Министър Папазов, как оценявате развитието на железопътните проекти?
Министерството на транспорта има за свой приоритет обновяването на железопътната инфраструктура. Тя е елемент от подобряването на целия жп транспорт в България. Първото и най-важно условие да се подобри услугата на гражданите по превоз на пътници и товари е да имаме надеждна инфраструктура, която да позволява по-големи скорости и по-бързо преминаване на съответните разстояния. Затова в оперативна програма „Транспорт” се отделя голямо внимание на жп инфраструктурата, а НКЖИ полага големи усилия и със собствени средства да ремонтира железопътни трасета. Важно е да се отбележи, че през следващия програмен период средствата ще са поравно за пътища и железници и предвиждаме сериозни инвестиции в жп инфраструктура - по оперативната програма и от собствени приходи. Въз основа на бюджетната рамка за капиталови трансфери са предвидени приблизително 115 млн. лева. Това означава, че допълнително ще влезнат около 300 млн. лева собствени приходи и капиталов трансфер на НКЖИ за ремонта на инфраструктурата. Като добавим и държавното съфинансиране, мисля, че през следващите седем години сумата значително ще нарасне и ще бъде повече от 1 млрд. евро.
Какви се мерките за ускоряване на интермодалния транспорт?
Интермодалният транспорт означава превоз и прехвърляне от един вид транспорт на друг. Единственото място, където има събиране на три вида транспорт (пътен, жп и морски или речен), са пристанищата. Затова те могат да бъдат наречени мултимодални терминали. България разполага с достатъчно на брой терминали по морето и по река Дунав. Задачата е те да бъдат усъвършенствани и модернизирани.
- Предстои изграждането на интермодален терминал в Русе (изборът на автор на проучването все още се обжалва).
- Пловдивският терминал има утвърден проект.
- През 2014-2020 г. ще обърнем голямо внимание на терминала във Видин.
- Министерството на транспорта ще кандидатства от новия инвестиционен фонд „Региони” (Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” - бел. ред.) за финансиране на проект за преместване на пристанище Варна-изток на ново място, където да бъде построен модерен интермодален терминал, който включва нова жп гара заедно с контейнерен и зърнен терминал. Заявката ни за проектните дейности е за около 15 млн. лв. В края на тази година се надяваме да сме готови с проекта и да започнем работа. Сроковете са следните: до края на януари в министерството одобрихме апликационната форма на проекта, с който кандидастваме; до средата на февруари очакваме да мине конкурсното отсяване на проектите по фонд „Региони” и ние да сме спечелили с нашия проект. Веднага след това обявяваме търга – министерството на транспорта ще го обяви. То е бенефициент на средствата за проектиране. Изграждането на терминала ще се финансира съвместно от ДП „Пристанищна инфраструктура” в частта за пристанищна дейност и от НКЖИ - в частта за товарната гара.
Какви промени настъпват в БДЖ?
През последните 4 месеца има сериозно увеличение на товаропотока - това е индикатор, че икономиката леко се възстановява. Оборотът на пристанищата е другият индикатор за икономическото раздвижване - пристанище Варна направи рекорден товарооборот. За нас тези индикатори са важни за развитието на транспорта през 2014 г.
Какво направихме – спряхме привитизацията на „БДЖ - Товарни превози”. Успяхме да привлечем някои от старите товародатели, които са ни били клиенти, а сега преговаряме. Намаляваме задълженията на БДЖ. За последните месеци за първи път успяхме да платим част от главницата по дълга – 66 млн. лв. На последната права сме за подписване на споразумения между БДЖ и облигационерите за 10-годишно разсрочване на дълга. Това ще позволи на БДЖ да обнови подвижния си състав, което е второто условия след обновяване на инфраструктурата за подобряване на крайната услуга. Третото е обновяването на гарите така, че да предлагат повече и по-добри услуги, а оттам да има и по-голям комфорт за пътуващите с железниците.
По отношение на товарите през тази година се залага ръст от около 1,5 млн. тона, превозени от „БДЖ - Товарни превози”, а целта е дружеството да мине трайно на печалба. Най-голямото предизвикателство е преструктурирането на ремонтната дейност на БДЖ. В момента в БДЖ има над 12 пункта, в които се извършва ремонтна дейност. Добре е да се прецени коя част от ремонтната дейност е печеливша и коя -не.
По кои гари продължава работата и по кои предстои тя да стартира?
Три от основните гари ще бъдат ремонтирани: Централна жп гара София за 60 млн. лв., гара Пазарджик - началото на строителните работи предстои, жп гара Бургас (все още в процес на обжалване). Предстои ремонтът на гара Стара Загора за над 4.5 млн. лв. От кмета очакваме проекти за визията и ще обявим процедурите. Следващите гари са Русе, Шумен и Плевен.
Продължавате ли да концесионирате пристанищата и летищата?
Този процес е на приключване. От големите пристанища остана Варна и половината от порт Русе, което има готовност за концесиониране. С Варна въпросът е по-сложен: предстои преместване на пристанище Варна-изток, а пристанище Варна-запад имаше много проблеми със собствеността. В годините, когато се е строило пристанище Варна-запад, това е ставало заедно с Девненските заводи. Много сервитутни права и дейности са останали в приватизираните след това заводи. Тази собственост се „изчиства” почти 8 години, като се минава през сложни съдебни процедури, чийто край вече се вижда. Очакваме този процес да бъде финализиран в средата на тази година. Едва след това ще завършим предконцесионните анализи. Това не означава, че ще бързаме да концесионираме пристанище Варна. Моето лично мнение е, че е хубаво всяка инфраструктура да бъде стопанисвана от частни оператори - те са по-гъвкави, по-бързо вземат решение, по-пазарно ориентирани са. Но за предприятията, които работят добре, трябва внимателно да се обмисли стратегия - решенията дали да бъдат концесионирани или не, трябва да се вземат внимателно. По същия начин стои въпросът и за летище София.
Готовност за концесиониране имаме за летищата в Горна Оряховица и Пловдив. Към Пловдив има заявен интерес, но той не е направен по официален път. При наличие на такъв веднага ще обновим концесионната процедура. Иска ни се тези две летища да се концесионират по възможно най-бързия начин -те нямат товаропока, какъвто би ни се искало да имат.
Кои са трите най-важни задачи за 2014 г.?
Първата е оздравяването на БДЖ и повишаване на качеството на жп транспорта. Работа има и за двете дружества - НКЖИ и БДЖ. Втората е да продължим добрия диалог с неправителствените организации, за да подпомагаме всички, които работят в сферата на транспорта с по-малко регулаторни режими и с по-малко намеса на държавата в тяхната дейност, т. е. държавата да се намесва само там, където е необходимо, и да не издига прегради пред развитието на съответната дейност. Третата най-важна задача е технологичното обновление на целия сектор транспорт.