Електронното правителство се развива ежечасно, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов в предаването „Панорама” на БНТ

Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Добър вечер.

Добър вечер.

Пак ли ни изненада снегът, господин министър?

Тази година не може да се каже, че както всяка година ни е изненадал толкова силно, но ние бяхме готови, тъй като имахме дълго време да се подготвим и мисля, че не допускахме някакви забавяния на железопътния транспорт, които да доведоха до много тежки последици

Казвате железопътния транспорт, защото той реално е към Вас.

Разбира се.

Пътищата са към друг, уточнявам за зрителите. Железопътният транспорт до каква степен е приоритет от гледна точка на парите на Европа, обаче? Защото Вие поставихте въпроса кое трябва да бъде приоритетно и къде трябва да отидат европейските пари?

Както знаете и Вие, и вашите зрители, от многото изказвания, които сме направили от Министерството на транспорта в следващия Програмен период в европейските фондове се гледа много по-внимателно на развитието на железопътния транспорт, който е по-екологичен, масов и удобен транспорт. Ние не страним от тази тенденция. Напротив – в нашата Оперативна програма „Транспорт” също отдаваме достатъчно голяма важност на железопътния транспорт през следващия период и условно парите за следващите седем години ще бъдат разделени 50 на 50 заедно с автомобилния транспорт.

Кое е приоритет номер едно обаче, кое е по-важно от тези двете?

Разбира се железопътният транспорт е много важен. Той ще получи и основната част от средствата, като към железопътния транспорт, разбира се, причисляваме и метрото в гр. София, което е един огромен проект, който върви много добре към днешна дата.

Казвате железопътният транспорт, казвате го само и само да е напук на магистралите на ГЕРБ ли?

В никакъв случай. В Министерство на транспорта мога да кажа съвсем отговорно, че през последните 20 години последователна политика се следва, която е за развитие на транспорта. Тук ние също така продължаваме добрите практики, които е имало при миналите правителства. Опитваме се да развиваме железопътната инфраструктура не в противовес на автомагистралите. Напротив – във връзка, в добър баланс като разбира се даваме много голяма важност и на интермодалността на различните видове транспорт, които преминават в различни логистични схеми. Заради това железопътният транспорт ще бъде от особена важност за следващия Програмен период. Там ние ще вложим почти 1 милиард евро.

Обаче дали ще останем с релси дотогава? Защото като гледам ги изкрадоха, един влак падна, една не загинаха хора.

Това е един от най-големите проблеми на железопътния транспорт в България, на цялата инфраструктура. Заради това ние сме абсолютно непримирими, искаме ясно и точно да бъде записано в Наказателния кодекс, затова сме направили и предложение – какво е първо, железопътна инфраструктура? Тук много спекулации, включая и във вашето предаване имаше относно това дали се предвиждат наказания в Наказателния кодекс достатъчно строги. Това е така, предвидени са такива наказания. Много е важно обаче да се опише кое точно е железопътната инфраструктура. Защото там е използван терминът „железен път”. Тук имаме вече съвременни релейни системи, които при посягане на някоя от тях, може да доведат до много тежки аварии, невключване на стрелки, отнемане на държачи на железопътните релси, каквото беше последното посегателство. Това за мен трябва да бъде приравнено към най-тежките наказания, към най-тежките престъпления.

Т.е. наказанието ще оправи работата и ще спре кражбите ли? Страхът от наказание? Тези хора, които крадат четат ли Наказателния кодекс?

Има такива, които го четат, защото ние имаме такива дела, които са заведени срещу хора, които са посегнали на железопътната инфраструктура и за съжаление те имат много добри адвокати.

Може би трябва да видим как да запазим тези релси, а не само да наказваме постфактум, защото нещо може да стане, не дай си боже?

Цялата железопътна мрежа в България е над 7 хиляди километра. Сами си давате сметка, че не само в България, но и в целия останал свят тази цяла железопътна мрежа не се следи 24 часа в денонощието. Ние се опитваме по особено бързите трасета, имаме вече в момента и видеонаблюдение, но за да наситим цялата мрежа от 7 хиляди километра, това ще бъде изключително скъпо. И именно заради това ние се опитваме с превантивни мерки в момента да намалим тези посегателства. Имаме много широка разяснителна кампания в махалите, които се намират около железопътните гари. Направили сме флаери и снимков материал, така в най-опростен вид, който бих казал, че следва детска анимация, която да показва какви щети и какви загуби може да донесе нарушаването на железопътната инфраструктура.

Докъде стигна проблемът с Турция за разрешителните за влизане в България? Там имаше голям проблем, има някакъв натиск, докъде стигна – това е важен въпрос?

Този проблем е от много години. През 2012 г. той ескалира и оттогава започнаха протестите и редовните блокирания на границата. Проведени са много срещи между българското и турското министерство на транспорта, между двете администрации, които се занимават с автомобилния транспорт. Досега нямаме реален резултат. Аз просто ще се опитам да обясня проблема. В момента транзитните разрешителни, които ние даваме на турската страна са в размер на около 250 хиляди бройки, от които те реално използват около 125. Миналата година са използвали точно 128 хиляди. Срещу тези разрешителни България получава 10 хиляди. Освен това от разрешителни, които са за трета страна, също транзитни България получава 1100 и Турция 1100. Ние искаме да ги увеличим с 500 бройки. Реално в момента ние нямаме протокол подписан за 2014 г. и заради това на реципрочен принцип, каквото ни дадат от турската страна, ние даваме съответните разрешителни от българска страна. Те не са съгласни с това и обезсилиха от 30-ти тези разрешителни, които ние сме дали до момента. Разбира се срещнахме се вчера с турския посланик в България. Мисля, че много точно изразихме отново нашите позиции и очакваме такава среща с Министерството на транспорта да бъде установено в следващата седмица и да бъде разрешен веднъж завинаги този въпрос.

Защо отлагате електронното правителство чак за 2020 г.? Пак ли напук?

Това също е според мен неточно разбрано, защото стратегията, която публикувахме на сайтовете на Министерството на транспорта и на Министерски съвет, това е стратегия, която е за следващия програмен период. Електронното правителство само по себе си не е затворена страница, електронното правителство се развива ежегодно, ежечасно бих казал, тъй като то следва развитието на съответните технологии. Така че в никакъв случай ние не казваме, че отлагаме електронното правителство за 2020 г. Напротив, правим всички възможно това да стане час по-скоро и в момента от всичките 32 регистъра, които следва да бъдат включени в електронното правителство, по-голямата част работят самостоятелно.

Нали знаете, че ако променяте това, което преди са променили, следващите ще променят това, което сте променили Вие?

В Министерството на транспорта мога да ви кажа, че има една последователност в политиката, тъй като транспортните схеми, които ние следваме, те са европейските коридори и са от особена важност за гражданите и на България. Заради това при нас има много голяма приемственост и мога да ви кажа, че смените в Министерството на транспорта при различните правителства са много малки. Експертите, с които аз работя, мога да кажа, че от 2001 г., са почти едни и същи. Така че не смея да твърдя, че в нашето министерство има рязко променяне на политиката. Има, разбира се, цели, които всяко правителство следва само за себе си, но те не изключват централната линия, която се следва в транспортната политика. Примерно ние спряхме приватизацията на БДЖ „Товарни превози” по простата причина, че считаме, че е по-добре да бъдат стабилизирани и след това продадени на друга цена. Разглеждаме по малко по-различен начин изграждането на контейнерните терминали във Варна и Бургас. Но това не означава, че ние сме измислили нещо ново или сме прекратили някаква практика.

Добре, благодаря Ви за разговора, г-н министър.