Целта на Наказателния кодекс не е да ограничава правата на гражданите, а да гарантира тяхната сигурност и да налага репресия върху извършителите на престъпления. Това заяви в интервю за БГНЕС вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова

Конституционният съд определи, че решението на парламента за удължаване на мораториума за продажбата на земя на европейски граждани е противоконституционна. Вашият коментар?

Решенията на Конституционния съд се изпълняват, не се коментират. Визирам не само това решение, а по принцип, тази институция е най-висшият пазител на държавността. Разбира се, че като човек участвал в хармонизирането на българското законодателство с европейското, за мен този изход на делото, бе очакван. Самото решение на парламента не даваше мандат на кабинета да премине към денонсиране на договора с Европейския съюз, така че в тази насока не можеше да се мисли. Изключително съм удовлетворена и от факта, че решението на конституционните съдии е взето с пълно единодушие. Това е и ясен знак за нашите европейски партньори.

Как очаквате да се развие новата процедура по избор на Главен съдебен инспектор и всъщност ще се стигне ли до такъв? Каква трябва да е процедурата?

Мисля, че вече всички са единодушни в сериозното забавяне избора на ръководител на тази важна за функционирането на съдебната система институция. Като министър на правосъдието многократно давах сигнали към депутатите, изцяло в чието правомощие е решението на този въпрос. Фактът, че се изисква конституционно мнозинство /ръководител на ИВСС се избира с гласовете на най-малко 160 народни представители – бел.ред./ несъмнено означава, че е необходимо постигането на един широк политически консенсус. Надявам се, че парламентарните сили ще достигнат до този консенсус и с всички гаранции за една открита процедура – номинирането на кандидати, тяхното публично изслушване и съответно избор.

Очаквахте ли толкова критики по отношение на конкретни текстове в проекта за нов Наказателен кодекс?

Още при работата по завършването на проекта за нов Наказателен кодекс във втората половина на миналата година, бях напълно наясно, че това е документ, който ще породи много дебати и дискусии. Като цяло българинът е критичен, което в никакъв случай не е лоша черта. Подкрепям изразеното от вицепрезидента Маргарита Попова /като министър на правосъдието М. Попова поставя началото на разработването на проекта за нов НК – бел.ред./ становище, че в проекта за нов НК са застъпени две политики - за повече хуманност и за по-силна репресия, които не си противоречат. Целта на Наказателния кодекс не е да ограничава правата на гражданите, а да гарантира тяхната сигурност и да налага репресия върху извършителите на престъпления. Ще се съглася с проф. Александър Стойнов /преподавател по Наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на Работната група изготвила проекта за нов НК – бел.ред./, че в публичния дебат отделни текстове се тълкуват непълно, а бих добавила и доста превратно. За съжаление много голяма част от критиките стъпват върху интерпретации, без да е прочетен съответният текст, член или алинея, в тяхната цялост, включително преходните и заключителни разпоредби или се пропускат препратките към други закони.

Да минем в конкретика по три текста, които събудиха дебат. Широка дискусия се разгоря около възможността, ако полицията те задържи дори с една цигара марихуана, да влезеш в затвора. Дори от неправителствените организации, които се занимават с лечението на наркозависими, Ви се обидиха, защото сте ги сравнила с наркодилъри.

Въпросът за т.нар. "еднократна доза" е широко дискутиран в изминалите повече от 10 години, като през тях е намирал различно решение в Наказателен кодекс. Наскоро прочетох старо интервю на омбудсмана г-н Константин Пенчев, че като народен представител е бил вносител на поправка, която е довела до налагането на по-тежки санкции за притежание на наркотици, дори в минимални количества. И тогава, и днес, това предложение има и своите противници. Нека бъда напълно правилно разбрана. Не допускам и не бих се усъмнила в добрите намерения на специалистите и експертите, които полагат грижи за лечението на наркозависими. Сигурна съм, че те настояват за либерален режим и зад тези им искания стоят добри намерения. Нека не се заблуждаваме обаче, че от по-слабия наказателен контрол биха се възползвали групи, които търсят разширение на пласмента на наркотични вещества. Експертите в МВР смятат, че липсата на една сериозна санкция, за т.нар. "еднократна доза" пречи за борбата с този вид престъпност. Дилърите на дрога, за съжаление, не са само в успешните български сериали като "Под прикритие", те са около нас и около децата ни. Ще се съгласите, че по дефиниция Наказателният кодекс е насочен срещу тези, които имат престъпни намерения, той е забранителен закон, не разрешаващ, а не ми се струва, че в България трябва да вървим към легализиране на какъвто и да е вид наркотици.

