Заместник министър-председателят по икономическото развитие в предаването „На шестия ден” по радио К2

Добър ден, г-жо Бобева!

Добър ден!

Преди малко звучеше един клип от пресконференция на министър-председателя Пламен Орешарски от деня, в който той направи своя 6-месечен отчет от трибуната на Народното събрание. В една много съдържателна реч след това, лидерът на БСП Сергей Станишев, който е мандатоносителят даде две оценки на правителството. Едната беше, че това е правителството на Спасението на България, а другата беше, че не сте се докоснали още до някои системни проблеми. Именно това звучеше, отговорът на министър-председателя звучаха по тези въпроси. Може ли Вие да потвърдите и да аргументирате тезата на Сергей Станишев, че кабинетът Орешарски и Вие като вицепремиер, сте правителството на Спасението на България?

Чак на Спасението не бих казала.

Цитирам го дословно.

Но това, че правим реформите, които са необходими, в това съм сигурна. Разбира се, някои от реформите ми се иска да стават по-бързо и по-лесно, но реформите не се правят едностранно, само от страна на правителството. Трябва да се изгради консенсус, трябва да има общо разбиране в обществото, иначе просто няма да стане.

В обществото има консенсус по темите, които го засягат…

А, не, с това не съм съгласна.

Само да кажа, секундичка само. Например, аз като малък или среден предприемач искам реформи, които да улеснят моята дейност, хората също нямат против в това, Вие, да разкривате нови работни места, за да могат те да получават по-високо възнаграждение. В този смисъл исках да кажа, че има консенсус, Вие за друг вид консенсус ли говорите или за политически консенсус?

По принцип има консенсус на макро ниво, всички сме за това да няма монополи, всички сме за това енергетиката да е балансирана, всички сме за това, че имаме нужда от по-малко, но по-ефективна администрация, но когато започнем да правим стъпки, елате да видите какво става. Включително и за административната тежест, всички сме за това да се намалява, но Вие се сещате, че административната тежест не е станала просто ей така за забавление на някой, някакви интереси, накакви групи хора, бизнеси са счели, че така е правилно и са създали тази административна тежест. Когато я намаляваме или ограничаваме, тези хора и групи не са доволни.

Може ли да говорите малко по-конкретно. Кой има интерес от това административната тежест да е прекомерна, Вие самата излязохте с брой мерки, които трябва да се предприемат, за да се намали административната тежест? Кой има интерес от това административната тежест да виси над главата ни като дамоклиев меч?

Въпросът кой вече е, така, в политическия уклон.

Не питах за Делян Пеевски.

Ще Ви дам един пример. Например, премахването на административната тежест, свързана с нотариалните заверки при покупката на коли. В момента, който обявихте тази мярка, всички нотариуси казаха „не“, докато всички хора, които купуват и карат автомобили казаха „да“.

Аз ще Ви подскажа още нещо. В Търговския регистър ние самите „Радио К2“ станахме преди 6 години жертва на подобно нещо, прехвърляне на дружеството чрез електронен подпис и там липсва, отсъства нотариална заверка на протоколи от общо събрание, в този случай и на друг вид документи. Тук как стои въпросът? Това са кражби на дружества, които имат определени активи, казано разговорно.

Това е, което аз искам да обясня, че намаляването на административна тежест, трябва да става не толкова шоково, както ние решихме, а по всяка една мярка ние се опитваме да говорим със засегнатите, да убеждаваме, да излагаме аргументи и затова не става толкова бързо. Въпреки, че трите пакета вече са одобрени от Министерския съвет. Първите два са в Народното събрание и вече имаме готов Законът за устройство на територията, в който са повечето от промените в третия пакет. Днес в съботния ден четох 30 страници, написани от Индустриалната камара, предложения за облекчаване на бизнес, така че това е непрекъснат процес.

Какво съдържат тези три пакета, най-важното, оста на въртене за намаляване на административната тежест, за нашите слушатели кратко брифирайте?

Трите мерки в рамките на половин минута не бих могла да кажа.

Аз затова казах оста на въртене.

Това, което излезе в Държавния вестник е 20% намаление на всички такси по вписванията, което е важно. Промените в ЗУТ, които предприемаме също са много важни, защото строителството е един сектор, който засяга всеки един от нас, всичките тези разрешителни, дългото време за издаване на такива са пречка не само за бизнеса, но и за нас граждани, когато правим ремонти. Така, че имаме цял пакет от мерки в тази област, която за щастие всички подкрепят.

