Министърът на околната среда и водите в интервю за предаването „Неделя 150” по БНР

България има два месеца срок да отговори на Европейската комисия защо в страната все още работят 113 сметища, които не отговарят на европейското законодателство. След този срок, в стремежа си да подтикне България да ускори своите действия в тази област, Брюксел ни предяви иск и ще предяви този иск пред Европейския съд в Люксембург по препоръка на комисаря по околната среда г-н Поточник - това беше съобщено през седмицата. Въпреки досегашните предупреждения от страна на Европейската комисия, много български депа за отпадъци все още действат в нарушение на законодателството на Европейския съюз в областта на отпадъците и тяхното депониране, което представлява сериозна опасност за здравето на хората и околната среда, се посочва в това съобщение. Ето продължението. Г-жа Искра Михайлова е на телефона. Тя може би ще припомни и предисторията на проблема – така, както го стори през седмицата. Но важно е да се каже как ще действа вашето управление. Слушаме ви.

Благодаря за въпроса и възможността още веднъж да дам позиция по него, защото това е важен въпрос, който действително засяга една процедура на Европейската комисия срещу България заради нарушения на наши задължения, както по договор, така и по директива. Но освен всичко останало, това е процедура, която напомня, че имаме задължения към българските граждани и тези задължения са и във връзка с управлението на отпадъците и управлението на депата, където те се депонират. Да, процедурата започва още през 2012 г. Още април месец 2012 г. Европейската комисия открива наказателна процедура срещу България и се знае още тогава, че ако не се предприемат необходимите мерки, тази процедура ще прерасне в предявяване на иск срещу страната. Процедурата е заради съществуването на 130 към тогавашна дата депа, които не отговарят на изискванията и на които се депонират отпадъците в България. Какво е предприела България, за да преодолее този проблем, защото ние имаме ангажимент още при подписването на договора за присъединяване и приемането на директивата за управление на отпадъците към края на 2009 г. да приключим работата на такива депа, които не отговарят на общите изисквания? В Оперативната програма „Околна среда” за периода 2007-2013 г. в Приоритетна ос 2 се отделят средства – немалко, над 350 милиона евро, които да бъдат инвестирани в построяването на нови, отговарящи на всички изисквания депа, и по такъв начин да се създаде възможност отпадъкът да се депонира в новите депа и да бъдат закрити старите, които не отговарят на изискванията. Какво се случва? За седемте години действие на оперативната програма са изградени, завършени и въведени в експлоатация общо две депа. Това е депото в Ботевград и депото в София. Всички останали депа, които са предвидени, проектирани и включени в проекти на асоциации за управление на отпадъците, в които се включват българските общини, ние завалихме през юни месец 2013 г. на етап оценка на договорите, приключена оценка, но несключени договори или провеждане на процедури за избори на изпълнител. В последните шест месеца всъщност бяха подписани най-много договори за изпълнение на тези депа. В момента в изпълнение са 19 проекта, които би трябвало да гарантират, че ще има нови депа, на които да се депонира отпадък и да могат да бъдат закрити старите. Към днешна дата претенциите на Европейската комисия към България са за 113 стари депа. Тоест виждате – за периода от 2009 г., когато е трябвало да приключим с тях, до края на 2013 – началото на 2014 г. са закрити 17, доколкото аз мога да смятам – от 130 до 113. Другият въпрос, който трябва… Така определяме и първото направление на концентриране на усилията ни – да направи така, че новите депа да бъдат завършени в максимално кратки срокове.

А нима можем за два месеца да свършим всичко това? Абсурд.

