Ще набележим личности за високи постове в Европейската комисия, казва министърът на външните работи пред в. „Труд”

Правителството и двете подкрепящи го партии БСП и ДПС реагираха остро на предложението на Росен Плевнелиев за референдум за изборите. Не предлага ли той употребата на демократичен инструмент по наболели за обществото теми? Защо бяха толкова остри реакциите?

Разбира се, това е важен инструмент на демокрацията. Социалистите го ползвахме миналата година в референдума за Белене. Но за мен, извън чисто политическите коментари от гледна точка на двете партии, това е ход в подкрепа преди всичко на ГЕРБ. Бих казал, че темите, които са избрани, и начинът, по който беше предложена идеята, поставиха под съмнение процеса.

Първо президентът подчерта, че това е решение, взето след широки консултации, а се оказа, че консултации явно не е имало дори с вицепрезидента. Аз самият не помня да е дискутиран въпросът дали тези теми трябва да се решават с референдум. Второ, смятам, че обвързването на този референдум с европейските избори е грешка. Моята първоначална реакция беше съвсем разбираема. От една страна, като човек, който е бил член на Европейския парламент, а от друга, като Външен министър, който има отношение не само към организацията на изборите в чужбина, но и към съдържанието на кампанията.

Бих искал дебатите да се фокусират повече върху политиките, върху това как България вижда своето място в Европейския съюз, какво иска да направи в следващия период в Европейския парламент, но и чрез Европейската комисия, която се избира от ЕП. Тоест дебати върху това дали да бъде задължително гласуването или не, дали да бъде електронно или не. със сигурност ще измести фокуса от самите европейски избори. Принципно можем да разсъждаваме върху идеята за референдум, може би и върху други и по-добре формулирани въпроси, но нека това да не бъде заедно с европейските избори.

Да се върнем в България. БСП влиза в кампанията в период на разкол. Знакови личности като президента Георги Първанов и евродепутата Ивайло Калфин ще участват на изборите със своя листа. Това как ще повлияе на резултатите на БСП?

Няма начин да не повлияе, защото част от избирателите на БСП, макар и не голяма, ще се отклони и ще гласува за АБВ. Освен това една част от не толкова твърдите избиратели на социалистическата партия ще се почувстват демотивирани, че има две листи и просто няма да излязат да гласуват. Аз все още се опитвам да разбера логиката на този ход на бившия президент, защото се твърди, че няма съществени различия и двете листи представляват една и съща тенденция. Неведнъж от АБВ подчертаха, че подкрепят правителството. Освен това няколко пъти се заявява как избраните от листата на АБВ евродепутати ще бъдат част от групата на социалистите в ЕП. Ако това е тяхната заявка, това означава, че те ще подкрепят социалиста Мартин Шулц за председател на Европейската комисия. Тогава на каква основа имаме тези две листи, ако те се явят с една програма? Това е много нелогично действие. Все пак отсега трябва да е ясно, че ако евентуално бъде избран евродепутат от АБВ, той не може да бъде част от групата на социалистите, освен ако самата БСП изрично не поиска това.

Ако въпросът е в някакви вътрешнопартийни противоречия, каквито ми се струва, че има, като слушам доста крайните им изявления в последните дни, то не е това начинът те да бъдат решавани. Темите, които сега се поставят от говорителите на АБВ, са обсъждани и поставяни на Национален съвет на БСП още през лятото. Учудва ме, че всяко трето изречение на г-н Румен Петков е за АЕЦ „Белене". Не знам дали това не е основният акцент в политическата платформа на бъдещата партия или коалиция АБВ. Но и по този въпрос има много ясни отговори и не виждам логиката в това, което се случва. Да се обясняват тези действия също ми се струва неубедително. Все пак и бившият президент Георги Първанов, и Ивайло Калфин, и Румен Петков не са хора, които не могат да направят преценка за политическите последици.