Но, Вие обещавате реформи, но не и крайни срокове. Преди малко казахте, че не е възможно да се правят реформи едностранно от страна на правителството и трябва да има обществен консенсус, но как може да има приемственост в някои аспекти например?

Много хубав въпрос, г-жо Беновска. Непрекъснато се задава напоследък този въпрос, особено по отношение на коректността с бизнеса от страна на държавата. Добре, ние връщаме навреме ДДС, но сигурни ли сме, че всички следващи правителства ще връщат ДДС или ще го задържат, или ще правят тези силови проверки, изнудването. Все ми се ще да съм оптимист, че това е свършило и просто обществото няма да позволява повече да се прави така.

Например, знаете, извинявайте, но ще Ви напомня този факт, но Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) поискаха преди 246 дни, на 19-ти юли, Вие още не бяхте в кабинета, оставка на правителството и предсрочни избори и още не са си я оттеглили, наскоро тук беше Огнян Донев, председател на КРИБ, и каза, че не виждат основания да оттеглят искането си за оставка и за предсрочни избори?

Вижте, с КРИБ това правителство работи така, както и с останалите работодателски организации. Непрекъснато получавам техни предложения. Голяма част от тях са разумни и ние сме ги направили. Ние сме в постоянен диалог с тях, наскоро те имаха една голяма конференция, на която Огнян Донев каза, че дай Боже, да ги как да кажа, да ги опровергаем, че не са били прави.

Миналата събота Огнян Донев беше в ефира на „Радио К2“ и каза: „Ако аз бях на мястото на премиера Орешарски, щях да повикам бунтовниците КРИБ и да ги оборя с аргументи“. Вие, може ли да ги оборите?

Аз не знам по кой въпрос нямаме едно мнение и не съм сигурна, че това, което те са заявявали като искания не го правим, напротив. Аз мога да Ви кажа, че повечето неща, които те са предлагали от началото на това правителство, се случват.

Да оставим настрана КРИБ, аз просто Ви дадох пример, да не влизаме в…

Много е лошо бизнесът да се политизира.

Точно така, да не влизаме в частния случай.

Няма нищо по-лошо от това и това, с което непрекъснато се сблъскваме е, че чисто корпоративни проблеми се опитват всички да политизат, да намесват държавата като арбитър.

Защо мислите, че се политизира? В КРИБ, понеже задълбахме темата, членуват едни от най-големите вносител на горива, членуват търговските вериги, членуват едни от най-големите производители в различни области, транспортни фирми, няма аспект от икономиката, строителни фирми, мога да изреждам така до утре, които членуват там.

Вие нали знаете, че едни и същи фирми членуват в няколко организации.

Това си е техен проблем. Значи, тук аз ще отворя една скоба, Вие не отговаряте конкретно за Националния съвет за тристранно сътрудничество…

Слава Богу!

Не знам дали е така, но когато имаше легитимация в предишното управление на работодателски организации, единствено КРИБ донесе нотариално заверени заявления от своите членове, т.е. те се преброиха, както трябва.

О, аз нямам съмнения в прозрачността на останалите работодателски организации.

Това дублиране как ще го премахнете, например?

Аз не виждам проблем в това, че се дублират.

Защото казахте преди малко, че членуват в различни организации едновременно, различни един и същи членове имат.

Да, но не изцяло да се покриват, но има фирми, които участват в няколко и не виждам проблем в това. Представителството на бизнеса е хубаво, защото то засилва диалога с правителството, така че не виждам проблем в това.

Но, ето например, в момента Вие предприемате доста радикални действия срещу банките, те са подпомогнати доста сериозно от парламентарната група на „Коалиция за България“.

Ние, какво имате предвид? Правителството не е предприемало никакви мерки. Това, което сме внесли са две неща – промяна в Закона за защитата на потребителите, преходна разпоредба, с която премахваме границата от 400 лева за прилагане на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и другото, което сме внесли е Закон за кредитните институции, с който транспонираме изискванията на европейското законодателство за въвеждане на „Базел 3“. Това е, което правителството е внесло.

