МОСВ ще извърши допълнителни проучвания. Ще видим кои зони попадат в защитени територии, за да не се допусне застрояването им, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Преса”

Г-жо Михайлова, общият устройствен план на Царево, който влезе в сила след 7-годишни съдебни процедури, изкара природозащитниците на протести. Вярно ли е, че този план няма екологична оценка, каквито са законовите изисквания? Питам Ви, защото това би довело до едно безразборно и жестоко застрояване на Южното Черноморие.

Планът на Царево има оценката за въздействие на околната среда и в нея има много препоръки. Вярно е, че на един етап от съдебните процедури МОСВ оттегля екооценката, но не я отменя. И тя съществува. Тя е факт и според този ОВОС трябва да се изпълняват редица дейности. Затова искам да кажа на всички, които се притесняват за бъдещето на парка, че уважавам тяхната съпричастност към опазването на околната среда. България обаче има нужда от общи устройствени планове на всички общини поради простата причина, че когато ги няма, се вземат решения на парче. И тогава се стига до презастрояване.

Твърди се, че край Царево ще се изгради хотелска база със 75 хил. легла. Така ли е?

Има голямо разминаване между това, което се казва, и това, което е записано. Затова министерството ще извърши допълнителни проучвания. Ще видим кои зони, включени в плана на Царево, попадат в защитени територии, за да не се допусне застрояването им. Проверяваме какво се предвижда и по отношение на курортното селище „Златна перла”, което беше разрушено.

Така че следим много внимателно всичко. А в района на Царево ще бъдем още по-стриктни, защото там е природен парк „Странджа”. Няма смисъл да строим бетонни чудовища и по такъв начин да унищожаваме това, заради което хората биха могли да дойдат в България. Но същевременно трябва да създадем условия природата да е достъпна за хората. Важно е да намерим баланс. Ако успеем, съхранявайки природното си богатство, да го развием, ще спечелим от него. Хората ще имат поминък, ще работят и ще живеят, а няма да напускат. Странджа и в момента е почти обезлюдена.

Има ли опасност от нова наказателна процедура срещу страната ни заради застрояването на региона?

Във всички случаи ние ще трябва да отговаряме на искания на ЕК за повече информация.

Европа вече съди България за това, че не е закрила старите си сметища. Защо се стигна дотук?

Още през 2012 г, когато ЕК стартира процедурата, е представен план за действие. В него подробно е описано как ще закриваме старите сметища и ще откриваме нови. Но какво се е случило? По програма „Околна среда” за 7 години са завършени само две нови депа. Така старите са продължили да работят, защото ние не можем да накараме хората да не изхвърлят боклука си. Затова аз приемам стъпката на комисията не като наказание, а като подкрепа за министерството. Ние трябва да изградим новите депа и да закрием старите в най-кратки срокове не само заради ангажиментите си към ЕС, но и заради българските граждани. Не е нормално в XXI век по такъв начин да изхвърляме боклука си.

Каква е гаранцията, че сега ще си свършим работата и няма да се стигне до санкции?

Имаме гаранция. Вече се работи по изграждането на 19 депа. За последното - на Велико Търново, което беше под въпрос, също договорът е подписан. Има строг график за изпълнение. На второ място имаме проект за рекултивация на старите сметища. Ние предложихме на ЕК да се разшири обхватът на проекта и да се увеличи неговото финансиране, за да може да се рекултивират не 66, а 97 сметища. Така че полагаме усилия да преодолеем проблема.

А как ще се намали количеството на отпадъците, след като разделното събиране у нас буксува?

От догодина такса смет ще се определя не на база на данъчната оценка на жилището, а според количеството на изхвърления боклук. Вече работим по препоръчителна методика за общините и това ще е много важна крачка напред. Сега за всяка фирма или гражданин няма никакво значение какво количество отпадък хвърля. Сумата е една и съща, защото се основава на данъчната оценка. Но когато таксата се обвърже с количеството на боклука, става важно дали ще отделиш стъклените бутилки, пластмасата и метала, или не. Те подлежат на рециклиране и се събират от организациите за разделно събиране. Така хората ще плащат само за това, което остава. Радостното е, че вече има общини с натрупан опит. Смущаващото е, че това са малките общини, а не големите градове, където хората живеят в многофамилни жилища. Но аз съм умерен оптимист и мисля, че ще успеем да намерим правилния модел.

Как ще се мери боклукът в един голям блок?

Има много възможности. В някои европейски страни отпадъкът се изхвърля в разноцветни чували и с купуването им всъщност се плаща дължимата такса. Така че можеш да си купиш колкото искаш чували, но за тях ще плащаш. За всеки обаче, който сложи стъкло в биологичния боклук, има санкция. Просто не му вземат торбата. В скандинавските страни има инсталации, където отпадъците се разделят в момента на изхвърлянето, мери се тежестта на това, което не подлежи на рециклиране, и после сметката се разпределя между живеещите в блока.

Вярвате ли, че това може да стане и у нас? Тук кофите се крадат и в тях се слага кисело зеле?

Казах, че съм умерен, а не налудничав оптимист. Но смятам, че трябва да се почне отнякъде. И в другите страни са свикнали трудно. Аз съм говорила с мои колеги в Брюксел и те признават, че им е било трудно. Объркваш един път, не ти вземат боклука, изчервяваш се пред съседите и следващия път много внимаваш. Така че това се възпитава. Ето вече имаме напредък и в парламента.

Сложихте кофи за разделно събиране.

Да, като председател на комисията по екология в предишното Народно събрание писах до Цецка Цачева с предложение да дадем пример и да събираме разделно. Никой не ме чу. Сега обаче ще видите, че има съдове.

Кога Брюксел ще пусне спрените средства по програма „Околна среда”? Докъде стигнаха проверките на обществените поръчки?

Получихме предварителния доклад от Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС” за сертифицираните разходи по договорите от 2012 г. Извадката показва, че са допуснати нарушения в 4,1% от договорите, което надхвърля допустимата норма от 2%. Това означава, че дори ЕК да не бе спряла плащанията в края на ноември, щеше да ги спре сега. В момента ние проверяваме около 300 договора. От тях на 51 вече са наложени финансови корекции от 25%, на други 18 ще им бъде наложена санкция заради промяна на методиката. Остават грубо 200 проекта, които в момента се проверяват. От тях ще направим извадка, в която ще се стремим да има всякакви договори - и за строителство, и за надзор, и в големи, и в малки общини. И грешката от извадката ще се екстраполира върху всички проекти.

Значи се мисли да се вземе по малко от парите за всеки проект от оперативната програма?

Ако се наложат на 20 договора за по 20 млн. лв. по 25%, това прави 100 млн. лв. Затова смятам, че трябва да се направи извадка, да се види грешката, която според мен ще бъде по-малка, и тогава да се наложи корекция върху цялата програма. Така тя ще бъде не повече от 40 млн. лв. Те ще се поемат от програмата.

Защо Брюксел ни наказва толкова жестоко? Според някои анализатори ЕК няма пари и търси под вола теле.

Брюксел пази финансовия интерес на общността. Ако това успокоява някого, в момента в такова положение са 150 програми в ЕС. Това показва, че не сме някакво изключение, нито сме най-големите идиоти.