Единственият печеливш е Бойко Борисов. За мен през резултата трябва да мерим тази инициатива, а не през намеренията и заявленията. В момент, 6 който беше започнал разпад 8 ГЕРБ, отцепници направиха нова партия, други напуснаха парламентарната група, на практика бяха спрели и протестите, беше реактивирано АБВ. Това рязко промени фокуса в негативен план към БСП и може да се отрази и върху стабилността на правителството, защото пред партията мандатоносител възникна сериозен вътрешнопартиен проблем. Аз вярвам, че това ще бъде преодоляно. Не обичам конспиративните теории, но всеки трезвомислещ човек би си задал въпроса: Защо бившият президент работи за Бойко Борисов?

Възможно ли е грешки в БСП да са предизвикали този разкол? Свалянето на политическото доверие от Първанов, който не е случаен член на партията, до какво ще доведе?

Уставът важи за всички. В него е предвидено, когато партиен член, независимо каква е неговата тежест, работи системно срещу партията и нарушава устава, и решенията, идва момент, в който, ако той сам не напусне партията, партията трябва да вземе съответните решения. Изключения не бива да се правят. Днес говорим за европейски избори, но идват и местни избори. Нека се върнем във времето и ще видим, че Първанов, когато беше председател на партията, водеше тежки битки с местни структури, за да няма паралелни кандидатури за кмет. Самият Румен Петков, когато имаше тези отговорности за местната власт, колко пъти се е налагало да решава проблеми с втори и трети кандидатури на местни избори? Сега цялата политика, срещу която те самите са се борили, се представя за нещо абсолютно нормално и логично. Това не е последователност. Пак се връщаме на въпроса: Защо?

Логично е Сергей Станишев да води листата на предстоящите евроизбори. Обсъждана ли е вече листата?

Листата ще бъде обсъдена на заседание на Националния съвет в сряда. По един абсолютно демократичен начин ще бъде определена на заседанието на конгреса на 8 февруари. Към момента единствено сме обобщили постъпилите кандидатури от общинските организации. При нас процесът е наистина демократичен, с номинации от местните организации, обсъждане в общинските и областните съвети, обобщаване от Националния съвет и накрая конгрес. И като говорим за обобщаването, с най-много номинации е Сергей Станишев. Това е разбираемо, първо, защото при възникналите вътрешни проблеми е логично с тази битка да се заеме самият председател. Вторият, не по-малко важен елемент е, че той все пак е председател на Партията на европейските социалисти. Логично е да се включи в тази битка в една от националните листи. Оттам нататък трябва да се отчете и политическата тежест на кандидатите в партията и навън. Трябва да са хора, които ще могат да се включат бързо и да работят ефективно в Европейския парламент. Сигурен съм, че в листата ще има млади хора. Една част от тях, логично, няма да бъдат сред избраните, но ще получат допълнителен опит и ще бъдат своеобразен европейски резерв, не само за партията, но и за държавата. Такъв тип кампании дават шанс да се чуе гласът на младите хора и да се включат реално в определянето на политиката.

Възможно ли е председателят на ПЕС Сергей Станишев да бъде кандидат на България за еврокомисар или правителството е на друго мнение, тъй като то издига тази кандидатура?

Това не е въпрос, който е обсъждан в правителството или в БСП, но Сергей Станишев вече заяви, че не е кандидат за еврокомисар. На два етапа трябва да бъде обсъждан този въпрос, от гледна точка на българския интерес, а не от гледна точка на амбициите на един или друг лидер или експерт. Първо се номинира председател на Европейската комисия, който в диалог с всяка страна членка ще определи ресорите и хората, които ще заемат тези ресори.

Това е сложен процес, но според мен ние трябва да се фокусираме върху това какъв тип ресори бихме искали и е реалистично да получим в следващата Европейска комисия. Добре е да набележим няколко утвърдени личности, които могат да поемат различни важни за България ресори, а не да тръгваме по обратния път, както направи ГЕРБ през 2009 г.: „кандидатът ни е Румяна Желева, намерете й ресор”. Знаете докъде стигнахме.