Как ще се намери „златното сечение“ между интересите на потребителите и на онези, които осигуряват услугата? Това правителство е със социална насоченост, това непрекъснато се повтаря всеки ден, откакто то съществува и по този начин…

Не трябва да се повтаря, а да се доказва, че това е така. Опозицията счита, че ние сме прекалено социални, социалните групи считат, че ние не даваме достатъчно, така че може би истината е по средата. Въпросът, който задавате е доста важен. Доста е сложно е политическата конфигурация в момента. Правителството е експертно, т.е. понякога аз не се съгласявам с някои политически възгледи от една и от другата страна. Горещо се надявах, че някои въпроси като промяната в Закона за обществените поръчки ще спечели доверието на всички народни представители, но и това се политизира, поляризира дори. Но се надявам другата седмица да имаме Закона за обществените поръчки на второ четене.

Точно за Закона за обществените поръчки щях да Ви попитам след малко, но Вие сама подадохте темата. Къде са тесните моменти, кое виждате, според Вас, че е неосъществимо на този етап на политическо поляризиране и понякога постигане на несъгласие между законодателната и изпълнителната власт?

Аз си мисля, че определени групи в парламента са заинтересовани да се запази статуквото, а статуквото никому не се харесва по принцип, с изключение на тези групи.

Какво точно да се запази в статуквото?

Липсата на достатъчна откритост, нагласените конкурси, монополизацията на обществените поръчки, неактивност от страна на контролните органи, корупцията, всичко това накуп.

Тази Ваша констатация към коя политическа сила е насочена, казвате има групи, които имат интереси, чии представители са тези групи?

Аз съм изненадана, че ГЕРБ не подкрепят, те почти нищо не подкрепят. Не подкрепиха на първо четене ЗОП, въпреки че някои от текстовете подкрепяха.

А БСП?

Другите парламентарни групи, преобладаващата им част го подкрепиха, законът мина във водеща комисия с едно значително мнозинство, което ми дава надежда за второ четене.

Какво в ЗОП, ние говорихме с Вас, ако си спомняте, още първите дни, когато стъпихте в мандата си на вицепремиер по този въпрос? Какво в ЗОП ще бъде променено трайно, така че да отпаднат различните условия, които водят до избора на определение, посочени с пръстче фирми?

Първото е това, че договорите ще бъдат в Интернет, анексите към договорите също. Това, че махнахме оборота като изискване, т.е. като пречка за кандидатстване за обществени поръчки. Чистата откритост в целия процес. Задължителността на външните експерти в оценяващите комисии. 103 параграфа са. Всичко е насочено към това. Част от проблемите при обществените поръчки ще приключат, когато въведем електронното осъществяване на поръчки. Европейската банка за възстановяване и развитие ще ни посъветва да направим една пътна карта за въвеждане на електронните поръчки. Работим.

Как ще премахнете монополите в икономиката?

Това трябва да попитате Комисията за защита на конкуренцията, защото тя е органът.

Хубав отговор. Вашата визия, Вие имате много сериозни предложение?

Ние на битово ниво разсъждаваме на темата монополи. Този много се е разбогатял, я дай сега да го унищожим. Не става така в икономиката. Монополизмът трябва да се бори с правила и най-вече контрол. Ето защо ние сме подготвили един например, много хубав закон за засилване на контрола по отношение на концесиите и започваме да дискутираме с камарите. Ще бъде трудно, но аз винаги си мисля, че диалогът е по-добър. Въпреки, че бихме могли едностранно, силово да въвеждаме правила, но очевидно това не е в стила на това правителство. Същият е и въпросът с търговските вериги, ние отдавна имаме законопроект, но аз вече няколко пъти се срещах с търговските вериги, ние трябва да се съгласим и да работим и да работим заедно. Търговските вериги са нещо хубаво на пазара, но поведението им трябва да бъде такова, че да няма съмнение, че те са добро нещо на пазара. Ако има някои заинтересован още повече от правителството да има такава регулация, това са самите вериги.

Как ще излезем ние от това, за което и Вие говорите вече открито политическата нестабилност, която води до отблъскване на чуждестранни инвеститори?

Това не е вярно, че се отблъскват чуждестранните инвеститори. Аз бях в Германия миналата седмица.

Извинявайте, че Ви прекъсвам, но министър-председателят заяви в ефира на „Радио К2“ миналата седмица, че тази година сме с най-ниския ръст на чужди инвестиции, мисля, че от 10 години насам беше точно изявлението му, имаме само един милиард?

