Министърът на транспорта в интервю за в. „Труд“

Министър Папазов, как се отразява кризата в Украйна на транспортния сектор у нас?

В момента няма проблеми. Работим нормално с пристанищата, от автомобилния транспорт също няма оплаквания. Засега нищо не ни тревожи. Следим внимателно обстановката - ако се появи проблем, ще действаме оперативно.

Утре предстои нова среща в Анкара по проблемите на българските и турските превозвачи. Какво точно ще обсъждате?

На срещата, която вече се проведе в Турция с колегата Лютфи Елван, изслушахме двете страни. За първи път имаше голяма конструктивност в диалога. Търсеше се решение, което дългосрочно да реши проблема. Обединихме се около обща рамка, която да даде възможност на експертите да подготвят ново споразумение, което да замени това от 1977 г. Преговорите, които започват отново на 6 март може би ще продължат на българска територия.

На предишната среща разгледахме всички претенции на турската страна към нашите превозвачи. Ние също изказахме претенциите си към действащата в момента електронна система в Турция. Обсъдихме и въпроса с фактурата, която митниците в Турция смятат за превозен документ. Според всички международни договори тя не е превозен документ.

Обсъдихме и другите ограничения, които са налагани на българските водачи. Например данните на всяко разрешително се внасят на ръка и оттам се получават грешки. Обсъждаха се варианти да се сложи баркод на българските разрешителни, за да може автоматичен четец да вкарва данните. Целта е да игнорираме всяка персонална намеса, която може да доведе до проблеми.

Най-общо вървим към либерализация на превозите между двете страни по отношение на всички двустранн разрешителни, без тези от и за трети страни. В този случай става въпрос за износ на транспортна услуга и всяка държава защитава своя пазар.

С колко ще бъде увеличен броят на транзитните разрешителни от и за трети страни?

Не сме постигнали точно число, но ще има значително увеличение. Това означава - в пъти. Няма да търсим ръст от 10 или 15 на сто.

Ще бъдат ли преразгледани и Входните такси, които плащат турските превозвачи при влизане в страната?

Това беше поставено като условие от турска страна. Спорихме дали тази такса е входна и дали е законна. Тя се плаща само при транзитните превози и не обхваща цялото споразумение. Двустранните разрешителни са освободени от нея.

Ние също сме поставили условията си. По-скоро ще предложим варианти, които да водят до полза и за България. Един от тях е връщането на ДДС, когато турските превозвачи зареждат с гориво у нас. Този въпрос все още се обсъжда от Министерството на финансите, за да не ощетим бюджета.

Кога ще заработи това облекчение?

След подписване на споразумението. В момента се обсъжда самата процедура, за да няма нарушения при връщането на ДДС Опасността е турските водачи да не започнат да продават на българска територия гориво с по-ниска цена.

Стана ясно, че германската финансова институция FMS Wertmanagement е запорирала сметките на „Холдинг БДЖ". Какви мерки вземате?

Водим преговори повече от 7 месеца. За дълъг период този диалог е бил прекъснат. В момента ситуацията е такава, че има недоверие към нашите намерения. При всички преговори казват, че са слушали много такива мерки, но нито една не е била изпълнена.

През миналата година дадохме достатъчно сериозен знак на кредиторите, включително и на немските, че започваме да си плащаме дълговете.

Към 31 май 20123 г. „Холдинг БДЖ" имаше обща задлъжнялост в размер на 704 млн. лв. От тях 483 млн. лв. са към финансови институции. Към 31 декември общата задлъжнялост падна на 625 млн. лв. Това е много добър резултат само за 7 месеца.

За първи път през последните 4 години бяха изплатени 66 млн. лв. по главницата и бяха обслужени абсолютно всички лихви, дължими към настоящия момент. Освен това намалихме и задълженията към Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Тези стъпки са част от програмата за стабилизиране на БДЖ, която представихме в края на миналата година. За съжаление, преди да бъде подписано споразумение с банките кредиторки и да бъде разсрочен дългът, няма да можем в пълнота да прилагаме всички мерки. От първостепенна важност е да се договорим с кредиторите, дори и с FMS, които като че ли са с най-големи очаквания за бързо връщане на дълговете. Искат се държавни гаранции, които към настоящия момент не можем да дадем. Надявам се в рамките на един-два месеца с помощта на Министерството на финансите да изчистим въпроса с кредиторите. Тогава ще пристъпим към обновлението на БДЖ.

