До 2015 г. може да върнем държавната издръжка от 963 лв., казва министърът на образованието и науката пред в. „Телеграф”

Министър Клисарова, предложението за промяна в Закона за висше образование, с което се намаляват студентските такси, не се хареса на вузовете. Ще бъдат ли компенсирани по някакъв начин?

Мисля, че намаляването на таксите е жест към студентите. Така повече млади хора ще могат да имат достъп до висше образование. Когато таксата не е висока, хора с по-слаб социален статус ще участват в конкуренцията за висше образование. Мярката студентите да доплащат 2/3 от издръжката си беше въведена като начин да се подпомогнат университетите във време на криза, защото държавата не можеше да ги финансира достатъчно. Сегашното намаляване на таксата отговаря и на Проекта на стратегията за развитието на висшето образование - именно мотивацията на повече млади хора да участват. Нашата идея е висшистите между 20 и 35 г. да достигнат 36% у нас. Това отговаря и на целите на стратегия „Европа 2020". Има два механизма. Единият е по-ниски такси, а вторият е студентското кредитиране. Кредитите не зависят нито от доходи, нито от социален статус на студента. Връщат ги, като започнат работа. Направих една справка - за момента, ако започнат работа и трябва да връщат парите, това са между 50 и 100 лв на месец. Не е нещо непосилно.

Ректорите твърдят, че вузовете ще фалират, ако таксите се намалят.

Нормално е ректорите да реагират така, защото те разчитат на тези такси. Когато се срещнахме с тях и разговаряхме, тогава възникна въпросът за държавната субсидия или издръжката на един ; студент. Ако върнем това, което беше преди 4 г. - 963 лв., за което се борят синдикати и ректори, то тогава няма да има никакъв проблем с намаляването на таксите с 30%. Ще го обсъждаме. Таксите досега бяха 50% от 693 лв., а сега могат да са 30% от 963 лв. Разлика няма да има за университетите. Много силно е казано, че ще фалират. За тази година бюджетът е определен, таксите са гласувани. Предложението на народните представители е намалението да влезе от 1 януари 2015 г. Това значи, че новите такси ще са валидни за учебната 2015/2016 г., защото те се гласуват за учебна година, не за календарна. Знаете, че има промени в начина на финансиране на университетите. Не само ще бъдат компенсирани университетите, но ще имат и повече доходи. Държавната субсидия ще бъде обвързана с качеството и с реализацията на пазара на труда. Да фалират университети, няма опасност.

Казвате, че стандартът за издръжка на един студент може да стане отново 963 лв., кога?

Има време до 2015/2016. Трябва да го повишим, нямам нищо против. Трябва обаче да се съобразяваме и с възможностите.

Колко милиона ще са необходими, за да се увеличи издръжката на студентите?

В момента изчисленията сочат, че университетите ще загубят 25 млн. лв. Тази година например само с постановление 121 на МС  им даваме 21,4 млн. по рейтинговата система за качество.

Това ще успее ли да ги компенсира?

Виждате, че само 4 млн. лв. остават. Не мисля, че ще имат проблеми. Освен всичко намалението на таксите не е тази година. Таксите си остават същите. Разбира се, че за 2015/1016 г. ще мислим как може да увеличим стандарта за издръжка.

В момента най-масовите специалности като „Икономика” и „Администрация и управление” получават най-ниско финансиране. Ще се мисли ли за увеличение на издръжката на техните студенти?

Вече увеличихме коефициента на финансиране на специалност „Педагогика” от 1 на 1,05. За момента останалите № две си остават с единица . Около 60 000 студенти следват икономика, администрация и управление. Трябва да се направят много строги разчети на държавата има ли нужда от толкова много млади хора, които ще завършат. Ако се премине към финансиране във връзка с нуждите на държавата, то тогава ще бъде намален броят на студентите, финансирани от държавата в отделни професионални направления. Това пък ще даде възможност за вдигане на субсидията за един студент в тях.

Това няма ли да навреди на специализираните университети като УНСС, Икономическия във Варна и др.?

Мисля, че на тези университети ще помогнем много, защото в момента финансираме 28 факултета по администрация и управление. Ако те не са толкова, а са 5, няма да навредим. Ще вдигнем субсидията на най-добрите факултети, които произвеждат нужните на държавата кадри. Тези пари, които са предвидени за 28 факултета, ще бъдат разпределени на по-малко. Зависи каква нужда има държавата, какъв е капацитетът на университетите, дали те могат да поемат всички студенти. За това трябват много сериозни разчети. Не могат например 5000 човека да се запишат в УНСС при капацитет 2000. Тези факултети, за които няма желаещи, няма да бъдат финансирани.

Кога ще започне държавата да определя какви специалисти й трябват?

Няма да е от сега. Не са готови разчетите, анализите. Темата ще бъде широко обсъждана с обществеността, ректорите, академичните среди. Тя може да бъде планувана за следващите учебни години. Евентуално за 2015 г.

Тази година ще се направи ли опит да се пресече практиката да се отпускат повече места за колкото вузовете ще приемат?

Не е нормално да има 20% повече свободни места, отколкото потенциални студенти. Това е неправилно. Да, широк трябва да е входът, трябва да удовлетворяваме желанията на младите хора. Но трябва да държим и на качеството. Това е въпрос на решение на Министерския съвет , защото той одобрява последно броя на местата в университетите и това ще бъде обсъждано там.

Министерството все пак ще направи ли корекция на местата спрямо тези, които завършват?

Моето желание е такова, но не може решението ми да е еднолично. Ще го съгласувам с ректорите и с Министерския съвет .

Имате ли одобрението на ректорите за тази идея?

Тези, които се срещнахме на комисията по образование в парламента и на срещите с бизнеса, одобриха идеята. Те сами виждат, че не успяват да попълват приема си. Имаше специалности, за които нямаха кандидати. Те решават какви бройки да предложат. Държавата трябва да бъде регулатор на държавните университетите във връзка със специалностите, които са необходими на държавата. Давам пример. Ако намалим бройките за управление и администрация, където има достатъчно квалифицирани и образовани хора, а липсват инженери, математици, химици, тогава младите хора ще се насочат към тези професии, за които има места в университетите и по-добра реализация.

Този нов модел на финансиране на университетите изключва ли даването на пари „на калпак”?

Сега близо 96% от финансирането на държавните университети са на брой студенти, а само 4% са по постановлението за качество. Нашата мотивация и идея е непрекъснато да увеличаваме тежестта на качеството.

Ще има ли някакъв механизъм, с които да бъдат привличани студенти в приоритетни за държавата специалности?

Това вече е регулаторната функция на държавата. Увеличим ли издръжката на студентите по стратегическите професии, дадем ли възможност за по-голяма реализация и студентът знае, че ще намери работа в първите два месеца след завършването и ще започне с хубава заплата, и добавим студентските стипендии и практики ще мотивираме младите хора да се насочат към тези специалности.

Как ще гарантирате, че тези, които учат в приоритетните специалности, ще си намират работа със сигурност?

Със сигурност е силно казано. Не можем да чакаме на 100% реализация. Щом се търсят на пазара тези професии, шансовете им са много по-големи от тези, с които пазарът вече е наситен.