Инвестициите 2013 г. са рекордно малко. Има оживление през последните три месеца на годината, на фона на общия спад, инвестициите от Германия са нараснали. В Германия направихме импровизирано бизнес-форум с Дойче Банк, дойдоха 65 фирми, голям интерес имаше, поне 3 инвестиции очакваме в най-скоро време, едно предприятие за облекло във Видин, чакаме големите немски издателски компании да направим едно смесено дружество за дигитални стартиращи фирми, очакваме също и концесии на Дунавски пристанища, има също немски интерес и в подземните богатства. Най-важното е на тези компании, които са вече в България, да насърчим и подпомогнем техния бизнес, за да разширяват производството си. Има една солидна група от такива фирми, които конкретни проблеми, ние работим с всяка една фирма за решаването им.

Въпросът, който е един от системните проблеми, който попитах аз премиерът Орешарски, след като Сергей Станишев констатира, че не са докоснати някои от тях. Един от системните проблеми, който често взривява общественото внимание, са депозитите на държавните фирми, продължават да са един голям процент в Корпоративна търговска банка, макар че експозицията им, както каза и премиерът Орешарски се е намалила към края на годината.

Нали разбирате, че това не е проблем на нашето правителство. Натрупването на държавните пари в една банка или в две банки, ние нямаме нищо общо с това. Ние изпълняваме едно решение на Министерския съвет.

Именно, това е системен проблем от правителството на Сергей Станишев още.

Не е вярно това.

Вярно е.

Голямата част от концентрацията е станала при предходното правителство. Но това няма особено значение. Аз като човек, който горе-долу разбира от финанси, трябва да Ви каже, че българската банкова система е стабилна.

Ако Вие горе-долу разбирате от финанси, то тогава кой да ни управлява.

Някаква сума пари, държани от държавните предприятия в една банка, не поражда никакъв риск за тези пари. Дебатът е съвсем друг и той е извън сферата на финансите.

Дебатът е съвършено друг и той във връзка с това, че един субект може да управлява огромни проценти от парите на държавните дружества и да ги раздава като кредити на определени фирми, които респективно стават медиен монополист например и това е най-очевидното, другите неочевидни неща не ги докосваме съвсем докрай.

Трябва да направи един анализ какво част от депозитите на държавните предприятия са част от общата депозитна база на тези банки, за които говорите и в интерес на истината тя намаля поне два-три пъти. Аз не мисля, че това е някакъв сериозен проблем, нито на финансовия сектор, нито на икономиката.

Дано да е така, но това е проблем на обществото. Втората част я подминахте, може би не ме чухте или може би деликатно я избегнахте, но медийният монополист Пеевски се създаде именно с кредити от Корпоративна търговска банка и това не е тайна, не казвам нещо неправилно.

Навлизаме с конспиративните теории, в които не съм добра определено.

Добре. Хубаво. Приемам Вашия дипломатичен …

Съжалявам, но вече ми свършва батерията.

Сега само още един въпрос за финал ще Ви помоля.

Винаги ми е приятно да разговарям с Вас.

Не съм сигурна, щом Ви свършва батерията, включете се в тока.

Не мога, не съм вкъщи.

Не си носите зарядното устройство, добре. Все пак обаче една от задачите на правителството, освен да премахне монополите в икономиката е да ги премахне и в енергетиката, какво …

Много се надявах да не ми го зададете този въпрос.

Е, как няма да Ви задам. Как ще се справите с това?

Един посланик ми написа смс миналата седмица, правителството трябвало да дефинира какво обществото има предвид монополи в енергетиката. Ще Ви дам и-мейла да му отговорите Вие на този какво разбирате под монополи в енергетиката.

Същото, което казахте, да не навлизаме в конспиративните теории за монополите в медиите, те са горе-долу едни и същи субекти при всички правителства. Да задам въпросът по друг начин може ли.

Проблемите на енергетиката са свързани с едни много сериозни грешки, правени през различни периода, които доведоха Националната електрическа компания (НЕК) да сериозно финансово положение и секторът като цяло е дебалансиран. Ние се опитваме с някои мерки да стабилизираме ситуацията и като че ли засега успяваме. Искахме да направим една хубава стратегия, която да обедини всички и да вървим напред, трябваше да е готово до края на месец ноември, но се забавихме, защото в този сектор трудно се гради консенсус. Имаме надежда, че до края на февруари, в рамките на следващите 10 дни ще имаме стратегия и тогава вече може да говорим.

