Няма да има случай на корупция, който да остане ненаказан, твърди вицепремиерът и министър на правосъдието пред в. „Телеграф”

Госпожо Златанова, докладът на Европейската комисия (ЕК) отчете „ограничен” и „крехък” напредък. На какво според Вас се дължи това?

На първо място бих искала да подчертая, че имаме един обективен, точен, неполитизиран по никакъв начин и много професионален документ. Доволна съм от това, което виждам в доклада, защото по него може ясно да се напише план за действие, което ние ще започнем веднага. Съвсем коректно ЕК е отразила факта, че в тези 18 месеца е оценена работата на три български правителства, два висши съдебни съвета, два парламента. Важно е да осмислим добре препоръките и да започнем незабавно работа по изпълнението им. Що се отнася до въпроса ви, няма как да не си припомним, че мандатът на това правителство тръгна от една ниска база, която очертаваше ситуация, при която основни демократични принципи не бяха спазвани. Тръгвайки оттам, мисля, че повечето добри отзиви в доклада се отнасят за последните месеци на управлението на България. Докладът е поредният, в който можем да прочетем констатацията за това, че в България все още няма приключено дело за голям корупционен случай. Това ще намери място в екшънплана - там. където са препоръките за борба с корупцията по високите етажи на властта. Необходим е един системен подход, който да гарантира върховенството на закона и да гарантира, че няма да има случай на корупция, който да остане ненаказан.

Казвате, че сте тръгнали от „ниска база”. Конкретизирайте това.

Няма как да не отбележим, че се спазва разделението на властите и изпълнителната власт не се намесва в работата на съдебната система. Една такава констатация, че това е прекратено, означава, че го е имало преди и че настоящото правителство е стопирало тази практика.

Предварителните очаквания от доклада бяха, че той ще е доста по-остър, очакваше се да бъде атакуван и проектът на нов наказателен кодекс, а това не фигурира в него. Как се случи това?

Докладът е обективен, Европейската комисия не работи с очаквания, а с факти. Наистина не се оправдаха спекулациите за силно критичен доклад. Що се отнася до проекта за нов наказателен кодекс, той не само че не е обект на критика, а дори се дава препоръка за неговото приемане. Това ще стане, разбира се. чрез разширяване на дискусията, която стартирахме преди месец.

Не се ли притеснявате, че в проекта за нов наказателен кодекс отпада доживотната присъда без право на замяна? Чуха се много критики, че това нарушава чувството за обществена справедливост и ще има рецидивисти, които няма да получат възмездие за зверствата си.

Отпадането не значи, че на осъдено лице с доживотна присъда му е гарантирано излизане от затвора на по-късен етап. Член 49, ал. 1 от проекта ясно посочва, че „неизтърпяната част от наказанието доживотен затвор може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от петнадесет години и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне”. Това означава, че има достатъчно гаранции, че обществото ще бъде защитено от лица, които не биха могли да се поправят. Много ме притеснява мълчанието на правозащитниците по този въпрос. Доживотният затвор без право на замяна се възприема като твърде нехуманен заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените. Имам намерението в най-скоро време да инициирам дебат именно по този въпрос, за да чуем мнението на близки на жертви на престъпления и на правозащитниците.

Наскоро се разбра, че по време на обсъжданията за новия НК от Българския хелзинкски комитет са предложили да отпаднат наказанията за хора, които влизат в България незаконно и такива, които продават, но едновременно с това употребяват дрога. С какви аргументи бяха оборени тези предложения?

Смисълът на проекта за нов НК не трябва да се измерва с едно или друго предложение, което е било прието или отхвърлено. Трябва да е ясно, че приетият от правителството проект е постижение на усилията на десетки юристи, на четирима правосъдни министри и техните екипи. Проектът дава един много по-добър прочит на материята от настоящия кодекс, които е в сила от 1968 година и е бил променян близо 100 пъти. Конкретните предложения са били отхвърлени от работната група. Личното ми мнение е, че експертите са постъпили правилно.

Кои очаквате да бъдат най-оспорваните членове в новия НК?

