябва да се съобрази, защото все по-големи стават партидите на контеровозите, които са основен товаропоток по море, размерите на тези кораби стават доста по-големи, изменя се самата структура на логистиката на превоз на контейнерите, което предполага много промени и в корабоплавателните фирми, които са български, и на пристанищата. Затова перспективите са добри за този вид транспорт. Трябва да бъдем адекватни и да влезем бързо в тези промени, за да може нашите пристанища да бъдат конкурентоспособни и, още повече, нашите кораби да се намесят – там, където България беше преди години, нашият воден транспорт беше един от най-силните в Европа. Много са предпоставките, които намалиха нашата роля. Една от основните причини е и неатрактивността на българския флаг. Заради това в момента разглеждаме няколко възможности как българският флаг да стане по-атрактивен, за да се върнат корабособствениците в България и съответно да станем по-сериозна морска нация.
Фокус: Как ще работите за повече свързаност на българските морски и речни пристанища с жп и автомобилните превози?
Данаил Папазов Нашите пристанища, ако имат нещо, което е предимство е точно това, че всички български пристанища са свързани много добре с железопътната инфраструктура. Практически всички български пристанищата са такива, тъй като навремето така се строеше – директно на кея да има подход на железопътния транспорт, както и автомобилния транспорт, който също е свързан. Основната цел, която трябва да гоним през следващите години е да свържем връзката между морето и реката, защото основният поток, който върви от Източна Европа към централна – главно от направлението на Констанца и едно от най-големите предимства на Констанца е, че има директна връзка с Дунав. Второто предимство е, че тя е дълбоководна. Бих казал, че българките пристанища, ако ги няма тези две предимства, са напълно конкурентноспособни на румънските. Именно затова трябва да се работи по ускоряването на ремонта на линията Варна-Русе, за да може нашата връзка между Черно море и Дунав да бъде работеща и много бърза, защото така или иначе транзитното време за преминаване на товарите от Варна до Русе е в порядъка на 12-13 часа. Това е нещо, което е недопустимо и по-скоро трябва да между 2-4 часа, защото само тогава можем да станем конкурентно способни. Много е важно да се знае къде са потребителите на различните видове товари. Потребителите в Европа са главно в големите градове и като сметнете, че Букурещ и района около него са наситени с население, най-голямото на целия Балкански полуостров, а Букурещ е на 230 км, от пристанище Варна-Запад и почти толкова е и от Констанца. Практически имаме едни и същи разстояния, които могат да направят българските пристанища много атрактивни, особено след влизането на България в Шенген, когато няма да има и гранични пунктове. Голямо предимство за българските пристанища е, ако тази линия работи качествено, бърза е, обслужва товарите от морето до реката по най-бързия начин. Именно тук може да бъде и предимството, защото минавайки през реката се забавя с денонощие и половина.
Фокус: Какви цели си поставяте за проектите по Оперативна програма „Транспорт”?
Данаил Папазов Целите са, основно, да усвоим всички средства, за да постигнем подобрения в инфраструктурата в България, която все още изостава в своето развитие. Именно заради това сме подготвили по-голям пакет от проекти, който е почти два пъти, спрямо сумата, която отпусната по оперативните програми. Това не сме го направили самоцел, а просто, ако имаме някакви проблеми по някой от проектите, да имаме възможност да включим някой нов проект, така че да не загубим нито една стотинка от следващия програмен период.
Фокус: Има ли риск от неусвояване на средствата?
Данаил Папазов За сега няма. Най-големият риск беше през миналата година, така наречената модификация и изменението на оперативната програма. Изпълнихме много сериозни изисквания, които имаше Европейската комисия (ЕК) и 17 декември подписахме изменението. Друг към този момент елемент, който да застрашава ОП „Транспорт” като че ли няма. Остава да бъдат извършени всички проекти в срок – до края на 2015 година и да бъдат усвоени всички средства, затова и зачестихме с проверките на място на всички проекти. Както знаете днеска видяхме два от проектите, които се работят, заедно с оперативната програма и заедно с основните ремонти вървят ремонтите на жп-гарите София, Пазарджик, предстоят Шумен, Стара Загора и Бургас. Така че се надяваме паралелно да вървят и оперативните програми. Парите, които постъпват от капиталовия трансфер на НКЖИ, за да може едновременно да подобряваме инфраструктурата.
Фокус: Кои от пътищата са най-важни, с оглед на международните пътища на България?
Данаил Папазов Тук по-скоро специалистите от АПИ са водеща страна и от Министерството на регионалното развитие. Разбира се, координираме всички наши действия. Така че за следващата година, най-важният проект, без който не можем да изпълним програмата е магистрала „Струма”, тя трябва да бъде завършена. За съжаление, остава най-тежкият участък, който ще глътне или цялата, или почти цялата сума, която е отделена за пътищата. Наред със „Струма” от изключителна важност са и магистралите „Черно море”, „Хемус”, пътя за Видин. Това са пътища, които действително в най-кратки срокове държавата да успее да ги направи, за да може страната да стане по-атрактивна и за инвестиции, и да привлече допълнителен транзитен товаропоток, който да доведе до акумулиране на повече такси. Тук много важен е и проекта за тунела по Шипка и Петрохан е изключително сериозен проект, който би облекчил движението към Видин. Има много проекти, които са важни, но, за съжаление, средствата, които се отделят от бюджета, не са достатъчни и възможностите, с които разполагаме, са далеч по-малки от тези, които се искат за пълната рехабилитация на цялата инфраструктура, но ще се опитаме да направим възможно най-много.
Фокус: Какво е състоянието на „Български пощи”? И какви са перспективите за дружеството?
Данаил Папазов За всички дружества, за които говорихме досега, мога да твърдя, че имат визия и има перспективи, които ще позволят, без да се променя кой знай колко основната дейност, със значително подобряване на услугата, която извършват съответните предприятия, тези дружества да доведат до много добри резултати. За „Български пощи”, без промяна в мисленето и без промяна на вида услуги, които предлагат, оставайки само с универсалната пощенска услуга, която е традиционната, аз не смея да твърдя, че във века на електромодернизацията ще имаме кой знай какъв успех. Затова се надяваме в бъдеще „Български пощи” да променим основната дейност и да я насочим в тази посока, да се извършват повече електронни услуги, да се занимаем повече с електронната търговия, неща, които биха помогнали на „Български пощи” да излезе от затрудненото положение.
Беше уреден въпросът със субсидията за универсалната пощенска услуга. Мога да кажа, че положението не е толкова критично в „Български пощи”, но не бива да лежим а това, че сме постигнали някакъв успех, а напротив и заради това започнахме да полагаме усилия за допълнителни услуги. Над 250 пункта на Спортен тотализатор ще бъдат открити, станахме и оператор на ваучери, също така много от фирмите, които се занимават с кредити, се обслужват от „Български пощи”. Сега се надявам и да завършим и с електронния картон - така един пенсионер, ако е на почивка примерно от местния клон на „Български пощи” да може да получи своята пенсии. Това са все неща, които ще подобряват дейността. Но ако „Български пощи” не почне да предлага повече услуги, няма как те да бъдат успешно предприятие.