Проф. Клисарова, с какво е по-съвършена новата рейтингова система?
Благодарение на рейтинговата система може да направим много по-сериозен анализ на качеството, което предлагат университетите. Ако досега тя беше насочена в по-голяма степен към самите университети - как са разположени, кои специалности са най-търсени, къде са им по-силните и по-слабите страни, в момента рейтинговата система позволява потребителите да имат повече информация. А това са кандидат-студентите и техните родители. Освен че досега те можеха да получат информация къде е най-добре да учиш икономика или право, сега могат да видят един разрез как се реализират след завършването, в какъв процент, като завършиш, до първата или до втората година можеш да намериш работа. Могат да направят разрез какви са заплатите, които се получават след завършването. Най-ценната новост в рейтинговата система е, че е по-практически насочена, свързана е с реализацията на труда и с доходите. Много полезна е и за връзката между образование и бизнес. Ще стане ясно от какво има нужда бизнесът.
Бихте ли дали пример?
Голяма част от завършилите, няма да споменавам конкретни университети, работят нещо друго. Най-често продавачи. Таблиците са много интересни наистина. Другата крайност са инженерните специалности и IT технологиите. Веднага започват работа, и то с много добри заплати - между 1500 и 1800лв. Тези резултати дават представа на министерството трябва ли да се работи с държавна поръчка и трябва ли и кои специалности държавата да финансира. В някои случаи държавните средства се харчат ненужно за специалности и професионални направления.
А къде парите се пилеят?
Подходът досега не беше правилен - колкото са заявили университетите като бройка, толкова се приемаха от държавата. Не беше свързано с реализацията, със стратегически специалности за развитието на държавата. Трябва да инвестираме в нещо важно за държавата. Никого не спираме да учи. Ако детето има интерес към някоя специалност и не може да се вмъкне в по-малката държавна поръчка, тогава може да отиде на платен прием или в частен университет.
Как ще се промени финансирането на университетите?
Рейтинговата система е част от промяната във финансирането. Сега то се извършва по 2 постановления. Първото е държавната субсидия, която се плаща на университета по единния разходен стандарт по броя на студентите. Новото е, че повишихме парите за техническите и природо-математическите науки. Университетите са автономни. Не може да накараме ректора да приема повече математици, отколкото икономисти или юристи. Когато за един юрист обаче получава например 1000 лв., а за математик - 2000 лв., това ще го мотивира да приема повече студенти по математика.
Какъв ще е другият критерий за парите?
Свързано е с качеството. Има 11 критерия, разположени в три направления - учебен процес, научни изследвания и реализация и връзка с пазара на труда. Към учебния процес се включва акредитационна оценка и преподавателски състав. Научните изследвания са свързани с индекс на цитируемост, без автоцитати, документи, цитирани повече от един път, статии от научни списания, докторски програми. Следващото е свързано с рейтинговата система, с осигурителния доход, с безработицата сред завършилите, приложение на придобитото висше образование и принос към осигурителната система. Това ни дава възможност да направим коефициенти. Коефициентът за първо място е 1,33, за второ място е 1,25, а за трето място от 1,16 до 1,065, като всичко това е в зависимост от безработицата сред завършилите. Така може да направим по-добрата връзка между качеството на университета, реализацията на пазара на труда и финансирането. Стимулираме университетите да развиват тези професионални направления, по които са най-силни.
Ще се стигне ли до закриване на университети?
Няма да има механично затваряне. Това не трябва да се случва. Отделни факултети обаче сами ще отпаднат, защото няма да имат финансиране.
Ще наложите ли професорите да са на един трудов договор, ще забраните ли т.нар. хвърковати чети?
В стратегията за висшето образование сме записали условие за ексклузивност на преподавателския състав. Проучванията, които са направени по света, показват, че най-добрите университети, особено по дадени професионални направления, осигуряват по 1 преподавател на 5-6 студенти. Това гарантира качество и контакт на младежите с преподавателите, възможност за развитие. За съжаление, при нас на преподавател се падат 18 студенти. Второто ми съжаление е, че голяма част от преподавателите изнасят лекции в 2 до 4 университета
Убедена съм, че това са качествени преподаватели, но не могат да осигурят контакт със студентите. Хвърковатите чети водят до минуси, но до големи плюсове водят гост-преподавателите. Добре е, когато преподавател от Софийския университет например вземе лекционен курс във Великотърновския. Изпитала съм го като ректор. Тогава той 8 часа е на разположение, показва нови неща, студентите се запознават с ново виждане по даден въпрос. Това се казва обмен на преподаватели. Професорът не се води на трудов договор в университета. Искаме да засилим мобилността, не да я стопираме.
В кои градове ще се откриват центрове за стажове на студентите?
Голяма част от студентите имат сериозна теоретична подготовка, но практическата им не е силна. Бизнесът казва: трябва още 6 месеца да ги обучаваме, за да заработят добре. От друга страна, всеки град иска да има филиал или университет. Така се привличат млади хора, важно е за развитието на региона. Това обаче е невъзможно. Там има условия за обучение. Първата идея е на Аграрния университет в Пловдив да направи стажове в Кюстендил. Градът е прочут с овощните си градини, студентите ще влязат в тях и реално ще видят работата. Фармацевтите пък ще стажуват в Дупница и Разград, където са фармацевтичните заводи. Ще се създадат условия за наука и иновации. Мислим за център в Добруджа. В Добрич имаше Институт за пшеницата. В този район са нашите най-големи зърнопроизводители. А ето и новина от вчера: БАН ще се обедини със Селскостопанската академия. Няма нужда от 2 академии. Част от институтите на Селскостопанската академия ще отидат към университетите. Ще могат да работят и в практическите центрове. Няма да се закриват институти на БАН, по-скоро ще имат 1-2 нови.
Вузовете се оплакват, че от средното училище идва лош материал.
Разработваме стратегията за повишаване на функционалната грамотност. Тя е тясно свързана със стратегията за отпадането на учениците, с обхвата на 5- и 6-годишните, с професионалното образование, със срещи с родителите, с намиране на първо работно място. Миналата седмица бях в Сингапур. Учениците там години наред са все на първите места в PISA. В Сингапур са създали национален институт по образование. В него се подготвят учителите за XXI век. Който не мине през него, не може да бъде учител. Ние бяхме много похвалени, че българчетата по математика и физика са много силни. Те искат нашия опит как се подготвят най-добрите, а ние от тях - как да постигнем високо ниво на грамотност за всички.
Сега да Ви върна у нас, как ще коментирате окупациите на Ректората?
Не може в университет да правиш политика, там е място за учене. Университетът е автономен, но това е публична държавна собственост, дадена за управление на ректора. Тази група млади хора трябва да знае как да изрази гражданската си позиция. Не можеш да пречиш на 20 000 деца, които искат да учат. Казват: не сме чути. Говорим за стратегията за висше образование, за фонда за научни изследвания. Защо тези студенти не проявиха никаква активност по отношение на това! Анонимно даже да бяха ми написали.