Вицепремиерът и министър на вътрешните работи в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Прокуратурата разследва отишлите за семинари и брошури 200 хиляди лева, иначе предназначени за бежанците. Затова работна група, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев вече следи за обществените поръчки и изразходването на средствата за справяне с бежанския проблем. Подробностите за това и други разследвания ще получим от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Г-н вицепремиер, къде са отишли парите за палатковия лагер в Харманли?

Имате предвид за случая, който говорихме, че са усвоени 200 хил. лева за изграждане на палатков лагер, а всъщност това, което е предвидено по договор не е извършено., може би.

Да, точно така, палатковият лагер в Харманли.

Всичко е установено по безспорен начин. Заложеното по договор не е извършено от изпълнителите. И оттук нататък вече е работа на разследващите органи да установят обективната истина и всички детайли по този случай. Но не върху това трябва да се фокусираме. Много по-важно е, че през последния 5-годишен период са похарчени 30 милиона лева. Обаче именно поради липсата на ясна стратегия, на визия, на програма за това какво и как трябва да се направи, за да се реши комплексно проблемът, е довело до това, че имаме неефективно изразходване на тези средства. Към тях е и не толкова значителното финансиране с европейски пари – но те са дошли в момент, в който сме имали нужда от разкриване на нови места за настаняване на бежанци, от съществено подобряване на капацитета на Държавна агенция по бежанците да обработва документи на търсещите закрила на наша територия. А те са изразходвани за неща, които може би не са били най-важни в момента – за информационни кампании, брошури, компютри със специализиран софтуер. Именно това е важното. Защото то наложи в кратък период от време държавата да изтърпи сериозни негативни ефекти и поради тази причина имахме период от време, в който беше трудно да овладеем кризата. Тя се е зародила далеч преди това, за нея е имало достатъчно информация, за да бъдат предвидени вредните последици.

Анализът за изразходените 30 млн. лева към какви решения ви провокира? Какво се наложи да промените?

Ние фактически не сме се водили от това за какво точно са изразходвани тези средства. Когато изграждахме националния план ние се ръководехме от анализа на средата за сигурност, от заплахите, които произтичат от засиления емиграционен натиск към България и наистина на основата на това сме планирали и сме провели всички мерки до момента, както и сме планирали и продължаваме да провеждаме част от тях, които са с хоризонт края на март. В няколко насоки са мерките, бих ги определил по следния начин – на първо място да ограничим броя на нелегално преминаващите, навлизащите на територията на страната. На второ място – да успеем да ускорим темповете, с които принудително извеждаме извън страната тези лица, които нямат основание на търсят закрила на наша територия. И на трето място – да успеем успешно да управляваме процесите за тези, които остават на наша територия. Като в това число трябва да гарантираме сигурността в местата за настаняване на тези, които идват на наша територия. Фокусът основно е върху сигурността на българските граждани. Но целта е да осигурим хуманни условия за живот на бежанците и да съумеем да изградим успешната им интеграционна програма, която ще позволи оттук нататък да не се сблъскваме с рискови заплахи за нашата сигурност. Като разбира се, в контекста на тези неща, би трябвало да използваме абсолютно всички възможности за национално финансиране и за ползване на европейските фондове.

Това, че сте изпълнили 85% от мерките от плана за управление на бежанската криза показва, че ви остават други 15% - те какво включват? Да не би в тях да влизат най-сериозните, изискващи по-продължително време и работа мерки?

По-скоро те са разположени във времето. Тъй като трябва да има определена последователност при изпълнение на тези мерки: трябва да бъде направено първо едно нещо, след което вече над него може да се надгражда с други последващи действия. Така че, остават мерки с хоризонт 31 март тази година. Но аз мисля, че вече се вижда по резултата, как това, което сме направили, в голяма степен промени обстановката в страната. И ние можем да кажем, че в основни линии сме овладели кризата и ще успеем да я управляваме успешно и оттук нататък.

Какво като елемент за успешното управление се очертава да бъде водещо?

То не може да се посочи само един елемент. Аз както вече казах, националният план включва 33 инициативи и повече от 129 дейности, над 40 организации на различно подчинение са ангажирани по неговото изпълнение и комплексът от тези мерки, системният, целенасочен и последователен подход ще ни даде възможност да управляваме успешно процесите. Така че, нищо не бих си позволил да откроя като най-важно оттук нататък. Всички те имат своето значение и аз мисля, че ние успешно вървим към изпълнението на този план.

Г-н вицепремиер, защо България, която всъщност беше сериозно застрашена от бежанската вълна, получи толкова малко европейски средства?

Резултат е от това, че въпреки многобройните документи, които са сигнализирали за раждането на тази криза и за развитието й, въпреки че това е било отбелязано и в стратегически документи, не е имало стратегия, не е имало план. Ако имаше стратегия, план и ясна визия какво трябва да се направи, то ние щяхме да повдигнем пред европейските институции въпросът, че България се намира под засилен натиск и под риск от бежанска вълна далеч преди това и наистина в годините 2011, 2012 най-вече, можеше да говорим за значително по-високи нива на финансиране от европейските фондове, които да позволят успешно да се справим с някои от предизвикателствата. Надявам се за в бъдеще с налагането на новия подход ние да направим така, че това да не става възможност.