Съгласна съм. Наистина последен въпрос, защото ме контрирахте за монополите в енергетиката и в медиите, затова ще Ви задам въпроса по-общо. Една от задачите на това правителство…

Нали знаете, че Комисията за защита на конкуренцията е органът, който казва кой са монополите и кой не. Защо някой не ги попита?

Питаме ги ние, ама те не отговарят. Защо не ги попита Вие, може би Вас ще Ви чуят?

Нали знаете, че Комисията за защита на конкуренцията е независим орган.

По Закон за достъп до… Тя може да е независим, но когато ние питаме обикновените журналисти по Закона за достъп публична информация, просто не получаваме отговор или получаваме някакви мъгляви отговори, или ни се налага да ги съдим за това, че не са ни предоставили данни и попадаме в един омагьосан кръг. Вие, все пак като изпълнителна власт, обществото е вперено във Вас, Вие сте, както каза Сергей Станишев….

Аз не мога да се намесвам в работата на Комисията за защита на конкуренцията.

И какво – над тях небе ли?

Единственото, което може да направи правителството, е да променя законите. Реална промяна на законите, която Народното събрание прави.

Това е най-важното, законодателни промени във всички области, които да бъдат приети от Народното събрание. Знаете, че имаме 7-годишен мониторинг от ЕК, именно заради отсъствието на справедливост в законодателството ни и в неговото прилагане. Нали правите разлика между двете неща? Как ще разсечете, Вие, с какви законови предложение ще разсечетете това, за което говорим през цялото време с Вас – Октоподът „пари-политика“, какви законови промени ще предлагате?

То ако беше с магическа пръчка, с един саблен удар, всеки преди нас щеше да го направи. Всичко е въпрос на много сериозен анализ на секторите, как те функционират, има ли монополизъм, има ли стремеж към концентрация. Това ние ще правим, сектор по сектор. Казах Ви за концесиите, за веригите, защитата на потребителите също е приоритет, внесли сме промяна в закона, обществените поръчки са източник на монополи и власт. Всички сектори, които са най-чувствителни на тези тема, ние вече сме влезли там.

Но какъв времеви хоризонт имате? Преди малко Янаки Стоилов заяви, зам.-председател на БСП и на ПГ на КБ, заяви следното, цитирам Ви го буквално: „Правителството БСП и ДПС трябва да заявят какви са приоритети им за следващите няколко месеца, защото това ще определи дали ще управляваме останалите три години и половина или по-кратко“. Какви приоритети ще заявите?

Винаги сме работили в кратък времеви хоризонт, т.е. имаме програма, която се опитваме максимално да изпълним сега. На 6-я месец при отчета около 60-70 % от мерките, предвидени в програмата вече бяха изпълнени от страна на Министерски съвет. Лично аз в ресор на икономическото развитие, това, което е в програмата, голяма част от нещата, сериозните неща, законодателните промени са подготвени, сега насочваме вниманието си върху приложението, има няколко важни стратегии, които сега започваме да изпълняваме.

Кои?

Първата е за малките и средни предприятия, до 10 дни ще имаме план за действие и започваме едно по едно. Втората е стратегията за администрацията, която следващата сряда ще приемем, там са радикалните промени. За електронното управление е готова и в сряда ще бъде презентирана пред правителството. Тя върви с пътна карта и един пакет от конкретни подзаконови мерки в обществените поръчки, докато законът бъде приет и подготвим правилника за приложение. Има доста неща, които може да направим, за да подобрим практиките на обществените поръчки. Много неща.

Наистина последен въпрос. Как ще се преборите със съдебната система, Вие знаете…

О, нали, не намеквате, че изпълнителната власт се бори със съдебната система!

Не намеквам нищо. Вие казахте, че ще внасяте законови промени? Как съдебната система ще бъде освободена от 7-годишния мониторинг?

Единственият факт, за който се сещам, това е Наказателният кодекс (НК), в който се криминализира незаконният добив на подземни богатства.

А Законът за съдебната власт?

Това не в моя ресор.

Няма значение, Вие сте един от тези, които карат колата на държавата. Разбирам, че не във Вашия ресор, но нали се съгласявате, че без правосъдие икономика и растеж не може да има?

Аз мисля, че моята колежка (бел. ред. – Зинаида Златанова, министър на правосъдието) добре се справя, има добър диалог със съдебната система, с неправителствени организации. Аз не съм много компетентна в тази област.

