Министърът на образованието и науката в интервю за в. „Монитор“

Министър Клисарова, как ще коментирате предложението за намаляване на студентските такси до 30% от издръжката за обучение?

Преди време, когато бях ректор, пак беше така – таксите можеха да са до 1/3 от издръжката на студентите. След това максимумът беше увеличен до 2/3. Подкрепям предложението таксите да бъдат до 30% от издръжката за обучение, защото отчитаме социално-икономическите фактори в образованието. Нашата цел е да имаме повече млади хора, реализирани на пазара на труда. Когато понижим студентските такси, тогава ще дадем възможности на младежите от семейства с по-ниски доходи да учат в университет. Не бива социалният статус да определя нивото на образованието на даден млад човек. В стратегията за висше образование сме заложили като основни цели както равния достъп до образование, така и увеличение на висшистите между 30 и 34 години до 36% до 2020 г. Няма как да стигнем тези проценти, ако следването е скъпо.

Освен проценти и ниски такси обаче, не трябва ли да гоним и качество?

Разбира се. Не трябва да допускаме да има евтино образование с ниско качество, от което много хора да имат възможността да се възползват. Целта ни е по-ниски такси и по-качествено образование. Това, разбира се, никак няма да е лесно и е отговорност на висшите училища. Министерството може да дава насоки, но основната отговорност е тяхна. Ние ги подкрепяме с акредитацията и с финансирането, което ще бъде обвързано с качеството и с реализацията на студентите на пазара на труда.

Някои университети обаче ще загубят милиони с намалението на таксите. Ще ги компенсирате ли някак?

Възможно е да има известно недоволство от страна на ректорите заради опасенията им от загуби. Такива обаче няма да има, ако се приложи гъвкава политика. През Бюджет 2014 ние повишаваме издръжката за обучение в специалностите, свързани с математика и природни науки, педагогиката и инженерните науки. Специалностите, които са стратегически за държавата, също ще бъдат допълнително финансирани. И второ – 16 млн. лв. ще бъдат разпределени между университетите за качествено образование, т.е. висшите училища ще имат възможност да получат допълнителни средства и така да компенсират загубите си. Така мисля, че ще намерим баланс между интересите на студентите, на университетите и на цялото общество. И в момента не са много висшите училища, които се възползваха от възможността да увеличат таксите до 2/3 от издръжката, така че не мисля, че това ще е стрес в системата.

Преди дни излезе новото издание на рейтинговата система. Какви са основните изводи за вас?

Искам още веднъж да благодаря на екипите, които работиха и усъвършенстваха рейтинговата система, която става все по-отворена. При първото й издание помня, че имаше някои остри реакции, с времето обаче тя се усъвършенства и става все по-полезна. Разбира се, има още накъде да се подобрява. Основният извод от резултатите е, че университетите не трябва да забравят, че основната им задача е да произвеждат кадри, които се реализират на пазара на труда. В момента тази връзка е загубена. Висшите училища отпускат най-много бройки там, където има най-много кандидати, а не в специалностите, от които наистина има нужда от специалисти. Това трябва да се промени.

Рейтинговата система дава възможност и за много добро сравнение за това как се развиват професионалните направления в даден университет - дали му куца науката или академичният състав, или друго. Рейтинговата система е особено полезна и за кандидат-студентите, които ще могат да видят как се реализират завършилите различни специалности. И тези сензации, че висшисти работят като продавачи... това не е сензация, това е страшно, защото държавата е инвестирала в обучението на тези хора, а те не се реализират.

Рейтинговата система показва, че има университети, които произвеждат безработни. Ще продължи ли държавата да им дава пари?

Рейтинговата система показва, че трябва да има държавна поръчка, която да регулира приема, т.е. държавата да инвестира там, където има нужда, и оттам нататък университетите да си предлагат платено обучение. Защо при военните безработицата е нулева?! Защото при тях има държавна поръчка. Разбира се, рейтинговата система има нужда от още усъвършенстване. За реализацията на пазара на труда трябва да има по-точни коефициенти. Трябва и да помислим например за тези икономисти, които са направили частни фирми, затова какви са техните доходи, защото е трудно това да се определи само с институциите, с които ние работим. Затова може би трябва да имаме повече срещи с работодателите.

