Обръщаме много внимание на най-силните и на изпадащите, а децата на средно ниво страдат, казва министърът на образованието и науката пред в. „Преса”

Министър Клисарова, напоследък има много вълнения в сферата на висшето образование. На първо място ще има ли единен приемен изпит за всички университети?

Въпросите за висшето образование са наистина много актуални покрай „Стратегията за развитие", която публикувахме в края на ноември. Подобен документ не е имало от поне 10 години. Нормално и дори много хубаво е обществото да се вълнува от тези важни въпроси. Стратегията беше обсъдена на среща в Министерския съвет . Участваха премиерът Пламен Орешарски , Съветът на ректорите, експерти. Проведохме и две срещи със студенти. В момента обработваме получените над 30 становища.

Единен приемен изпит тази година няма как да има, защото още събираме мнения, а и липсва време това да се администрира. Получихме много положителни отзиви от кандидат-студенти и родители за подобен формат. Това облекчава младите хора, включително и финансово. Когато става въпрос за медицина например, където има само пет факултета, единни изпити може да се организират сравнително безпроблемно. Ако се обединим около този вариант, той ще заработи от догодина.

Много ректори настояват за връщането на държавната поръчка.

Предвиждаме подобна стъпка, тя е залегнала в стратегията. Обмисляме създаването на междуведомствена комисия, в която да участват и представители на бизнеса. Тя трябва да реши от какви професионалисти ще имаме нужда през следващите пет години и това да определи какво да финансира държавата. Възниква дискусията не е ли правилно да има широка „фуния" на входа и по-сериозен контрол на изхода на висшето образование. Да. Но ние не лишаваме младите хора от възможността да кандидатстват това, което искат, там, където искат. Образованието им обаче няма да бъде плащано от бюджета. Ще го поема самият кандидат.

Нека обясним модела малко по-подробно. Ако например държавата прецени, че тази година има нужда от 1000 специалисти по информатика, а кандидатите са 1500, какво се случва?

Класацията избира първите 1000 и всеки от тях може да се запише в който факултет по информационни науки поиска, в който университет пожелае в страната. Останалите 500 са свободни да платят и да изучават желаната специалност. И искам да добавя, че дори тези, които учат платено, ще имат право на студентски кредити.

Това няма ли да доведе до закриването на много факултети, дори на цели университети?

Конкуренцията е много важна. Нека повишим качеството и средствата в тези университети, където студентите желаят да учат. Всеки има право на свободен избор, смятам, че това е много демократично. Ако студенти, ректори, синдикати са съгласни, започваме да мислим как ще се осъществи всичко това.

Как ще се стимулират направления като компютърни, инженерни и технически науки, за които има толкова сериозен дефицит?

Правим стъпки в тази насока. От тази година е увеличен коефициентът на финансиране за тези направления.

За да имаме повече инженери и технически специалисти, трябва да засилим обучението по математика и другите точни науки. Разговаряхте с колегата си от Сингапур по въпроса, какво предстои в тази посока?

Нещото, което на нас ни липсва, е масовото качествено образование. Колегата ме попита: „Вие имате математици и физици, които са на челните места по всички международни състезания. Защо добрите са шест, а не шест хиляди?"

Мисля, че нашата задача е да обърнем внимание на качеството на образованието за всички деца. Разбира се, ще мотивираме талантливите, но не бива да забравяме и средното ниво. По-някога отиваме в крайностите - много усилия за талантливите, много за тези, които отпадат, а всички по средата страдат. Има основни пунктове, на които трябва да се спрем.

Кои са те?

Качествени учители. Каквато и класна стая да имаш, каквато и интерактивна дъска да имаш, ако го няма учителя с личния пример, отговорност и качества, нищо не става. Заради това - мотивация за педагозите. Предвиждаме професията да стане регулирана, както са адвокатите и лекарите. Там контролът върху качеството е най-голям.

Има един ключов момент, върху който много усилено мислим с експертите. А именно връзката с родителите. Мисля, че не сме свършили достатъчно работа за това през последните години. За децата е много важно каква е атмосферата у дома и какво е отношението на родителите към училището. И разбира се, много важна е дисциплината.

Само преди ден публикувахте доклад - имаме 20 000 души, които учат педагогика, а броят на действащите учители намалява застрашително, от качеството на преподаване също има какво да се иска.

Обмисляме пакет реформи, които да се справят с този проблем. Предвиждаме да въведем степента стажант-учител, при която още студенти в последен курс на педагогическите специалности влизат в класните стаи и да преподават като, разбира се, получават възнаграждение. Говорим с кметове в малките населени места да се предоставят жилища срещу никакъв или символичен наем на учители. Започнахме преговори с представители на банките да предоставят потребителски или жилищни кредити с преференциална лихва. Надяваме се да предложат добри пакети, както се случи със студентското кредитиране.

Плащаме за личен транспорт, ако липсва градски или междуградски. Променяме наредбата за развитие на педагогическия състав. Сега човек може да е много умен, много кадърен, но трябва да чака определен брой години, за да стане главен учител. Ще премахнем това ограничение, за да може младите по-бързо да се развиват.

Ще стане ли факт дуалното обучение в техникумите -хем учиш, хем работиш?

Не тази година, но от догодина сме амбицирани да го въведем пилотно в някои техникуми. За да сме реалисти, няма как да се случи изведнъж във всички професионални гимназии. След като бъдат уредени нормативните въпроси, трябва да дадем време на учители, ученици, бизнесмени да се подготвят. Обмисляме варианти за облекчения и стимули както за предприемачите, така и за професионалистите, които ще обучават младежите.