Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Стандарт“

Г-жо Михайлова, защо се наложи отново министър да забранява строителството в защитената зона, в които са установени дюни по т.нар. Дюнигейт?

Направихме анализ на ситуацията. И се оказа, че това е един от случаите, в които в продължение на години са вземани решения, които в крайна сметка водят до това, което се случва в момента. Оказа се, че въпреки решението на министъра на околната среда и водите от януари 2013 година, с което се отменя решение на регионалната инспекция, съдът не е взел предвид решението на министъра. И се вземат предвид всички предходни решения на регионалната инспекция. Не се случва за пръв път. Ако си спомняте делото за Калиакра, там също имахме случай, в който регионалната инспекция беше разрешила вятърен парк от 95 вятърни перки. Тогавашният екоминистър Нона Караджова беше отменила решението, но съдът отхвърли нейната отмяна. И тогава трябваше да предприемем същата стъпка, да наложим забрана за строителство, за да може да се върне процедурата и да се разработи план за управление на защитената зона, който да определи кое може и кое не може да се прави в тази защитена зона. Аналогичен е случаят с дюните при Несебър.

За законов луфт ли говорим в случая?

За съжаление мога да кажа, че и в двата случая имаме неконтролирани решения на регионалните структури. И след това опитите те да бъдат отменени пропадат, защото те са изпълнени при спазване на всички процедури. А всъщност не би трябвало да бъдат издадени.

Имате ли предложения за спиране на тези "повторения"?

Във всички случаи трябва да се подобри тази система и да се регламентира много ясно докъде стигат правата на регионалните инспекции и дали те имат право да вземат решения за такива големи инвестиционни проекти. Особено, когато става дума за защитени зони или в близост до тях, както беше в Калиакра.

В края на миналата седмица страната ни подписа за пръв път меморандум в областта на околната среда с Азербайджан, какви са параметрите му?

Факт е, че това е първият меморандум на България с Азербайджан в областта на околната среда, който е с много добри намерения и достатъчно амбициозен. На първо място в него е посочено, че в двумесечен срок двете страни трябва да създадем работна група, която да определи конкретни теми, по които да обменяме опит и да набележи общи инициативи, по които да работим с министерството на околната среда и природните ресурси на Азербайджан. Разликата между двете министерства е тази, че нашите колеги в Баку не се занимават с ВиК и инфраструктура. За това има специална държавна компания, която работи по инвестиции в сектора. Но министерството носи отговорност за качеството на водата в Каспийско море и в реките, за защитените територии, за управлението на отпадъците, за залесяването и за управлението на почвите, което при тях е проблем заради добивите на нефт и газ.

Точно в тази посока от Баку имат желание за съвместна работа с наши експерти. Доколко е осъществимо?

Аз се надявам, че бихме могли да бъдем от полза, тъй като ние усилено работим по тези въпроси поне последните седем години. Бихме могли да обменим технологии и опит и да видим в същото време какво правят те. Азербайджан е страна, която води своя самостоятелна политика, и в много случаи средствата, които инвестира, са несравними с това, което бихме могли да си позволим на този етап от икономическото ни развитие. Но те инвестират по 1 млрд. долара годишно в поддържането на средата и почистването на Каспийско море. Нещо, което е много ценно като опит. Знаем, че в Каспийско море се изхвърляха доста мръсни индустрии от бившия Съветски съюз. Сега опитът с почистването е много интересен за нас, главно заради Черно море.

Например?

В Азербайджан имат изградени мониторингови станции, имат програма и ще работим специално в тази посока. За нас е много важно, тъй като Черно море е ново за Европейския съюз. И от България се очаква да въведем новата морска директива. И съответно да направим Черно море поне равно по интерес и важност като Балтийско. И се надявам, че в тази посока ще намерим интересни допирни точки. Освен това Азербайджан вече са инвестирали в обезсоляването на морска вода, за да напояват земи, в които нямат достатъчно вода за развитие на земеделието. За България това звучи като екзотична идея, но в много страни се пристъпва вече към такава крачка. В Италия се изграждат такива инсталации за обезсоляване и пречистване на морска вода, за да може да се развива земеделието.