Ние не можем да го направим за два месеца. За два месеца обаче ние можем да предоставим на Европейската комисия ясна представа за мерките, които предприема. Имайте предвид, че процедурите наистина са дълги и те позволяват на страната-член на всеки един етап на придвижване на съдебната процедура и наказателната процедура срещу страната да представя нова информация и да доказва, че не само осъзнава проблема, а прави всичко възможно той да бъде преодолян. Другото, което ние правим в момента, е, че работим много усилено по един проект, който също е започнал преди години, но също не може да се похвали с много голям успех. Той е проект, който се управлява от ПУДООС – Предприятието за управление на средствата по опазване на околна среда, финансиран е от отново от оперативната програма и той е точно за рекултивация на затворени стари депа, които не отговарят на изискванията. Този проект включва в себе си 47 депа към днешна дата, които могат да бъдат затворени и рекултивирани. Ние се опитахме, правим всичко възможно да получим подкрепата на Европейската комисия да разширим финансовия обхват на проекта, т.е. да увеличим бюджета му и да включим още депа така, че да стигнем до цифрата седемдесет и няколко и по такъв начин действително да успеем да затворим и рекултивираме тези депа. Това е второто направление на всичките ни усилия. Разбира се, допълнително се работи чрез инструмента ИСПА, който е трябвало също да помогне за закриването на депа – старата програма ИСПА. Но там мога да кажа, че има договори за рекултивация и закриване на депа, които са сключени в края на 2012 г. Работим усилено. Благодаря на изпълнителите, които работят по закриването и рекултивацията на депата и се надявам, че в началото на 2014 г. ще имаме резултати и по ИСПА. 

Искам да привлека вниманието ви към един друг ултиматум или предупреждението на Европейската комисия за така наречените замени на гори. Проблемът е много познат в България, няма нужда дълго да обясняваме. Важно е да разберем вие какво мислите, как да действа страната ни, тъй като можахте да чуете и в увода на предаването, че става дума за преследване на вече невидими, несъществуващи субекти. Какво би трябвало да стори България, щом я заплашва тази глоба от 2 милиарда лева – един проблем, който е познат на предходните правителства и, разбира се, на правителството, което го извърши по времето на Сергей Станишев?

Бих искала само да бъда коректна. Когато правим такава формулировка и казваме кой кога е извършил замените, мога да кажа, че замени на земи, различни по предназначение са извършвани непрекъснато при всички управления, без изключение. Това трябва непременно да се знае. 

Имам предвид прокурорското обвинение, което беше след управлението на тристранната коалиция и то бе засегнало тъкмо такива управленци в Агенцията по горите, които улесниха безкрайно много…

Когато става дума за Агенцията по горите, не очаквайте от мен да бъда толкова компетентна и да имам становище.

Имаме желание да кажете. 
Искра Михайлова: Единственото, което мога да кажа, е, че когато става дума за гори и територии в защитени зони, защитени територии, природни паркове или национални паркове, то позицията на Министерството на околната среда и водите и на всеки министър, който отговаря за околната среда, ще бъде в една и съща посока. Или тези замени трябва да бъдат абсолютно контролирани, да се знае с каква цел се правят и да се гарантира, че няма да се позволи строителство в защитени зони и територии извън това, което е разрешено според режима на тези територии.

Да не би и вие като Сергей Станишев да превърнете „Странджа” във ваша кауза? 

Не само „Странджа”. Аз по даденост работя за опазването на националните паркове в България и работя по това да гарантирам, че ако се извършва дейност за развиване на някой район, тя ще бъде в рамките на опазването на околната среда и природното богатство на България. В такъв план ние полагаме изключително много усилия и аз съм го казвала немалко пъти – ние имаме необходимост от ясни правила, ние имаме нужда от общи устройствени планове на общините, за да знаем какви са техните намерения, ние имаме нужда от планове за управление на защитените зони, за да знаят и местните власти, и инвеститори, и населението, гражданите, които живеят там, какви са възможностите за развитие в тези територии. Ние имаме нужда от планове за управление на природните и националните паркове. Много пъти съм го казвала в последните месеци – едно от най-големите ми притеснения за неизпълнението на Оперативната програма „Околна среда” е за неизпълнението на проектите за такива планове за националните паркове и природните паркове. Защото те трябва да гарантират - когато има ясни правила, те са приети в резултат и на обществено обсъждане, тогава всеки знае какво може и какво не може. Когато няма правила, тогава се случва това, което се случи на много места на територията и по Черноморието, и в България.