Има опасения, че ако гражданите не регистрират предмети с антична и друга културна стойност, ще лежат в затвора?

Запозната съм с тези коментари. В Министерството на правосъдието до момента не е получено официално становище от нито една организация, няма нито един ред предложение по конкретните текстове. За сметка на това имаме една широка медийна активност. Мога да уверя всички, които имат интерес към предмети от историческо значение, че не трябва да се притесняват. Никой не си е поставил за цел да налага контрол върху вещите, които са наследени от техните родители и т.н. При изработването на проект за нов Наказателен кодекс, в много от текстовете, Работната група е взела под внимание специфични въпроси, които поставят отделни секторни закони, какъвто в случая се явява Законът за културното наследство. Проектът е полезен именно с това, че дава много по-добра синергия между Наказателния кодекс и секторните закони от настоящата уредба.

Доживотната присъда без замяна отпада. Готово ли е обществото, не е ли прекалено хуманна мярка за днешната действителност?

Забелязахте ли, предните ви два въпроса бяха по текстове от проекта за нов Наказателен кодекс, които биват тълкувани като разширяващи полето на наказателната политика, сега ме питате, дали не е прекалено либерален законопроекта. Очевидно, че стигнахме отново до извода, че всеки вижда в Наказателния кодекс това, което му се иска и разпознава своя интерес. Не мога да приема, че представители на правозащитните организации абдикираха от този дебат, поне на този етап. Мисля, че тяхното основно призвание е да бъдат активни именно във формирането на обществена нагласа за застъпване на "хуманността"

Нека всички сме наясно, че "доживотен затвор" означава именно това. Проектът на нов Наказателен кодекс по никакъв начин не гарантира излизането на свобода на този, който би получил най-тежкото възможно наказание. Първо, осъденият трябва да е изтърпял най-малко 15 години ден за ден. При изтърпяване на доживотния затвор дните работа не се зачитат за намаляване на наказанието. На следващо място, предложение за замяна може да бъде направено чак на 20-тата или 30-тата година например от изтърпяване на доживотния затвор. При наличие на необходимите абсолютни предпоставки, да е доказано, че осъденият се е поправил и предложението за замяна бъде уважено, този човек не излиза веднага на свобода, а ще търпи още 15 години лишаване от свобода.

Примерът, който бе даван, че рецидивист с няколко присъди за насилствено отнемане на човешки живот, едва ли не утре ще бъде свободен, е дълбоко неверен и заблуждаващ. Това няма да е възможно!

Кога очаквате да се обсъжда проектът за нов Наказателен кодекс от депутатите?

Знаете, че съм от хората, които уважават разделеността на властите и няма да си позволя да определям програмата на парламента. Истината е, че с дебата, който инициирахме преди месец, ние определено подпомогнахме работата на народните представители. Вече са идентифицирани много от местата, които имат обществен отзвук. Иска ми се НК да бъде обсъждан и приеман в една консенсусна и работеща атмосфера на парламента, като пред себе си депутатите имат проекта, който е дело на водещи експерти в наказателната политика у нас, мнението на отделните комисии, които ще са провели обсъждане с професионалните среди, с неправителствения сектор, с институциите, които имат отношение към отделни текстове. Не ми се иска Наказателният кодекс да бъде повод за политическо противопоставяне, най-малкото, защото в този си вид, той е дело на три правителства, четирима министри и прави чест на господин Борисов, че споделя това.

Да не забравяме, че Европейската комисия отново посочи като препоръка към България приемането на нов Наказателен кодекс и когато правим сравнение с Румъния, трябва откровено да признаем, че след дълги и ожесточени дебати, те имат нов Наказателен кодекс, който влиза в сила от 1 февруари. Мисля, че периодът след изборите за Европейски парламент и есенната сесия на Народното събрание ще са добри за парламентарен дебат по новия Наказателен кодекс. Дотогава ще сме успели да проведем и достатъчно дискусии, а и да сме чули най-важните позиции по проекта, тези на съдиите и на прокурорите.