Откога ще се премине към държавна поръчка?

Ако приемем стратегията за висше образование и има съгласие между ректорите, може би още от следващата учебна година. Мисля, че е правилно да се въведе и по-облекчен, но и по-строг режим при акредитацията на висшите училища, за да гарантираме качеството.

Стратегията за висше образование предвижда и стимулиране на частните университети. Как точно може да се случи това?

Хубаво би било да имаме възможност да отделим пари за стипендии и за студентите в частните университети, но засега те ще могат да участват само в европейските. В момента обсъждаме да има възможност да финансираме тези специалности в частните университети, които са стратегически за страната и не се предлагат в държавните. Надявам се да можем да осигурим и средства за храна за студентите в частните университети, т.е. както даваме субсидия за стол на Софийския университет, така да даваме и на Нов български университет например.

През последните дни се говори за още една законодателна промяна – премахването на ограничението на броя мандати на ректорите. Одобрявате ли я?

Затова се говори вече повече от пет години. Идеята е да се даде повече свобода на академичните среди сами да решават колко мандата да има ректорът. И досега в правилниците на университетите е записано, че дори и да не е изтекъл мандатът на даден ректор, ако Общото събрание реши, може да разгледа и проконтролира неговата политика и да изкаже недоволство. Затова Общото събрание може да реши ректорът да има право на неограничен брой мандати, но пък може и да реши да е само един и да няма право на втори. Така всъщност разширяваме автономията на университетите.

Какво се случва със закона за средно образование, на няколко пъти се отлагаше представянето му? Кога можем да го очакваме?

Много труден закон, наистина. Неслучайно осем години не се приема. Това е основен закон, който не може да бъде на дадена власт, той трябва да е закон на обществото и затова е толкова трудно да бъде приет. Не искам да давам срокове, надявам се до края на месеца да бъдем готови. Както вече съм казвала, всичко положително, което е записано в закона, ще бъде продължено. В никакъв случай не си мисля, че сега наново ще открием топлата вода. Няма смисъл и няма нужда от това.

В закона ще има нова глава, посветена на педагогическите кадри. Наскоро бях в Сингапур, чиито ученици имат отлични резултати на PISA. Тяхното мото е, че „Ключът към успеха е учителят на 21-ви век“. Не бива да работим само със знанията на учителите от 20-и век, затова въвеждаме и нова глава, в която да бъдат разписани конкретни мерки, насочени към обучението и квалификация на учителите – от студентската скамейка, през стажовете, до обучението на директори. Можем да направим най-модерните класни стаи, да въведем най-новите технологии, но ако няма кой да работи с тях, няма да има ефект. Технологиите могат да бъдат помощно средство, така че учебният процес да е по-интересен, но преди всичко децата трябва да са грамотни. Не може да се разчита само на това, че таблетът ще даде отговор за всичко.

Да, но точно това се случва. Децата сякаш знаят, че „Гугъл” има отговор за всичко... Как учителите могат да ги мотивират да мислят?

Точно така е. Учителите трябва да им поставят такива теми, за които да трябва да прочетат пет неща от „Гугъл” и да направят някакъв извод. Има и нещо друго – много ми се иска учителите да са по-ефективни, да дават редовно консултации, образованието да гарантира качество. Ние уморяваме родителите с тези частни уроци – то като се почнат от седми клас... край нямат, а уж образованието е безплатно. От моето поколение никога не сме ходили на частни уроци, пък сме имали трайни знания.

Заговори се и за увеличение на учителските заплати от юли. С колко е реалистично да се повишат?

Тази година увеличихме единния разходен стандарт със средно 1,3%. Това ще позволи на директорите да увеличат заплатите по свое усмотрение. Описахме и в отделна част разходите за ток, вода и консумативи на училищата, така че те да не зависят от броя на учениците. Подпомагаме и малките училища. От първи юли пък искаме да увеличим началната заплата на младите учители. В момента обаче правим разчетите и не е ясно още с колко точно ще е повишението.