Вицепремиерът в интервю за в. „Преса“

Г-жо Бобева, в този кабинет вие отговаряте за държавната администрация. Днес кабинетът приема стратегия в тази област. Каква е нейната основна цел - истинска реформа ли мислите да правите, или това е документ, който Брюксел изисква от нас, за да можем да усвояваме евросредства?

Българските граждани очакват гаранции за добро управление. Затова бе разработена стратегията, не заради Брюксел. Има нужда от реформи. Документът е малко емоционален, по-голямата част от него е подчинена на анализа и философията за това какво се очаква от държавните служители. Четох коментари, че е твърде критичен. Може би е така. Причината е, че искаме да направим радикална реформа в тази област. Искаме много повече конкретни резултати от държавните служители.

Как ще накарате чиновниците да работят по-добре?

Предвиждаме сериозни промени във философията на изграждане на администрацията и начина, по който функционира. С икономическото и финансовото министерство обсъждахме контрола на подземните богатства. Оказа се, че спазването на 500 концесионни договора следят едва седем-осем държавни служители. Как си представяте, че е възможно да има реален контрол? Това не е възможно.

Не е тайна за никого, че контролът е слаб не само при концесиите.

Има нужда от цялостна реорганизация на контролните органи за по-добра мотивация и сигурност. Например от 1997 г. насам създадохме изключително добър професионален надзор. Ние сме една от малкото държави в ЕС, която успя да предпази банковия си сектор, без да плати един лев, т.е. има сектори, където контролът работи отлично.

Къде още има нужда от промени?

Законът за насърчаване на инвестициите предвижда доста стимули, чието администриране изисква огромни ресурси. За да издаде сертификат за определен клас инвеститор, Българската агенция за инвестиции трябва да изиска и анализира купища документи. Инвеститорът отива на крака в агенцията, но обикновено го връщат многократно, защото не е предоставил цялата информация. Така институцията се разминава с целите си. Идеята й е да подкрепя компанията с инвестиционни намерения във всичките й контакти с администрацията, да ускорява провеждането на процедурите и да служи на инвеститорите, като отчита държавния интерес. Служителите в агенцията трябва да гледат на себе си като на хората, които трябва да хванат за ръка инвеститора и да му помогнат да вложи парите си у нас, да разкрие работни места. Вместо това агенцията просто обработва някакви документи.

И какво ще направите?

Анализ на регулаторните, лицензионните и контролните функции на администрацията, както и в сферата на предоставянето на услуги. Ще гледаме сектор по сектор. Целта трябва да бъде подобряване на работата с бизнеса и гражданите.

Защо никъде в стратегията не е намерено решение на проблема с липсващото разделение между политическо ръководство и администрацията? Всяко ново правителство прави чистки.

Трябва да се оптимизира координацията между политическото ръководство и администрацията. В България нямаме много опит в това. От една страна, съществуват възможности да се сменят служители по политически причини, от друга страна пък, хора, които не работят качествено или не разполагат с ценз за заеманата позиция, не могат да бъдат сменени. Ако това стане, те винаги се представят като политически жертви. В много случаи причината за отстраняването им е доста прозаична, те просто не си вършат работата. Трябва да има мост между всяко правителство и администрацията. Трябва да се гарантира приемственост между правителствата и това е редно да се осъществява от администрацията. От друга страна обаче, тя трябва да съдейства за изпълнението на идеите и целите на политическото ръководство.

Всяко следващо правителство идва на власт, за да променя, а не за да запазва статуквото, защото такава е волята на гражданите - за промяна, а не за запазване. Тоест нуждата от промяна се носи от политическите ръководства и тя трябва да се реализира с помощта на администрацията.

Тоест администрацията трябва само да се подчинява, така ли?

В идеалния случай държавните служители трябва да прогнозират курса на проблемите. Не бива да забравяме, че миналата година през февруари хората се самозапалваха в знак на протест срещу монополите и високите сметки за електричеството. Влязох в Министерския съвет решена да направим така, че това никога да не се повтаря. А за да се вземат мерки, трябва да се стъпи върху анализ на проблемите, на причините за тях. Събрах работни групи с представители на различни ведомства. И се удивих от това, че много от чиновниците отказваха да признаят, че има проблеми. Те казваха, че това са просто протестиращи, хора с някакви други проблеми. Тоест администрацията не беше дефинирала проблемите на обществото, не беше алармирала тогавашното политическото ръководство. Затова се стигна до протестите. Ако администрацията имаше механизми да дефинира проблемите преди политиците, да помага да се решават, преди хората да излязат на площадите, тогава бихме имали по-добро общество. Затова искаме да направим така, че администрацията да бъдат по-близо до реалните проблеми на хората. Част от администрацията малко или много се е откъснала от живота.

Успокои ли се правителството, след като протестите стихнаха? Това дава ли по-голяма сигурност?

Не са стихнали. Всеки ден има хора със свирки, тъпани и знамена на площада. Не бих казала, че сме се успокоили или че сме свикнали с тях. Вижте, не е хубаво правителствата да са много сигурни и спокойни. Сигурните, стабилните правителства управляват, а несигурните правят промени. Ние не командваме държавата, а имаме списък със задачи, които сме дошли да свършим. Така че нестабилността по-скоро мотивира. Не съм съгласна със „Стандарт енд Пуърс", че политическите разногласия и горещите политически дебати в страната биха отложили реформите. Тъкмо обратното е.

Да, но премиерът признава, че инвеститорите не идват у нас, защото рейтинговите агенции казват, че политическият риск у нас е висок.

Това съм го чула от президента Росен Плевнелиев. Той се изказа преди няколко месеца, че България ще бъде политически нестабилна години наред. Как тогава очаквате да градим доверие в инвеститорите? Въпреки това се срещам непрекъснато с инвеститори, у нас и в чужбина. През последните две седмици участвах в бизнес форуми в Берлин и в Антверпен. В Берлин дойдоха представители на 65 фирми. Проявиха сериозен интерес онези, които не са още в България, а онези, които имат бизнес у нас, искат да го разширят. Още през първото тримесечие чакаме четири големи немски инвестиции у нас: текстилна фабрика във Видин, концесия за Русенското пристанище, проекти в стъкларската промишленост и в сферата на строителството.