Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Новинар“

Г-жо министър, какво предвижда стратегията за борба срещу замърсяването на въздуха? Европейски статистики показват, че Перник е най-запрашеният град на Стария континент. Освен това в Топ 5 има 4 други родни населени места, а София пък е най-замърсената столица.

Замърсяването се усеща по-осезаемо в по-големите градове. Причините за това са много. Една част от автомобилите са доста стари и не отговарят на модерните изисквания за екологично придвижване. Втората голяма причина е използването на твърдо битово гориво, най-вече въглища и дърва. По-възрастните хора си спомнят, че улиците в София се миеха преди години. Сега, ако има такава кампания, тя се обявява месец преди това и се говори два месеца след приключването й като за някакво извънредно събитие. Понякога се получава замърсяване и от химикали, сол и пясък, които се използват през зимата срещу заледяване, а после не се почистват. Накрая се вдигат във въздуха. Така че чистотата на практика е основно грижа на общинските власти. В хода на изпълнение на оперативна програма „Оперативна среда” (2007-2013) част от средствата се насочиха за закупуване на модерни мотриси за метрото, трамваи и тролеи, които намалиха емисиите на въглероден диоксид. Най-лесно въпросът ще се реши, ако страната се газифицира масово. Бях в делегацията в Азербайджан, където коментирахме, че ако се изгради газопреносна мрежа в България, която да стигне до всяко домакинство, рязко ще намалим, включително и вредните емисии във въздуха, освен че ще поевтинее отоплението.

Говорите за Азербайджан, разкажете ни какво сте обсъждали с вашите колеги там?

Коментирахме, че има различия в правомощията на министерствата, но и много допирни точки. Защитените територии са едно поле, в което можем да си сътрудничим. В Азербайджан има природни паркове, национални защитени територии, за които могат да почерпят опит от нас. Много интересна друга тема са техните знания за поддържането на чистотата на водата в Каспийско море. Те вече са построили станция за обезсоляване на морска вода, която използват за напояване. За България това звучи много екзотично, но може да помислим доста сериозно.

Според статистика 34 процента от питейната вода се използва за къпане, 22 на сто за почистване на тоалетните, 17 за миене, 7 за поддържане на лична хигиена, 6 за миене на съдовете, 6 за други нужди, 5 за чистене и само 3 процента за пиене и готвене. По тази логика не може ли да се разработи вариант, при който да се отдели питейната вода от тази за битови нужди?

Поставяте много важен и интересен въпрос. Свикнали сме да имаме питейна вода в изобилие. Позволяваме си да я разхищаваме. Имаме загуби по 60 процента по водопреносната мрежа. В повечето страни по света хората пестят. Дъждовна или морска вода например се използва за напояване. В това число влиза и водата от големи вълни на придошли реки. Насочват се във временни резервоари и след това я използват за напояване. Това е въпрос на политика, от която следва, разбира се, и промяна в нормативната уредба. В България инсталациите се проектират на базата на наредба от 2005 г. Когато коментирахме стратегията за ВиК сектора в Народното събрание, поставих въпроса за това, че и в този план разглеждаме необходимостта от водата като питейна. А напълно изключваме възможността да използваме дъжда или друг тип водоизточници, които понякога са дори безплатни. Факт е и това, че имаме толкова много минерални води, което ни прави още по-лежерни. Концесиите, които са сключени за бутилиране, всъщност използват не повече от 30 процента от капацитета, за който имат договор, а той не е целият потенциал на съоръженията. Да не говорим за геотермалната вода. Нея използваме още по-малко. Много са стари каптажите. Все още не сме развили достатъчно балнеологията и спа услугите. Много единични са случаите, в които я използваме за отопление или за захранване на оранжерии с топлинна, а това е потенциал.

Имаше проект центърът на София да се отоплява с минерална вода...

Мисля, че това е един потенциал, който още не сме развили. Имах няколко срещи с наши учени, които са на световно ниво. Разполагат с изключително подробни карти и информация за находищата от геотермални води. Имат виждане за това къде може още да се развива и да се правят нови сондажи. Много се надявам, че в рамките на тази година ще можем да се съберем в една работна група и да излезем със законодателни и чисто организационни предложения. Трябват ни и инвеститори, тъй като вече има проекти на някои общини в Родопите, които се опитват да използват този ресурс. Има предложение от общините Златоград, Рудозем и Мадан. Могат да се отопляват публични сгради, училища и детски градини.