Разбира се, има и други теми. които вече предизвикаха дебати. Като криминализирането на умишленото неплащане на осигуровки. Мисля, че тук имаме пълната подкрепа на синдикатите и отпор на работодателите. За съжаление нивата на сивата икономика в България са такива, че трябва да се прибягва дори до наказателна репресия, за да се осигури стабилност на осигурителната система.

Мислите ли, че с новия кодекс ще се реши проблемът с липсата на навременно правораздаване?

Няма как това да бъде регламентирано от него. Като цяло, тъй като правосъдието е една от сферите, които наблюдавам още от времето, когато бях част от преговорния екип по подготовката на членството на България в ЕС, убедено мога да кажа, че в последните години имаме една по-добра бързина на процеса. Разбира се, че всеки, който се е сблъскал с правосъдието, вероятно иска неговото дело да се реши възможно най-бързо. Но съдебната система като цяло успя да постигне резултати в тази посока, това бе отчетено и миналата година от комисаря Рединг. Със сигурност новият НК е една стъпка в посока реформиране на правораздаването у нас. Нито един закон обаче не може да върне доверието на гражданите в правосъдието. Струва ми се, че на съдебната система и на отделните магистрати са нужни повече прозрачност и отговорност, така те ще гарантират и своята независимост, която бе накърнявана силно само допреди една година.

Заради лоши практики ЕК спря в края на 2013 г. разплащанията за България по Оперативна програма „Околна среда”. Има ли шанс финансирането да бъде възстановено?

Така е, прави сте. За съжаление ситуацията по Оперативна програма „Околна среда" стигна до това положение заради нежеланието от страна на ръководството на министерството в мандата на ГЕРБ. Заради това казах и по време на последния парламентарен контрол, че темата не е в интерес на бившите управляващи. В продължение на две години ЕК е настоявала за промяна на подхода, за налагане на финансови корекции, но това не е било възприето. Като цяло е имало едно изначално неразбиране на смисъла на европейската солидарност - няма как интересът на България да е различен от интересите на европейските ни партньори. Заради това се налага и настоящият преглед на сключените договори по ОПОС.

Какви загуби търпим от това?

Временното прекъсване на плащанията да бъде възстановено, надяваме се, че това ще се случи до месец-два. Знаете, че плащанията сега се поемат от бюджета. Какви ще са конкретните загуби ще се реши до дни, трябва да се реши дали да се наложи плоска финансова корекция или на индивидуален принцип.

Каква ще е 2014-а година по отношение на европейското финансиране?

Добре е, че завършихме 2013-а година по възможно най-добрия начин. Мисля, че дълго налаганият мит, че екипът на бившия премиер Бойко Борисов е единственият, който може да управлява добре европейските средства, бе напълно развенчай. Напротив, при встъпването ни в длъжност в края на май прогнозата за загубите бе в размер на над 270 млн. евро. Това реално бе наследството на ГЕРБ в тази сфера. В края на годината успяхме да отчетем спасени 237 млн. евро, които влязоха в българската икономика. Дотук с миналото. Както и премиерът посочи в отчета на правителството, предстоят много повече задачи за изпълнение. Анализите показват, че през 2014 г. трябва да бъдат сертифицирани около 2,1 млрд. евро. Успоредно с това усилено се работи за финализиране на Споразумението за партньорство за новия програмен период и приемането на новите оперативни програми. Това, което мога да ви съобщя, е че предстои правителството да увеличи средствата по новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" до 572 млн. евро -от тях 241 млн. евро за наука и иновации и 307 млн. евро за образование.

Има ли нормативен пропуск, който според Вас помогна на двойния убиец от дискотека „Соло” Илиян Тодоров да избяга от страната?

Не трябва винаги да търсим проблема в нормативната уредба. Смятам, че този казус е добър пример, че ако всяка институция изпълнява задълженията си, то не би трябвало да се стига до подобно развитие. Очаквам компетентните органи да успеят да открият осъдения и той да понесе постановеното от съда наказание. А се надявам, че обществената реакция по този случай ще подобри работата на институциите. Най-лесното щеше да е да разпишем, че всеки осъден на първа инстанция трябва да изчаква окончателното съдебно решение в ареста. Това обаче нямаше да реши проблема, а напротив - защото всеки, който първоначално е осъден, но на последващите инстанции оправдан, щеше да съди държавата.