Кога смятате, че ще успеете да се споразумеете с кредиторите?

Надявам се към края на април. В момента очакваме помощ и от вицепремиера Даниела Бобева , която непрекъснато работи по този въпрос. Премиерът Пламен Орешарски също се е ангажирал да помогне, за да имаме по-нормален диалог с германските институции.

Кога ще бъдат закупени нови вагони?

Първо трябва да приключат преговорите с кредиторите. Имаме капиталов трансфер от 30 млн. лв., който ще бъде достатъчен през следващите 5 години, за да обновим значително подвижния състав. Веднага след като се разберем с кредиторите, ще пристъпим към обществена поръчка за закупуване на 25 нови електрически мотриси.

Кои са най-вероятните доставчици на новите мотриси?

От БДЖ обиколиха почти всички интересни за нас заводи в Европа. Имаме реална представа за цените, за да можем да си направим подходящ подбор и подходящо задание за обществената поръчка, а не да се получи както преди години при покупката на спалните вагони, при които после имаше проблеми със сертифицирането. В Полша има много добро производство. „Шкода" също е фирма, която предлага подходяща продукция. „Кончар" в Хърватска също е добър европейски производител. Има и много турски фирми - например „Тювасаж".

Интересуваме се и от това да предложим на евентуалните доставчици последващото гаранционно и следгаранционно поддържане да се извършва в наши бази. Дори сме готови да предложим сглобката на тези вагони да се извършва на територията на България. Проучваме пазара и за по-голямо сътрудничество, което евентуално ще натовари цялата ремонтна база и тя да носи приходи.

Новите мотриси трябва значително да подобрят услугата, която предлага БДЖ. Трябва да прибавим и електронната система, която до края на годината ще може да се ползва за купуване на билети онлайн за всички дестинации. В момента правим поръчката и би трябвало в следващите месеци да започне реалната работа.

Нов изпълнител ли се търси?

Проучваме възможността да продължим да работим с „Информационно обслужване", без да нарушаваме законодателството. И двете дружества са в Министерството на транспорта и можем да оказваме силно влияние за това как се изпълнява поръчката. Първия етап успяхме да го изпълним за кратък период, въпреки че от 7-8 години се работи по него.

Една по една ли ще се пускат дестинациите, от които може да се купи онлайн билет за влак?

Ще бъдат пуснати наведнъж, защото системата няма как да се върже поетапно. Първо бяха въведени направленията към морето, защото към тях има най-голям интерес. От малка гара трудно ще се купуват билети онлайн. Това е главно за големите градове.

Освен това цялата система ще бъде свързана директно със счетоводната програма на предприятието и много бързо ще се получават справки за приходи. Няма да се налага да чакаме резултатите на предходния месец до края на следващия.

Кога ще започне ремонтът на Централна гара?

Договорът е сключен и се работи. Той е за инженеринг плюс строителство. Колегите са в график и строителните работи трябва да започнат всеки момент. Това е поръчка, която заварихме подготвена и започваме да я изпълняваме.

Кои са най-важните жп проекти, които ще бъдат реализирани през новия програмен период по ОП „Транспорт"?

Работим по няколко сериозни жп проекта. Единият е втората фаза на линията Пловдив - Бургас. Работи се и по проекта за жп линията София - Септември, която също ще бъде изпълнявана поетапно. Абсолютна проектна готовност имаме за линията Русе - Варна и съвсем малко остава да се завърши проекта за Синдел - Карнобат.

Появи се информация, че китайски инвеститор ще строи магистралите „Хемус" и „Черно море" и след това ще събира тол такси.

Имаше най-голям интерес към тези два проекта по време на посещението ни 8 Китай. Компаниите там се интересуват как ще си върнат инвестициите, как ще акумулират средства, с които после да си покриват разходите. На настоящия етап това е възможно единствено при въвеждане на тол такса. От друга страна, е невъзможно на една магистрала да се сложи тол такса, а на другите не. Това означава, че хората от този регион ще бъдат ощетени. Затова трябва да се помисли оттук нататък как ще функционира пътната инфраструктура, но това ще се обсъжда и с другите министерства.