Министърът на земеделието и храните пред Агенция „Фокус”

Проф. Греков, какви са впечатленията Ви при откриването на българския щанд на Международния салон по земеделие?

Впечатлени сме от това, че към нас има засилен интерес през последните години и ние продължаваме с традицията от четири години откакто започнахме за първи път да се представяме по най-големите изложения в света по храни. Днес виждаме, че интереса на тези, които един път са били на нашия щанд, продължават отново да посещават и да се интересуват както от българските традиционни храни, така и от биологичните. Ръст в интереса наблюдаваме не само на това изложение, но и в други, което показва, че българските хранителни и земеделски продукти трябва да бъдат все повече представяни и рекламирани на международни изложения, въпреки малките ни финансови възможности. Без реклама не може, така че аз призовавам все повече български земеделски производители да участват в тези изложения, за да могат да показват своята продукция. Виждаме, че в Европа част от нашите земеделски продукти и храни са разпознаваеми, затова ние трябва все по-често да участваме в такива изложения.

Колко фирми се представят на българския щанд?

Щандът е скромен. Разполага се на 62 кв. м. Засега участват само 11 фирми, но те представят почти цялата българска продукция от козметика, биологични продукти до традиционните хранителни продукти и вина. Всичко е представено на нашия щанд, но все пак мисля, че това не е всичко, което може да бъде представено. Далеч сме от това, което може да бъде представено и от това, което българското земеделско стопанство предлага. Пак повтарям, трябва да имаме по-голяма агресивна политика към рекламиране на нашите земеделски продукти.

Разпознаваеми ли са българските продукти от европейските потребители?

Да. Нашият щанд е заобиколен не само от френски производители, които се интересуват. Проведох разговор с китайски производители и гости, които се интересуват, както и с немски. Тези, които веднъж са били на нашия щанд през изминалите години, отново са тук. Интересното е, че предпочитат нашите хранителни продукти и особено биологичните, които напоследък са търсени, защото знаят, че България има възможности в това отношение. Смятам, че все повече трябва да представяме нашите биологични продукти извън страната, наред с традиционните.

Какъв е интересът на чуждестранните потребители към нашите продукти?

Френските производители на вино се интересуват от нашето и правят рязка характеристика от това, което е било и което се предлага. Това говори за ръст в качеството на нашите вина от миналото до сега, което показва, че българския земеделски производител и лозар се е представял добре, предлага качествени и квалитетни вина, които могат да конкурират дори и френските. Това е както се казва „На краставичар краставици да предлагащ”. Интересът към българското вино е особено голям, както и към биологичните продукти, които са на особена почит тук. Интерес има и към розовото масло, както и към продуктите, произведени от него.

С какво се отличават българските продукти от останалите, представени на Международния салон по земеделие?

Отличават се с това, че храните притежават много добри вкусови качества, с истинския им неподправен вкус, с който се характеризират. Голяма част от нашите хранителни продукти са произведени така, че натуралното в тях си личи и смятам, че европейския консуматор оценява това. Затова считам, че те ще продължат да бъдат търсени не само на европейския пазар.

В какво се изразява потенциалът на българските продукти да се завърнат на френския пазар?

Потенциалът се изразява в доброто качество, което се гарантира от нашите производители. Те спазват всички изисквания, които се изискват от европейския пазар. Освен това нашите климатични условия и почви не позволяват да произвеждаме много добри хранителни продукти. Нуждаем се от много, за да достигнем европейското ниво, но зародиша е на лице, възможностите са добри и от представения потенциал се вижда, че можем да представяме и това е окуражаващо за българските земеделски производители. Приканвам ги да превъзмогнат идеята, че могат да предлагат продукцията си само в България. Убеден съм, че нашите земеделски производители имат тази възможност и трябва да излязат на международния пазар. Нашите продукти са желани на него и трябва да се докажат, а доказателството е много трудно. Виждам, че има търсене, което показва, че трябва да бъдем по-смели в представянето и предлагането на тези продукти.

Какви теми обсъдихте по време на Международния салон по земеделие?

Проведохме среща с Международната организация по лозарство и винарство и обсъдихме това, че нашата земеделска продукция и конкретно виното, трябва все повече да бъде предлагано. Генералният директор на организацията също е убеден, че нашите вина притежават прекрасни качества и все повече трябва да се предлагат на международния пазар. Той пое ангажимента да участва в международни дегустации, да провеждаме такива в България, където да се представят българските вина, така и да се представят в Париж. След като представител на такава международна организация е уверен в тези прекрасни качества, които притежава нашето вино, аз съм убеден, че те имат бъдеще. Той беше поканен да присъства на нашето изложение „Винари” и да обсъдим сътрудничество между България и Международната организация, като координиращо звено България за Източна Европа, което ще бъде обсъдено на следващите наши срещи. Предстои ни среща с френския министър на земеделието, за да може да уточним параметрите ни на взаимно сътрудничество не само за земеделското производство - растениевъдството, но и по отношение на животновъдството. Ще обсъдим и общи въпроси, които касаят сходни по значимост с тези за Франция, както и нашата политика за следващия програмен период 2014 – 2020 година.

Какво е значението на участието на български производители на подобен форум?

Малко е да се каже, че е голямо, защото ако се затворим в един кръг в Българияq и очакваме, че някой ще дойде да ни потърси, много е рисковано да останем световно неизвестни. Все повече трябва да се появяваме на международните изложения. Ние имаме с какво не да се похвалим, а с какво да участваме на такива изложения и с какво да бъдем известни. Ние не сме известни само с розовото масло, с растителния и животински потенциал, с който разполагаме. Ние сме известни с това, което през последните години е направено в нашата страна, достигнато е като качество и количество на хранителните продукти в земеделското производство, не само като суровина, но и като преработена хранителна продукция, която трябва да е предлагана. Тя е чудесна продукция, която трябва все повече да бъде рекламирана. В контекста на това Министерство на земеделието и храните и българската страна, ще предприеме мерки за реклама на българската продукция, защото тя не е по възможностите на отделната фирма. Тези фирми, които могат да се представят достойно са много. Впечатлен съм от това, което се предлага и все повече храни трябва да участват на такива изложения, защото България и земеделските производители има с какво да се представят. Не трябва да се срамуваме, напротив трябва да бъдем значително по-активни. Аз съм убеден, че нашите земеделски производители в някои отношения изпреварват европейските, но затворени в тясното българско пространство, те не могат да бъдат видени и чути. Те трябва все повече да се хвалят с това, което са постигнали през последните години.