Връщането на акциза за горивата ще става според вида производство, казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

Г-н министър, първият вариант на новата програма за развитие на селските райони е готов. Кои производители ще бъдат доволни и кои - не?

Всички имат основания да бъдат доволни. Защото новата програма е осъзната, базирана е на задълбочен анализ на предишния период. Тогава целта беше да се запълни селското стопанство с дейности, които носят бързи доходи, без да се отчитат някои сериозни проблеми, свързани със заетостта, с окрупняването на земята. Така тръгнаха нещата, че някои традиционни производства бяха оставени назад, както и цялата хранителна промишленост. Произвеждаме суровини, които се обработват извън България, храним чужди животни. В същото време консумираме вносно месо.

Направата на този задълбочен анализ показа, че трябва да си развиваме нашите традиционни отрасли - ето защо обръщаме внимание на животновъдството. Също и на зеленчукопроизводството отрасъл, който директно е свързан с хранителната промишленост и оттам със заетостта на голяма част от населението.

Важни са нещата и с напояването. Без него не можем да се развиваме.

През първите 7 г. в ЕС големият печеливш бяха зърнопроизводителите. Това означава ли, че сега те ще бъдат губещи?

Напротив. Няма да бъдат губещи, защото, ако желаят да се възползват от мерките, които са свързани със зеленчукопроизводството и животновъдството, имат реален шанс отново да изпреварят другите отрасли. Защото при тях са големите площи и суровините, имат техника, а и много вече са се сдобили с кравеферми, овцеферми, свинеферми.

Какво конкретно ще се направи за стимулиране на животновъдството?

Хората съвсем коректно ни казаха, че да се занимаваш с животновъдство без пасища, е буквално самоубийство. Така че много е важно животновъдите да бъдат оземлени. Защото колкото и усилия да полагаме, колкото и средства да даваме на крава, ако те не си произвеждат собствения фураж и нямат собствени пасища, сметката им пак няма да излезе Затова издадохме заповед за спиране на търговете за пасищата от държавния поземлен фонд. Това е една първа мярка, но тя не е панацея да реши въпроса. Трябват законови промени, с които да се дават пасищата на онези хора, които отглеждат животни.

Вече бяха подготвени подобни промени в закона, но въпросът е кога ще станат факт?

Смятам, че веднага след изборния закон ще се премине към нашия, защото е изключително важен. Тук обаче не искам да съществуват никакви опасения, че ако част от земята не бъде заявена от животновъди, тя ще остане пустееща и няма да използваме европейски средства. Не, ще дадем и тази опция там, където няма търсене на земята от животновъди, да се дава и на други.

Досега е ставало така, че някой гледа в София, че има празно място в определено населено място, и в последния ден той я заявява. И хора, които дори не са виждали тази земя, получават за нея директни плащания. Ето това е изключително голяма грешка. Затова искаме да дадем възможност самият търг да става в общината, а не да е отдалеч, от София.

Голям интерес се очаква да има към под мярката за малки стопанства. Кога ще стартира тя, както и повечето мерки?

Иска ни се програмата да стартира май-юни, но годината е преходна. Реално е към септември да бъдат стартирани първите мерки. Разбира се, „Млад фермер" ще започне още през май, както обещахме, макар и на собствен риск. Интересът към тази програма е много голям. И се вижда ползата от заетостта на младите хора, въпреки че и тук се допускат много грешки. Моето мнение беше да отделим повече средства за младите фермери. Защото 25 000 евро не са достатъчни човек да се оформи като фермер - нито да си купи земя, нито пък техника. Но трябва да има баланс между секторите и да спазваме правилата.

На срещата на правителството с бизнеса биопроизводители се оплакаха, че средствата за тях са намалени 3 пъти. Защо?

Не е точно. И в предишния период биопроизводителите имаха достатъчно средства. Но тяхната цел е всичко да се получава едва ли не кеш, а не заради произведена продукция. Това е наследство, получено от предишния период с плащането на единица площ.

Нека биологичните производители докажат, че има търсене, предлагане, реализация и, разбира се, подпомагане ще има.

От началото на 2014 г. падна забраната за покупка на земя от чужденци. Имате ли данни дали опасенията, че ще бъде изкупена, се оправдават?

Нямаме нито за закупуване, нито за определен интерес, който да съществува. Такъв имаше през миналата година от Азия и Арабския свят за животновъдство, но търсеха с хиляди декари. Голяма част от тези инвеститори са хора, които познават България отпреди 25-30 г. и смятат, че там някъде стои един блок с 10 000 дка. Такъв обаче няма, няма дори и от 100 дка. И много бързо се отказват. Нашата препоръка към чужденците е да работят с български фермери, съвместни производства, за да се реализира продукцията и навън.

Имахте идея да се направи регистър на производителите, за да се знае какво, колко и кога се отглежда...

Прави се, но няма да стане изведнъж. Идеята е да се видят производителите, но това не е панацея. А по-скоро да има една плановост в производството от пазарен тип. И създаване на кооперативи, но не като от миналото. Става въпрос за сдружения, които да могат първо да си купят техника за съответното производство, препарати, торове и после да договорят самата продукция, с която да излязат на пазара. Но при нас лошото наследство, което имаме, е, че хората не искат да се сдружават А колкото повече го забавяме, толкова повече се отдалечаваме от пазарната икономика и възможността да се реализираме не само на нашия пазар, но и на чуждия. Това е толкова елементарно. Приказвам го непрекъснато на хората и надеждата ми е, че ще го направят именно младите фермери. Те влизат със съвсем друг поглед, който ще им позволи да бъдат сдружени, за да могат да пробиват на пазара.

На 1 март стартира лозаро-винарската програма. Какво ще има в нея?

Това е един от отраслите, който напоследък бележи ръст. Количеството грозде се е увеличило с близо 250 000 тона, а износът на вино е двойно повече спрямо 2012 г. Има интерес, но неправилната оценка относно субсидията само на единица площ ни оказва влияние. И ето ние и в момента също допускаме грешка, но нямахме време да реагираме. Количеството газьол с намален акциз, което даваме, е едно и също. А в лозята се пръска повече - само растителнозащитните мероприятия са 15-20 пъти. До 30 юни обаче сме си дали възможност да сменим методиката за разплащане и за следващата година ще го направим. Вече ще има разходни норми за различните производства.