При разговорите ви с представителите на европейските институции те как оценяват вашата работа? Стана ясно, че е имало намеса за остри писма срещу България и от предишни политици. Ако можете да ни дадете повече информация.

Аз първо бих определил така, че имаме много добра комуникация с европейските институции и че абсолютно всички без изключение оценяват големия напредък, който България е постигнала. Това е безспорно и никой не го поставя под съмнение. По отношение на съмненията дали е имало намеса на политически фактори от България за формирането на позиция в европейските институции, да и у мен включително остават такива съмнения. Мисля, че и никой не го отрече. За мен едно такова поведение е национално безотговорно и крайно неприемливо. Има неща, около които ние наистина трябва да обединим усилията си и политическите партии, и институциите, за да постигнем успех и кризата с бежанците е едно от тези неща. Но не е само тя. Има и други теми. Бих си позволил съвсем на кратко да кажа, че за мен една такава тема е механизмът за сътрудничество и оценка и членството в Шенген. Както и еврофинансирането. Това са теми, по които би трябвало да има национално съгласие и единодействие на всички за защита на националния интерес.

Вие имахте възможност да говорите по тези теми на консултативни съвети при президента. Какви са вашите прогнози? Възможен ли е реален, а не на думи политически консенсус по тях?

Аз мисля, че по някои от тези теми се постигна консенсус на КСНС при президента и надявам се това, което беше декларирано в КСНС, наистина да не остане само на думи. Искрено се надявам. Защото като че ли България остава една от малкото страни, която поради такива важни въпроси, които засягат националните интереси и националната сигурност, няма единомислие, единно говорене и единодействие на всички. Надявам се, че това, което се постигна като консенсус, няма да остане само на думи.

Въпросът ми е може би реторичен, но е важен вашият отговор. Възможно ли е при отсъствието на консенсус гласът на България да бъде чут при изработването на единна европейска политика както за бежанците, така за имигрантите като цяло и за общата политика за сигурност на общността?

Ако няма единомислие, единодействие в България, това ще бъде далеч по-трудно. Искрено се надявам, че по такова важни въпроси, които се отнасят до националната сигурност, ние ще съумеем да формираме единна позиция.

Пак да се върнем отново на бежанската вълна. Казахте, че кризата е овладяна и имаме вашите уверения. Оттук нататък биха ли се появили елементи в тази посока, които да предизвикат тревога? Прогноза да направите.

Към момента това, което получаваме като информация свидетелства, че процесите са сравнително устойчиви, което, разбира се, не означава, че проблемът ще отпадне автоматически. Ние очакваме продължителен период от време да имаме засилен миграционен натиск към България. Съществуват определени процеси, които биха могли да усложнят обстановката. Това са най-вече тези процеси, които засягат ситуацията в съседните на Сирия страни, както и в Афганистан. Към момента не считаме, че нещо драматично може да усложни ситуацията, но съществуват такива фактори, които ще наблюдаваме внимателно, за да можем сравнително рано да прогнозираме, ако има такова усложнение на обстановката. Разбира се, трябва да сме готови и за такова усложнение и бих искал още нещо да споделя. За да можем оттук нататък да не попаднем пак в ситуация, както беше в случая, а наистина да успеем по-рано да овладеем процесите, за да не стигаме до такива вредни за обществото последици, трябва да работим и доста активно върху ефективна програма за интеграция на тези хора, които ще останат на наша територия.

Последен въпрос, ако позволите. Цената на погрешната политика в решаването на бежански кризи от този тип, бихте ли я формулирали?

Трудно ми е да я формулирам и при всички положения тя няма да има само финансови измерения. Тя има много измерения, но при всички положения вредните последици за обществото може да се проявят и доста по-късно. Не само на този етап. Така че към момента ми е трудно и не бих искал да се опитваме да конкретизираме това, но като цяло изводите трябва да са такива, че ние наистина трябва да вървим към изграждане на ефективни механизми и към система, която да е в състояние временно да идентифицира такива заплахи, да предприема и съответно да предлага конкретни мерки в посока на разрешаване на кризите. В тази връзка е много важно да приемем Закон за управление на системата за защита на националната сигурност, който се явява механизъм в тази посока. Той ще позволи съвместно управление на всички организации, които имат отношение по въпроса, както и ранното идентифициране на проблемите в резултат на анализа, плюс предложенията за решение и съвместното управление на всички, които имат отговорности и задължения.

Работите ли по него?

Има проект, който е готов. Предстои оттук нататък да се обсъди допълнително и след публично обсъждане, след като се вземе мнението на различни експертни или браншови общности, то тогава ще бъде предложена на Народното събрание, за да го одобри или за да нанесе някакви изменения по него, но има готов законопроект, който мисля, че може вече да се обсъжда за създаването на една такава система. Да, има такъв готов проект.