Министърът на финансите в интервю за в. „24 часа”

Има ли пари държавата, или няма, г-н Чобанов?

Стратегията на правителството да не ограничава икономическия растеж през фиска, а напротив - да го подпомага, даде резултати. С риск да разочаровам някои политици и колеги макроикономисти, които чертаеха мрачни прогнози за изпълнението на бюджета и колко ненужна е актуализацията му през лятото, ще ги опровергая. Предварителните данни за изпълнението на бюджета за 2013 г. показват, че дефицитът на касова основа е под 2%, най-вероятно 1,9%. Сигурно помните, че неведнъж сме заявявали, че можем да удържим разходите на равнище, което да ни позволи да не актуализираме бюджета. Но аз продължавам да вярвам, че това щеше да доведе до допълнително свиване на потенциала на икономиката за растеж, да не ни позволи да се погрижим за най-уязвимите социални групи Избрахме друг път и вече има данни, че сме били прави. За третото тримесечие на 2013 г. неизгладените сезонно данни показват ръст от 1,5% на годишна база. Смятам това за много добър резултат, който се дължи на новата ни политика. Знаехме, че ако освободим бизнеса от страха, коректно се отнасяме към него и му осигурим ликвидност, ще има резултат. И той е налице.

Не потъваме ли в дългове с тези нови 4,4 млрд. лв. На ръба на финансовата скала ли сме, или вече падаме?

Не! Такава опасност няма. Налага се пак да разочаровам някои политици и макроикономисти. Спомняте си какви образни средства бяха използвани миналата година по отношение на гласувания допълнителен лимит за новоемитиран дълг. Още тогава обяснихме, че това се прави, за да се платят стари дългове, но много малко ни чуха.

Предварителните данни за дълга през 2013 г. потвърдиха тезата ни. В края на 2013 г. консолидираният държавен дълг е 14,1 млрд. лв. и намалява с 300 млн. лв. спрямо първото тримесечие на 2013. Така че. ние не само не сме увеличили общия дълг, а напротив- намалили сме го.

В началото на 2014 г., с цел изглаждане на нетните касови потоци от и към бюджета и заради концентрираните значителни плащания през януари, включително авансовите към селскостопанските производители, както и плащания по обслужването на дълга, емисионната ни политика предвижда емитиране на краткосрочни съкровищни бонове в първите месеци. За разлика от миналата година обаче, когато емисията, предназначена за изплащане на субсидиите на земеделските производители бе извънредна, тази година емисиите са предварително обявени. Целта е по-голяма прозрачност и предвидимост при управлението на дълга, както за държавата, така и за участниците на пазара. От разчетените в бюджета за 2014 г. 4,4 млрд. лв. постъпления от нов дълг. 13 млрд. лв. са за плащания на падежиращ дълг, а 1.7 млрд. лв. - за погасяване на доларовите глобални облигации през януари 2015 г. Останалите 1,4 млрд. лв. ще са за финансиране на бюджетния дефицит.

Откакто сте министър, има ли пробиви на фискалната стабилност - с лобизъм или с популизъм ?

Държавата е фискално стабилна, доказват го данните и за бюджета и за фискалния резерв към 31 декември 2013 г. Тази година заложеният дефицит е по-нисък, а целта ни е плавно да вървим към дефицит в структурно отношение от 1 % през 2016 г. През тези месеци показахме грижа за хората с ниски доходи, но и подадохме ръка на бизнеса, за да мисли и планира по-спокойно, отново да започне да инвестира и да разкрива работни места.

Това означава ли, че бизнесът се „отплаща" с повече приходи и по-малко измами?

Положихме усилия да възстановим нормалните взаимоотношения между държава и бизнес. Благодарение на добрата комуникация, улесняване на работата му с приходните администрации и намаляване на административната тежест бизнесът разполага с по-голяма ликвидност, възвръща доверието си в правителството като предсказуем партньор и се отблагодарява, плащайки си навреме данъците.

Звучи клиширано, дайте пример.

Знаете, че една от първите промени при ДДС бе данъкът да се възстановява по поредност на постъпилите заявления, а не на произволен принцип от НАП. Прекъснахме тази порочна практика някои фирми да получават по-бързо данъка от други. Така ликвидността позволи на икономиката да заработи отново, което доведе и до повече от предварително очакваните приходи в края на годината.

Резултатите категорично опровергаха мрачните прогнози как не работят приходните администрации и че ще се възползваме от практики в близкото минало чрез задържане на ДДС да изпълним на хартия фискалните си цели.

В края на 2013 г. възстановихме целия дължим ДДС без сумите, по които има действащи ревизии близо 542 млн. лв. към декември, което е с над 300 млн. повече в сравнение с декември 2012 г.

Невъзстановеният ДДС в края на 2013 г. е 240 млн. и е на най-ниското си ниво за последните 7 години. Така за пръв път от години държавата започва на чисто с бизнеса.

Какво съдържание влагате в думите надежден партньор?

Дори това, че не спряхме да плащаме по евро проекти последното тримесечие на годината, независимо че бяхме наясно, че ЕК няма да е в състояние да ни възстанови парите до края на годината. Направихме го, защото те са необходими за ликвидността на бизнеса. Още повече че фирмите са приключили работата по проектите, похарчили са средства и е редно да си получат парите, за да платят заплати. За илюстрация ще спомена, че 100 млн. лв. бяха платени на бизнеса в последните 2 работни дни на 2013 г. Същевременно изпълнихме и фискалната си цел за дефицит под 2% на консолидирана основа. Това дава добро начало на 2014 г. - очаквам нормална бизнес среда, вследствие на което инвестициите и потреблението да се увеличат.