В момента в България се изграждат 50 пречиствателни станции, а Азербайджан се хвали с 60, които се строят в момента. Горе-долу сме изравнили силите, но има какво да си покажем едни на други. Споменах, че Азербайджан имат три големи национални парка, с готовност са да обявят още 5. А ние бихме могли да бъдем полезни с опита си от нашите национални паркове и защитените зони.

Ще разширяваме находището за газ в Чирен. Необходима ли е отново процедура по ОВОС?

Разбира се, всеки голям проект изисква екологична оценка и всички мерки, свързани с опазване на околната среда. Чирен не е ново място, в което да съхраняваме газ. То вече е хранилище за газ. Така че то има съответните оценки, всичко е работено. Когато става дума за разширяване - зависи в какъв план е, какви са параметрите на това разширяване. Ще се запознаем и ще видим какви са проектите.

Бяхте и на работна визита в Брюксел, кога ще сме готови със споразумението за следващия програмен период по "Околна среда"?

Влизаме с добро темпо в новия период. Разработваме като начало споразумението за партньорство. В първата половина на страните членки сме, който са в по-напреднала фаза. Амбицирани сме да подготвим споразумение и през март да изпратим вариант, който да е относително окончателен. По ОП "Околна среда" от неофициалните коментари, които сме получили, досега нямаме спор с Европейската комисия. Много работа имаме да свършим по един от въпросите - реформата във водния сектор.

Какво се очаква от нас?

До 2016 г. да направим така, че да имаме ясно разпределение на собствеността на ВиК инфраструктурата и това да бъде публична собственост, т.е. общинска или държавна. Да няма вече собственост на ВиК дружества. Това е първо. Второ - трябва да оптимизираме броя на ВиК дружествата. И те ефективно да участват в процеса на инвестиции, планиране и реализация на проекти. Те на практика получават тези обекти, след като са изпълнени и формират услуга и в крайна сметка цена на услугата. Много е важно цялата система да бъде добре подредена и да използваме ефективно парите за водния сектор. Това е ключовото условие и послание на оперативната програма. Работим много сериозно с Министерството на регионалното развитие както по Закона за водите, така и имаме разработен план за действие, който последователно описва всички стъпки, които трябва да предприемем.

Как ще изглеждат ВиК дружествата след реформите?

Те трябва да приемат ролята на дружества, които предоставят услуга. Всъщност стопанисват инфраструктурата, без да са собственици и предоставят услуга.

Няма ли да се увеличи цената на водата?

Вижте, когато се инвестират милиарди в една инфраструктура, не може да не се покачи цената на услугата. Въпросът е дали тогава ще се повиши и качеството й. Ако ние успеем да се справим с водните проекти дори от периода до 2013 г., ние залагаме в 99% от случаите по 30% намаление на загубите по мрежата. Когато намалим загубите, ще намалим цената на общата употребявана вода. Защото това е големият проблем на България. Във водоснабдяването специално имаме около 60% загуби. Дори райони, в които имаме повече. Но когато подмяната на водопроводната мрежа е много малка част от проекта, няма как да даде ефект за загубите на питейна вода.

Ще имаме ли нов, специален закон за минералните извори и геотермалните води?

Амбицирани сме. Трудно е. Знам вече, че нещата трябва да са разделени в две основни групи. Използването на минералните води за пиене, където имаме концесии. Имаме опит и добър, и лош. Имаме проблем с това, че не се използват максимално ефективно. Тъй като България не е много голям пазар и концесионерите използват много малка част от възможностите на изворите. Но това е в частта бутилиране. Но остава другата част от геотермални води, които могат да бъдат използвани за спа услуги, балнеология, за производство на ранни зеленчуци, оранжерии. Това са възможности, които досега не са използвани пълноценно. Имаме натрупан научен опит и много интересни подробни карти на находищата с геотермални води. Просто трябва да съберем усилията на учените, на държавата, на общините, които са заинтересовани. В крайна сметка и на бизнеса, който ги използва, и да наложим една общонационална политика, която да ни позволи да използваме това съкровище на България.

Поставили ли сте си срокове за изработването на нов план на минералните води?

При всички случаи още в първата половина на тази година с работни групи. Аз самата съм имала вече няколко срещи както с представители на академичната общност, така и с местните власти, които заявяват интерес.