Ще попадат ли геотермалните води към Националния център за управление на водите и каква точно ще е функцията му?

Предполагам, че вашите читатели добре знаят, че водните ресурси в България се управляват от много министерства. Така че проблемът с координацията е сериозен. Когато става дума за превенция на риска и управление в реално време, тогава вече става много важно да има такъв единен център, към който да се подава непрекъснато информация. По такъв начин ще се предпазваме от наводнения и ще можем ефективно да използваме водния ресурс при всички ситуации за водния баланс на страната. Изграждането на центъра започва от поречието на река Искър и язовира, докато покрием цялата страна.

Ангажирахме се със сигнал относно изкуственото езеро, в което се изливат химическите отпадъци от заводите в Девня, сгурошламоотвала „Падина”, който се намира на метри от селото. Какво показват вашите проверки и не е ли нужна ревизия на всички подобни съоръжения, които са в опасна близост до населените места? Според някои експерти подобни съоръжения трябва да бъдат извадени от експлоатация. Освен това няма здравна карта на населението в региона, която да следи за тенденции при заболявания или аномалии сред местните.

Аз не мога да коментирам здравната карта. Някъде се правят такива изследвания, другаде не. Това, което имаме ние като информация за депото на „Солвей Соди”, е, че се депонират отпадъци, които са образувани от експлоатация на ТЕЦ „Девен” АД. Това са сгурия, шлака и дънна пепел от котли. Има и утайки от декарбонизиране, пясъци от горене в кипящ слой и твърди отпадъци от реакции на основата на калции. За сведение на вашите читатели, които са се интересували, смятано от 1 януари 2015 г. се преустановява депонирането там. Проектът за рекултивация на сгурошламоотвала е внесен в МОСВ през юни 2013 г. Утвърден е в края на миналата година.

Да, но плащат месечно глоби в размер на 50 хил. лв., което означава, че все пак има нещо притеснително. Кметът на общината посочи, че отиват за озеленяване.

Възможно е да има глоби. Неопасните отпадъци все пак са отпадъци. Погледнете едно депо, в което се изхвърля биологичен отпадък или зеленина. То също гние, има газове в атмосферата, не е приятна гледка, ако не се рекултивира. Що се отнася до случая там, ако има глоби, те са за надвишаване на нормите, които са по комплексно разрешително и изискване. Това, което са предложили от „Солвей Соди” за рекултивация на депото, е приемливо за министерството. Ще се използват отпадъци от сгурия и пепелина от ТЕЦ „Девен” при рекултивацията, т.е. другите вещества ще се покрият с безопасни.

Къде ще си направят следващото изкуствено езеро?

Имат цялостен проект за комплексното разрешително и сме в процес на преговори. Не по всички точки сме се разбрали, но сме в процес на разговор, за да сме сигурни, че заустването в реката навсякъде ще бъде по ясно определените точки. Ще се излива пречистена вода и ще се изградят необходимите съоръжения, за да може да работи предприятието, но да не замърсява околната среда.

Как мислите да намалите броя на незаконните сметища у нас? Към момента те са над 100.

Първото, което трябва да направим, е да изградим депа, за да има къде да се депонират отпадъци. Второто, което можем да направим, е да намалим количествата смет за депониране, защото в България те са огромни. Ако в една Дания 98 процента от отпадъка се оползотворява, то у нас е обратното. Трябва да направим така, че да събираме разделно пластмаса, хартия, метал, стъкло и те да не попадат в общия отпадък, защото се рециклират, но ако се събират отделно, подлежат на тази процедура. Освен това трябва да изградим сепариращи инсталации, за да се отделят различните видове. Зелената маса и биологичният отпадък също трябва да се отделят, защото от тях може да се добие биогаз. Само че вървим по обратния ред. Изграждаме депата и започваме да говорим за това как трябва да събираме разделно. Тази година ще работим над създаване на регистрация и информационна система за количеството отпадък, което всеки изхвърля, за да се знае кой колко трябва да плаща като такса смет. Ще работим и в тясно сътрудничество със Сдружението на общините, за да се подкрепяме взаимно и да инвестираме в съоръжения за разделно събиране, сепариране, компостиране и оползотворяване на отпадъци. Тези дни коментирахме, че искам да има специален експертен съвет по околна среда, който да коментира съществуващите в момента технологии за оползотворяване на отпадъците. Ако някой може да произвежда от отпадъка гориво, моля, нека да го направи, но да намали боклука. Съвсем нормално е хората да искат да живеят в чиста държава.