Планирате ли данъчни промени? Партийни централи водят оживен и нервен диалог по темата.

Визията ни е ясна и разписана в правителствената програма и в средносрочната бюджетна прогноза. Много държим и е изключително важно да има предсказуемост и последователност на държавата в данъчната политика. Това гарантира както на местния, така и на чуждия бизнес възможности за дългосрочно планиране на инвестициите. Тази година трябва да даде отговор на въпроса за събираемостта на данъчните приходи в нормализирана среда без административен произвол и натиск.

Кои очаквания на хората могат да се случат бързо?

Средносрочната бюджетна прогноза е нашето послание към хората и бизнеса. Предвиждаме вдигане на максималния осигурителен доход до 2800 лв. през 2016 г., увеличението на минималната работна заплата до 380 лв. през 2015 г. и до 420 лв. през 2016 г., с което макар и административно, ще има плавно увеличаване на доходите на най-уязвимите членове на обществото.

Залагаме и растеж от 2,9% и 3,4% съответно за 2015 и 2016 г. Разбира се, новата бюджетна процедура за 2015-2017 ще добави допълнителни мерки и параметри в посока икономически растеж, социална отговорност и фискална дисциплина, но има добра основа в рамката 2014-2016 г.

Притесняват ли ви дефицитите на НОИ и НЗОК?

Балансите им са важна част от общата фискална стабилност, и то в дългосрочен аспект. Изходното ниво не е добро и полагаме усилия за повишаване на дисциплината. Свидетели сте на напрегнатата ситуация в последното тримесечие на 2013 г. при НЗОК, чийто бюджет не бе добре планиран и стигаше за около 10 месеца.Осигурихме ресурс за да приключим годината по нормален начин. За това допринесоха и усилията на НАП за подобряване събираемостта на здравните осигуровки. Потрудната част от работата предстои. По отношение на НОИ предстои да се договорим със социалните партньори как да се

постигне дългосрочната устойчивост на пенсионната система. Съчетаваме тези мерки с връщането на швейцарското правило за индексиране на пенсиите и с отпускането на коледни добавки на пенсионерите, от които те бяха лишени в последните години.

Защо всеки докато е на власт се кълне, че валутният борд е стабилен, а падне ли от нея - че бордът се срива?

Политически зрелите и отговорни партии и лидери не биха си позволили да спекулират със стабилността на валутния борд. Не може да се извлече политически и какъвто и да било дивидент от подобен тип говорене, тъй като то е без основание. Бордът е устойчив и се доказа като такъв за последните 16 г. Той ще функционира до приемането ни в еврозоната.

Обещахте до края на мандата да погледнете към еврото. Знаете ли кога е краят на мандата ви, и извън шегата, какво трябва да се случи в икономиката, за да поискаме влизане в чакалнята на еврозоната?

Краят на мандата се определя както от волята на суверена, така и от способността на правителството да изпълнява програмата си и да подобрява живота на хората. По тази причина разглеждам като край на мандата 2017 г. и не очаквам предсрочни избори. Целта ни е да помогнем за изграждането на устойчив модел на растеж. Постигането му е важна предпоставка за „чакалнята" на еврозоната. който да ни позволи да намаляваме различията със средноевропейските нива на ключови индикатори. Предприемаме действия, които да подобрят бизнес-средата, да дадат предимство на производството, да стабилизират очакванията, за да се раздвижат инвестициите и потреблението. А и самата еврозона трябва да извърви своя труден път и да се стабилизира. Процесите се развиват заедно в позитивна посока, което създава предпоставки да погледнем към еврото в подходящ момент.

Планирате ли промени в екипите си?

В Министерство на финансите т.нар. политически кабинет е много повече експертен, отколкото политически, познаваме се от години и сме добър екип. По отношение на приходните агенции имам доверие в ръководителите им. Много разчитаме със структурните промени, функционирането на системите да се подобри. Например, за да подобрим събираемостта по ДДС, в НАП създадохме нова дирекция „фискален контрол", която да следи да няма измами по ДДС. Очакваме сериозни структурни промени и в Агенция „Митници", защото експериментите в нея през последните години не дават добри резултати по отношение на приходите.

Смятам, че целите за приходите тази година ще бъдат изпълнени, което ще даде възможност да осъществим и планираните разходни политики, да ускорим растежа, включително и в регионален план, и да подобрим живота на хората.

Какви ще са приоритетите ви тази година?

За един финансов министър най-важно е гарантиране на макроикономическата стабилност, съпроводена с растеж.

Не разчитаме само на търсенето като фактор за увеличаването на БВП, а ще провеждаме активна политика по отношение на предлагането. С такава цел създадохме публичната инвестиционна програма, за която са предвидени 500 млн. лв.

Повишаването на бюджетните приходи е един от основните приоритети на данъчната политика на правителството. В тази посока са предприети мерки по три основни направления: ефективно принудително събиране на данъци и осигурителни вноски, предотвратяване на измами и укриване на данъци и борба с контрабандата.