Аз не искам да Ви вкарам в диалогов режим в нейно отсъствие, питам за принципите на управлението, Вие сте човек с достатъчно голям управленчески и административен опит, за да не си давате сметка, че ако нямаме справедливо правосъдие, няма да имаме съответна и развита и стабилна икономика, те са взаимно свързани?

За щастие не съм имала конкретен досег със съдебната система. Това, което чувам от бизнеса, тъй като в много случаи за съжаление бизнесът прибягва до съдебни дела, между другото това е един от важните елементи на нашата политика, да се опитаме да направим в чувствителните сектори механизми за извънсъдебно решаване на спорове. Защо трябва да се върви към дълги съдебни процедури с неясен край, когато бизнеса просто трябва да седне на масата на преговорите. В няколко сектора ще правим такива извънсъдебни органи, БСК е един от инициаторите за решаване на такива проблеми. Конкуренцията е изострила взаимоотношенията вътре в секторите, което е съвсем естествено. Има нужда от диалог между самите фирми, да избавим съдебната система от много корпоративни спорове.

Министерството на инвестиционното планиране е във Вашия ресор, какво работят те там?

Сега съм им измислила нова задача. Много работят там. Отсъствието на такива кадастрални кадри навсякъде, където бутнеш е такава неяснота с плановете, аз не съм очаквала такова нещо. Трябва да внеса един доклад за граничните контролно пропусквателни пунктове, Вие нямате представа колко неясна е собствеността, затова и те така изглеждат. В зоните в близост до самите пропусквателни пунктове има казина, как да ги нарека по-любезно, недостатъчно добре изглеждащи търговски обекти.

Капанчета, г-жо Бобева.

Ами, какво ли не. Тук ще правим една много радикална реформа, надявам се моите колеги да ме подкрепят. Крайно време е българските граници да заприличат на европейски граници. Знам, че много колеги преди мен са се пробвали и не са успели съществено.

А какво ще пробвате в държавен фонд „Земеделие“, който също е във Вашия ресор? Какви са тези уволнения там?

Честно казано, нали знаете аз съм министър без портфейл, нито назначавам, нито уволнявам.

Вие сте принципал, Вие ги наблюдавате.

С тази част на реформите, смените, новите хора, нямам нищо общо. Дори не съм чула какво се случва с назначения и уволнения там.

Няма правителствена стратегия, това поне трябва да сте го чули, която да показва, че се случват административни или друг вид реформи в ДФ „Земеделие“, но от вчера усилено тече новината, че първо са уволнени над 100 души и второ, че външна фирма подхваща компютърното и информационното обслужване на ДФ „Земеделие“. Редно ли е това?

Не знам. Нямам мнение по този въпрос, след като е чувствителен, може би трябва да… Тъкмо приключихме с ТИР-овете, сега имаме „Лафките“. Хайде, малко да не се занимавам с фонд „Земеделие“, малко много ми идва.

Информационното обслужване на фонд „Земеделие“ минавало през външно обслужване. Аз какво забелязвам. Ще Ви помоля да ми съдействате. Всички министерства започват да дават пресконференции, за да презентират своите събития в различни скъпи хотели, курорти, да ги възлагат на външни пиар агенции и т.н. Това не е ли излишно харчене на пари и излишно финансиране на наши хора? Имате си достатъчно зали в министерствата, не е нужно да се ходи в „Шератон“ или където и да било. Всичко това трябва да бъде в сградата на министерството, не е ли така?

Не знам за такова нещо. Аз самата съм направила една единствена пресконференция.

Проверете министерствата във Вашия ресор.

Бях поканено единствено от министъра на земеделието и храните в самото министерство. Това, което знам е, че нашето правителство е първото, което сложи на сайта и може да видите кои обществени поръчки, свързани с медии и пиар са спечелени. Там може да следите кой печели обществените поръчки, как ги печели. Надявам се прозрачност в този сектор вече да има. Благодаря Ви много за тази покана.

Само ми кажете, защо този бизнес форум, който беше под патронажа на министър-председателя Орешарски, който се проведе преди 12 дни „Правителство и бизнес“ беше в хотел „Шератон“, а не беше в сградата на Министерския съвет, например?

Къде в МС могат да се съберат 750 човека!

Г-жо Беновска, благодаря Ви за възможността. Днес е Голяма задушница, денят на починалите. Да почетем паметта на починалите.

Благодаря Ви много за този разговор, желая Ви успех във Вашата дейност. Разговаряхме с Даниела Бобева, вицепремиер.