Ще искаме финансовото министерство да връща ДДС за горивото, което е в резервоарите на камионите на границата, казва министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа”

Г-н Папазов, доста време (6 часа - бел. ред.) преговаряхте с Вашия турски колега за разрешителните за превози. Много ли спорихте?

Доста тежки бяха преговорите, но имаше конструктивен диалог. И двете страни търсихме трайно решение.

Доколкото разбирам, до април българските и турските превозвачи ще возят с досегашните разрешителни, а през април се чака нова спогодба.

Да, точно така. До април има достатъчно разрешителни от всякакви видове и за двете страни, а през това време ще готвим нова спогодба, която да замени сега действащата, която е над 30-годишна.

Опознахте ли се с Вашия колега - новия турски министър на транспорта?

Да. Бих казал, че е доста добронамерен човек. Всяка страна си каза болката и сега се мъчим да намерим лекарството.

Не се надцаквате?

Още в началото се разбрахме представителите на бранша от двете страни да не присъстват, за да не влезем в някакви тънки детайли, за които да се спори. Двамата с г-н Лютфи Елфан, турският ми колега, си поставихме за цел да очертаем рамката, а автомобилните администрации да изготвят спогодбата. Успяхме да защитим възможно найдобрите условия. Оттук нататък предстоят разговори с Министерството на финансите и с колегите от транспортната комисия в парламента.

Защо с Министерството на финансите?

Ние сме една от малкото страни, която не връща ДДС за горивото, което е в резервоарите при напускане на границата. За това настоява и турската страна. С Министерството на финансите ще трябва да изчислим ефекта, ако приемем данъка да се връща, и какво ще е отражението на фиска.

Договаряте пълна либерализация на превозите, включително и за транзитните разрешителни, но остава квотният режим за и от трети страни. Миналата година колко транзитни разрешителни ползваха турците?

128 000. Но миналата година имаше проблеми за тях, спомняте си, че на няколко пъти беше възпрепятствано преминаването им през страната ни, затова може да се каже, че те ползват повече.

На нашите превозвачи обаче транзитните разрешителни не им трябват чак толкова, нали?

Не се знае дали не им трябват. Знаете, че имахме традиционни пазари в Иран, Ирак, изобщо в Близкия изток, освен това очакваме оживление на износа в тази посока. Така че по-скоро ще им трябват.

С либерализацията на превозите турските превозвачи ще могат да минават през България колкото си искат.

Не го тълкувам точно така. И сега турските превозвачи имат повече транзитни разрешителни, отколкото ползват.

Но пък българските превозвачи ще могат да превозват стоки от България до Турция и обратно колкото си искат.

Да, няма да има проблем да го правят и това е добре за нас.

И остават квотите от и за трети страни, които сега са 1100.

Това беше най-сериозно обсъжданата тема, тъй като е износ на транспортна услуга. Но ние търсим голямо увеличение на разрешителните от и за трета страна.

Колко голямо?

Не мога да ви кажа. Но значително не означава 500 разрешителни за трети страни, а много повече. Но не искам да влизам в детайли.

А какъв е проблемът с електронната система на турската граница? Какви са трудностите за нашите превозвачи?

В нашата електронна система номерът на разрешителното се въвежда автоматично с четец. При тях това става ръчно.

И какво от това?

Например, като се въвежда ръчно, вместо числото 699 може да се въведе 996 от код с 12 или 13 цифри и започват неразбориите. И този проблем ще го отстраним. Разбрахме се да слагаме баркод на разрешителните и той да се чете с четец.

А за фактурата, която българската страна настоява да не се счита за превозен документ, разбрахте ли се?

При либерализацията на превозите тя няма да се гледа. По всички закони тя не е превозен документ. Но турците искат с митнически документ да се опитат да разберат вида транспорт. Става въпрос за борба за пазар. Но ще създадем правила, които да не позволяват да бъдат заобикаляни.

Ще има ли недоволни превозвачи?

Предполагам, че ще има недоволни. Но мисля, че по-голямата част от българските превозвачи ще одобрят това, което постигнахме. Защото при ситуацията, която е създадена през последните години, това, което правим, е възможното. Имайте предвид, че минахме през много варианти. Пак ви казвам, ние като министри с г-н Лютфи Елфан искаме рамка, която да не създава конфликти и непрекъснати спорове

Да кажем, че определим или увеличим квота от различните видове разрешителни. Може след 5 години на едната страна да й трябват повече двустранни, на другата - транзитни, и пак да има напрежение, и пак да започнат непрекъснати спорове.

Значи оставихте детайлите на експертите?

И двете страни имат експерти, които да намерят адекватни решения. Още следващите дни специалисти от автомобилната администрация ще започнат да дискутират проблемите. И винаги ще търсим подкрепата на бранша, нали го правим за тях.

Обсъждахте ли други теми освен автомобилните превози?

Разговаряхме за жп транспорта, за действията ни, когато бъде завършена скоростната линия Анкара - Истанбул. Както и за взаимоотношенията между българските пристанища и флот с турските.

Има една вечна тема и тя е за качването на турските тирове върху влакове, нея засегнахте ли я?

И такава идея се обсъжда. Но въпросът е да се отпушат разговорите, които бяха прекратени заради напрежението, породено от автомобилните превози. Темата е важна и за двете страни. Въпросът е да не се преекспонират нещата, за да стигнем дотам, закъдето сме тръгнали. Има конструктивизъм, желание за решение.

Значи и на тях им писна от тези конфликти?

Напрежението и при тях е същото. Турският износ за Западна Европа се затруднява. Проблемите не са само при нас, но и при тях.

Кога трябва да бъде готова спогодбата?

До края на април трябва да сме изчистили детайлите, спогодбата да е абсолютно готова и да я подпишем.